Директорът на Френската гимназия: Гъвкавостта на системата ни спаси в онлайн обучението
Как учебни заведения, преподаватели и възпитаници се оправиха с шоковата цифровизация в изолацията около ковид, по какъв начин образователното наличие се трансформира в цифрово, какви са провокациите пред новата образователна година - разговаря с шефа на Френската гимназия в София Емилия Богдановаа.
Новата действителност в образованието с всички плюсове, открити дефекти и по какъв начин системата да работи като добре смазана машина ще са тематиките на конференцията " Образование от А до #. Иновативното учебно заведение ", което ще събере на една маса шефове на учебни заведения, ректори на университети, представители на европейските и българските институции, както и бизнеса, който предлага софтуерни решения. Форумът е на 17 юли в София Тех Парк като полемиката ще бъде предавана и онлайн през фейсбук страниците на уредниците. " Образование от А до #. Иновативното учебно заведение " е самодейност на Economic.bg, NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.
- Г-жо Богданова, просветителната система у нас изпадна в странна обстановка по отношение на ковид и учебните заведения приключиха с онлайн форма на образование. Каква е вашата оценка?
- В подобен всеобщ порядък практикуваме онлайн образование за първи път. Никой не очакваше такова развиване на нещата. Пред това се дискутираха детайли от отдалечената форма на образование, да се приложи пробно и така нататък Но в този момент ни се наложиш всеобщо внезапно да се гмурнем в най-дълбокото. И поради събитията считам, че ние, приказвам за просветителния бранш като цяло, се справихме добре. С отдалечената форма просветителната система претърпя първичен потрес и уплах. Самите ние, учителите, смятахме, че не сме задоволително готови. Като цяло хората се опасяват от новото. А и просветителната система, като цяло, е относително много консервативна. Бояхме се. Всеки имаше собствен личен боязън. Говоря най-много за учителите. Хората се опасяваха, че могат да работят единствено с една платформа. Също по този начин се притесняваха, че нямат нужната техника, с цел да мога да го създадат качествено. Аз, ние, в частност, приказвам за сътрудниците шефове, се притеснявахме дали пък всички наши сътрудници ще се оправят сполучливо. Имахме и учредения за това. Не е загадка за българското общество, че учителското съсловие много застарява.
- След първата седмица към този момент какви наблюдения имахте върху работата на учителите и учениците?
- Вижте, всеки си активизира съгласно опциите си. Говоря както за сътрудниците, по този начин и за обособените учебни заведения. Всяко учебно заведение си има персонална специфичност и съгласно опциите на учителите и учениците съумя да се оправи. Така видяхме и доказахме сами на себе си, че можем да бъдем извънредно гъвкави. Някъде се използваха паралелно както отдалечената форма на образование, по този начин и персонални контакти, тъй като се разнасяха материали по домовете на учениците. На други места, както при нас във Френската гимназия, напълно преминахме в отдалечена форма на образование. Това се случваше в действително време. Положителното в цялата обстановка беше точно гъвкавостта на системата. Всеки колектив, всяка педагогическа гилдия на всяко учебно заведение откри своето решение на обстановката. Това също е доста значимо да го създадем като извод. Проблемите би трябвало да се вземат решение независимо, тъй като, съгласно мен, няма единно решение за всички. Училищата са разнообразни и това би трябвало да бъде съобразено с съответната обстановка.
- Тук ще вметна, че и други ваши сътрудници споделят същото, че точно това, че от МОН не са спуснали правила, а са оставили независимост в избора и ръководството на процеса в ръцете на управлението на всяко учебно заведение е асъдействало доста, с цел да се справите със обстановката?
- Ситуацията бе един от позитивните образци, че самостоятелната акомодация на учебните заведения спомогна нещата да се случат по един добър метод. Също по този начин считам, че тази независимост даде опция на системата да бъде гъвкава и адаптивна. Ако беше наложено едно единно решение, мисля, че нямаше всички да се оправя по този начин сполучливо. Едно единно решение нямаше да може да регистрира другата конструкция и специфичност на всяко учебно заведение. Вече е ясно, че присъствената форма на образование няма да е единствената, тъй като отдалечената форма разкри доста плюсове и двете ще вървят редом.
- Доколко може да се допълват постоянната и отдалечената форма...
- Смятам, че доста добре може да се допълват. Вижте, учителите към този момент придобихме убеденост да прилагаме тази отдалечена форма. Всеки си построи метод един път към личната работа, повторно към другите възпитаници. Лично аз за себе си открих една огромна опция към образователния развой да бъдат приобщени децата, които са заболели и дълготрайно време отсъстват от учебно заведение. Учебният развой в тази отдалечена форма дава опция на тези деца да вземат участие пълноценно в програмата и по този начин те няма да губят материал, което е доста по-важно от това по-късно да наваксват. Също по този начин имам вяра, че прословутите грипни ваканции към този момент няма да бъдат такива, каквито бяха до момента. Да, те бяха наслада за учениците, за какво не учеха, само че към този момент няма да е по този начин. Децата ги посрещаха с наслада като същински ваканции, само че... Ето една доста позитивна чертана отдалечена форма. И това е причина да считам, че, комбинирайки двете форми на образование - присъствена и отдалечена, ще се обогати образователният развой.
- Имате ли усещания върху това през тези месеци по какъв начин се промени триумфът на учениците?
- Специално при нас смяната е доста дребна, тъй като обичайно нашите възпитаници, да кажем преобладаваща част от тях, имат отличен триумф. Бих споделила, че посредством отдалечената форма на образование те имаха опция да създадат повече на практика задания, което за тях е плюс. Имаха и опция да работят върху креативен задания, тъй че да разпрострат своя капацитет. Честно казано, първоначално не бяха изключително доста стимулирани, тъй като тази форма на образование е доста близка до метода, по който поддържат връзка младежите сега - през обществените мрежи, отдалечено. Но през последните дни, тъй като скоро приключихме, децата споделиха и нещо друго, което на нас, възрастните, ни се коства парадоксално. Липсва им персоналното другарство. Учениците не получават от учителите единствено познания, получават и поддръжка, чисто човешка, получават приятелското отношение. Това е може би дефицит на тази отдалечена форма на образование. Няма го човешкото другарство. И още нещо. Казах към този момент, че приключихме образователната година и подготвяхме дипломите на нашите зрелостници. Ясно желая да кажа нещо - няма нищо по-страшно от едно празно учебно заведение.
- Ако през септември продължим с отдалечена форма на образование и децата не са в клас, ще ви липсват ли цветята, които получават всички учители. Ще ги размени ли обществото с емотикони?
- Разбирам закачката във въпроса ви. Няма да ми липсват цветята. Ще ми липсват усмивките на децата, ще ми липсва техният смях, насладата, че идват при нас. Радостта, че виждат своите другари. Ще ми липсват плахите погледи и държание на дребните. Вижте, всичко това е страст, която доста зарежда. Иначе, съгласно мен, е добре да се намерения в посока на това сътрудниците да бъдат събирани на образования. Ясно е, че отдалечената форма е нужна и тя ще навлезе в просветителния развой. Просто е добре да се отдели време и средства сътрудниците, приказвам за всички учители, да минат през едно целеустремено образование. Това ще е позитивно, тъй като по този начин ще има детайл на рационализиране и насъбраните умения ще се доразвият. Ясно е, че е нужно и една модерна материална база, нови компютри и добра техника, тъй като всичко това е неразделна част от отдалечената форма на образование.
Новата действителност в образованието с всички плюсове, открити дефекти и по какъв начин системата да работи като добре смазана машина ще са тематиките на конференцията " Образование от А до #. Иновативното учебно заведение ", което ще събере на една маса шефове на учебни заведения, ректори на университети, представители на европейските и българските институции, както и бизнеса, който предлага софтуерни решения. Форумът е на 17 юли в София Тех Парк като полемиката ще бъде предавана и онлайн през фейсбук страниците на уредниците. " Образование от А до #. Иновативното учебно заведение " е самодейност на Economic.bg, NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.
- Г-жо Богданова, просветителната система у нас изпадна в странна обстановка по отношение на ковид и учебните заведения приключиха с онлайн форма на образование. Каква е вашата оценка?
- В подобен всеобщ порядък практикуваме онлайн образование за първи път. Никой не очакваше такова развиване на нещата. Пред това се дискутираха детайли от отдалечената форма на образование, да се приложи пробно и така нататък Но в този момент ни се наложиш всеобщо внезапно да се гмурнем в най-дълбокото. И поради събитията считам, че ние, приказвам за просветителния бранш като цяло, се справихме добре. С отдалечената форма просветителната система претърпя първичен потрес и уплах. Самите ние, учителите, смятахме, че не сме задоволително готови. Като цяло хората се опасяват от новото. А и просветителната система, като цяло, е относително много консервативна. Бояхме се. Всеки имаше собствен личен боязън. Говоря най-много за учителите. Хората се опасяваха, че могат да работят единствено с една платформа. Също по този начин се притесняваха, че нямат нужната техника, с цел да мога да го създадат качествено. Аз, ние, в частност, приказвам за сътрудниците шефове, се притеснявахме дали пък всички наши сътрудници ще се оправят сполучливо. Имахме и учредения за това. Не е загадка за българското общество, че учителското съсловие много застарява.
- След първата седмица към този момент какви наблюдения имахте върху работата на учителите и учениците?
- Вижте, всеки си активизира съгласно опциите си. Говоря както за сътрудниците, по този начин и за обособените учебни заведения. Всяко учебно заведение си има персонална специфичност и съгласно опциите на учителите и учениците съумя да се оправи. Така видяхме и доказахме сами на себе си, че можем да бъдем извънредно гъвкави. Някъде се използваха паралелно както отдалечената форма на образование, по този начин и персонални контакти, тъй като се разнасяха материали по домовете на учениците. На други места, както при нас във Френската гимназия, напълно преминахме в отдалечена форма на образование. Това се случваше в действително време. Положителното в цялата обстановка беше точно гъвкавостта на системата. Всеки колектив, всяка педагогическа гилдия на всяко учебно заведение откри своето решение на обстановката. Това също е доста значимо да го създадем като извод. Проблемите би трябвало да се вземат решение независимо, тъй като, съгласно мен, няма единно решение за всички. Училищата са разнообразни и това би трябвало да бъде съобразено с съответната обстановка.
- Тук ще вметна, че и други ваши сътрудници споделят същото, че точно това, че от МОН не са спуснали правила, а са оставили независимост в избора и ръководството на процеса в ръцете на управлението на всяко учебно заведение е асъдействало доста, с цел да се справите със обстановката?
- Ситуацията бе един от позитивните образци, че самостоятелната акомодация на учебните заведения спомогна нещата да се случат по един добър метод. Също по този начин считам, че тази независимост даде опция на системата да бъде гъвкава и адаптивна. Ако беше наложено едно единно решение, мисля, че нямаше всички да се оправя по този начин сполучливо. Едно единно решение нямаше да може да регистрира другата конструкция и специфичност на всяко учебно заведение. Вече е ясно, че присъствената форма на образование няма да е единствената, тъй като отдалечената форма разкри доста плюсове и двете ще вървят редом.
- Доколко може да се допълват постоянната и отдалечената форма...
- Смятам, че доста добре може да се допълват. Вижте, учителите към този момент придобихме убеденост да прилагаме тази отдалечена форма. Всеки си построи метод един път към личната работа, повторно към другите възпитаници. Лично аз за себе си открих една огромна опция към образователния развой да бъдат приобщени децата, които са заболели и дълготрайно време отсъстват от учебно заведение. Учебният развой в тази отдалечена форма дава опция на тези деца да вземат участие пълноценно в програмата и по този начин те няма да губят материал, което е доста по-важно от това по-късно да наваксват. Също по този начин имам вяра, че прословутите грипни ваканции към този момент няма да бъдат такива, каквито бяха до момента. Да, те бяха наслада за учениците, за какво не учеха, само че към този момент няма да е по този начин. Децата ги посрещаха с наслада като същински ваканции, само че... Ето една доста позитивна чертана отдалечена форма. И това е причина да считам, че, комбинирайки двете форми на образование - присъствена и отдалечена, ще се обогати образователният развой.
- Имате ли усещания върху това през тези месеци по какъв начин се промени триумфът на учениците?
- Специално при нас смяната е доста дребна, тъй като обичайно нашите възпитаници, да кажем преобладаваща част от тях, имат отличен триумф. Бих споделила, че посредством отдалечената форма на образование те имаха опция да създадат повече на практика задания, което за тях е плюс. Имаха и опция да работят върху креативен задания, тъй че да разпрострат своя капацитет. Честно казано, първоначално не бяха изключително доста стимулирани, тъй като тази форма на образование е доста близка до метода, по който поддържат връзка младежите сега - през обществените мрежи, отдалечено. Но през последните дни, тъй като скоро приключихме, децата споделиха и нещо друго, което на нас, възрастните, ни се коства парадоксално. Липсва им персоналното другарство. Учениците не получават от учителите единствено познания, получават и поддръжка, чисто човешка, получават приятелското отношение. Това е може би дефицит на тази отдалечена форма на образование. Няма го човешкото другарство. И още нещо. Казах към този момент, че приключихме образователната година и подготвяхме дипломите на нашите зрелостници. Ясно желая да кажа нещо - няма нищо по-страшно от едно празно учебно заведение.
- Ако през септември продължим с отдалечена форма на образование и децата не са в клас, ще ви липсват ли цветята, които получават всички учители. Ще ги размени ли обществото с емотикони?
- Разбирам закачката във въпроса ви. Няма да ми липсват цветята. Ще ми липсват усмивките на децата, ще ми липсва техният смях, насладата, че идват при нас. Радостта, че виждат своите другари. Ще ми липсват плахите погледи и държание на дребните. Вижте, всичко това е страст, която доста зарежда. Иначе, съгласно мен, е добре да се намерения в посока на това сътрудниците да бъдат събирани на образования. Ясно е, че отдалечената форма е нужна и тя ще навлезе в просветителния развой. Просто е добре да се отдели време и средства сътрудниците, приказвам за всички учители, да минат през едно целеустремено образование. Това ще е позитивно, тъй като по този начин ще има детайл на рационализиране и насъбраните умения ще се доразвият. Ясно е, че е нужно и една модерна материална база, нови компютри и добра техника, тъй като всичко това е неразделна част от отдалечената форма на образование.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ