Как се прави интервю с човек, на чието име НАСА

Как се прави изявление с човек, на чието име НАСА кръщава метеорит? И който назовават „ същинско знамение, талантлив, допрян от Бог, с необикновено количество мъдрост, сетивност, гений, магия, харизма "? Как се беседва с някой, който населява тези фини невидими светове, в които се ражда музиката, поезията, същинското изкуство?

С почит и признателност.

Разговаряме с маестро Йордан Камджалов след концерта му дружно с русенската филхармония, отдаден на 120 годишнината от рождението на Панчо Владигеров.

-Хората, които участваха на подготовката преди концерта чуха, че на сцената на трагичен спектакъл Търговище Вие сте получил първия си подарък от Дядо Коледа.

-Да, по този начин е. И тогава сцената ми се струваше голяма. А в този момент виждам, че мъчно побира оркестъра.

- Всички споделят, че да свириш на родна сцена е най-трудно. Такава ли беше тя за Вас през днешния ден?

- Тази вечер бях доста под напрежение от концерта и не бях сигурен, че ще изведа това, което желая, само че след концерта съм доста удовлетворен. Аз рядко съм удовлетворен от себе си. Оркестърът даде всичко от себе си за тази сложна стратегия, която за пръв път ръководя. Радостта, която усещах от самото начало беше доста огромна. Доволен съм. Много, доста рискова продукция беше. Но от самото начало усещах една топлота, една съпричастност. Смятам, че хората заслужават още повече и повече, и повече. Човекът заслужава нещо идеално. Човекът заслужава нещо напълно. Човешката душа е нещо толкоз сензитивно.

-Правите усещане на извънредно замислен в себе си човек, който внимава добре какво споделя. Далеч са Ви празнодумието и пилеенето на време както на себе си, по този начин и на всички към Вас, което е позабравена добродетел, изключително от хората, придобили популярност.

-Защото през годините виждам, че всеки - непосредствено или косвено - е преподавател за всеки, с който е в контакт. Дори човек, когато върви по улицата може да бъде добър или неприятен образец. Всичко, което вършим, всяка дума, която споделяме, всяко придвижване има значение. Мисля, че носим обществена отговорност за всичко, което мислим, усещаме и вършим. И когато ставаш образец, тази отговорност пораства. Тази отговорност ме преследва и ме натоварва през целия ми живот, само че когато човек може да споделя нещо свястно, нещо мощно, нещо съответно с хората, няма по какъв начин по-късно да не се усеща задоволен макар умората и всичко останало.

-Как ви се стори Търговище през днешния ден? Вашите другари, близки и познати, които пристигнаха на концерта и търпеливо изчакваха да се снабдят с подпис до доскоро?

-Българинът е толкоз отпаднал по принцип. Той е извънредно ограбен външно, а е толкоз богат от вътрешната страна. Намира се в доста, доста деликатна обстановка и доста рискова, тъй като е на гребена на запазване на едни полезности, които към този момент са минали ръба. Мисля, че българина се нуждае от съответни незабавни красиви същински неща. Хората са на ръба на силите си и в това време са толкоз мощни! Аз не мога да си го обясня. Те са толкоз изморени от живота, от системата и все пак ние би трябвало да бъдем една мирна и културна съпротива на всички деструктивни процеси в обществото. Не единствено в моите съученици и учители през днешния ден виждам тази отмалялост. На хората в цяла България им е извънредно мъчно и би трябвало незабавно да се направи нещо. От доста високо равнище би трябвало да стане това и то не нещо отчасти, а нещо коренно да се направи за хората. Виждам, че е нанесен съдбовен удар върху българите. Той се нанася от доста време. В хората има едно изнемогване, само че тъкмо то ме кара да пораства моя почит и моята благодарност към тези хора, които удържат. Има едно удържане. Да удържаш, когато всичко е елементарно, това го може всеки, само че да удържаш в тези условия, това просто е нечовешка мощ. В България тези хора са доста. Трудно им е, само че са доста. И мога да им се поклоня, да им благодаря и да им кажа, че им се удивлявам.

-Възхищението ли е Вашият мотор на сцената? Видяхме Ви по какъв начин се раздавахте довечера.

-Аз се удивлявам на хората. Ако аз не се удивлявам, аз няма да мога да върша това. Първо аз се удивлявам на композитора, който свирим, след това аз намирам пътища и се удивлявам на оркестъра, на хората, с които работя, и трето - аз се удивлявам на самите хора, които идват на това събитие. Това тройно удивление ме кара да се приготвям безусловно и всякога да излизам квалифициран и безрезервен на сцената, тъй като тези хора не заслужават нищо друго, с изключение на най-хубавото. Никой не знае кое е най-хубавото, само че нашия най-много. Който не може да се възхищава, дано да не излиза на сцената.

-Вие несъмнено сте космополит. А родолюбец ли сте?

-В България са най-гениалните хора и най-посредствените. Най-добрите и най-лошите. Най-намерените и най-изгубените души. В България има хора, почтени за удивление и поклонение, както споделих и това е моята мотивация да сътворявам толкоз доста планове, тъй като тук има едно доста надълбоко поле. Колкото да наподобяват нещата сложни и мизерни, те са изключителни. Тук има условия, които ги няма на никое място другаде на планетата. И това не е обвързвано с никакъв национализъм, това е обвързвано с едни справедливи наблюдения и познаване на тъканта на обществеността.

-Ако би трябвало да приключим единствено с едно изречение, кое ще е то?

-Ние българите, имаме от най-високото до най-ниското и е въпрос на избор, на сензитивност и на разсъдък с кои пластове от обществото човек ще се свърже и ще влезе в резонанс.