Как ротавирусният гастроентерит влияе на чревната функция? Изявена е ролята

Как ротавирусният гастроентерит въздейства на чревната функционалност?

Изявена е ролята на ротавирусния неструктурен протеин 4 (NSP4) като вирусен ентеротоксин, виновен за диарията. NSP4 покачва равнището на вътреклетъчните калциеви йони и покачва секрецията на хлорните йони, което води до диария. NSP4 също потиска свързаната с глюкозата резорбция на натриеви йони, в допълнение подтиква чревната инервация, като ускорява перисталтиката и форсира пасажа надалеч над абсорбционния потенциал на червата.

Вирусният протеин и блокирането на дизахаридазата (храносмилателен ензим) и намалената ѝ интензивност са двата съществени механизма, които обуславят диарията при ротавирусните гастроентерити.

По лимфохематогенен път ротавирусите могат да доближат дихателните пътища и белия дроб, както и органите, богати на ретикулоендотелна система (система, която се състои от фагоцити, които имат способността да гълтам и унищожават непознати частици,

ситуирани в ретикуларната съединителна тъкан), и да провокират възпалителни и дегенеративни промени.

След преболедуване се построява характерен имунитет, който е обвързван със систематичен хуморален имунен отговор - вирус-неутрализиращи серумни антитела.

Как наподобява заболяването патоморфологично?

Лигавицата на тънкото черво е катарално възпалена - оточна и хиперемирана (свръхкръвоснабдена). Вилозните ентероцити са с дистрофично-некротични промени и олющване, като се стига до изтриване на градежа на чревните власинки и цялостната им недоразвитост. В lamina propria на чревните вили са налице оток и кръглоклетъчна инфилтрация. В Пайеровите плаки и районните лимфни възли се открива увеличение броя на ретикулоендотелните кафези.

Каква е клиничната картина на ротавирусният гастроентерит?

Инкубационният интервал е 1-3 дни. Началото е остро, ненадейно с температура 38-39°С (при една трета от децата и над 39°С) и повръщане за 2-3 дни, последвани от профузна диария, болки в корема и изнемощялост. Изпражненията са значителни, течни, светли или белезникави, без патологични примеси или с нищожно количество слуз. Поради холероподобната диария заболяването се назовава „ детска псевдохолера “.

Свързани публикации.. Микробиология. Ротавируси – засягат до 95% от децата до 5-годишна възраст 0 Ротавируси – има ли бърза диагностика? 0 Ротавируси – какво би трябвало да знаем за тях? 1

Половината от пациентите имат и катарални прояви от страна на горните дихателни пътища (ринит, фарингит, бронхит) или отит.

Диарийният синдром и повръщането водят до дехидратация, хиповолемия (намаляване на общия размер циркулираща кръв в тялото) и хипоелектролитемия (намалени електролити). При кърмачета може да се стигне до тежка дехидратация и ентерална токсикоза. Като остра възпалителна малабсорбционна диария с хипотонични изпражнения, ротавирусната зараза провокира релативно по-голяма загуба на вода и основава предпоставки за пораждане на хипертонична (хипернатриемична) дехидратация. Според някои учени 6-46 % от заболелите кърмачета са с подобен вид дехидратация.

Продължителността на болестта е 3-8 дни. Клинично проявените реинфекции при децата постоянно са свързани с друг серотип (подразновидност на вируса).

При новородени са разказани и патологични примеси от слуз, по изключение даже и кръв, чревна пареза и некротизиращ ентероколит.

При възрастни инфекцията най-често е инапарентна (симптомите не са изцяло проявени). При пробно възпаление на доброволци 67% построяват характерни антитела, само че единствено 33% от тях имат прояви на болестта. 3269