Как се роди идеята за „Сбогом, дневнико!“ и откъде черпеше

Как се роди концепцията за „ Сбогом, дневнико! “ и от кое място черпеше ентусиазъм, до момента в който пишеше?
Първите страници се появиха през януари 2018-а, тъй като „ се бях сдухал “, както би споделил героят ми. Причината е, че от много време работя по един фентъзи сюжет, който към момента не съм съумял да завърша, и не щеш ли беше минала следващата година, през която, обратно на проектите ми, историята към момента не беше дописана. Казах си, че може би би трябвало да „ отхапя по-малка хапка “, да оставя за известно време епичната развръзка и да напиша нещо друго – по-леко и не по този начин трудоемко, което да доведа до дъно. Нещо, което да завърша доста по-бързо и с което да ревизира става ли от мен публицист, или не.
Най-много обичам детската литература – там намирам себе си, и без подозрение щях да напиша нещо, уместно за деца, което самият аз желая да прочета, а не намирам по книжарниците. В България постоянно излизат детски романи дневници, част от които доста одобрявам, само че съвсем всички са преводни. Българските деца четат за герои със западни имена, които, въпреки и да се сблъскват със сходни проблеми, въпреки всичко имат по-различно всекидневие. У нас никой не се вози на жълти учебни рейсове, не ядем сандвичи с желе и фъстъчено масло, нямаме кастинги за мажоретки, не събираме скаутски значки и не продаваме бисквити на съседите си, не вършим вулкани от папиемаше за научния панаир...
Колкото до вдъхновението – част от него пристигна под формата на благи мемоари от личните ми училищен години, а другата част – от работата ми като преподавател и контактите ми с децата. Доста от обстановките в книгата са претърпени под една или друга форма, само че за това ще опиша по-подробно в специфичния блог, отдаден на „ Сбогом, дневнико! “ – www.sbogomdnevniko.wordpress.com.
Ти самият си илюстрирал книгата. Отдавна ли рисуваш и правиш ли нещо по-специално, с цел да развиваш това умеене?
Малко са нещата, за които скърбя, само че едно от тях е фактът, че по този начин и не отделих нужното време, с цел да развия рисуването си. Обичам да рисувам, само че не го върша задоволително постоянно. А това е умеене, което изисква работа, развиване на мускулна памет, тъкмо както при краснописа.
Рисувам, откогато се помня. Аз съм от поколението, което закачи края на „ Дъга “ и началото на „ Мики Маус “, и още като дребен рисувах свои лични комикси по блокчета, скицници и тетрадки. По-късно, в гимназията, с един другар също рисувахме собствен личен комикс в една парцалива тетрадка, която ставаше все по-парцалива, защото целият клас се изреждаше да чете... Дори имахме специфичен брой, който излезе в учебния вестник.
Обичам да рисувам, само че не бих се нарекъл художник. Хубавото на „ Сбогом, дневнико! “ е, че изисква илюстрации, които са ми по силите – на равнище петокласник, мисля, че го докарвам.
Книгата е занимателна и съдържа препратки към забавни на децата тематики, приказва на техния език. Как успяваш да си в крайник с „ готините “ неща сега? Наложи ли се да правиш изследване, до момента в който пишеше?
Не, не съм правил изследване. Когато преподаваш в учебно заведение, си заобиколен от деца и си в час и в директен, и в метафоричен смисъл. Виждаш какво колекционират децата, на какви игри играят, каква музика слушат... Вкусовете ни не всеки път съответстват, само че децата в действителност се радват, когато намерят нещо общо сред себе си и възрастните. А в случай че проявиш най-малко малко любознание, те доста драговолно споделят детайлности. На много от тях им е забавно да чуят какво е било „ едно време “. На тяхната възраст ние нямахме интернет и телефони, само че пък тамагочитата бяха шлагер. Криехме ги под чиновете, а учителите ни ги конфискуваха... Нещата се трансформират, само че допирните точки сред поколенията са там, стига да искаш да ги видиш.
В „ Сбогом, дневнико! “ се приказва за опазването на околната среда, загатва се активността на „ Зелени Балкани “ и работата им със застрашени скотски типове. Как реши да включиш тази тематика в книгата? Самият ти ангажираш ли се с сходни начинания?
Ужасно е какво сме предизвикали и какво продължаваме да предизвикваме на планетата си. Гледам и чета вести – за замърсяване, бракониери, изчезващи типове... И хем желая да оказа помощ, хем се усещам безпомощен. Подписваме онлайн петиции, пишем гневни мнения в обществените медии, само че дали има някакъв действителен резултат от това, не знам. Със фамилията ми не сме деятели, само че се интересуваме от тематиката. Случва се да създадем непретенциозно подаяние към природозащитни дела. Прибирали сме у дома всевъзможни ранени и нуждаещи се животни. Съседът ни е ветеринар и това е огромен плюс. Децата са доста чувствителни и се случва нещата да завършат със сълзи, само че по-добре насълзени очи, в сравнение с извърнати от нещастието.
Исках да употребявам „ Сбогом, дневнико! “ като притежател на такива хрумвания – да вплета тематиката за опазването на околната среда, за доброволческата и благотворителната активност. Исках да се получи не просто занимателна, само че и смислена книга. Винаги съм симпатизирал на идеята на „ Зелени Балкани “, които са и една от най-популярните и дейни екологични организации у нас, и счетох, че е повече от уместно да ги включа в сюжета.
Какво би споделил на всички родители, които се чудят дали да купят книгата за децата си?
Купете си я, доста е хубава! (Смее се.) Шегата настрани, бих им споделил, че и аз съм родител, и освен това се имам за почтен подобен, и в никакъв случай не бих написал нещо, което не бих желал и личните ми деца да прочетат. Освен това, предизвиквам и самите родители да прочетат книгата (докрай!), тъй като тя напълно не е единствено за деца.