Как се справя България като туристическа страна? На този въпрос,

Как се оправя България като туристическа страна? На този въпрос, който задават още при започване на кино лентата си, създателите на документалния филм на немската телевизия WDR се пробват да отговорят в продължение на 43 минути, откакто са пропътували огромна част от Черноморието и са посетили Пловдив. Заключенията им не са еднопосочни и в резюме гласят: оправя се почти, само че може и по-добре.

" В България всичко е разрешено! "

Документалният филм на Никол Конерт и Даниел Розенкранц от поредицата на немската телевизия WDR " Да пътуваш с придирчивост " стартира с едно не изключително привлекателно лице на българския туризъм: превъзбудени младежи, които още на летището в Баден-Баден са изпили безброй бири като старт към купона на Златни пясъци. " Майорка беше през вчерашния ден, през днешния ден е България " - приблизително по този начин може да се преведе мотото, под което хиляди немски купонджии поемат към българския черноморски курорт. Във кино лентата отчетливо изкристализират и двата основни претекста за този избор: евтиният алкохол и, откъс, " В България всичко е разрешено! ". 

Клубове по кегли, локални футболни тимове, абитуриентски класове - главно такава е немската аудитория, която поема към Златните. Във кино лентата виждаме по какъв начин младежите смучат със сламки алкохол от групова кофа, по какъв начин танцуват край басейна, подгрявани от треторазредни немски звезди и по какъв начин най-после си татуират за спомен " Буле " (съкратено за България). Главният уредник на групата от Баден-Баден, нещо като диджей с артистичен псевдоним Ике, не пести похвалите за Златни пясъци: " Те копират Майорка, само че не се изхвърлят и си знаят мярката ", споделя той.

Авторите на кино лентата не всеки път уцелват най-верния звук, само че се стремят да бъдат справедливи. Зрителят остава с усещането, че черноморският туризъм в България процъфтява, а плажовете са цялостни, като в това време вижда и цената: ниско възнаграждение на обслужващия личен състав, който е заставен да живее в неприятни условия, и презастрояване на крайбрежието. Проблемите със строителството на Алепу и Корал, " мъртвият град " край Царево, зарязан в недостроено положение от избягали съветски вложители, сложната битка за запазване на екологичното равновесие - зрителите могат да си основат много справедлива картина за всичко това, в това число и благодарение на български събеседници: еколожката Мирослава Петрова и проверяващия публицист Асен Йорданов. И най-вероятно в съзнанието на всеки, гледал кино лентата, ще останат такива изречения като: " Незаконното строителство е всеобщо " и " Според Трансперънси, България е най-корумпираната страна в Европейски Съюз ".

С спорни усеща създателите на документалния филм описват и за Пловдив като европейска културна столица. Чудесен град с антична история, с разнообразна и красива архитектура, със своя характерна атмосфера, коства си да се види - гласи в началото посланието. По-нататък обаче филмът ни води и в Столипиново, " най-голямата бедняшка барака в Европа ", както го назовават създателите: безработица и необразованост, липса на вероятност, противозаконни сметища, дискриминация, неизпълнени от години политически обещания.

Любопитно е, че ромите в документалния филм приказват турски - факт, който създателите на кино лентата подминават вероятно като вторичен. Освен това особено в Столипиново те залитат и към някои повърхностни систематизирания и квалификации, повлияни от публикуваните еднопланови клишета, които виктимизират ромите. Разбира се, повече от срамен е фактът, че заместник-кметът на града даже не знае за един план в границите на културната столица, който бил заплануван в Столипиново, само че по този начин и си останал единствено на хартия.

В края на кино лентата феновете научават за различен културен план: български и немски студенти по изобразително изкуство с доста фикция и духовитост сътворяват съоръжения по плажа на Корал, с цел да привлекат повече публично внимание към такива проблеми като презастрояването, замърсяването и екологичното равновесие. Проблеми, които в курорта Албена не съществуват, настояват създателите на кино лентата. 

Този български курорт те показват като единствен абсолютно позитивен образец, тъй като там няма ново строителство, употребяват се възобновими сили, опазва се резерватът Балтата, туристите получават плодове и зеленчуци от биоферми в покрайнината, а даже обслужващият личен състав е удовлетворен от ситуацията си. Албена е място за фамилен туризъм, доста по-привлекателно от пиянския ваучър единствено на 15-ина километра на юг, в Златни пясъци - така може да се заключи посланието на кино лентата. Авторите му настояват, че България желае да притегля по 9 милиона туристи годишно. Но този проект не е изключително реален, считат те.