Нова книга разказва как се е развил Пловдив в периода от Съединението до 1944-та година
Как се е развил Пловдив в интервала от 1886-а до 1944-а година и каква е ролята на локалната власт за неговия напредък? Това разкрива нов годишник, публикуван от Регионалния исторически музей в града. Изданието е озаглавено „ Ролята на община Пловдив за развиването на града през интервала 1886-1944-а година “. То е с размер от 304 страници и пловдивчани могат да си го закупят от Информационните центрове на музея, като цената му е 8 лв..
Това е 12-тата книга от поредицата на музея, разгласи при представянето й шефът на Регионалния исторически музей Стефан Шивачев, който е създател на историческата книга. За първи път в нея е включено единствено едно монографично научно издание.
„ Книгата е плод на един много дълготраен труд и на един много дълготраен интерес на проблематиката на общинското самоуправление съответно през интервала на капитализма или в тази ситуация интервала от 1886-а до 1944-а година “, съобщи при представянето й шефът на Регионален исторически музей – Пловдив Стефан Шивачев. Той посочи, че е избрал да показа този интервал от развиването на града, тъй като тогава се слагат основите на общинското самоуправление в България. „ Преди Съединението Пловдив е столичен град и като столичен град има шанса и опцията да бъде обгрижван от цялата страна, наречена Източна Румелия “, изясни Шивачев.
По времето на Освобождението София е осемхиляден град, а през 1944-та година към този момент надвишава към този момент 300 000 души, което значи, че има над 30 пъти нарастване на популацията. В Пловдив от 33 000 души те се усилват на 118 000, което над 3 пъти. Съпоставено сред двата града се оказва, че София има 10 пъти по-високи темпове на развиване.
В този интервал Пловдив е град без градоустройство. Град, в който има някои доста забавни здания като джамии, бани и паралелно с това улици на правилото на сокаците – прашни през лятото и кални през зимата. Град, който няма водоснабдяване и пловдивчани пият вода от едни сакаджии, както ги назовават тогава, т.е. едни роми, които с едни кожени мехове взимат вода от Марица и я разнасят по къщите.
„ Когато през 1882 година Херман Шкорпил прави едно проучване безусловно споделя: не съм срещал място с повече бактерии, колкото са тези кожени мехове. Представяте си каква вода пият. Няма никаква канализация. Всички отходни води се изливат в дворовете. Ако тук-таме има непокътнати елементи от Римска канализация те водят до края на улицата, т.е. до на никое място. Разбира се няма осветяване. Няма превоз. Няма никакво градоустройство, т.е. всичко се строи на правилото на това хрумнало му на някой да си прави къщурка и той си я прави както си желае “, добавя Шивачев.
Чак след края на интервала, през 1944 година Пловдив към този момент е град, който има водоснабдяване с вода от Родопите, по този начин наречения Сотирски тръбопровод, който докарва от басейна на Тъмръшката река чиста вода. Още с построяването на водопровода всеки пловдивчанин има дневно по към 300 литра вода. Градът към този момент има и градоустройствен проект на проектант Шнитер в интервала от 1896-а до 1942-43 година и с втори градоустройствен проект на немския професор Херман Янсен, който е изработен през 1944 година. Тогава Пловдив е електрифициран, стартира да се построява и канализация. Изградени са и главните насипи на река Марица. И най-важното – градът става друг, придобива европейски образ.
Това е 12-тата книга от поредицата на музея, разгласи при представянето й шефът на Регионалния исторически музей Стефан Шивачев, който е създател на историческата книга. За първи път в нея е включено единствено едно монографично научно издание.
„ Книгата е плод на един много дълготраен труд и на един много дълготраен интерес на проблематиката на общинското самоуправление съответно през интервала на капитализма или в тази ситуация интервала от 1886-а до 1944-а година “, съобщи при представянето й шефът на Регионален исторически музей – Пловдив Стефан Шивачев. Той посочи, че е избрал да показа този интервал от развиването на града, тъй като тогава се слагат основите на общинското самоуправление в България. „ Преди Съединението Пловдив е столичен град и като столичен град има шанса и опцията да бъде обгрижван от цялата страна, наречена Източна Румелия “, изясни Шивачев.
По времето на Освобождението София е осемхиляден град, а през 1944-та година към този момент надвишава към този момент 300 000 души, което значи, че има над 30 пъти нарастване на популацията. В Пловдив от 33 000 души те се усилват на 118 000, което над 3 пъти. Съпоставено сред двата града се оказва, че София има 10 пъти по-високи темпове на развиване.
В този интервал Пловдив е град без градоустройство. Град, в който има някои доста забавни здания като джамии, бани и паралелно с това улици на правилото на сокаците – прашни през лятото и кални през зимата. Град, който няма водоснабдяване и пловдивчани пият вода от едни сакаджии, както ги назовават тогава, т.е. едни роми, които с едни кожени мехове взимат вода от Марица и я разнасят по къщите.
„ Когато през 1882 година Херман Шкорпил прави едно проучване безусловно споделя: не съм срещал място с повече бактерии, колкото са тези кожени мехове. Представяте си каква вода пият. Няма никаква канализация. Всички отходни води се изливат в дворовете. Ако тук-таме има непокътнати елементи от Римска канализация те водят до края на улицата, т.е. до на никое място. Разбира се няма осветяване. Няма превоз. Няма никакво градоустройство, т.е. всичко се строи на правилото на това хрумнало му на някой да си прави къщурка и той си я прави както си желае “, добавя Шивачев.
Чак след края на интервала, през 1944 година Пловдив към този момент е град, който има водоснабдяване с вода от Родопите, по този начин наречения Сотирски тръбопровод, който докарва от басейна на Тъмръшката река чиста вода. Още с построяването на водопровода всеки пловдивчанин има дневно по към 300 литра вода. Градът към този момент има и градоустройствен проект на проектант Шнитер в интервала от 1896-а до 1942-43 година и с втори градоустройствен проект на немския професор Херман Янсен, който е изработен през 1944 година. Тогава Пловдив е електрифициран, стартира да се построява и канализация. Изградени са и главните насипи на река Марица. И най-важното – градът става друг, придобива европейски образ.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ