Луда лятна почивка - в условия на коронавирус
Как ще плажуваме това лято? Ето един образцов сюжет на една 7-дневна отмора на българското Черноморие.
Резервираме си хотел на брега на морето - по телефона, с цел да няма контакт и да не се постанова да търсим свободни места, когато пристигнем. Плащаме посредством карта, само че на място, а не авансово, с цел да не ни излъжат. Пазаруваме: ориз, фасул, леща, самун, кашкавал, мляко, пържоли, домати, краставици, лук... цаца - и всичко друго, належащо за закуска, обяд и вечеря. Все отново отиваме в 5-звезден хотел, по-добре да сме готови, да не се окаже, че някой инфектиран изскочи от някоя стая и да си останем гладни като затворят обекта.
Но пазарим от магазина до у дома, тъй като по морето кой знае какъв брой читави са стоките, кой ги е донесъл и на какви цени ще са. Наред с чадъра, да не забравим и защитните консумативи - маски, ръкавици, шапки, очила, шнорхел и 5-6 дезинфектанта да имаме по един дневно (зависи какъв брой многочислено е фамилията ни). Тръгвайки би трябвало да заредим на близката бензиностанция, че като знаем по какъв начин с приближаване на морските ни градове очевидно солта повлиява на качеството на бензина и от време на време има съществени разминавания в цената на горивата. А и кой ги знае там какъв брой туристи минават, да не се окаже някой бензинджия инфектиран.
Пристигаме и още в колата започваме да се екипираме за бъдещата ни среща с рецепционистите в хотела. Не знам дами ли са, мъже ли са, че с тези скафандри, само че това няма значение. Обслужват ни и учтиво ни насочват коя ни е стаята. Супер - време е за плаж! Правим си лист с плажните такъми, които би трябвало да носим със себе си, и започваме да пълним чантата: бански, надуваема възглавничка, книга, чадър, плавници, плажна забрадка, шапка, очила (слънчеви, защитни, водни и диоптрични), шнорхел, надуваем дюшек, плувки, надуваема топка, фризби, мляко за след плаж, олио за тен, защитно масло срещу изгаряне, дезинфектант, мокри кърпи, сухи кърпи, ръкавици, шлем, маска, джапанки, а за шезлонга още се чудим дали да си го носим, или да лежим на пясъка. Направихме си и плексигласов заслон за всеки случаи - да си оградим пространството. Взимаме и него. Между другото, това се оказа много положително решение, с цел да разкараме досадниците, които всяка година ни нахлуваха върху хавлиите и се нареждаха безусловно на 3 сантиметра разстояние от главите ни .
Време е да тръгваме. Малко е тежка плажната чанта, само че по тази причина съм с мъжа ми - нали е джентълмен, да я носи, а аз ще купя сладолед по пътя. Пристигаме на плажа и първо дезинфекцирам опаковката на сладоледа, с цел да може да го отворим и да го хапнем. Няма съвсем никой на плажната линия, което е отлично. Започваме да разопаковаме. След час и половина нареждане, най-накрая легнахме под слънцето. Разчитаме, че то ще убие вирусите в близост. Зачитам се в книгата, до момента в който се напека леко, та след това да вляза във водата.... Ех, по какъв начин не забелязах, че е минал час. Изгорях на ръкавици. Ама най-малко лицето ми е чисто бяло, значи добре съм го защитила.
Слагам си водните очила, шнорхела и плавниците и влизам в солената вода. Не съм постояла и 5 минути и една нахална вуйна плува към мен устремено. Гледам я и чакам да спре. Но тя не - продължава и също така е без маска на устата и носа. Каква безнаказаност! Започвам да я виждам неприятно, само че най-после се разкрещявам и излизам от морето.
Отивам до близкия бар да изпия един коктейл, та нека се успокоя. Опашката е толкоз огромна, че минава половин час до момента в който пристигна моят ред. Накрая откривам, че съм изгоряла и на очила и джапанки, а лицето ми ще се подпали от нагрятия шлем. Тъкмо стигам до бара и виждам барманът пипа всички бутилки с едни и същи ръкавици. Отказвам се и се връщам разочарована. Станало е време да се прибираме в хотела, а и сме гладни, и започваме да събираме багажа. Почти завършваме, когато стартира да се смрачава. Пристигаме в хотелската стая скапани от отмалялост. Веднага си измиваме ръцете и започваме да готвим от нещата, които сме си донесли.
След вечеря намираме сили да отидем и на дискотека. Нали е навън, та би трябвало да е по-безопасно. Слагам си токчетата и късата рокля, гримирам се, само че не не помня маската, шлема, очилата и ръкавиците. Има доста хора и за наша сигурност взехме решение да послушаме малко извън и да се връщаме в хотела.
На сутринта ни разсънва системата за сигнализация. Опасенията ни се сбъдват - открит е инфектиран с COVID-19. Оставаме в хотела 14 дни под карантина. Без плаж, без разходки, без нощни заведения. Добре, че най-малко храна си взехме от у дома...
Автор: Моника Георгиева
Резервираме си хотел на брега на морето - по телефона, с цел да няма контакт и да не се постанова да търсим свободни места, когато пристигнем. Плащаме посредством карта, само че на място, а не авансово, с цел да не ни излъжат. Пазаруваме: ориз, фасул, леща, самун, кашкавал, мляко, пържоли, домати, краставици, лук... цаца - и всичко друго, належащо за закуска, обяд и вечеря. Все отново отиваме в 5-звезден хотел, по-добре да сме готови, да не се окаже, че някой инфектиран изскочи от някоя стая и да си останем гладни като затворят обекта.
Но пазарим от магазина до у дома, тъй като по морето кой знае какъв брой читави са стоките, кой ги е донесъл и на какви цени ще са. Наред с чадъра, да не забравим и защитните консумативи - маски, ръкавици, шапки, очила, шнорхел и 5-6 дезинфектанта да имаме по един дневно (зависи какъв брой многочислено е фамилията ни). Тръгвайки би трябвало да заредим на близката бензиностанция, че като знаем по какъв начин с приближаване на морските ни градове очевидно солта повлиява на качеството на бензина и от време на време има съществени разминавания в цената на горивата. А и кой ги знае там какъв брой туристи минават, да не се окаже някой бензинджия инфектиран.
Пристигаме и още в колата започваме да се екипираме за бъдещата ни среща с рецепционистите в хотела. Не знам дами ли са, мъже ли са, че с тези скафандри, само че това няма значение. Обслужват ни и учтиво ни насочват коя ни е стаята. Супер - време е за плаж! Правим си лист с плажните такъми, които би трябвало да носим със себе си, и започваме да пълним чантата: бански, надуваема възглавничка, книга, чадър, плавници, плажна забрадка, шапка, очила (слънчеви, защитни, водни и диоптрични), шнорхел, надуваем дюшек, плувки, надуваема топка, фризби, мляко за след плаж, олио за тен, защитно масло срещу изгаряне, дезинфектант, мокри кърпи, сухи кърпи, ръкавици, шлем, маска, джапанки, а за шезлонга още се чудим дали да си го носим, или да лежим на пясъка. Направихме си и плексигласов заслон за всеки случаи - да си оградим пространството. Взимаме и него. Между другото, това се оказа много положително решение, с цел да разкараме досадниците, които всяка година ни нахлуваха върху хавлиите и се нареждаха безусловно на 3 сантиметра разстояние от главите ни .
Време е да тръгваме. Малко е тежка плажната чанта, само че по тази причина съм с мъжа ми - нали е джентълмен, да я носи, а аз ще купя сладолед по пътя. Пристигаме на плажа и първо дезинфекцирам опаковката на сладоледа, с цел да може да го отворим и да го хапнем. Няма съвсем никой на плажната линия, което е отлично. Започваме да разопаковаме. След час и половина нареждане, най-накрая легнахме под слънцето. Разчитаме, че то ще убие вирусите в близост. Зачитам се в книгата, до момента в който се напека леко, та след това да вляза във водата.... Ех, по какъв начин не забелязах, че е минал час. Изгорях на ръкавици. Ама най-малко лицето ми е чисто бяло, значи добре съм го защитила.
Слагам си водните очила, шнорхела и плавниците и влизам в солената вода. Не съм постояла и 5 минути и една нахална вуйна плува към мен устремено. Гледам я и чакам да спре. Но тя не - продължава и също така е без маска на устата и носа. Каква безнаказаност! Започвам да я виждам неприятно, само че най-после се разкрещявам и излизам от морето.
Отивам до близкия бар да изпия един коктейл, та нека се успокоя. Опашката е толкоз огромна, че минава половин час до момента в който пристигна моят ред. Накрая откривам, че съм изгоряла и на очила и джапанки, а лицето ми ще се подпали от нагрятия шлем. Тъкмо стигам до бара и виждам барманът пипа всички бутилки с едни и същи ръкавици. Отказвам се и се връщам разочарована. Станало е време да се прибираме в хотела, а и сме гладни, и започваме да събираме багажа. Почти завършваме, когато стартира да се смрачава. Пристигаме в хотелската стая скапани от отмалялост. Веднага си измиваме ръцете и започваме да готвим от нещата, които сме си донесли.
След вечеря намираме сили да отидем и на дискотека. Нали е навън, та би трябвало да е по-безопасно. Слагам си токчетата и късата рокля, гримирам се, само че не не помня маската, шлема, очилата и ръкавиците. Има доста хора и за наша сигурност взехме решение да послушаме малко извън и да се връщаме в хотела.
На сутринта ни разсънва системата за сигнализация. Опасенията ни се сбъдват - открит е инфектиран с COVID-19. Оставаме в хотела 14 дни под карантина. Без плаж, без разходки, без нощни заведения. Добре, че най-малко храна си взехме от у дома...
Автор: Моника Георгиева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ