Какъв е политическият климат в страната, има ли война между

Какъв е политическият климат в страната, има ли война сред институциите и каква е обстановката в партиите у нас. Освен вътрешно-партийните спорове и нашето си дребнотемие, какво става към нас на Балканите, в Европа и в света. Какво изненадва в интернационалната политика – на правилото „ разделяй и владей ” ли ще продължи да се развива тя. По тези въпроси беседваме с Първан Симеонов .


– В последната третина на европредседателството ни сме – какво постигнахме от заплануваното и какво не успяхме, господин Симеонов?
– Нищо не сбъркахме. И това е най-голямото достижение за новобранци като нас. Постигаме хубави неща с Македония. Но аз заобикалям да свързвам тази тематика с председателството. Защото ние сме България и Македония за нас би трябвало и без друго да е непрекъсната тематика, а не кампанийна. Иначе, няма забележим прогрес по тематики за вътрешната аудитория като Шенген или еврото. Това не е добре. Имаше среща с Турция – това пък е добре. Ако има среща за Западните Балкани като хората – това също ще е плюс. Постигнат беше и предстоящият рекламен резултат – хвалят ни извън. Уви, в такива моменти хората у нас от ден на ден се питат „ А какво следва за джоба ни? “. Ако би трябвало да обобщя председателството: България е на мястото си. Точно в този момент, в тъкмо този разпадащ се свят, се търсят такива като нас – умерени, стъпили на земята.

– Войната сред президента Радев и ГЕРБ се разгаря с нова мощ и борбата от дълго време е предходна положителния звук. Като основно острие на тази борба измежду ръководещите е Цветан Цветанов. Докъде ще стигне конфликтът сред тях?
– Борисов без да желае направи услуга на Радев в изявлението си оня ден и приказва изключително дълго за президента. Отдавна е видно, че Радев май избира да си опонира непосредствено с Борисов, а не с партията ГЕРБ, респективно Цветанов. Разбира се, Румен Радев би трябвало да успее да продължи в намирането на съответната мярка в тези полемики.

– Атаките против Радев, обаче никога не се отразяват на рейтинга му, а в противен случай – мобилизат последователите му. Президентът ли е действителната опция на ръководещите?
– Да, може да бъде действителна опция. Бурните времена на открито карат хората да търсят сигурното, познатото, авторитетното. В същото време има си го и непрекъснатото и растящо търсене за протестен избор, за нещо ново и така нататък Ето тук е шансът на Радев – той съчетава двете: и звучи като митинг и критик, и наподобява сериозен като възможна промяна на властта. Защото част от опозициите на ГЕРБ звучат сякаш малко по-авантюристично и по този начин малко плашат. Радев има и още едно преимущество: съумява да съчетае и двата опозиционни езика – и този на Българска социалистическа партия, и този на демократичната съпротива (синьо-зелено-лилавите) – постоянно повдига тематики, присъщи и за двете пространства. Така той прави най-важното – сплотява и дава връх на двете опозиции на ГЕРБ. А това има изключително значимо значение, тъй като точно неналичието на общ фронт против властта прави по този начин, че трупащото се неспокойствие от престояването на ГЕРБ във властта към този момент не вреди на ГЕРБ. Общите фронтове против ГЕРБ са и огромният призрачен сън за тази групировка – тогава тя се пробива.

– За какво намеквате?
– За балотажите – това е най-големият проблем за ГЕРБ. А идват локални избори, където е много допустимо да има значително балотажи. Видяхте, че това стана в разнообразни моменти – от пробива Радев до пробива Иванчева. Това бяха все случаи, в които за ГЕРБ сякаш всичко е безметежно, а след това се оказва, че изпод се е събирало неодобрение и неспокойствие от застоя, което мазета през съвсем непознати хора. ГЕРБ се износва, има отмалялост на материала. И знае, че ледът, по който върви, е корав, само че нежен. Затова ще се бори гневно против всички такива неочаквани пробиви. Или ще насърчи някоя следена „ опция “, която да обере напрежението. И несъмнено, ще се активизира пределно за идващите локални избори.

– Президентът сподели, че ще поддържа нов политически план, само че пък даде да се разбере, че няма да основава партия. Вие на кое от двете съждения сте податлив да повярвате?
– Не съм уверен, че това сподели. Това беше по-скоро характерният му жанр в никакъв случай да не дава обратно. На въпрос „ ще правиш ли партия “, дава отговор без да се оправдава или да отхвърля, а просто споделя нещо от вида „ а какво му е неприятното да се прави партия “. Това е стилът му. Мисля, че е прекомерно рано и, че това е нечиста сделка, за това дано не влизаме в нея. Но Радев очевидно обича да държи съперниците си в шах.

– Различни политически групи се пробват да изправят държавния ни глава пред импийчмънт. Как ви наподобяват тези упоритости и по какъв начин си обяснявате сходни дейности?
– Не съм чул за такива проекти, а и не ми се има вяра да са сполучливи.

– Анализатори към този момент настояват, че в ГЕРБ връх е взело радикалното крило отпред с Цветанов. Има ли заплаха част от хората, които до момента свързваха тази партия с салдото, да се оттеглен от нея?
– Напротив, аз виждам все по-сериозно придвижване на ГЕРБ от запад към център, да не кажа към изток, т.е. още по-балансирано, вместо твърдолинейно. Затова и Цветан Цветанов се пробва да компенсира и това звучи като „ раздвоение “ на ГЕРБ. Но не е. Този двуглас е спасението за ГЕРБ към този момент толкоз години – по този начин партията може да заеме две позиции по едно и също време. ГЕРБ постоянно е звучал по този начин: едно центристко, балканско, народняшко лъчение в жанр Борисов/Цветанов и едно прозападно и демократично в жанр Дончев/Дянков/Кристалина Георгиева и мнозина други в годините. Единственото ново в този момент е, че Цветанов се съобщи като прозападното крило. Това е в синхрон с опита на ГЕРБ да вземе малко дясноконсернативна идеология, сходна на тази на президента Тръмп. Идеология, която да съчетае двете неща: и традиционалисткото, битовото, и прозападното. Някакъв нов десен консерватизъм. Боя се обаче, че множеството прозападни гласове у нас са по-скоро демократични. Това са хора, които не се асоциират с Цветан Цветанов и никакъв битов консерватизъм. Тормозят се на тематики като господство на закона, запазване на природата и така нататък ГЕРБ в този момент губи тези хора. А тъкмо с такива като тях завоюва последните избори – тогава мнозина десни, демократични хора гласоподаваха за ГЕРБ като по-малко зло и по-западна мощ у нас. И нещо още по-лошо за ГЕРБ: консолидиращата се нова-стара десница може да е дребна, само че се протяга точно към тези гласове. Движейки се към центъра, ГЕРБ им освобождава това пространство. А синьо-зелено-лилавите може да са малко, само че са креативен и се явяват съперник в тил – което е най-опасното за ГЕРБ.

– Премиерът е оставил партийната работа напълно в ръцете на Цветанов, а той е извънредно деен на интернационалния терен, изключително на Балканите. Като се има поради и друго, че той е действителният ни външен министър, кои са неговите победи и ще съумее ли да се поздрави с това, което сякаш е обзело цялата му сила?
– Аз се чудя по-скоро ще успее ли съответно да излезе от това. Доколкото мога да преценява, случва му се нещо приблизително сред тотално слепване с новата работа и отмалялост. Не знам дали и по какъв начин би могъл да живее без това. Казвам го като работохолик.

– Скърца ли управническата коалиция? Индивидуалните дейности на Волен Сидеров – изключително визитата му в Крим и изказванията му оттова, са радикално противоположни на евроатлантическата политика на ГЕРБ. Доколко това смущава единството на обединението?
– Засега това прави обединението по-стабилна. Засега, наблягам. Колкото по-насипни са дребните сътрудници, толкоз по-здраво се държат за властта, тъй като знаят, че напълно сами надали имат по-добри шансове. Затова и не вършат внезапни придвижвания към някакво преформатиране на властта. Патриотите би трябвало да си дават сметка, че формулата „ Обединени патриоти “, която реализираха, им донесе доста. Лековатото загърбване на единството на тази формула може да ги тласне по пътя на реформаторите.

– Виждаме обаче дейностите на Движение за права и свободи, които не пропущат да дават ултиматуми към ГЕРБ да изхвърлят патриотите – изключително „ Атака ”, от ръководството. И натискът им в последните дни се ускори посредством шефа на либералите в Европарламента.
– И по този начин вършат още по-сериозна услуга на ръководещите. А и да не забравяме: споделят, че икономическите ползи на Движение за права и свободи наподобяват добре предпазени в този кабинет.

– А къде е Българска социалистическа партия, какво не й доближава да бъде припозната като действителна артернатива на ГЕРБ? Липсата на мощен и съответен управнически екип ли е казусът?
– Често и аз се хващам да споделям, че Българска социалистическа партия е добра като съпротива, само че в този момент идва сложното: да убеди хората, че ще е добра и в ръководството, че няма да събори кулата от кибритени клечки, която е построена в страната, и която се услади на хората. Само че дано не забравяме в какво време живеем – Доналд Тръмп беше определен за президент на Съединени американски щати, хората в Западния свят (нашия свят) се трансформират, склонни са и към риск. Така че Българска социалистическа партия на следващия ден може да се окаже и чудесна опция за мнозина. Да не избързваме с прогнозите.

– „ Демократична България ”, както е следващото ново име на така наречен градска десница, стана мотив да се заприказва отново за нея. Срамната преживелица със Съюз на демократичните сили обаче не заби ли нов гвоздей в ковчега й?
– Заби гвоздей в ковчега единствено на Съюз на демократичните сили. Съюз на демократичните сили от дълго време свърши своята историческа работа, освен това сполучливо. Но не си откри нова. Това е. И в този момент малцината останали се цепнаха по въпроса дали да стават присъдружна организация на ГЕРБ, или не. Не че на ГЕРБ му трябват. Колкото до останалите, те имат вероятност. Не е грамадна, само че я има. Говоря за ДСБ, „ Да, България “, „ Зелените “ и други, в последно време натам върви и Движение „ България на жителите “. При всеобщото превръщане към консерватизма, тези хора остават сами в демократичната ниша. Може да е дребна, само че си е тяхна. На фона на едно ръководство, което рискува да се самоуспокои и самозабрави, малко повече са увлича в мека мощ, ръководи май не съгласно буквата на закона, а съгласно някаква логичност „ за всеки по нещо, та всички да са удовлетворени “, точно демократичната извънпарламентарна съпротива получава късмет да съставлява тези стотици хиляди, които мъчно понасят всичко това. Те мъчно ще припознаят Българска социалистическа партия, да вземем за пример, и може да дадат засилка на „ Демократична България “ да мине бариерата, да вземем за пример.

– Скандалът с двойния стандарт на храните, които европейските вериги оферират, в действителност е голям. Защо си затваряхме очите толкоз дълго време, въпреки това от дълго време да се говореше у нас?
– Защото до неотдавна просто се радвахме, че сме част от западните клубове, в този момент към този момент се замисляме за детайлите. Вече свикнахме, че има артикули, в този момент към този момент гледаме какви са. А и още нещо: имаме малко повече пари (дано не прозвуча цинично) и повече стават тези, които не търсят просто хляба си, а качеството му. Пък и към този момент е легитимиран вишеградският роман за Европа, който звучи добре и в нашите уши (може би, поощряван и от външни сили).

– На фона на нашето дребнотемие и политически игрички, светът се тресе от кавги. Какви спорове могат да объркат пасианса на Запада?
– Пасиансът на Запада се трансформира основно поради неяснотата дали Съединени американски щати ще продължат с познатия интензитет уговорката си към своите сътрудници в Европа и по света. Допълнителна неизясненост идва и от възходящата икономическа мощност на Китай, а и от възходящата външнополитическа упоритост на страни като Русия, Турция и други Светът върви към многополюсност. Мнозина ще ви кажат, че това е „ опорка “ на тези, които желаят такава многополюсност. Да, евентуално е опорка, само че – за положително или неприятно – май е истина. Става дума за натурален развой. Нашата работа в Европа и Запада като цяло е да намерим пътя да не загубим всичко, което сме постигнали. А нашата работа като българи, член на Европейски Съюз и НАТО, е да запазим националните си инстинкти съхранени, само че да не забряваме, че точно участието в западните клубове ни дава опция да живеем малко по-добре от мнозина по света. Не е време за авантюризъм, а за здрав разсъдък. И, да, би трябвало да свикнем да разчитаме повече на себе си.

– Случилото се към Корея безусловно изненада света. Това не наподобява ли нереално на фона на международната политика, която е „ разделяй и владей ”, а не „ обединявай ”?
– На страниците на „ Труд ” доцент Евгений Кандиларов неотдавна сподели дълбочината на процесите там. Процесът на доближаване на двете Кореи може и да не е по-вкуса на някои от суперсилите – доколкото една обединена Корея би представлявала по-мощен и по самостоятелен фактор. Не е елементарно да се преглътне зараждането на нов по-мощен състезател с районни упоритости.

– Стават ли Балканите по-привлекателно място вместо определението за него „ буре с барут ”, ще загърбят ли водачите политическите пристрастености и непреодолими си разлики и то с пмвощта на нашия министър председател?
– Да, Балканите стават по-западно място. Не знам дали Изтокът се радва на това. За сметка на това Близкият Изток става по-източно място.

Нашият посетител


Първан Симеонов е политолог, публицист и цивилен деятел. Изследовател в региона на демоскопските изследвания, политическия разбор, социологията на градските пространства и други. Преподавател в СУ „ Св. Климент Охридски ”, създател на серията годишници на „ Галъп интернешънъл ”, която към този момент за пета година дава цялостен преглед на публичните процеси у нас. Изпълнителен шеф на „ Галъп интернешънъл ”, откривател в Института по социология “Иван Хаджийски ”. Член на клуб „ Конрад Аденауер ”и някогашен негов ръководител.