Израелски дипломат: Кризата в Украйна може да промени ролята на САЩ в света
Как ще се развие рецесията в Украйна, дали ще ескалира в цялостна съветска инвазия, предизвикваща съществени наказания на Съединени американски щати и Европа, или ще приключи с краткотрайно дипломатическо решение, зависи всъщност от Владимир Путин.
Само съветският президент знае каква ще бъде идната фаза. Но защото рецесията се разпростира и прекомерно въодушевените анализатори и предразположените към драмата медии показват разнообразни сюжети, се появява нова вероятност: може би тази рецесия не е единствено за Украйна, а за нещо по-голямо и по-широко.
В края на краищата, рецесията в Украйна и другите й измерения са податливи на дипломатически решения, без значение дали е краткосрочна рамка за попречване на рецесия или формула за трайно, дълготрайно съглашение. Предполага се, че това е в полза на всички, и обективно няма нищо неизбежно в съветската инвазия.
Освен в случай че не става въпрос единствено за Украйна.
Тази рецесия с високи залози на ръба продължава да се развива, откакто кръг от договаряния не съумя да докара до дипломатически пробив. Всъщност, макар съглашението за продължение на дипломатическия разговор, и двете страни покачват хода и ескалацията на реториката.
Съединените щати дадоха обещание бърз и корав отговор. Президентът Джо Байдън уточни, че с изключение на икономическите наказания, той обмисля разполагане на войски в Източна Европа в отговор на Русия да ускори военното си наличие освен в района на Донбас в Източна Украйна, само че и на белоруско-украинската граница.
Държавният департамент на Съединени американски щати пусна осведомителна бюлетина, озаглавена „ Петте най-важни разказа за упорита дезинформация на Русия “, до момента в който Русия продължава своите фини, само че войнствени закани за навлизане, като в същото време се пробва да внесе безпорядък и разкол в НАТО.
През последните няколко години има хиперболична наклонност всяка китайска политика, изказване или ход да се преглежда като предизвикателство или ужасно опълчване на интернационалния ред. Обратно, всяка политика на Съединени американски щати се преглежда като признание и противопоставяне на този опит за систематична смяна.
Инициативата „ Един път, Един пояс “, все по-смелото военноморско наличие в Южнокитайско море, потискането на Хонконг и политиката на Китай за Тайван се преглеждат като игра с нулева сума със Съединените щати.
Сега това пояснение се уголемява и ускорява, като Русия видимо се стреми да възроди своя руски статут на суперсила. След това двата аспекта се комбинират с умората на Съединени американски щати и разочарованието от задграничните случки. Неизбежният извод е, че интернационалната система, учредена на доминиран от Съединени американски щати ред, е застрашена.
Тенденцията да се употребява хипербола и да се базира щедро на „ китайската опасност “ като съществена аналитична панацея постоянно звучи като алармизъм. Но това не значи, че доминираната от Съединени американски щати система не е структурно атакувана, не предстои на сериозен обзор и не се нуждае от смяна. Тя е.
Пекин и Москва се сплотиха към организираща метастратегическа концепция: Редът след Втората международна война – Pax Americana на интернационалните институции, правила, съюзи, конструкция на властта и връзки – дейно отслабва Китай и Русия и протяга ръка на техните сфери на въздействие.
Едно време двете суперсили на Съединените щати и Съюз на съветските социалистически републики се състезаваха в двуполюсен свят, до момента в който Китай беше слаб и нищожен във връзка с интернационалните каузи. Но това, което е било разбираемо и насилствено задоволително в реда след 1945 година, към този момент не е търпимо.
Китай и Русия, колкото и да са разнообразни по своята относителна мощ и дарба да я проектират, и двете се опълчват на продължаването на американската идея за еднополярност и насоченото към Вашингтон ръководство на света.
Те настояват, че тази конструкция е основана от разпадането на Съветския съюз и относителната уязвимост на Китай през 90-те години. Сега Китай е суперсила по всички параметри, а Русия се пробва да възвърне предходния си статут. И двете страни виждат изтеглянето на Съединени американски щати от Афганистан, откъсването от Близкия изток и намаляващия интерес към интервенция в рецесии като доказателство, че интернационалната система е узряла за смяна.
В публикация за " Форин Афеърс " предишното лято Ян Сюетонг, деканът на Факултета по интернационалните връзки в университета Цинхуа в Пекин и изтъкнат академик по външна политика, изрази актуалните и преобладаващи мисли в Китай:
„ Китай има вяра, че възходът му към статут на велика мощ му дава право на нова роля в международните каузи – такава, която не може да се помири с безспорното владичество на Съединени американски щати. "
" Воденият от Съединени американски щати свят избледнява... на негово място ще пристигна многополюсен свят ", съобщи още той.
Русия и Китай се сближиха доста през последното десетилетие. Появиха се общи стратегически ползи, споделени разочарования и присъщо антиамерикански светоглед.
Съобщава се, че в един от телефонните им диалози през последните месеци китайският президент Си Дзинпин е споделил на Путин, че „ избрани интернационалните сили случайно се намесват във вътрешните работи на Китай и Русия, под прикритието на демокрацията и правата на индивида “.
Не е доста мъчно да се разбере кои са тези „ интернационалните сили “. Също по този начин не е прекомерно мъчно да се заключи за какво Путин счита, че с помощта на Китай Съединените щати не могат в действителност да изолират Русия.
От 90-те години на предишния век Русия упреква американците, че я патронизират, омаловажават нейната мощност и уголемяват НАТО до нейните граници. През последните няколко години Русия упреква Съединените щати, че спонсорират и подклаждат по този начин наречените цветни революции в Украйна, Грузия и Казахстан, като в същото време разполагат ракети със междинен обхват във враждебната Полша.
В същото време Китай упреква Вашингтон, че поддържа уйгурските мюсюлмани в региона на Синдзян, северозападен Китай; предизвиква протестиращите против Китай в Хонконг; и дава гаранции за сигурност на Тайван против измислена от Съединени американски щати подправена опасност от китайско навлизане.
Същността на китайския и съветския мотив не е нова: Съединените щати постановат западни хрумвания за народна власт и по този начин наречените човешки права в опит да дефинират дневния ред, да дефинират разпоредбите, да служат като краен съдия и да преобладават в интернационалната система.
Системата изисква структурни промени, които отразяват политическите и икономическите действителности. Първото и най-важно измежду тях би било да се раздели света на обособени, добре дефинирани сфери на въздействие и да се разбере, че те не би трябвало да бъдат нарушавани, политически или военно.
Това е мястото, където Украйна се вписва в огромното уравнение. Вероятно и Тайван.
Когато рецесията в Украйна е изолирана и преглежда през съветската призма на ползите на националната сигурност, историческите връзки с Украйна, разширението на НАТО и опитите на Путин да възроди величието и възприеманата мощност на Съветския съюз, е доста мъчно да се види къде е стигнал съветският президент с репутацията му на почитан стратегически талант и рационален общественик.
Нищо за това по какъв начин тази рецесия може да се развие не е от изгода за Русия. НАТО ще бъде повече, в сравнение с по-малко единен; Швеция и Финландия обмислят присъединение към алианса; и цената на огромните наказания, наложени от Съединени американски щати против Русия при положение на инвазия, ще бъде доста висока за така и така слабата съветска стопанска система.
Ако нашествието се трансформира в тресавище и изисква огромен брой жертви и никакви забележими и осезаеми достижения, Путин може да заплати политическа цена.
Но в случай че украинската рецесия се преглежда от по-широката позиция на предизвикателство към интернационалния ред, на некоординирана, само че безмълвна руско-китайска създадена рецесия – която би трябвало да бъде последвана от други – може да става дума за доста повече от това кой управлява Донбас или даже Киев.
* Алон Пинкас е старши анализатор по израелска и американска политика за Haaretz. Бивш посланик, който е служил като общоприет консул на Израел в Ню Йорк, консултант на редица външни министри и министър председатели.
Превод: СМ
Само съветският президент знае каква ще бъде идната фаза. Но защото рецесията се разпростира и прекомерно въодушевените анализатори и предразположените към драмата медии показват разнообразни сюжети, се появява нова вероятност: може би тази рецесия не е единствено за Украйна, а за нещо по-голямо и по-широко.
В края на краищата, рецесията в Украйна и другите й измерения са податливи на дипломатически решения, без значение дали е краткосрочна рамка за попречване на рецесия или формула за трайно, дълготрайно съглашение. Предполага се, че това е в полза на всички, и обективно няма нищо неизбежно в съветската инвазия.
Освен в случай че не става въпрос единствено за Украйна.
Тази рецесия с високи залози на ръба продължава да се развива, откакто кръг от договаряния не съумя да докара до дипломатически пробив. Всъщност, макар съглашението за продължение на дипломатическия разговор, и двете страни покачват хода и ескалацията на реториката.
Съединените щати дадоха обещание бърз и корав отговор. Президентът Джо Байдън уточни, че с изключение на икономическите наказания, той обмисля разполагане на войски в Източна Европа в отговор на Русия да ускори военното си наличие освен в района на Донбас в Източна Украйна, само че и на белоруско-украинската граница.
Държавният департамент на Съединени американски щати пусна осведомителна бюлетина, озаглавена „ Петте най-важни разказа за упорита дезинформация на Русия “, до момента в който Русия продължава своите фини, само че войнствени закани за навлизане, като в същото време се пробва да внесе безпорядък и разкол в НАТО.
През последните няколко години има хиперболична наклонност всяка китайска политика, изказване или ход да се преглежда като предизвикателство или ужасно опълчване на интернационалния ред. Обратно, всяка политика на Съединени американски щати се преглежда като признание и противопоставяне на този опит за систематична смяна.
Инициативата „ Един път, Един пояс “, все по-смелото военноморско наличие в Южнокитайско море, потискането на Хонконг и политиката на Китай за Тайван се преглеждат като игра с нулева сума със Съединените щати.
Сега това пояснение се уголемява и ускорява, като Русия видимо се стреми да възроди своя руски статут на суперсила. След това двата аспекта се комбинират с умората на Съединени американски щати и разочарованието от задграничните случки. Неизбежният извод е, че интернационалната система, учредена на доминиран от Съединени американски щати ред, е застрашена.
Тенденцията да се употребява хипербола и да се базира щедро на „ китайската опасност “ като съществена аналитична панацея постоянно звучи като алармизъм. Но това не значи, че доминираната от Съединени американски щати система не е структурно атакувана, не предстои на сериозен обзор и не се нуждае от смяна. Тя е.
Пекин и Москва се сплотиха към организираща метастратегическа концепция: Редът след Втората международна война – Pax Americana на интернационалните институции, правила, съюзи, конструкция на властта и връзки – дейно отслабва Китай и Русия и протяга ръка на техните сфери на въздействие.
Едно време двете суперсили на Съединените щати и Съюз на съветските социалистически републики се състезаваха в двуполюсен свят, до момента в който Китай беше слаб и нищожен във връзка с интернационалните каузи. Но това, което е било разбираемо и насилствено задоволително в реда след 1945 година, към този момент не е търпимо.
Китай и Русия, колкото и да са разнообразни по своята относителна мощ и дарба да я проектират, и двете се опълчват на продължаването на американската идея за еднополярност и насоченото към Вашингтон ръководство на света.
Те настояват, че тази конструкция е основана от разпадането на Съветския съюз и относителната уязвимост на Китай през 90-те години. Сега Китай е суперсила по всички параметри, а Русия се пробва да възвърне предходния си статут. И двете страни виждат изтеглянето на Съединени американски щати от Афганистан, откъсването от Близкия изток и намаляващия интерес към интервенция в рецесии като доказателство, че интернационалната система е узряла за смяна.
В публикация за " Форин Афеърс " предишното лято Ян Сюетонг, деканът на Факултета по интернационалните връзки в университета Цинхуа в Пекин и изтъкнат академик по външна политика, изрази актуалните и преобладаващи мисли в Китай:
„ Китай има вяра, че възходът му към статут на велика мощ му дава право на нова роля в международните каузи – такава, която не може да се помири с безспорното владичество на Съединени американски щати. "
" Воденият от Съединени американски щати свят избледнява... на негово място ще пристигна многополюсен свят ", съобщи още той.
Русия и Китай се сближиха доста през последното десетилетие. Появиха се общи стратегически ползи, споделени разочарования и присъщо антиамерикански светоглед.
Съобщава се, че в един от телефонните им диалози през последните месеци китайският президент Си Дзинпин е споделил на Путин, че „ избрани интернационалните сили случайно се намесват във вътрешните работи на Китай и Русия, под прикритието на демокрацията и правата на индивида “.
Не е доста мъчно да се разбере кои са тези „ интернационалните сили “. Също по този начин не е прекомерно мъчно да се заключи за какво Путин счита, че с помощта на Китай Съединените щати не могат в действителност да изолират Русия.
От 90-те години на предишния век Русия упреква американците, че я патронизират, омаловажават нейната мощност и уголемяват НАТО до нейните граници. През последните няколко години Русия упреква Съединените щати, че спонсорират и подклаждат по този начин наречените цветни революции в Украйна, Грузия и Казахстан, като в същото време разполагат ракети със междинен обхват във враждебната Полша.
В същото време Китай упреква Вашингтон, че поддържа уйгурските мюсюлмани в региона на Синдзян, северозападен Китай; предизвиква протестиращите против Китай в Хонконг; и дава гаранции за сигурност на Тайван против измислена от Съединени американски щати подправена опасност от китайско навлизане.
Същността на китайския и съветския мотив не е нова: Съединените щати постановат западни хрумвания за народна власт и по този начин наречените човешки права в опит да дефинират дневния ред, да дефинират разпоредбите, да служат като краен съдия и да преобладават в интернационалната система.
Системата изисква структурни промени, които отразяват политическите и икономическите действителности. Първото и най-важно измежду тях би било да се раздели света на обособени, добре дефинирани сфери на въздействие и да се разбере, че те не би трябвало да бъдат нарушавани, политически или военно.
Това е мястото, където Украйна се вписва в огромното уравнение. Вероятно и Тайван.
Когато рецесията в Украйна е изолирана и преглежда през съветската призма на ползите на националната сигурност, историческите връзки с Украйна, разширението на НАТО и опитите на Путин да възроди величието и възприеманата мощност на Съветския съюз, е доста мъчно да се види къде е стигнал съветският президент с репутацията му на почитан стратегически талант и рационален общественик.
Нищо за това по какъв начин тази рецесия може да се развие не е от изгода за Русия. НАТО ще бъде повече, в сравнение с по-малко единен; Швеция и Финландия обмислят присъединение към алианса; и цената на огромните наказания, наложени от Съединени американски щати против Русия при положение на инвазия, ще бъде доста висока за така и така слабата съветска стопанска система.
Ако нашествието се трансформира в тресавище и изисква огромен брой жертви и никакви забележими и осезаеми достижения, Путин може да заплати политическа цена.
Но в случай че украинската рецесия се преглежда от по-широката позиция на предизвикателство към интернационалния ред, на некоординирана, само че безмълвна руско-китайска създадена рецесия – която би трябвало да бъде последвана от други – може да става дума за доста повече от това кой управлява Донбас или даже Киев.
* Алон Пинкас е старши анализатор по израелска и американска политика за Haaretz. Бивш посланик, който е служил като общоприет консул на Израел в Ню Йорк, консултант на редица външни министри и министър председатели.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ