Китайското „икономическо чудо“: Може ли да бъде „копирано“ от Русия
Как стана по този начин, че една бедна и неразвита преди по-малко от половин век страна, внезапно се трансформира в толкоз значима част от международната стопанска система, търговия и финанси, че неприятностите в нея мигновено се отразяват върху цялата планета с талази от сривове на фондовите пазари и други стопански разтърсвания?
В интерес на истината, нищо толкоз необикновено през 80-те - 90-те години на предишния век, от което се появи самото „ знамение “, че целият свят е в възторг (ужасен), не стартира да се прави в Китай, написа "Поглед инфо ".
Те се пробваха да основат "невероятното " там малко по-рано - по време на "Големия скок ", "Културната гражданска война " и сходни опити, цената на които беше извънредно висока, а резултатите...
Е, да речем, въобще не тези, към които се стремяха както тези, които излязоха с тези „ суперпрограми “, по този начин и тези, които бяха принудени да вземат участие в тях.
От друга страна, опитът за създаване на пазарна стопанска система в социалистическа страна, въпреки и да не изоставя главните правила, заложени в програмата на Комунистическата партия и с нейното безусловно преобладаващо състояние в обществото, наподобява на мнозина тогава им е изгеждало като нещо от региона на научната фантастика. Въпреки това...
Намален държавен надзор върху редица браншове на стопанската система (но никога над тези, които бяха и остават стратегически за страната), либерализация на външната търговия (която не се трансформира в прахосване на държавните ресурси), всеобщо привличане към Китай на вложения от целия свят - тези и други сходни стъпки дадоха резултат, който виждаме през днешния ден.
Втората (според други източници, първата) стопанска система на планетата, която остави на практика всички страни по света надалеч зад себе си във връзка с напредък и развиване, обществото съумя да съчетае капиталистическото благосъстояние с комунистическия ред и дисциплинираност, голямо политане в региона на научното, техническото и иновационното развиване.
Всичко това е Китай в наши дни. Може би нещото е, че изграждайки преразвита промишленост, укрепвайки по всевъзможен метод армията и решавайки сходни световни проблеми, Пекин не не помни нито за момент основното - растежа на благосъстоянието на своите жители.
По броя на милионерите Китай от дълго време надмина всички, които могат. Но в това време няма ужасяваща стратификация на обществото, присъща за нашата постсъветска история.
Според Световната банка през 2010 година в страната са живели над 200 милиона души под прага на бедността. Още през 2017 година техният брой спадна до по-малко от 50 милиона, до 2020 година, в случай че не беше коронавирусът, китайските приятели, изцяло неразбираемо успяващи да забогатеят с цялата нация, ще се отърват от концепцията за „ беднотия “ като такава.
В същото време, започвайки като „ работилница на света “, която изхвърля талази от не най-висококачествените артикули „ само че по-голям брой, по-евтини “ към общия пазар, Небесната империя се трансформира в страна, в която се основават все по-сложни и съвършени неща, в „ локомотив “ на по този начин наречените „ високи “ и най-модерни технологии.
Без да „ изяждат “ добитите суперприходи, те вложиха там и ги влагат в развиване, с цел да получат още по-големи облаги.
Китай не спираше да копира модели, технологии, концепции на други хора - в това число в стопанската система.
Възможно ли е нещо сходно за нашата страна? Често на места се чуват гласовете на тези, които приканват за „ повторение на китайското знамение “ - по-тъпи ли сме от тях или нещо сходно или въобще не знаем по какъв начин да работим?
Нека да изразя личното си мнение. Първо, не е належащо Русия да се пробва да копира едно към едно. Именно от опитите да живеем съгласно непознат разум, да вървим по друг метод, пораждат доста от нашите неприятности през вековете.
Второ, мъчно е да си представим, защото публично страната ни няма идеология, а китайското икономическо знамение значително се основава на идеологически правила.
Междувременно Западът осъзна какъв брой е малоумен, решавайки да прави "специални стопански зони " с извънредно удобни условия за бизнес и сходни "благини ", с които никога неглупавите китайци притеглят локалните корпорации като пчели на мед. Всъщност Китай реализира „ икономическото чудо” със своя разум и колосална работа, само че с пари и технологии на други хора.
Няма да ни дадат нищо. Днешните „ търговски войни “, извършени от Вашингтон против Пекин, са единствено опит за „ продобиване на всичко “. Безполезно, несъмнено, само че доста настойчиво.
В никакъв случай Западът няма да си сътвори нов стопански съперник в лицето на страната ни. Така че, даже не се опитвайте? Необходимо е да се работи най-вече независимо и върху личните ни запаси, защото имаме доста от тях.
В същото време - да вземете от китайските приятели всички тези най-хубави практики и ноу-хау в макроикономическата област, които към момента можете да вземете. „ Икономическото чудо” на Русия сигурно би трябвало да се случи. Поне остава единствено да се има вяра...
В интерес на истината, нищо толкоз необикновено през 80-те - 90-те години на предишния век, от което се появи самото „ знамение “, че целият свят е в възторг (ужасен), не стартира да се прави в Китай, написа "Поглед инфо ".
Те се пробваха да основат "невероятното " там малко по-рано - по време на "Големия скок ", "Културната гражданска война " и сходни опити, цената на които беше извънредно висока, а резултатите...
Е, да речем, въобще не тези, към които се стремяха както тези, които излязоха с тези „ суперпрограми “, по този начин и тези, които бяха принудени да вземат участие в тях.
От друга страна, опитът за създаване на пазарна стопанска система в социалистическа страна, въпреки и да не изоставя главните правила, заложени в програмата на Комунистическата партия и с нейното безусловно преобладаващо състояние в обществото, наподобява на мнозина тогава им е изгеждало като нещо от региона на научната фантастика. Въпреки това...
Намален държавен надзор върху редица браншове на стопанската система (но никога над тези, които бяха и остават стратегически за страната), либерализация на външната търговия (която не се трансформира в прахосване на държавните ресурси), всеобщо привличане към Китай на вложения от целия свят - тези и други сходни стъпки дадоха резултат, който виждаме през днешния ден.
Втората (според други източници, първата) стопанска система на планетата, която остави на практика всички страни по света надалеч зад себе си във връзка с напредък и развиване, обществото съумя да съчетае капиталистическото благосъстояние с комунистическия ред и дисциплинираност, голямо политане в региона на научното, техническото и иновационното развиване.
Всичко това е Китай в наши дни. Може би нещото е, че изграждайки преразвита промишленост, укрепвайки по всевъзможен метод армията и решавайки сходни световни проблеми, Пекин не не помни нито за момент основното - растежа на благосъстоянието на своите жители.
По броя на милионерите Китай от дълго време надмина всички, които могат. Но в това време няма ужасяваща стратификация на обществото, присъща за нашата постсъветска история.
Според Световната банка през 2010 година в страната са живели над 200 милиона души под прага на бедността. Още през 2017 година техният брой спадна до по-малко от 50 милиона, до 2020 година, в случай че не беше коронавирусът, китайските приятели, изцяло неразбираемо успяващи да забогатеят с цялата нация, ще се отърват от концепцията за „ беднотия “ като такава.
В същото време, започвайки като „ работилница на света “, която изхвърля талази от не най-висококачествените артикули „ само че по-голям брой, по-евтини “ към общия пазар, Небесната империя се трансформира в страна, в която се основават все по-сложни и съвършени неща, в „ локомотив “ на по този начин наречените „ високи “ и най-модерни технологии.
Без да „ изяждат “ добитите суперприходи, те вложиха там и ги влагат в развиване, с цел да получат още по-големи облаги.
Китай не спираше да копира модели, технологии, концепции на други хора - в това число в стопанската система.
Възможно ли е нещо сходно за нашата страна? Често на места се чуват гласовете на тези, които приканват за „ повторение на китайското знамение “ - по-тъпи ли сме от тях или нещо сходно или въобще не знаем по какъв начин да работим?
Нека да изразя личното си мнение. Първо, не е належащо Русия да се пробва да копира едно към едно. Именно от опитите да живеем съгласно непознат разум, да вървим по друг метод, пораждат доста от нашите неприятности през вековете.
Второ, мъчно е да си представим, защото публично страната ни няма идеология, а китайското икономическо знамение значително се основава на идеологически правила.
Междувременно Западът осъзна какъв брой е малоумен, решавайки да прави "специални стопански зони " с извънредно удобни условия за бизнес и сходни "благини ", с които никога неглупавите китайци притеглят локалните корпорации като пчели на мед. Всъщност Китай реализира „ икономическото чудо” със своя разум и колосална работа, само че с пари и технологии на други хора.
Няма да ни дадат нищо. Днешните „ търговски войни “, извършени от Вашингтон против Пекин, са единствено опит за „ продобиване на всичко “. Безполезно, несъмнено, само че доста настойчиво.
В никакъв случай Западът няма да си сътвори нов стопански съперник в лицето на страната ни. Така че, даже не се опитвайте? Необходимо е да се работи най-вече независимо и върху личните ни запаси, защото имаме доста от тях.
В същото време - да вземете от китайските приятели всички тези най-хубави практики и ноу-хау в макроикономическата област, които към момента можете да вземете. „ Икономическото чудо” на Русия сигурно би трябвало да се случи. Поне остава единствено да се има вяра...
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ