Онлайн обучението в смолянското село Грохотно
Как учебни заведения, преподаватели и възпитаници се оправиха с шоковата цифровизация в изолацията около ковид, по какъв начин образователното наличие се трансформира в цифрово, какви са провокациите пред новата образователна година - на всички тези въпроси дава отговор шефът на учебното заведение в смолянското село Грохотно Фани Василева в изявление за
Новата действителност в образованието с всички плюсове, открити дефекти и по какъв начин системата да работи като добре смазана машина ще са тематиките на конференцията " Образование от А до #. Иновативното учебно заведение ", което ще събере на една маса шефове на учебни заведения, ректори на университети, представители на европейските и българските институции, както и бизнеса, който предлага софтуерни решения. Форумът е на 17 юли в София Тех Парк като полемиката ще бъде предавана и онлайн през фейсбук страниците на уредниците. " Образование от А до #. Иновативното учебно заведение " е самодейност на Economic.bg, NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.
Г-жо Василева, минахме през бързо адаптиране към отдалечена форма на образование. Какво усещане имате от това, което се случи. В огромните градове учебните заведения настояват, че не са имали доста проблеми. При вас, в родопското село Грохотно, по какъв начин беше?
Учениците от 1 до 3 клас завършиха сносно отдалечено образователната година. Как се случиха нещата при нас? Мобилизирахме се и за два дни бяхме подготвени - приказвам за възпитаници, учители и родители.
Преди това имахте ли опит са другите просветителни платформи?
Не. Нямахме опит.
За два дни се научихте...
Така стана, безусловно. Ние бяхме едни от първите в страната, които се адаптирахме към новата цифрова среда. Запознахме родителите, че ще стартираме отдалечено образование. Създадохме и съответните групи, посредством които уведомявахме родителите и учениците за графика на часовете. Вижте, родителите се трансфораха в първи помощници на учителите. Чрез отдалечената форма те научиха доста за просветителния развой. Разбраха за работата и ролята на учителя, за работата и ролята на децата, схванаха и видяха какви познания имат децата.
Ролята на родителите по какъв начин я оценявате тогава в този развой?
Родителите са доста значими като наличие за децата от началния стадий. Дистанционната форма на образование сложи учениците в нова просветителна среда - домашна просветителна среда. Не бих споделила, че децата се разпуснаха. Те бяха изпълнителни за началото на часовете и заставаха на време пред компютрите, само че имаше миг, изключително първоначално, когато не осъзнаваха какво тъкмо става. Малко не го одобряваха съществено. Малките си мислеха, че това е тип почивка или някакво развлечение. И тъкмо тук родителите изиграха своята извънредно значима роля. Вдигаха ги в точния момент. Подготвяха ги за уроците за деня. Родителите, отново ще кажа, са доста значими за учениците до 4 клас. При по-големите към този момент става по-лесно. Иначе използваме познатите платформи - Майкрософт Teams и Google класрум и други
Какво е мнението на учениците ви за това, което им се случи?
В учебно заведение направихме изследване до родителите по какъв начин се случват нещата, само че и измежду децата. Питахме ги за плюсовете и минусите на тази форма на преподаване. По-големият % харесват тази форма на образование, разбирайте към 70%. А 30% не харесват, тъй като не могат действително да контактуват със съучениците си, с учителите. Няма го директния контакт, липсват им персоналните взаимни игри. Това акцентират като аргументи за незадоволеност.
В новата образователна година какво може да се надгради, в случай че се наложи отново да се учи отдалечено?
Положителното е това, че се обгръщат децата на 100%. Има сътрудници, които настояват, че не е по този начин, само че аз не съм съгласна. Може отдалечено да обхванеш всички деца. Може детето да не влезе в точния час на урока. Може да му се наложи да закъснее, може да пропусне първия час, само че да е на линия за втория. Защо описвам това. При нас, в село Грохотно, нямаме ортодонт. Ако се наложи на детето да върви, то отива в Девин и пропуща целия ден. А по този начин, с отдалечената форма, може, откакто са предизвестили авансово, несъмнено, да пропусне, да закъснее, само че по-късно да се включи в другите часове. Учителите сме на 8-часов работен ден. Защо, откакто ни свършат часовете за деня, да не дадем на един отсъствал възпитаник отдалечено инструкции. Какъв е казусът? Така детето няма да губи материал. Когато нямаше отдалечена форма, ние компенсираме изпуснатото посредством консултация. Но консултацията не е преподаване. А по този начин може да му запазим онлайн образователен час и да го проведем.
Но по този начин ще има малко повече натоварване за учителите?
Вижте, учителите имат 8-часов работен ден... Нали по този начин. Нека да бъдем съзнателни. Знаем какво е свободното време на един преподавател. Ако му се наложи да даде няколкодопълнителни часа, няма да се претрупа. Сигурна съм. Стига да желае. Иначе все си приказваме, че учителите имат и време за подготовка. Вече има извънредно богати благоприятни условия да се черпят просветителни запаси. Вече не е като едно време, когато ни трябваше време да се готвим за другия ден.
Как се случиха нещата при вас в техническо отношение?
Тук ще кажа няколко неща, а те са свързани с признателност към Министерството на образованието и особено към министър Красимир Вълчев. В знак на признателност, селското учебно заведение изготви специфична грамота на Министъра на образованието и науката Красимир Вълчев за голямата му грижа към дребните селски учебно заведение и за цялостната цифровизация на образователния развой. Имаме безусловно на 100% подготвеност за цифрово учебно заведение. Ние нямаме класна стая без модерна интерактивна дъска. И родители, и учители би трябвало да са изцяло спокойни, че учебното заведение, респективно МОН, е осигурило безусловно всичко нужно да провеждането на отдалечена форма на образование. Някой в МОН доста далновидно е мислил за бъдещето на образованието, което е тясно обвързвано с новостите от софтуерно естество. И е реалност това, че ние, като техническа база, бяхме подготвени. Ние, не е най-точното определение, тъй като и доста други селски учебни заведения имат същата техническа подготовка като база и запаси. Говоря за покрита на 100% цифровизация, модерни, съвременни апарати, съвременна техника, компютри и така нататък Няма да е пресилено в случай че кажа, че доста европейски учебни заведения могат единствено да мечтаят за базата, с която ние разполагаме. Ние имаме утвърдени европейски планове по програмата Еразъм + и постоянно пътуваме. На всеки втори месец нашите възпитаници са на образование в чужбина. Ние посещаваме учебни заведения в Италия, Испания, Швеция, Германия, Италия и така нататък И тъй като имам директни усещания, ще кажа отговорно, че нашите селски учебни заведения не отстъпват по нищо на европейските. Много сътрудници от непознати страни, когато дойдат у нас, остават впечатлени от видяното и от базата, с която разполагаме. Буквално са учудени. Досега при нас са били на посетители сътрудници от над 20 учебни заведения от разнообразни страни. И постоянно са били доста прелестно сюрпризирани от грижите на МОН към българските учебни заведения, даже и дребните, които са по селата, като нашето.
През новата образователна година на какво ще заложите като развиване в онлайн образованието?
Като шеф приказвах с моя педагогичен колектив. Ще забележим от МОН какви инструкции ще спуснат, само че ние взехме решение на локално равнище, когато отсъстват възпитаници заради заболяване, примерно, да вземат участие онлайн в действително време в онлайн уроците. Те може да не се включват интензивно, в случай че, примерно, е със счупена ръка и не може да написа, само че въпреки всичко по този начин ще следи образователния материал. Няма да изпуска от него. И по този начин след това ще му е по-лесно да навакса. Имаме си основани платформи по какъв начин да вършим това и сигурно ще е потребно. Едно е след това да му даваме консултация, а друго е даже и да е слушал единствено поредицата от уроци, в случай че не може да взе участие. Случилото се с отдалеченото образование беше една гражданска война в нашето обучение. Коронавирусът ни натисна и някак си изпревари времето. Дигиталната форма на образование се виждаше като някаква вероятност, само че вирусът просто форсира нещата и връщане обратно няма. Присъствената форма няма по какъв начин да отпадне, само че би трябвало и оптимално да се възползваме от неограничените опцията на онлайн образованието. Вижте, цифровата форма на образование трябваше да се случи. Технологиите се развиват с лудо движение, онлайн образованието е всеобща процедура. След като децата в провинцията се оправиха чудесно, имам предвид даже и нашето малко селско учебно заведение, няма от какво да ни е боязън. Българското обучение няма проблем да мине и в отдалечена форма на образование или смесено такова, като считам, че за начален стадий, изключително за първи-четвъти клас, не е подобаваща форма, заради обстоятелството, че родителите са заети, а до децата би трябвало да има възрастен човек, който да подпомагана отдалеченото образование.
А имате ли наблюдения дали по някакъв метод се промени и триумфът на учениците? Било то към отличен или спадна към по-лоши оценки?
При нас имаше ясна наклонност към възстановяване на оценките. Определено множеството възпитаници радикално си покачиха триумфа. Показват по-добри познания. Всичко това си го обясняваме с обстоятелството, че го няма терзанието. Когато едно дете излезе пред класа, с цел да бъде изпитано, изпитва някакво терзание. И съучениците му я му подсказват или пък се закачат. Това при изпитване онлайн го няма. Няма да сбъркам в случай че кажа, че виждаме и разкриваме нови положителни страни в учениците си. Няма го терзанието дали ще му кажат, че е зубър, в случай че всичко знае, или че е слабак, тъй като не знае нещо. Аз преподавам британски език и имах възпитаник, който лъкатушеше сред 5 и 6. Когато стартира да учи у дома и 7 да му пиша, сещате се какво желая да кажа, ще е малко. Разбирате каква разлика видях в това дете. Имам деца без нито една неточност по британски, откогато учат у дома. Ето каква е разликата. Добра страна на отдалеченото образование е и фактът, че съвсем на 100% имаме и наличие по време педагогичен съвет. Не караме сътрудниците да пътуват, а това си е време и запаси.
Новата действителност в образованието с всички плюсове, открити дефекти и по какъв начин системата да работи като добре смазана машина ще са тематиките на конференцията " Образование от А до #. Иновативното учебно заведение ", което ще събере на една маса шефове на учебни заведения, ректори на университети, представители на европейските и българските институции, както и бизнеса, който предлага софтуерни решения. Форумът е на 17 юли в София Тех Парк като полемиката ще бъде предавана и онлайн през фейсбук страниците на уредниците. " Образование от А до #. Иновативното учебно заведение " е самодейност на Economic.bg, NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.
Г-жо Василева, минахме през бързо адаптиране към отдалечена форма на образование. Какво усещане имате от това, което се случи. В огромните градове учебните заведения настояват, че не са имали доста проблеми. При вас, в родопското село Грохотно, по какъв начин беше?
Учениците от 1 до 3 клас завършиха сносно отдалечено образователната година. Как се случиха нещата при нас? Мобилизирахме се и за два дни бяхме подготвени - приказвам за възпитаници, учители и родители.
Преди това имахте ли опит са другите просветителни платформи?
Не. Нямахме опит.
За два дни се научихте...
Така стана, безусловно. Ние бяхме едни от първите в страната, които се адаптирахме към новата цифрова среда. Запознахме родителите, че ще стартираме отдалечено образование. Създадохме и съответните групи, посредством които уведомявахме родителите и учениците за графика на часовете. Вижте, родителите се трансфораха в първи помощници на учителите. Чрез отдалечената форма те научиха доста за просветителния развой. Разбраха за работата и ролята на учителя, за работата и ролята на децата, схванаха и видяха какви познания имат децата.
Ролята на родителите по какъв начин я оценявате тогава в този развой?
Родителите са доста значими като наличие за децата от началния стадий. Дистанционната форма на образование сложи учениците в нова просветителна среда - домашна просветителна среда. Не бих споделила, че децата се разпуснаха. Те бяха изпълнителни за началото на часовете и заставаха на време пред компютрите, само че имаше миг, изключително първоначално, когато не осъзнаваха какво тъкмо става. Малко не го одобряваха съществено. Малките си мислеха, че това е тип почивка или някакво развлечение. И тъкмо тук родителите изиграха своята извънредно значима роля. Вдигаха ги в точния момент. Подготвяха ги за уроците за деня. Родителите, отново ще кажа, са доста значими за учениците до 4 клас. При по-големите към този момент става по-лесно. Иначе използваме познатите платформи - Майкрософт Teams и Google класрум и други
Какво е мнението на учениците ви за това, което им се случи?
В учебно заведение направихме изследване до родителите по какъв начин се случват нещата, само че и измежду децата. Питахме ги за плюсовете и минусите на тази форма на преподаване. По-големият % харесват тази форма на образование, разбирайте към 70%. А 30% не харесват, тъй като не могат действително да контактуват със съучениците си, с учителите. Няма го директния контакт, липсват им персоналните взаимни игри. Това акцентират като аргументи за незадоволеност.
В новата образователна година какво може да се надгради, в случай че се наложи отново да се учи отдалечено?
Положителното е това, че се обгръщат децата на 100%. Има сътрудници, които настояват, че не е по този начин, само че аз не съм съгласна. Може отдалечено да обхванеш всички деца. Може детето да не влезе в точния час на урока. Може да му се наложи да закъснее, може да пропусне първия час, само че да е на линия за втория. Защо описвам това. При нас, в село Грохотно, нямаме ортодонт. Ако се наложи на детето да върви, то отива в Девин и пропуща целия ден. А по този начин, с отдалечената форма, може, откакто са предизвестили авансово, несъмнено, да пропусне, да закъснее, само че по-късно да се включи в другите часове. Учителите сме на 8-часов работен ден. Защо, откакто ни свършат часовете за деня, да не дадем на един отсъствал възпитаник отдалечено инструкции. Какъв е казусът? Така детето няма да губи материал. Когато нямаше отдалечена форма, ние компенсираме изпуснатото посредством консултация. Но консултацията не е преподаване. А по този начин може да му запазим онлайн образователен час и да го проведем.
Но по този начин ще има малко повече натоварване за учителите?
Вижте, учителите имат 8-часов работен ден... Нали по този начин. Нека да бъдем съзнателни. Знаем какво е свободното време на един преподавател. Ако му се наложи да даде няколкодопълнителни часа, няма да се претрупа. Сигурна съм. Стига да желае. Иначе все си приказваме, че учителите имат и време за подготовка. Вече има извънредно богати благоприятни условия да се черпят просветителни запаси. Вече не е като едно време, когато ни трябваше време да се готвим за другия ден.
Как се случиха нещата при вас в техническо отношение?
Тук ще кажа няколко неща, а те са свързани с признателност към Министерството на образованието и особено към министър Красимир Вълчев. В знак на признателност, селското учебно заведение изготви специфична грамота на Министъра на образованието и науката Красимир Вълчев за голямата му грижа към дребните селски учебно заведение и за цялостната цифровизация на образователния развой. Имаме безусловно на 100% подготвеност за цифрово учебно заведение. Ние нямаме класна стая без модерна интерактивна дъска. И родители, и учители би трябвало да са изцяло спокойни, че учебното заведение, респективно МОН, е осигурило безусловно всичко нужно да провеждането на отдалечена форма на образование. Някой в МОН доста далновидно е мислил за бъдещето на образованието, което е тясно обвързвано с новостите от софтуерно естество. И е реалност това, че ние, като техническа база, бяхме подготвени. Ние, не е най-точното определение, тъй като и доста други селски учебни заведения имат същата техническа подготовка като база и запаси. Говоря за покрита на 100% цифровизация, модерни, съвременни апарати, съвременна техника, компютри и така нататък Няма да е пресилено в случай че кажа, че доста европейски учебни заведения могат единствено да мечтаят за базата, с която ние разполагаме. Ние имаме утвърдени европейски планове по програмата Еразъм + и постоянно пътуваме. На всеки втори месец нашите възпитаници са на образование в чужбина. Ние посещаваме учебни заведения в Италия, Испания, Швеция, Германия, Италия и така нататък И тъй като имам директни усещания, ще кажа отговорно, че нашите селски учебни заведения не отстъпват по нищо на европейските. Много сътрудници от непознати страни, когато дойдат у нас, остават впечатлени от видяното и от базата, с която разполагаме. Буквално са учудени. Досега при нас са били на посетители сътрудници от над 20 учебни заведения от разнообразни страни. И постоянно са били доста прелестно сюрпризирани от грижите на МОН към българските учебни заведения, даже и дребните, които са по селата, като нашето.
През новата образователна година на какво ще заложите като развиване в онлайн образованието?
Като шеф приказвах с моя педагогичен колектив. Ще забележим от МОН какви инструкции ще спуснат, само че ние взехме решение на локално равнище, когато отсъстват възпитаници заради заболяване, примерно, да вземат участие онлайн в действително време в онлайн уроците. Те може да не се включват интензивно, в случай че, примерно, е със счупена ръка и не може да написа, само че въпреки всичко по този начин ще следи образователния материал. Няма да изпуска от него. И по този начин след това ще му е по-лесно да навакса. Имаме си основани платформи по какъв начин да вършим това и сигурно ще е потребно. Едно е след това да му даваме консултация, а друго е даже и да е слушал единствено поредицата от уроци, в случай че не може да взе участие. Случилото се с отдалеченото образование беше една гражданска война в нашето обучение. Коронавирусът ни натисна и някак си изпревари времето. Дигиталната форма на образование се виждаше като някаква вероятност, само че вирусът просто форсира нещата и връщане обратно няма. Присъствената форма няма по какъв начин да отпадне, само че би трябвало и оптимално да се възползваме от неограничените опцията на онлайн образованието. Вижте, цифровата форма на образование трябваше да се случи. Технологиите се развиват с лудо движение, онлайн образованието е всеобща процедура. След като децата в провинцията се оправиха чудесно, имам предвид даже и нашето малко селско учебно заведение, няма от какво да ни е боязън. Българското обучение няма проблем да мине и в отдалечена форма на образование или смесено такова, като считам, че за начален стадий, изключително за първи-четвъти клас, не е подобаваща форма, заради обстоятелството, че родителите са заети, а до децата би трябвало да има възрастен човек, който да подпомагана отдалеченото образование.
А имате ли наблюдения дали по някакъв метод се промени и триумфът на учениците? Било то към отличен или спадна към по-лоши оценки?
При нас имаше ясна наклонност към възстановяване на оценките. Определено множеството възпитаници радикално си покачиха триумфа. Показват по-добри познания. Всичко това си го обясняваме с обстоятелството, че го няма терзанието. Когато едно дете излезе пред класа, с цел да бъде изпитано, изпитва някакво терзание. И съучениците му я му подсказват или пък се закачат. Това при изпитване онлайн го няма. Няма да сбъркам в случай че кажа, че виждаме и разкриваме нови положителни страни в учениците си. Няма го терзанието дали ще му кажат, че е зубър, в случай че всичко знае, или че е слабак, тъй като не знае нещо. Аз преподавам британски език и имах възпитаник, който лъкатушеше сред 5 и 6. Когато стартира да учи у дома и 7 да му пиша, сещате се какво желая да кажа, ще е малко. Разбирате каква разлика видях в това дете. Имам деца без нито една неточност по британски, откогато учат у дома. Ето каква е разликата. Добра страна на отдалеченото образование е и фактът, че съвсем на 100% имаме и наличие по време педагогичен съвет. Не караме сътрудниците да пътуват, а това си е време и запаси.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ