Моля ви, кажете ми истината: Има ли дядо Коледа?
Как писмото на 8-годишната Вирджиния О'Хенлън се трансформира в най-препечатваната вестникарска публикация до ден сегашен и една от най-споделяните в ерата на интернет.
Вярата в Дядо Коледа е една от най-чистите и почтени привилегии на детството. Когато подозренията за неговото битие стартират, това са първите признаци за навлизането в света на възрастните, които подлага всичко и всеки на подозрение. През декември 1897 година в редакцията на вестник " Сън " (Ню Йорк) идва писмо от едно осемгодишно момиченце, което моли авторитетния вестник да й отговори на въпроса има ли в действителност дядо Коледа.
Отправен първо към баща О'Хенлън, който очевидно не е знаел какво да каже, въпросът отива към вестника, считан тогава за извор на неприкосновената истина. Писмото е предадено за отговор към Френсис П. Чърч - боен сътрудник от Гражданската война сред Севера и Юга. Страната е разединена и обезверена и Чърч вижда освен това от почтен детски въпрос - вижда отчаянието на хора, които са изгубили вярата си в положителното.
Когато Чърч написа своя отговор, отпечатан чак на 7-ма страница, никой не е предполагал какъв резултат ще има освен за дребната Вирджиния, само че за цялото общество.
В-к " Сън " го разгласява в навечерието на всяка Коледа до 1949 година. През 1950 прекратява издаването си.
Писмото на Вирджиния О' Ханлън:
" Скъпи редакторе! Аз съм на 8 години.
Някои от моите дребни другари споделят, че няма дядо Коледа.
Татко споделя: „ Ако видиш нещо в „ Сън “, значи е истина. “
Моля ви, кажете ми истината: Има ли дядо Коледа?
Вирджиния О'Хенлън "
И отговорът на Франсис П. Чърч:
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!
Вирджиния, твоите дребни другари не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не имат вяра, в случай че не видят. Те мислят, че нещо не съществува, в случай че не го възприемат техните дребни мозъци. Всеки разум, Вирджиния, и на огромните хора, и на децата, е дребен. В голямата ни галактика индивидът е същинско насекомо, мравка, по своя разсъдък спрямо безкрайния свят над него, в случай че се мери опцията му да овладее цялата истина и всички познания.
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.
Че той съществува, е толкоз несъмнено, колкото е несъмнено, че съществуват любовта, благородството, преданността. А ти знаеш, че ги има на всички места и те носят хубост и наслада в живота. Уви! Колко печален би бил светът, в случай че го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкоз печален, колкото в случай че нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската религия, лирика, романтика, които вършат търпимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, с изключение на усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.
Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да следи всички комини в коледната вечер, с цел да хване Дядо Коледа. Но даже да не го видиш по какъв начин влиза в комина, какво потвърждава това? Никой не вижда Дядо Коледа, само че това не е знак, че няма Дядо Коледа.
Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, само че това не значи, че те не съществуват. Никой не може да схване или да си показа всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, само че има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да раздра нито най-силният човек, нито обединената мощ на най-силните хора, живели в миналото на този свят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да пернат завесата и да съзрат и обрисуват висшата хубост и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно.
Нямало Дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее постоянно. След хиляди години, Вирджиния, освен това, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи наслада на детското сърце.
Порасналата и станала известна с писмото си Вирджиния О'Хенлън
Вярата в Дядо Коледа е една от най-чистите и почтени привилегии на детството. Когато подозренията за неговото битие стартират, това са първите признаци за навлизането в света на възрастните, които подлага всичко и всеки на подозрение. През декември 1897 година в редакцията на вестник " Сън " (Ню Йорк) идва писмо от едно осемгодишно момиченце, което моли авторитетния вестник да й отговори на въпроса има ли в действителност дядо Коледа.
Отправен първо към баща О'Хенлън, който очевидно не е знаел какво да каже, въпросът отива към вестника, считан тогава за извор на неприкосновената истина. Писмото е предадено за отговор към Френсис П. Чърч - боен сътрудник от Гражданската война сред Севера и Юга. Страната е разединена и обезверена и Чърч вижда освен това от почтен детски въпрос - вижда отчаянието на хора, които са изгубили вярата си в положителното.
Когато Чърч написа своя отговор, отпечатан чак на 7-ма страница, никой не е предполагал какъв резултат ще има освен за дребната Вирджиния, само че за цялото общество.
В-к " Сън " го разгласява в навечерието на всяка Коледа до 1949 година. През 1950 прекратява издаването си.
Писмото на Вирджиния О' Ханлън: " Скъпи редакторе! Аз съм на 8 години.
Някои от моите дребни другари споделят, че няма дядо Коледа.
Татко споделя: „ Ако видиш нещо в „ Сън “, значи е истина. “
Моля ви, кажете ми истината: Има ли дядо Коледа?
Вирджиния О'Хенлън "
И отговорът на Франсис П. Чърч:
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!
Вирджиния, твоите дребни другари не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не имат вяра, в случай че не видят. Те мислят, че нещо не съществува, в случай че не го възприемат техните дребни мозъци. Всеки разум, Вирджиния, и на огромните хора, и на децата, е дребен. В голямата ни галактика индивидът е същинско насекомо, мравка, по своя разсъдък спрямо безкрайния свят над него, в случай че се мери опцията му да овладее цялата истина и всички познания.
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.
Че той съществува, е толкоз несъмнено, колкото е несъмнено, че съществуват любовта, благородството, преданността. А ти знаеш, че ги има на всички места и те носят хубост и наслада в живота. Уви! Колко печален би бил светът, в случай че го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкоз печален, колкото в случай че нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската религия, лирика, романтика, които вършат търпимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, с изключение на усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.
Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да следи всички комини в коледната вечер, с цел да хване Дядо Коледа. Но даже да не го видиш по какъв начин влиза в комина, какво потвърждава това? Никой не вижда Дядо Коледа, само че това не е знак, че няма Дядо Коледа.
Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, само че това не значи, че те не съществуват. Никой не може да схване или да си показа всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, само че има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да раздра нито най-силният човек, нито обединената мощ на най-силните хора, живели в миналото на този свят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да пернат завесата и да съзрат и обрисуват висшата хубост и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно.
Нямало Дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее постоянно. След хиляди години, Вирджиния, освен това, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи наслада на детското сърце.
Порасналата и станала известна с писмото си Вирджиния О'Хенлън
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ