Как се пази паметта и дали е възможно наследството на

Как се пази паметта и дали е допустимо наследството на едно несъществуващо учебно заведение да бъде памет за поколенията? Това е една история от костинбродското село Драговищица, където беше открит монумент на починалите във войните поданици на селото.

Евелина е студентка по туризъм в Пловдив, само че преди 10 години дружно със своята учителка и още две деца стартират план:

" Искахме да имаме в селото монумент на всички починали, а освен на част от тях. Разпитвахме в селото, искахме да ни описват истории, с цел да не пропуснем някой, който е взел участие. Събирахме информация. Тогава не успяхме, бяхме дребни. Спечелихме една олимпиада във Варна, бяхме преди всичко и 10 години по-късно паметникът е реалност. От това се нуждаеше селото. Сега би трябвало да го пазим и почитаме " - споделя Евелина.

Точно това, до момента в който си дребен да постигнеш нещо, което и огромните хора не могат, е била и задачата на учителката на Евелина – Мария Христова от към този момент закритото учебно заведение " Отец Паисий “ в село Драговищица:

" Тогава имаше олимпиада по гражданско обучение. Децата вършат план по някой важен за тях проблем. Може да е необичайно, само че за нашите деца значимият проблем беше, че са си не запомнили предците. Проектът, с който се явиха, се споделяше " Да създадем монумент “.

Военният министър Красимир Каракачанов, който пристигна в село Драговищица за откриването на паметника, съобщи:

" Това е смисълът на паметника – той ще подсеща бъдещите генерации, че животът не е единствено една къса забава, а животът е и работа на нацията и на отечеството ".

От звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Добромир Видев.