Как се стигна до скандала при посещението на Александър ВучичВ

Как се стигна до абсурда при визитата на Александър Вучич


„ В Косово не е добре пристигнал нито един посетител, който приказва добре за Милошевич “. Това съобщи в понеделник вечер в изявление по една хърватска телевизия косовският министър председател Рамуш Харадинай и аз няма по какъв начин да не се съглася с него.

Не одобрявам Рамуш, познавам делата му „ и преди, и в този момент “, преди като един от командирите на Армията за избавление на Косово, известна със съкращението УЧК, и в този момент, сега като министър председател на новата страна. Писал съм неведнъж за неговата дълга и предълга сага на косовски политик и общественик, преплетена с две призовавания пред Трибунала в Хага и две оправдавания, проблемите му със сръбските управляващи, които го издирваха с интернационална заповед посредством Интерпол, та даже го спипаха в едно гранично френско градче и французите го държаха под домакински арест макар дипломатическия му паспорт. Докато не го пуснаха, схваща се… Разказвал съм за неговата упоритост да стане пръв човек в Косово, за персоналната му борба с Хашим Тачи още от времената на битката срещу сръбските управляващи в горите край Дреница, когато Рамуш оспорваше правото на Хашим той, Хашим, да бъде избраникът на американците за най-важният строител на новата самостоятелна страна. Години оттогава, маскировъчните униформи от дълго време са заменени с маркови костюми, и двамата израснаха в политиката- повече Хашим, по-малко Рамуш, само че персоналната борба продължава на политически, а сега – и на държавен и институционален терен. Тачи е президент, а Харадинай е министър председател.

Но в тази ситуация Рамуш Харадинай е прав, коства ми се. Поне поради това, че познава настроенията на косовските албанци, изключително когато стане дума за Слободан Милошевич. А когато общественик с най-високия сан в Сърбия- президентът Александър Вучич, пристигна в новата самостоятелна и суверенна страна Косово и пред своите сънародници, сърбите в Косовска Митровица съобщи, че Милошевич е бил „ огромен сръбски водач “, каква е очаквал да бъде реакцията на локалните управляващи. Нали таман от Косово, от Газиместан на няколко километра от Прищина потегли националистическият път на Слободан Милошевич, нали от историческото Косово поле прозвучаха неговите апели за правото на сърбите да бъдат „ особени “ и никой да не ги закача, че… Тогава, при започване на 90-те години на предишния век, Милошевич беше при започване на трагичната си политическа и държавническа кариера, довела го в последна сметка до затворническата килия на Трибунала за закононарушенията срещу човечеството в някогашна Югославия, където умря без да дочака излежаването на цялата си присъда… И когато в неделя към обяд стана ясно, че в границите на двудневната си аудиенция в Косово Александър Вучич няма да може да стигне до село Банье, където преобладаващото население са сърби, тъй като пътят до там бе блокиран от локалните албанци, когато се появи риск за неговата персонална и на съпътстващата го делегация и към 300/!/ публицисти, сигурност, персонално Харадинай се обади от Прищина да съобщи, че разрешението за придвижване на Вучич на територията на Косово се лишава. А таман за там, в Банье, беше предварителната поръчка за негова тирада, в която Вучич да очертае вероятностите за реализиране на съглашение с Прищина за нормализиране на връзките сред Сърбия и Косово, да призове локалните сърби във всички десетина анклава и общини, в които те са обитаеми, да работят за разбирателството, за толерантността и спокойствието… и други такива мантри. Нали през последните седмици се нагледахме и наслушахме на сигнали, че до съглашение сред Прищина и Белград има единствено една крачка, че договарянията сред Тачи и Вучич са отишли толкоз напред, че към този момент даже се приказва за „ промяна на границите “ (Тачи), или за „ замяна на територии “. Дори! (Вучич). Пък взеха да идват и сигнали я от Вашингтон, я от Брюксел, че всичко това би можело да се случи, при избрани условия, по никакъв начин не би трябвало всичко това да се изключва и други такива салати, макар острата и безапелационна позиция на Ангела Меркел, че границите на Балканите няма да се пипат, да не приказваме за замяна на територии.

От предстоящата „ историческа “ тирада на Вучич не остана нищо. И освен че той не я произнесе в Банье, а в северната част на Митровица, разграниченият от река Ибър град, където отиде откакто не бе позволен да продължи пътя си по програмата. И където, по мнението на множеството източници, определението „ спорна “ е най-мекото, с което можеше да се квалифицира тя. Да, тя може да се назова и „ историческа “, само че на първо място поради припомнянето на събитията от недалечното минало, свързани с митинга на сърбите на Газиместан, за песните, които стохилядното болшинство е пеело, за ролята на Милошевич като „ огромен сръбски водач “, който имал доста хубави планове, само че действителностите били такива, че резултатите били неприятни. За войните при разпада на Югославия, които Милошевич водеше, Вучич уточни, че те били изгубени „ не по своя, само че е и извънредно по непозната виновност. Официално и импровизирано помагахме на своите братя. Сърбите загиваха за Книн, за Сараево, за Прищина. В Книн през днешния ден се вее „ шахматното знаме “ (хърватското!), което там в никакъв случай не го е имало. В Сараево броят на сърбите е 50 пъти по-малък от оня, който в миналото беше. В Прищина живеят единствено няколко сърби “…

Да, за Прищина Вучич е прав. Преди години още, когато Косово обявяваше своята самостоятелност, две момчета от българската част в интернационалните полицейски сили в Прищина ми разказваха, че тяхната съществена задача е един път седмично, в събота, когато е пазарен ден, да извеждат и пазят две сръбски възрастни фамилни двойки да си накупят това-онова, с цел да изкарат до идната събота… Толкова сърби били останали в града, не желали да се изселят, пък и нямало къде да отидат, а и възрастта…

В последна сметка, всичко си пристигна на мястото, май. След като в петък дълго чаканото продължение на разговора сред Тачи и Вучич в Брюксел под патронажа на Федерика Могерини пропадна, след дългите съмнения на косовските управляващи да дадат позволение на сръбския президент да реализира двудневната си аудиенция при сърбите в страната, та се наложи предпазлив, само че мощен напън на интернационалните институции най-сетне Харадинай да каже „ Да “, откакто локалните албанци и най-много ветераните от УЧК, извадиха булдозерите и товарните камиони като бариера по пътя на Вучич към Банье, Вучич отиде при „ своите “ в Митровица и с речта си да върне нещата в договарянията и връзките сред Белград и Прищина някъде към началната точка. А имат толкоз въпроси за решение. От Белград Прищина желае единствено едно и нищо друго- да вдигне преграда пред интернационалното признание на Косово и най-много за участието на новата страна в Организация на обединените нации. От своя страна Вучич се стреми да реши казуса по този начин, че хем да не пострада персоналния му политически и държавнически имидж пред сърбите, хем да върви по пътя към Европейски Съюз. От Брюксел обаче стремително побързаха да вдигнат „ жълт картон “ на Вучич и желаеха да изясни тази „ двоякост “ по повод „ личността и делото на Слободан Милошевич “. Даже му предложиха, че в случай че желае да води политика на помиряване, разбирателството и нормализация на връзките, да отхвърли изрично политиките от предишното, донесли толкоз премеждия на народите от Западните Балкани.

„ Дали нещо се случи зад кулисите или през цялото време всичко това беше следващ акт от нормалния балкански спектакъл? “, попита остро шефката на редакцията за Европа на Дойче веле Аделхайд Файлке в първия си коментар за визитата на Вучич в Косово и за речта му.
Е, и аз се пробвам да схвана това.