Как ВМА - болницата, ръководена от шефа на НОЩ -

Как ВМА - болничното заведение, ръководена от шефа на НОЩ - основава опасности от заразяване с ковид

Автор: Силвия Недкова, Площад Славейков

Започнах да нося маска още на 8 март, 5 дни преди да бъде въведено изключителното състояние. Изтърпях странните погледи, когато на 9 март натисках копчетата на светофарите с хартиена салфетка, която след това изхвърлях. По време на всеобщата изолираност изхабих една кутия с ръкавици и двайсетина маски – еднократни и многократни. Не се опасявам да призная, че съм от „ страхливите” – не бих желала вирусът да влезе в фамилията ми.

След края на изключителното състояние обаче общото утешение докара до повече опасности, които не бих могла да предотвратя, даже да съм с маска и да дезинфекцирам съвсем непрекъснато ръцете си. Така се стигна и до контакт – инцидентен, отдалечен, само че с човек, който незабавно по-късно беше диагностициран с COVID-19. Правилата са ми ясни и не беше нужно някой да ми разпорежда – отидох по неотложност в неделя във ВМА, с цел да си направя PCR тест.

Тестовете във Военно-медицинска академия – болничното заведение, ръководена от военачалник Мутафчийски – се вършат в Инфекциозна клиника. Лабораторията е изнесена в дребна стъклена пристройка преди входа към инфекциозното поделение (на снимката). Пристройката е не повече от 100 квадрата дружно с чакалнята. Стаичката, в която лаборантите взимат проби, е колкото спалня в панелен блок – двайсетина квадратни метра. Има бюро с компютър, здравна софа и двоен диван, на който сядат всички, с цел да може лаборантът да вземе проби от нос и гърло.

Беше неделя и нямаше скупчване на хора, само че въпреки всичко директно преди мен чакаше жена, която е била регистрирана като положителна за вируса и към момента се намираше в карантина. Беше там за втори тест дружно с майка си. Жената беше с маска, само че живеещата с нея по-възрастна майка беше смъкнала маската и явно не се притесняваше изключително. Указания от страна на лаборантите за съблюдаване на отдалеченост не чух. Нито за еднопосочен поток на влизане и излизане, което е наложително даже в музеите към този момент. Заразената пациентка влезе в лабораторията, където – естествено – смъкна маската си за проба. След края на процедурите излезе умерено, мина на сантиметри от мен и си потеглиха дружно с неразучената ѝ майка.

Повикаха ме незабавно след тях. Влязох в лабораторията, където намерено беше дишала инфектирана жена. Лаборантите бяха сносно екипирани, само че аз трябваше да смъква маската си, с цел да ми вземат проба. Дезинфекция или проветряване преди новия пациент нямаше. Честно казано, даже пробата ми да излезе негативен, се безпокоя, че идващият може и да не бъде – в лабораторията, чийто началник е началникът на щаба военачалник Мутафчийски, не се погрижиха за моята сигурност.

Резултатите, споделиха, трябваше да са подготвени след два дни. (В голям брой други клиники лишава 5 часа.) Попитах за опция да ги ревизира онлайн, само че ме посрещна плевел смях.

„ Иска ни се и на нас”, обявиха лаборантите.

Казаха да очаквам. Да се надявам, че иска ми се обадят по телефона, което ще създадат, в случай че пробата е позитивен. Дотогава – да не дръзвам да мръдна от у дома, към този момент съм в системата, към този момент съм в карантина, тъй като съм пристигнала непринудено поради възможен контакт. Може да ме арестуват, в случай че изляза.

Два дни по-късно взех решение да им спестя потребността да ми звънят и да се обадя аз. Няколко опита да се свържа с лабораторията и самата инфекциозна клиника приключиха отчайващо – или ми затваряха телефона, или въобще не подвигаха. Когато съумях да се чуя с някого, който отхвърли да ми се показа, насреща чух единствено:

„ Резултати по телефона не даваме. Елате на място”.

Попитах по какъв начин ще се оправя с арестуването, в случай че реша да ги посетя, само че насреща просто ми треснаха слушалката.

Отиването на място, с цел да получа резултати, значи още един риск от заразяване. В лабораторията непрестанно има поток от хора, които не са там инцидентно. Всички те или са били в контакт със инфектиран, или имат признаци. Всяко посещаване без причина е рисково.

Парадоксът е, че ВМА разполага със система за онлайн приемане на резултати от всевъзможни други проучвания. Но тестванията за COVID-19 не се включват в тази система.

Категорично отхвърлям да отида още веднъж в рисковата зона на Инфекциозна болница към ВМА. Ако не съм инфектирана, възможностите да се заразя се усилват неведнъж. Остава ми да се надявам да ми се обадят, само че се колебая, че при негативен резултат даже ще си създадат труда. Много съм любопитна обаче по какъв начин моят тест ще бъде регистриран в статистиката – съгласно Щаба, управителен от шефа на ВМА ген. Мутафчийски, в неделя, 21 юни, са изследвани 566 души. Аз съм една от тях. Ако инцидентно нося вируса в себе си, в бройките за кой ден ще бъда регистрирана, щом резултатите ми през днешния ден, във вторник – 23 юни – към момента не са подготвени?

Хаосът в обстановката с ковид не е единствено поради успокоеното поданство. Липсата на прецизен ред и правила в системата е причина хората не просто да се успокоят, само че и да си мислят, че всичко е някаква игра. Поне до момента в който не се появят рационални правила на тази игра, всички ще сме губещи.