Директор на варненско училище: Бяхме готови 50:50 за дистанционно обучение
Как учебни заведения, преподаватели и възпитаници се оправиха с шоковата цифровизация в изолацията около ковид? Как образователното наличие се трансформира в цифрово? Какви са провокациите пред новата образователна година? Отговорите на тези въпроси дава директорът на ОУ " Васил Друмев " във Варна Красимир Димитров в изявление за .
Новата действителност в образованието с всички плюсове, открити дефекти и по какъв начин системата да работи като добре смазана машина ще са тематиките на конференцията " Образование от А до #. Иновативното учебно заведение ", което ще събере на една маса шефове на учебни заведения, ректори на университети, представители на европейските и българските институции, както и бизнеса, който предлага софтуерни решения. Форумът е на 17 юли в София Тех Парк като полемиката ще бъде предавана и онлайн през фейсбук страниците на уредниците. " Образование от А до #. Иновативното учебно заведение " е самодейност на Economic.bg, NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.
- Г-н Димитров, какъв брой огромно бе предизвикването отдалечено образование за учителите и учениците, през което минаха в миналите месеци?
- Трудно може да го определим като предизвикателство, тъй като обстановката, в която попаднахме, просто бе доста необикновена. Но дръзвам да настоявам, че дейностите, които се започнаха, бяха единственото допустимо нещо, което можеше да се направи, с цел да нямаме нулева година.
- Доколко учебните заведения бяха подготвени?
- Бих споделил 50:50. От няколко години имаше учебни заведения, които бяха почнали да употребяват другите образователни платформи - това се случва повече в огромните градове. Тук имам предвид главно учениците от гимназиален стадий. С по-масовото нахлуване на електронния дневник - през последните две години, много учебни заведения имаха тази опция. Сега просто се наложи да се употребяват тези благоприятни условия повече. Досега дневникът се използваше основно за нанасяне на данни и връзка с родителите, а се оказа, че може да се употребява и за доста други неща.
- Учителите при вас по какъв начин реагираха. Първоначално, при диалози с ваши сътрудници, те споделят, че е имало стрес, а след това е пристигнало и вдъхновението, че нещата ще се случат. Вие по какъв начин видяхте всичко, през което минаха преподавателите?
- При нас нямаше доста огромен стрес, в случай че мога по този начин да се изразя. Ние разполагаме с по-млад състав. Както се споделя, хората работят с телефоните си много постоянно, като имам предвид даже единствено социалните мрежи, електронната поща и така нататък Те имат и повече умения. Ние сме трета година с електронен дневник и при нас по-скоро стресът бе от самата обстановка, а не толкоз от въведената бързо отдалечена форма на образование. След като успяхме в границите на два-три дни да изградим форма на връзки учител-ученик, значи нещата са били добре. Не считам, че са били чак толкоз уплашени сътрудниците. По-голям проблем бе това, че имаше липса на устройства при някои ученици, други пък нямаха предпочитание. Имаше и родители, които първоначално бяха по-дистанцирани. Това бе по-сериозният проблем, с който трябваше да се оправим.
- Колко огромна помощ получихте от родителите?
- Аз приготвих една анкета още на втората седмица. Исках да се напипат нещата, да се чуе мнението на родителите - по какъв начин се случва процесът съгласно тях, да дадат мнение. И рекомендациите от тази първа анкета на 90% бяха спазени. След това имаше и втора анкета, която единствено затвърди мнението ни, че се намерили верния път, уцелили сме ваксата, както се споделя в зимните спортове, в просветителния развой. Одобрението за работата на сътрудниците бе над 90%. А родителите също по този начин оказаха и доста сериозна поддръжка. Децата до 7 клас, главно тези до 4 клас, имат потребност тотално да бъдат с някой по-възрастен до тях, с цел да им оказва помощ. Ако я нямаше тази поддръжка, нямаше по какъв начин да се оправим. Когато получихме утвърждението на родителите, тяхната поддръжка, това бе за нас отзив, че нещата вървят добре, че работата се прави обикновено.
- Как виждате развиването на това, което преживяхме. Ясно е, че отдалечената форма на образование ще стане неразделна част от образованието у нас?
- Няма да ни се постанова да откриваме топлата вода, тъй като тази пандемия в международен мащаб разви в доста направления разнообразни елементи на образованието. Имаше детайл проба-грешка, минахме го, времето беше задоволително. Сега можем да черпим и международния опит. Не е належащо занапред да измисляме нещо, което е уместно единствено за България. Скоро имах опция да вземам участие в един семинар, в който се срещнах с това какво се случва по света като стартираме от далечния Изток - Южна Корея, Япония, Китай. Минахме и през Латинска Америка, след това през Европа и даже страните към нас. В този смисъл умерено мога да кажа, че ни също се движим в вярната посока. Има страни, които в едно отношение са дръпнали по-напред - приказвам за основаването на тип виртуални библиотеки, виртуални масиви с избрана платформа единствено за просветителната система. Други страни работят с платформите на Майкрософт и Windows. От тук нататък считам, че доста малко неща би трябвало да се пипат като нормативна база. Чета в медиите, че се обмисля да се заложи до 20% при едни естествени условия образованието да бъде отдалечено. Аз персонално считам, като шеф на главно учебно заведение, че това не е уместно за главните и начални учебни заведения. За гимназията е допустимо и може би ще има доста по-добър резултат, само че за учебни заведения до 7 клас няма да е добър вид.
- Децата са дребни и имат потребност да имат възрастен човек до себе си...
- Особено до 4 клас е доста значима ролята на родителите. В този образователен развой приказваме за една споделена отговорност и нашата просветителна система може да носи своя кръст. Визирам това, че не е нужно да се товарят родителите в допълнение, с цел да могат те да се грижат за работата си и персоналните задания. Добре е те да оставят децата да работят независимо, само че би трябвало да имат наблюдаване какво се случва с дребните. Когато имаш такива часове - имам предвид отдалечено образование, няма по какъв начин да оставиш децата сами да работят. И това бе повода да не въведем напълно виртуално онлайн образование за най-малките, тъй като би трябвало да има родител при тях. Въведохме го отчасти, с цел да могат да се видят децата, да си видят учителя, да го чуят и така нататък В 5-7 клас нещата към този момент са по-лекционни и там е по-възможно да се случат нещата. При тях към този момент няма потребност от родител. Няма да е удачно, в случай че сходна мярка от 20% бъде наложена. Друго значимо нещо е това, че огромна част от документите, от връзката, в случай че щете, към този момент е по електронен път. След въвеждането на отдалеченото образование МОН стартира да прави виртуална библиотека. Тя се цялостни освен от хора, които са по-встрани от образованието, само че и от сътрудници. Такъв учебен портал би трябвало да е доста богат, тъй като, както са тръгнали нещата, има опция и на 15 септември да продължим по този метод. Виртуалната библиотека е нужда. Показаха ни прелестни неща - от Русия, от Италия и така нататък Но те са използвани при доста дребна част от науките.
Изключително значимо бе това, че министерството ни даде независимост да работим. И имам вяра, че това точно бе една от положителните аргументи, с цел да се оправим. Не ни се наложи нещо, с което трябваше да се борим и съобразяваме, а ни се даде независимост да се нагаждаме съгласно опциите си. За мен тази децентрализация на системата е извънредно значима. Освен че подкрепя образователния развой, тя дава и успокоение на хората, които работят в системата.
Новата действителност в образованието с всички плюсове, открити дефекти и по какъв начин системата да работи като добре смазана машина ще са тематиките на конференцията " Образование от А до #. Иновативното учебно заведение ", което ще събере на една маса шефове на учебни заведения, ректори на университети, представители на европейските и българските институции, както и бизнеса, който предлага софтуерни решения. Форумът е на 17 юли в София Тех Парк като полемиката ще бъде предавана и онлайн през фейсбук страниците на уредниците. " Образование от А до #. Иновативното учебно заведение " е самодейност на Economic.bg, NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.
- Г-н Димитров, какъв брой огромно бе предизвикването отдалечено образование за учителите и учениците, през което минаха в миналите месеци?
- Трудно може да го определим като предизвикателство, тъй като обстановката, в която попаднахме, просто бе доста необикновена. Но дръзвам да настоявам, че дейностите, които се започнаха, бяха единственото допустимо нещо, което можеше да се направи, с цел да нямаме нулева година.
- Доколко учебните заведения бяха подготвени?
- Бих споделил 50:50. От няколко години имаше учебни заведения, които бяха почнали да употребяват другите образователни платформи - това се случва повече в огромните градове. Тук имам предвид главно учениците от гимназиален стадий. С по-масовото нахлуване на електронния дневник - през последните две години, много учебни заведения имаха тази опция. Сега просто се наложи да се употребяват тези благоприятни условия повече. Досега дневникът се използваше основно за нанасяне на данни и връзка с родителите, а се оказа, че може да се употребява и за доста други неща.
- Учителите при вас по какъв начин реагираха. Първоначално, при диалози с ваши сътрудници, те споделят, че е имало стрес, а след това е пристигнало и вдъхновението, че нещата ще се случат. Вие по какъв начин видяхте всичко, през което минаха преподавателите?
- При нас нямаше доста огромен стрес, в случай че мога по този начин да се изразя. Ние разполагаме с по-млад състав. Както се споделя, хората работят с телефоните си много постоянно, като имам предвид даже единствено социалните мрежи, електронната поща и така нататък Те имат и повече умения. Ние сме трета година с електронен дневник и при нас по-скоро стресът бе от самата обстановка, а не толкоз от въведената бързо отдалечена форма на образование. След като успяхме в границите на два-три дни да изградим форма на връзки учител-ученик, значи нещата са били добре. Не считам, че са били чак толкоз уплашени сътрудниците. По-голям проблем бе това, че имаше липса на устройства при някои ученици, други пък нямаха предпочитание. Имаше и родители, които първоначално бяха по-дистанцирани. Това бе по-сериозният проблем, с който трябваше да се оправим.
- Колко огромна помощ получихте от родителите?
- Аз приготвих една анкета още на втората седмица. Исках да се напипат нещата, да се чуе мнението на родителите - по какъв начин се случва процесът съгласно тях, да дадат мнение. И рекомендациите от тази първа анкета на 90% бяха спазени. След това имаше и втора анкета, която единствено затвърди мнението ни, че се намерили верния път, уцелили сме ваксата, както се споделя в зимните спортове, в просветителния развой. Одобрението за работата на сътрудниците бе над 90%. А родителите също по този начин оказаха и доста сериозна поддръжка. Децата до 7 клас, главно тези до 4 клас, имат потребност тотално да бъдат с някой по-възрастен до тях, с цел да им оказва помощ. Ако я нямаше тази поддръжка, нямаше по какъв начин да се оправим. Когато получихме утвърждението на родителите, тяхната поддръжка, това бе за нас отзив, че нещата вървят добре, че работата се прави обикновено.
- Как виждате развиването на това, което преживяхме. Ясно е, че отдалечената форма на образование ще стане неразделна част от образованието у нас?
- Няма да ни се постанова да откриваме топлата вода, тъй като тази пандемия в международен мащаб разви в доста направления разнообразни елементи на образованието. Имаше детайл проба-грешка, минахме го, времето беше задоволително. Сега можем да черпим и международния опит. Не е належащо занапред да измисляме нещо, което е уместно единствено за България. Скоро имах опция да вземам участие в един семинар, в който се срещнах с това какво се случва по света като стартираме от далечния Изток - Южна Корея, Япония, Китай. Минахме и през Латинска Америка, след това през Европа и даже страните към нас. В този смисъл умерено мога да кажа, че ни също се движим в вярната посока. Има страни, които в едно отношение са дръпнали по-напред - приказвам за основаването на тип виртуални библиотеки, виртуални масиви с избрана платформа единствено за просветителната система. Други страни работят с платформите на Майкрософт и Windows. От тук нататък считам, че доста малко неща би трябвало да се пипат като нормативна база. Чета в медиите, че се обмисля да се заложи до 20% при едни естествени условия образованието да бъде отдалечено. Аз персонално считам, като шеф на главно учебно заведение, че това не е уместно за главните и начални учебни заведения. За гимназията е допустимо и може би ще има доста по-добър резултат, само че за учебни заведения до 7 клас няма да е добър вид.
- Децата са дребни и имат потребност да имат възрастен човек до себе си...
- Особено до 4 клас е доста значима ролята на родителите. В този образователен развой приказваме за една споделена отговорност и нашата просветителна система може да носи своя кръст. Визирам това, че не е нужно да се товарят родителите в допълнение, с цел да могат те да се грижат за работата си и персоналните задания. Добре е те да оставят децата да работят независимо, само че би трябвало да имат наблюдаване какво се случва с дребните. Когато имаш такива часове - имам предвид отдалечено образование, няма по какъв начин да оставиш децата сами да работят. И това бе повода да не въведем напълно виртуално онлайн образование за най-малките, тъй като би трябвало да има родител при тях. Въведохме го отчасти, с цел да могат да се видят децата, да си видят учителя, да го чуят и така нататък В 5-7 клас нещата към този момент са по-лекционни и там е по-възможно да се случат нещата. При тях към този момент няма потребност от родител. Няма да е удачно, в случай че сходна мярка от 20% бъде наложена. Друго значимо нещо е това, че огромна част от документите, от връзката, в случай че щете, към този момент е по електронен път. След въвеждането на отдалеченото образование МОН стартира да прави виртуална библиотека. Тя се цялостни освен от хора, които са по-встрани от образованието, само че и от сътрудници. Такъв учебен портал би трябвало да е доста богат, тъй като, както са тръгнали нещата, има опция и на 15 септември да продължим по този метод. Виртуалната библиотека е нужда. Показаха ни прелестни неща - от Русия, от Италия и така нататък Но те са използвани при доста дребна част от науките.
Изключително значимо бе това, че министерството ни даде независимост да работим. И имам вяра, че това точно бе една от положителните аргументи, с цел да се оправим. Не ни се наложи нещо, с което трябваше да се борим и съобразяваме, а ни се даде независимост да се нагаждаме съгласно опциите си. За мен тази децентрализация на системата е извънредно значима. Освен че подкрепя образователния развой, тя дава и успокоение на хората, които работят в системата.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ