Как сбърканата наказателна политика праща всяка година над 500 пияни

Как сбърканата наказателна политика праща всяка година над 500 пияни водачи зад решетките и за какво това е безсмислено
Темата за битката с тежките произшествия постоянно е била една от обичаните дъвки на политиците. Промените в Наказателния кодекс и Закона за придвижване по пътищата не са на дневен ред единствено когато Народното събрание е разхлабен. Двата закона от дълго време са се трансформирали в тепих за проява на политическата воля.

Липсата на съответна статистика и още по-малко на задълбочено изследване за аргументите, влияещи на динамичността на пътните катастрофи, обаче трансформира законодателния развой по тематиката в алхимия. Криминологията от дълго време е отстъпила път на популизма и аргументацията, основана на очевидната самодостатъчност, написа capital.bg.

Освен че сходен законодателен метод не взема решение казуса с пътния травматизъм, той влече със себе си и други бели.

Точно подобен е казусът с едно изменение в Наказателния кодекс, препоръчано от ГЕРБ в края на 2014 година и признато с цялостно болшинство в средата на 2015 година Насочено против ръководството на автомобил с централизация на алкохол над 1.2 промила и след приложимост на наркотични субстанции, то отстрани опцията съдът да постанова пробация за този тип закононарушение. Така единственото допустимо наказване за тези две действия остана лишаването от независимост.

Според статистика на Главна дирекция "Изпълнение на наказванията " - структурата, която ръководи пандизите, след приемането на измененията през 2015 година зад решетките са попаднали към 500 нови пандизчии - всичките наказани за това, че са карали с над 1.2 промила или след приложимост на наркотични субстанции. В същото време жертвите от произшествия порастват, както и порастват хванатите да карат след приложимост на алкохол или други опиати, т.е. действителен резултат от измененията няма.

Защо е излишно

Пробацията беше въведена през 2002 година като наказване, което е различно на пандиза. Осъденият не се изолира от обществото в килия, а е на независимост, само че е подложен под форма на надзор (например да се среща регулярно с пробационни чиновници, да не напуща обещано обитаемо място или да не посещава избрани заведения) и е длъжен да прави избрани действия (да посещава курсове или да работи в интерес на обществото), които да го превъзпитат.
Инфографика

Увеличаване

Дълги години управляващите в България (а и интернационалните донори) влагат в този инструмент, тъй като от дълго време е потвърдил своята успеваемост там, където се ползва дейно. И по този начин до 2015 година, когато ръководещите на процедура взимат решение да спрат да ползват пробацията за едно от най-масовите закононарушения.

Пробация може да се наложи тогава, когато Наказателният кодекс я показва като допустимо наказване, или ако за обещано закононарушение не е очакван най-малко на наказването отнемане от независимост - тогава съдът може да размени лишаването от независимост с пробация.

Преди измененията в Наказателния кодекс през 2015 година наказването за шофиране с над 1.2 промила беше до една година отнемане от независимост, което означаваше, че съдът може да наложи и пробация. Именно по този начин свършваха и огромна част от тези каузи. След измененията единственото допустимо наказване, което съдът може да наложи, е отнемане от независимост, което в множеството случаи, само че не наложително, е условно, а при наново нарушение става дейно.

По своя план пробацията би трябвало да е по-ефективна от така наречен условно наказание, тъй като планува ангажираност на наказания, която му разрешава да се превъзпита.

Условната присъда има само възпиращ резултат, тъй като наказаният знае, че в период от три до пет години не би трябвало да прави закононарушения, другояче ще попадне в пандиза. Да, това може да излиза по-евтино за страната, само че никога не е ориентирано към аргументите за осъществяване на закононарушението.

Много постоянно условното наказание не се възприема и като действителна глоба, тъй като с изключение на угрозата при рецидив няма безусловно никакви последици за наказания. Показателна е историята на столичен арбитър, който след изговаряне на условна присъда чул подсъдимата да се провиква в коридора: "Оправдаха ме условно! "

До 2014 година над 51% от присъдите, които прокуратурата е получила за осъществяване, са били пробация. През 2016 година техният дял към този момент е понижен до 27.4%, а този на дейно вкараните в пандиза се е покачил с 6%.

Новите към 500 пандизчии, които страната е произвела с измененията от 2015 година, най-малкото са тежест за бюджета - годишната им прехрана е над 3.5 млн. лева Паралелно с това пандизите са пренаселени, а страната се оплаква, че няма задоволително запас, с цел да ги охранява добре. Съвсем различен е въпросът дали от престоя им в пандиза има някакъв смисъл, а няма по-скоро криминогенен резултат.

Андрей Момчилов, който от 13 години е част от екипа на сдружението ИГА, което интензивно изследва въпросите на пробацията, разяснява измененията по този начин: "Проучване на ИГА измежду наказани на пробация в границите на правенето на "Независим отчет за законодателното и институционално развиване на пробацията в България " сподели, че при лицата, наказани за шофиране в нетрезво положение, главните криминогенни фактори са злоупотребата с алкохол, заниженият самоконтрол и дефицити в избрани обществени умения и настройки. Криминологичната просвета е потвърдила, че всички тези фактори се повлияват добре от когнитивно-поведенческа терапия, каквато в действителност съставляват осъществените в пробационните служби стратегии за шофиращи в нетрезво положение. При всички положения в хипотезата на условна присъда или отнемане от независимост неналичието на каквото и да било целеустремено влияние върху тези лица ги лишава от опцията да осъзнаят и поправят настройките, а оттова и държанието си. "

Ефектът - от нулев до подозрителен

В претекстовете към законопроекта, признат през 2015 година, е записано, че жертвите от произшествия са се усили съгласно черната статистика на Министерство на вътрешните работи и че използването на алкохол и опиати са измежду главните аргументи за произшествия с огромен брой жертви в Европа. За да поддържат това изказване, вносителите показват статистика, че полицията "санкционира към 9000 пияни водачи годишно ".

Какво действително демонстрира статистиката на Министерство на вътрешните работи? От 2014 до 2017 година делът на злополуките, породени от пияни или дрогирани водачи, в общия брой тежки ПТП-та, е приблизително 2.1%. от общия брой тежки ПТП.

Действително след приемането на измененията абсолютният брой на тези произшествия е паднал (от 168 през 2014 на 130 през 2017 г.), само че по никакъв метод не може да се твърди с решителност, че този спад се дължи на по-рестриктивното законодателство.
Инфографика

Увеличаване

Показателна в тази посока е престъпната статистика на Министерство на вътрешните работи, която демонстрира, че броят на хванатите пияни водачи и такива, управлявали след приложимост на друга дрога, е повишен от 6834 през 2014 на 8180 през 2017 година Очевидно измененията не реализират възпиращ резултат.

Покрай случая с двамата избягали пандизчии правосъдният министър Цецка Цачева, която дава отговор и за пандизите, съобщи напълно насериозно, че поради намаляването на наказаните на пробация се разисква концепцията пробационните чиновници да бъдат "командировани " в пандиза, където да се занимават с защита. Идея, която демонстрира базово недоумение на концепцията за пробацията - по формулировка пробационните чиновници са обществени служащи, а не експерти по охранителна активност.

В случая надалеч не става дума за това, че по-силната принуда над пияните водачи е безусловно нещо неприятно - това е въпрос на законодателна политика. Когато обаче тя не е основана на разбор или най-малко на базово проучване за успеваемостта на съществуващите механизми и аргументите, заради които те вероятно не са сработили, това може да е неефективно, скъпо и даже нездравословно.