Статия в Newsweek от 1995-та: Интернет? Пха!
Какъв би бил светът през днешния ден без интернет никой не може да каже. Мрежата е толкоз внедрена в нашето всекидневие, че доста от злободневните ни дейности са свързани с модерните технологии - заплащане на сметки, извършване на покупки, четене, гледане на сериали и филми. През 1995-та година обаче нещата са изглеждали по напълно друг метод и да си го кажем напряко - мрежата преди 23 години е била разграден двор.
Статия на известното издание Newsweek от 95-та година разказва бъдещия (и неслучилия се) провал на интернет пространството. Статията е написана от астрономa и прочут теоретичен създател Клифърд Стол и е озаглавена " Интернет? Пха! " .
Стол разказва, че хаосът тогава в мрежата ще докара до разумното проваляне на интернета. Ученият слага под подозрение неща, които през днешния ден одобряваме за даденост - извършването на покупки и ученето онлайн, работата и електронното ръководство.
Ето и цялостен превод на публикацията в Newsweek " Интернет? Пха! ":
Внимание: Защо киберпространството не е и в никакъв случай няма да бъде нирвана
След две десетилетия прекарани онлайн, съм много заинтригуван. Не е като да не си извозвам отлично в интернет. Срещнах се със страхотни хора и даже хванах някой различен хакер. Но през днешния ден тази съвременна и прехвалена общественост ме кара да се усещам разтревожен. Визионерите рисуват бъдеще изпълнено с хора, които работят онлайн от домовете си, интерактивни библиотеки и класни стаи, напълно с мултимедия. Говори се за електронни градски срещи и виртуални общности. Търговията и бизнеса щели да се реалокират от офиси и молове в мрежи и модеми. И свободата на цифровите мрежи щяла направи държавното управление по-демократично. Откачена история.
Нямат ли здрав разсъдък компютърните ни експерти? Истината е, че никоя онлайн база данни няма да размени ежедневния ви вестник, CD-ROM не може да заеме мястото на способен преподавател и няма компютърна мрежа, която да промени метода, по който държавното управление работи.
Замислете се за онлайн света през днешния ден. Usenet, международен бюлетин, разрешава на всеки да разгласява известия в цялата страна. Съобщението ви се разгласява, като прескача редактори и издатели. Гласът на всеки може да бъде чут, бързо и на ниска цена. Резултатът?! Гласът на всеки бива чут. Какафонията наподобява на тази от локална радио станция, в това число с обръщения, обиди и анонимни закани. Ами електронното книгоиздаване? Опитайте се да четете книга от диск. В най-хубавият случай ще се окаже неприятно занятие – синята светлина от обемистия екран замества комфортът, който книжните страници носят. А и не можеш да си вземеш преносимия компютър на плажа. Но Никълъс Негропонте, шеф на MIT Медия Лаб, предсказва, че скоро ще купуваме книги и вестници непосредствено през Интернет. Да бе, несъмнено.
Това, което промотиращите Интернет няма да ви кажат е, че приказваме за един великански океан от нередактирани данни, който няма искания за цялост. Без редактори, рецензенти или критици, Интернет се трансформира в бунище за нефилтрирани данни. Трудно е да се разбере кое би трябвало да се пренебрегва и кое си коства да се прочете. Влизам в мрежата и диря информация за борбата при Трафалгар. Изскачат хиляди файлове и лишава 15 минути да се ориентирам – един е биография, писана от осмокласник, различен е компютърна игра, която не потегля, а третият е фотография на монумент в Лондон. Нито едно не ми прави работа, пък и търсенето ми от време на време се прекъсва от известия като: „ Твърде доста клиенти, пробвайте отново по-късно. “
Няма ли интернет да е потребен в ръководството? Пристрастените към мрежата приканват за държавни отчети. Но когато Анди Спано се кандидатира за областен шеф на окръг Уестчестър, Ню Йорк, той постави всяко прессъобщение и изборните си обещания онлайн. В този състоятелен окръг, с доста компютърни компании, какъв брой гласоподаватели влязоха в мрежата, с цел да видят това? По-малко от 30. Лоша прокоба.
Посочваш и кликаш: наред са тези, които се пробват да вкарат компютрите в учебните заведения. Казват ни, че мултимедията ще направи образователната работа лесна и занимателна. Учениците щастливо ще се учат от анимирани герои и ще им преподава експертно приспособен програмен продукт. Кой има потребност от учители, когато имате софтуерно подкрепено образование? Боже. Тези скъпи играчки мъчно ще се употребяват в класните стаи, а и изискват задълбочено подготовка на учителите. Разбира се, децата обичат видеоигрите, само че се замислете за личния си опит - можете ли да си спомняте даже една просветителна кино лента през последното десетилетие? Обзалагам се обаче, че можете да се сетите за двама или трима велики учители, трансформирали живота ви.
Нека поговорим и за кибербизнеса. Обещава ни се неотложно извършване на покупки от каталози – просто посочваш и кликаш и получаваш страхотни предложения. Ще си поръчваме самолетни билети, ще резервираме маси в заведения за хранене и ще преговаряме за контракти за продажба онлайн. Магазините ще останат в предишното. Но тогава по какъв начин по този начин кварталният ми мол изкарва повече пари за един следобяд, в сравнение с Интернет за месец? Дори да имаше благонадежден способ да се пращат пари през Интернет – а то няма – на мрежата ѝ липсва най-съществената съставна част на капитализма: търговците.
Какво липсва в тази електронна страна на чудесата? Човешкият контакт. Не вярвайте на възхитения технократ за виртуалните общности. Компютрите и мрежите ни изолират един от различен. Онлайн чатът е печален сурогат на срещата с другари за кафе. Никой интерактивен мултимедиен екран не може да донесе даже близко чувство до това неспокойствие, което носи концерт онлайн. А и кой би предпочел киберсекс пред същинското нещо? Докато Интернет ни привиква с ярката, съблазнително мигаща икона на знанието като мощ, това фиктивно място ни примамва да му предоставим времето си на земята. А тази виртуална действителност, в която неудовлетвореността е легион и където - в светите имена на Образованието и Прогреса - значимите аспекти на човешките взаимоотношения са безмилостно недооценени, не е заслужен сурогат.
Превод: Теодора Добрилова/ 1 изречение
Статия на известното издание Newsweek от 95-та година разказва бъдещия (и неслучилия се) провал на интернет пространството. Статията е написана от астрономa и прочут теоретичен създател Клифърд Стол и е озаглавена " Интернет? Пха! " .
Стол разказва, че хаосът тогава в мрежата ще докара до разумното проваляне на интернета. Ученият слага под подозрение неща, които през днешния ден одобряваме за даденост - извършването на покупки и ученето онлайн, работата и електронното ръководство.
Ето и цялостен превод на публикацията в Newsweek " Интернет? Пха! ":
Внимание: Защо киберпространството не е и в никакъв случай няма да бъде нирвана
След две десетилетия прекарани онлайн, съм много заинтригуван. Не е като да не си извозвам отлично в интернет. Срещнах се със страхотни хора и даже хванах някой различен хакер. Но през днешния ден тази съвременна и прехвалена общественост ме кара да се усещам разтревожен. Визионерите рисуват бъдеще изпълнено с хора, които работят онлайн от домовете си, интерактивни библиотеки и класни стаи, напълно с мултимедия. Говори се за електронни градски срещи и виртуални общности. Търговията и бизнеса щели да се реалокират от офиси и молове в мрежи и модеми. И свободата на цифровите мрежи щяла направи държавното управление по-демократично. Откачена история.
Нямат ли здрав разсъдък компютърните ни експерти? Истината е, че никоя онлайн база данни няма да размени ежедневния ви вестник, CD-ROM не може да заеме мястото на способен преподавател и няма компютърна мрежа, която да промени метода, по който държавното управление работи.
Замислете се за онлайн света през днешния ден. Usenet, международен бюлетин, разрешава на всеки да разгласява известия в цялата страна. Съобщението ви се разгласява, като прескача редактори и издатели. Гласът на всеки може да бъде чут, бързо и на ниска цена. Резултатът?! Гласът на всеки бива чут. Какафонията наподобява на тази от локална радио станция, в това число с обръщения, обиди и анонимни закани. Ами електронното книгоиздаване? Опитайте се да четете книга от диск. В най-хубавият случай ще се окаже неприятно занятие – синята светлина от обемистия екран замества комфортът, който книжните страници носят. А и не можеш да си вземеш преносимия компютър на плажа. Но Никълъс Негропонте, шеф на MIT Медия Лаб, предсказва, че скоро ще купуваме книги и вестници непосредствено през Интернет. Да бе, несъмнено.
Това, което промотиращите Интернет няма да ви кажат е, че приказваме за един великански океан от нередактирани данни, който няма искания за цялост. Без редактори, рецензенти или критици, Интернет се трансформира в бунище за нефилтрирани данни. Трудно е да се разбере кое би трябвало да се пренебрегва и кое си коства да се прочете. Влизам в мрежата и диря информация за борбата при Трафалгар. Изскачат хиляди файлове и лишава 15 минути да се ориентирам – един е биография, писана от осмокласник, различен е компютърна игра, която не потегля, а третият е фотография на монумент в Лондон. Нито едно не ми прави работа, пък и търсенето ми от време на време се прекъсва от известия като: „ Твърде доста клиенти, пробвайте отново по-късно. “
Няма ли интернет да е потребен в ръководството? Пристрастените към мрежата приканват за държавни отчети. Но когато Анди Спано се кандидатира за областен шеф на окръг Уестчестър, Ню Йорк, той постави всяко прессъобщение и изборните си обещания онлайн. В този състоятелен окръг, с доста компютърни компании, какъв брой гласоподаватели влязоха в мрежата, с цел да видят това? По-малко от 30. Лоша прокоба.
Посочваш и кликаш: наред са тези, които се пробват да вкарат компютрите в учебните заведения. Казват ни, че мултимедията ще направи образователната работа лесна и занимателна. Учениците щастливо ще се учат от анимирани герои и ще им преподава експертно приспособен програмен продукт. Кой има потребност от учители, когато имате софтуерно подкрепено образование? Боже. Тези скъпи играчки мъчно ще се употребяват в класните стаи, а и изискват задълбочено подготовка на учителите. Разбира се, децата обичат видеоигрите, само че се замислете за личния си опит - можете ли да си спомняте даже една просветителна кино лента през последното десетилетие? Обзалагам се обаче, че можете да се сетите за двама или трима велики учители, трансформирали живота ви.
Нека поговорим и за кибербизнеса. Обещава ни се неотложно извършване на покупки от каталози – просто посочваш и кликаш и получаваш страхотни предложения. Ще си поръчваме самолетни билети, ще резервираме маси в заведения за хранене и ще преговаряме за контракти за продажба онлайн. Магазините ще останат в предишното. Но тогава по какъв начин по този начин кварталният ми мол изкарва повече пари за един следобяд, в сравнение с Интернет за месец? Дори да имаше благонадежден способ да се пращат пари през Интернет – а то няма – на мрежата ѝ липсва най-съществената съставна част на капитализма: търговците.
Какво липсва в тази електронна страна на чудесата? Човешкият контакт. Не вярвайте на възхитения технократ за виртуалните общности. Компютрите и мрежите ни изолират един от различен. Онлайн чатът е печален сурогат на срещата с другари за кафе. Никой интерактивен мултимедиен екран не може да донесе даже близко чувство до това неспокойствие, което носи концерт онлайн. А и кой би предпочел киберсекс пред същинското нещо? Докато Интернет ни привиква с ярката, съблазнително мигаща икона на знанието като мощ, това фиктивно място ни примамва да му предоставим времето си на земята. А тази виртуална действителност, в която неудовлетвореността е легион и където - в светите имена на Образованието и Прогреса - значимите аспекти на човешките взаимоотношения са безмилостно недооценени, не е заслужен сурогат.
Превод: Теодора Добрилова/ 1 изречение
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ