Как Тодор Живков не веднъж, а два пъти се опитва

Как Тодор Живков не един път, а два пъти се пробва да прокара решение, с което България да се причисли към Съветския съюз - актове, които умерено могат да бъдат наречени национално изменничество. Това е в основата на сюжета на новия документален филм „ 16 република. Предателството на Българска комунистическа партия “, който към този момент може да се види на огромен екран.

Официалната му премиера беше на 31 май в столичното кино " Одеон ", като входът беше свободен. Лентата към този момент е в афиша и на Дома на киното в София - прожекцията му там е на 19 юни, като билети могат да се купят на касата.

Сценаристи са историкът проф. Евелина Келбечева и журналистът Христо Христов, който от години изследва наследството на Българска комунистическа партия и тайните ѝ служби, известни като Държавна сигурност, в уеб страницата си desebg.com. Режисьор е Димитър Коцев-Шошо, а продуцент - проф. Людмил Христов от Нов български университет, чийто фонд за стратегическо развиване подкрепя основаването на плана. Участва и фондация " Истина и памет ".

Документалният филм споделя за две национални изменничества, осъществени от Българска комунистическа партия по време на ръководството ѝ в интервала след 1945 година Става въпрос за двата секрети опита на комунистическия водач Тодор Живков да предложи Народна Република България да се причисли към Съюз на съветските социалистически републики. Това се случва на пленуми на Българска комунистическа партия през 1963 година и още веднъж 10 години по-късно - през 1973-та. След рухването на комунизма през 1989 година тематиката е известна като " 16-ата република " - тъй като по времето, от което датират решенията на партията и водача ѝ, Съветският съюз се състои от 15 републики. За първи път завесата се повдига след публикация на историка проф. Драгомир Драганов в края на 1989-а във в. „ Народна просвета “. Заглавието ѝ е „ Как за малко щеше да ни няма “.

Новата лента в този момент показва истинските документи, свидетелстващи за дейностите на българските комунисти и Живков тогава. Те са съхранени в държавния списък. Във кино лентата вземат участие историкът проф. Даниел Вачков (директор на Института за исторически проучвания при БАН), доцент Михаил Груев (директор на Държавна организация „ Архиви “), доцент Лъчезар Стоянов (НБУ), доцент Живко Лефтеров (НБУ), Христо Христов; Станка Желева - щерка на президента (1990-1997) Желю Желев; както и проф. Келбечева.

„ Историята е цялостна с изменничества. Но с цел да зачеркнеш родината си с такова раболепство към московските си господари, както два пъти го вършат, е национално изменничество без аналог. Както е казано „ Народ, който не познава историята си, е жертван да я повтаря “ - урок, който би трябвало да се учи и да не се не помни, написа в анотацията преди премиерата. И се слага въпросът дали, до момента в който сме очевидци на " новото брутално безчовечие на Кремъл към една от някогашните руски републики " - Украйна, самите ние сме научили урока си.

Темата за комунистическото минало на България въобще се появи в образователните стратегии едвам преди няколко години, откакто в продължение на доста време Народното събрание (в това число и по времето на ръководствата на ГЕРБ - б.р.) отхвърляше промени в просветителното законодателство по тематиката. Един от сценаристите на „ 16 република. Предателството на Българска комунистическа партия “ - Христо Христов, наскоро съобщи в изявление, че планът е " лекарство против късата памет ".

Историята във кино лентата не стопира до самите оферти на Тодор Живков и приемането им от органите на тогавашната комунистическа партия. Проследява и по какъв начин обществото научава за националното изменничество на компартия и Живков след 1989 година, по какъв начин прокуратурата дава обещание да накаже предателите, както и за опитите на лица, свързани с някогашната Българска комунистическа партия, да се омаловажат през годините на прехода тайните оферти за обединение на Народна република България със Съюз на съветските социалистически републики от 1963 и 1973 г.