Коронавирусът и мръсният въздух: Поглед в бъдещето
Как ще се отрази епидемията от ковид върху качеството на въздуха в дълготраен проект? Този въпрос задава специалистът по ръководство на околната среда Боян Рашев в коментар, отдаден на тематиката с мръсния въздух в подтекста на световната пандемия. Анализът е оповестен в изданието Sustainability.bg .
За да отговорим съответно на това запитване, би трябвало да преговорим базовите обстоятелства, свързани с качеството на въздуха у нас, а и по принцип по света. Тук ще се опитам да изпращам най-важните от тях, като употребявам Националната стратегия за възстановяване качеството на атмосферния въздуха (2018-2024 г.) като главен източник и прибавям някои мои мнения.
Мръсен ли е въздухът в България?
Да, релативно замърсен е. Поради неспазване на нормите за качество на въздуха, България понастоящем е обект на процедура по нарушаване пред Съда на Европейски Съюз. Това се отнася до 28 общини, в които се следи неспазване на условията на директивата за по-чист въздух за Европа във връзка с ФПЧ10.
Това обаче е в границите на Европейски Съюз. В съпоставяне с доста други страни в света – Западните Балкани, Азия и Африка – въздухът в България е доста по-чист.
Кой е най-значимият замърсител на въздуха в България през днешния ден?
Фините прахови частици. Най-същественият аспект на неспазването на нормите е, че оптималният позволен брой на превишения на средноденонощната норма за ФПЧ10 от 50 мкг/м3 е надхвърлен значително.
Кога въздухът е най-мръсен?
Превишенията на средноденонощната норма се случват най-вече през зимния интервал – над 90% от всички дни с превишения в цялата страна.
Кой е главният източник на замърсяване с тънък прахуляк?
Основният източник на излъчвания на първоначални ФПЧ10 във всички общини е битовото отопление с потребление на неефективни печки и котли на твърдо гориво, за които е изчислено, че съставляват минимум 85% от излъчванията на ФПЧ10.
Транспортът – излъчванията на изгорелите газове, изключително от дизеловите транспортни средства – има спомагателен принос и може да бъде важен фактор на локално ниво, изключително в София. Други браншове като индустрията, строителството и енергетиката могат да бъдат спомагателни фактори в съответни общини, само че техният принос е доста по-малък.
Кои са градовете с най-мръсен въздух у нас?
Видин, Плевен, Монтана, Перник, Пловдив. Въпреки публичното мнение, София не е измежду градовете с най-мръсен въздух. Интересно е да се означи, че качеството на въздуха е много неприятно и в планински градове като Смолян. Най-вероятно ситуацията е сходно и в по-малки градове, само че в тях просто няма станции за премерване на качеството на въздуха. Друг забавен факт е, че качеството на въздуха в индустриалните центрове като Пирдоп, Девня, Раднево, Стара Загора е доста по-добро и дава отговор на стандартите за тънък прахуляк. Това значи, че промишлеността от дълго време не е измежду най-значимите източници на замърсяване на въздуха в България. Изключение вършат Гълъбово, Димитровград, Перник, Бобов дол, като проблемите там не са от през вчерашния ден и нямат общо с енергийното оползотворяване на боклуци.
Коя е базовата причина въздухът в България постоянно да е замърсен?
Ниският витален стандарт на доста семейства в България е главната причина за потреблението на уреди на твърдо гориво, изгарянето на дърва за огрев и потреблението на нискокачествени въглища. Това е повода за високите излъчвания на ФПЧ10 от автомобилния превоз и изключително от старите коли, употребяващи дизелово гориво. Друг фактор е отстраняването на катализаторите и филтрите за твърди частици, инсталирани на по-модерните дизелови коли.
Друга значима специфичност на България са физикогеографските фактори – голям брой долини и котловини с ниска скорост напразно и чести температурни инверсии, които се явяват причина за задържане на замърсяването в приземните пластове. Това обаче не предстои на смяна.
Кои ограничения за възстановяване качеството на въздуха имат максимален резултат?
Чист въздух в градовете има там, където хората всеобщо се отопляват с чисти енергийни източници – централизирана топлофикация, газ, електричеството. Повечето огромни и чисти градове в богата Европа се отопляват на топлофикация (на газ, биомаса и отпадъци) и/или газ. Другият значим фактор е равнището на потребление на публичен превоз, обновлението и поддръжката на автомобилния парк и потреблението на повече коли на бензин, газ или ток.
Става ли въздухът в България все по-мръсен?
Не, не става. Напротив, качеството на въздуха в страната стабилно се усъвършенства. Концентрациите и дните с превишения на алармените прагове на замърсители като серни и азотни оксиди, тежки метали и други понижават доста след 1989 година и този развой продължава. Същото, само че в по-малка степен, се отнася и за финия прахуляк.
През 2019 година да вземем за пример всички станции в София регистрират средногодишна централизация под 40 мкг/м3 – нещо, което се случва за първи път откогато имаме непрекъснати данни. Вече сме напълно близо и до реализиране на най-много от 35 дни със средноденонощна централизация над 50 мкг/м3 във всички станции (с изключение на тази в кв. Надежда).
През първото тримесечие на 2020 година също ще отчетем спад на замърсяването. Всичко това обаче се отнася за годините на непрекъснат стопански растеж и ще остане последната добра вест.
Мерките за битка с епидемията от ковид водят до внезапен спад както на потреблението, по този начин и на производството и икономическата интензивност. Те към този момент провокират световна икономическа рецесия, която мощно ще се отрази на приходите на хората и у нас. Днес може да следим понижаване на замърсяването на въздуха в градовете, само че в дълготраен проект обедняването неизбежно ще докара до доста по-широко потребление на евтини твърди горива и остарели коли. Точно това се случи преди няколко години по време на тежката икономическа рецесия в Гърция.
Чистият въздух в огромните градове е първокласна стока, която няма да можем да си позволим още през идващата зима. И тук стигаме до отговора на главния въпрос:
Въпреки забележимото пречистване на въздуха през днешния ден, епидемията от ковид ще ни направи доста по-бедни и ще докара до утежняване на качеството на въздуха в дълготраен проект.
В този смисъл извънредно значимо ще бъде цените на тока и газа да останат допустимо на най-ниски през идващия отоплителен сезон и най-малко още няколко години, до момента в който трае възобновяване. Това е изцяло допустимо – светът се къпе в големи количества на ниска цена газ и въглища, които могат да генерират сила с минимално замърсяване на въздуха с прахуляк. Обаче отново стигаме до директното несъгласие сред задачите за декарбонизация и нулево замърсяване на Зелената договорка. Ами в този момент?
Темата продължава и в нашия блог.
За да отговорим съответно на това запитване, би трябвало да преговорим базовите обстоятелства, свързани с качеството на въздуха у нас, а и по принцип по света. Тук ще се опитам да изпращам най-важните от тях, като употребявам Националната стратегия за възстановяване качеството на атмосферния въздуха (2018-2024 г.) като главен източник и прибавям някои мои мнения.
Мръсен ли е въздухът в България?
Да, релативно замърсен е. Поради неспазване на нормите за качество на въздуха, България понастоящем е обект на процедура по нарушаване пред Съда на Европейски Съюз. Това се отнася до 28 общини, в които се следи неспазване на условията на директивата за по-чист въздух за Европа във връзка с ФПЧ10.
Това обаче е в границите на Европейски Съюз. В съпоставяне с доста други страни в света – Западните Балкани, Азия и Африка – въздухът в България е доста по-чист.
Кой е най-значимият замърсител на въздуха в България през днешния ден?
Фините прахови частици. Най-същественият аспект на неспазването на нормите е, че оптималният позволен брой на превишения на средноденонощната норма за ФПЧ10 от 50 мкг/м3 е надхвърлен значително.
Кога въздухът е най-мръсен?
Превишенията на средноденонощната норма се случват най-вече през зимния интервал – над 90% от всички дни с превишения в цялата страна.
Кой е главният източник на замърсяване с тънък прахуляк?
Основният източник на излъчвания на първоначални ФПЧ10 във всички общини е битовото отопление с потребление на неефективни печки и котли на твърдо гориво, за които е изчислено, че съставляват минимум 85% от излъчванията на ФПЧ10.
Транспортът – излъчванията на изгорелите газове, изключително от дизеловите транспортни средства – има спомагателен принос и може да бъде важен фактор на локално ниво, изключително в София. Други браншове като индустрията, строителството и енергетиката могат да бъдат спомагателни фактори в съответни общини, само че техният принос е доста по-малък.
Кои са градовете с най-мръсен въздух у нас?
Видин, Плевен, Монтана, Перник, Пловдив. Въпреки публичното мнение, София не е измежду градовете с най-мръсен въздух. Интересно е да се означи, че качеството на въздуха е много неприятно и в планински градове като Смолян. Най-вероятно ситуацията е сходно и в по-малки градове, само че в тях просто няма станции за премерване на качеството на въздуха. Друг забавен факт е, че качеството на въздуха в индустриалните центрове като Пирдоп, Девня, Раднево, Стара Загора е доста по-добро и дава отговор на стандартите за тънък прахуляк. Това значи, че промишлеността от дълго време не е измежду най-значимите източници на замърсяване на въздуха в България. Изключение вършат Гълъбово, Димитровград, Перник, Бобов дол, като проблемите там не са от през вчерашния ден и нямат общо с енергийното оползотворяване на боклуци.
Коя е базовата причина въздухът в България постоянно да е замърсен?
Ниският витален стандарт на доста семейства в България е главната причина за потреблението на уреди на твърдо гориво, изгарянето на дърва за огрев и потреблението на нискокачествени въглища. Това е повода за високите излъчвания на ФПЧ10 от автомобилния превоз и изключително от старите коли, употребяващи дизелово гориво. Друг фактор е отстраняването на катализаторите и филтрите за твърди частици, инсталирани на по-модерните дизелови коли.
Друга значима специфичност на България са физикогеографските фактори – голям брой долини и котловини с ниска скорост напразно и чести температурни инверсии, които се явяват причина за задържане на замърсяването в приземните пластове. Това обаче не предстои на смяна.
Кои ограничения за възстановяване качеството на въздуха имат максимален резултат?
Чист въздух в градовете има там, където хората всеобщо се отопляват с чисти енергийни източници – централизирана топлофикация, газ, електричеството. Повечето огромни и чисти градове в богата Европа се отопляват на топлофикация (на газ, биомаса и отпадъци) и/или газ. Другият значим фактор е равнището на потребление на публичен превоз, обновлението и поддръжката на автомобилния парк и потреблението на повече коли на бензин, газ или ток.
Става ли въздухът в България все по-мръсен?
Не, не става. Напротив, качеството на въздуха в страната стабилно се усъвършенства. Концентрациите и дните с превишения на алармените прагове на замърсители като серни и азотни оксиди, тежки метали и други понижават доста след 1989 година и този развой продължава. Същото, само че в по-малка степен, се отнася и за финия прахуляк.
През 2019 година да вземем за пример всички станции в София регистрират средногодишна централизация под 40 мкг/м3 – нещо, което се случва за първи път откогато имаме непрекъснати данни. Вече сме напълно близо и до реализиране на най-много от 35 дни със средноденонощна централизация над 50 мкг/м3 във всички станции (с изключение на тази в кв. Надежда).
През първото тримесечие на 2020 година също ще отчетем спад на замърсяването. Всичко това обаче се отнася за годините на непрекъснат стопански растеж и ще остане последната добра вест.
Мерките за битка с епидемията от ковид водят до внезапен спад както на потреблението, по този начин и на производството и икономическата интензивност. Те към този момент провокират световна икономическа рецесия, която мощно ще се отрази на приходите на хората и у нас. Днес може да следим понижаване на замърсяването на въздуха в градовете, само че в дълготраен проект обедняването неизбежно ще докара до доста по-широко потребление на евтини твърди горива и остарели коли. Точно това се случи преди няколко години по време на тежката икономическа рецесия в Гърция.
Чистият въздух в огромните градове е първокласна стока, която няма да можем да си позволим още през идващата зима. И тук стигаме до отговора на главния въпрос:
Въпреки забележимото пречистване на въздуха през днешния ден, епидемията от ковид ще ни направи доста по-бедни и ще докара до утежняване на качеството на въздуха в дълготраен проект.
В този смисъл извънредно значимо ще бъде цените на тока и газа да останат допустимо на най-ниски през идващия отоплителен сезон и най-малко още няколко години, до момента в който трае възобновяване. Това е изцяло допустимо – светът се къпе в големи количества на ниска цена газ и въглища, които могат да генерират сила с минимално замърсяване на въздуха с прахуляк. Обаче отново стигаме до директното несъгласие сред задачите за декарбонизация и нулево замърсяване на Зелената договорка. Ами в този момент?
Темата продължава и в нашия блог.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ