Как така БСП изведнъж стана антиимигрантска, хомофобска, про-путинска партия, за

...
Как така БСП изведнъж стана антиимигрантска, хомофобска, про-путинска партия, за
Коментари Харесай

Какво кара политиците да се радикализират: примери от България

Как по този начин Българска социалистическа партия внезапно стана антиимигрантска, хомофобска, про-путинска партия, за която никакви крайни способи към този момент не са неприлични? И не е единствено тя – политическата радикализация е в нахлуване в България, написа Даниел Смилов за " Дойче Веле България ".

Личната взаимозависимост кара политикът да се отклонява от “нормалната” логичност, да прави неща, които се разминават с предстоящото. За да прикрие тези отклонения, за него е комфортно да твърди, че не е елементарен политик, а коренен бунтовник, който ще основе нов ред – народен или международен.

Скандалите към президента Тръмп в Съединени американски щати илюстрират добре този закон. За най-верните си фенове той продължава да бъде бунтовник, визионер, който преосновава интернационалните връзки. За многочислените му критици, измежду които към този момент има и доста републиканци, държанието на Тръмп по отношение на Русия не може да бъде обяснено с естествена политическа логичност и даже повдига въпроса за неговата преданост. А персоналните зависимости са тъкмо това – принадлежности, които “приватизират” лоялността на политика в интерес на интерес, друг от обществения.

В България: радикализъм за обмен

България е брилянтен образец за връзката сред персонални зависимости и радикализация на политическите възгледи. В някои случаи тази връзка е чиста и писмено потвърдена. Барековата партия “България без цензура” да вземем за пример беше основана като инструмент на банкера (в изгнание) Цветан Василев за интервенция в политиката. В многочислени изявленията той е споделял това, а и финансовата връзка бе ясно потвърдена в следствието на банкрута на КТБ. Радикализмът на господин Бареков е прагматичен: крайните популистки и националистически възгледи му дадоха документ за чудатост, лиценз за всевъзможни бъдещи промени на политическата позиция. Колкото по-крайни и необикновени неща приказва един политик, толкоз той е по-непредвидим. Ерго, може да влезе във всякаква коалиция.

Докато господин Бареков е най-изчистен образец за корелация сред персонална взаимозависимост към патрон и радикализация, той надалеч не е най-успешният сходен образец в българската политика. Волен Сидеров и неговата " Атака " са парадигма за конвертируемостта сред радикализъм и променлива преданост. " Атака " съумяха да се “коалират” както с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи (и да предложат безрезервно “златния си пръст”), по този начин и с ГЕРБ и архи-врага си Валери Симеонов. Тези пируети са необясними със общоприета политическа логичност: остава обяснението с персонални зависимости, влияещи на лоялността. Или пък в действителност става дума за талантлив поет-революционер в облика на господин Сидеров – версия, която несъмнено също има своите последователи.

Всъщност не трябва да се фокусираме единствено върху единични случаи, колкото и те да са впечатляващи. Важен е моделът. Създават се декларативно радикални обединения, които по-късно могат да влязат във всевъзможни обединения, тък като по формулировка са “извън нормата”. В тази светлина могат да бъдат обсъждани и “Обединените патриоти”, “Воля” и така нататък

Възвишеният радикализъм на българския мейнстрийм: ГЕРБ и Българска социалистическа партия

Съмненията за дълбоки персонални зависимости за жалост са присъщи освен за “патриотичната” външна страна на българската политика, само че и за нейната вътрешност – ГЕРБ и Българска социалистическа партия. През последните години се нагледахме на политически събития, които не могат да се обяснят със общоприети политологически средства. Назначаването на господин Делян Пеевски за началник на ДАНС справедливо сграбчи купата на всенародното неодобрение, само че то не е изолиран случай. Сходни проблеми са присъединяване на Движение за права и свободи (след 2014) като прикрит съдружен сътрудник в две държавни управления на Борисов; аферите “Костинброд” и ЦУМ-гейт, които бяха заметени без последици; банкрутът на КТБ, заседнал в правосъден развой, който дава обещание да се проточи безпределно без да разберем най-после къде тъкмо са отишли парите.

Можем да опишем тактиката на ГЕРБ за отклонение на подозренията за персони свързаности като “радикализация” и родолюбив завой. Така да вземем за пример бежанската “криза” даде опция на Борисов през 2015-2016 година да се сближи с “патриотите” и по този начин да маргинализира тези, които повдигаха неуместни за него въпроси.

При Българска социалистическа партия не е по-различно със подозренията за личностни нелегитимни свързаности и зависимости, които на моменти дефинират политиката им. Два обстоятелството са доста значими тук. Първо, в аферата ЦУМ-гейт Корнелия Нинова (с право) подлага на критика и в профил Гергов за присъединяване му в съмнителната среща. Същевременно обаче тя не сподели и дума за присъединяване в нея на върховен държавен чиновник – основния прокурор. Ако държанието на Гергов е укоримо, рецензиите би трябвало да са в пъти по-силни във връзка с държавния чиновник.

Второ, след триумфа си на изборите президентът Радев съобщи, че ще прави правосъдна промяна, даже се възторгна по “румънския модел”. Моментално ентусиазмът му беше париран (от Българска социалистическа партия най-вероятно) и от този момент той насочва общи заклинания против корупцията, подмята имена, само че след А не споделя Б.

Чрез радикализъм към политическа достоверност

Българска социалистическа партия реши да компенсира тази своя съмнителна антикорупционна отпадналост със тактиката на ГЕРБ – патриотизация и радикализация. Днес берем плодовете на този завой на левицата, уверено надминала Борисов в това отношение. Затова Българска социалистическа партия стана антиимигрантска, хомофобска, про-путинска групировка, която не се свени от никакви крайни способи за печелене на гласове. Последният образец е демагогията с животните в Странджа: в последна сметка ветеринарните правила за сигурност не трябва да се инструментализират за политически цели по подобен необмислен метод.

Личните зависимости и идеологията мъчно могат да бъдат отделени в политиката и несъмнено постоянно са си съжителствали. Но в актуалния свят, в който стандарните либерално-демократични идеологии губят капацитета да активизират гласове, радикализмът стартира да се привижда като гаранция за достоверност. Не бива да се не помни обаче, че той е и смокиново листо за прикриване на нелегитимни персонални зависимости. Какъв е тъкмо казусът с българските радикали, дано хората преценяват сами.

Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР