Владимир Койлазов за бъдещето на киното
Как притежател на Оскар за технологии си показва бъдещето на киното и може ли " добавената действителност " да измести действителността, която познаваме? Айше Сали се срещна с компютърния програмист Владимир Койлазов, с цел да види какво се случва с него след спечелването на влиятелната статуетка.
Да създаваш изкуство сред въображението и действителността. С технология, която не разрешава да схванеш къде е границата. Едно задаване на формулата и пътешествието във времето стартира. На екрана се появяват епични борби или герои от бъдещето, в основата на развиването на киното. Дължим ги на Владимир Койлазов. В началото на годината компютърният програмист попадна под светлините на прожекторите от Лос Анджелис до София. Заради Оскара, който завоюва за технология, основана от неговата компания. Срещаме се 10 месеца след медийния звук, а Владимир към този момент е добавил още триумфи към най-престижната статуетка.
Владимир Койлазов, компютърен програмист: Тази година по-големите може би " Красавицата и звярът ", който сега мисля, че е най-успешният филм за тази година. Всъщност звярът е юридически напълно с нашия програмен продукт.
Друг филм беше " Пазителят на галактиката " - втората част, който излезе и в този момент в последно време " Тор: Рагнарок ", който излезе и в него е употребена нашата стратегия.
Владимир Койлазов, програмист: Общо взето сме стигнали в състояние, в което с компютър може да се пресъздаде изображение на съвсем всичко. Това което се счита за върха и може би някакъв тип последна цел, е да се покаже същински цифров артист. Имаше такива опити, само че тази цел още не е реализирана.
Погледът на Владимир Койлазов към бъдещето сочи към последваща му огромна фантазия - потреблението на неверонните мрежи и изкуствения разсъдък в света на седмото изкуство.
Владимир Койлазов: Нещата, които сега се вършат на ръка, примерно когато би трябвало да се анимира някакъв воин, това е доста трудоемка работа, тъй като би трябвало надали не за всеки кадър някой да дефинира на ръка ситуацията на другите мускули. И когато този воин би трябвало да приказва, това е доста, доста работа, с цел да се раздвижат устните и очите по верния метод. Може да се направи, тъй че да се улучи една невронна мрежа, на която да ѝ се даде текста, който би трябвало да произнесе този воин и тя да си измисли останалото, цялата анимация да я направи.
А дали добавената действителност ще стане действителност? Отговорът на въпроса ни връща към нас самите. Докато хората притежаваме способността да виждаме несъвършенствата, ще съхраним и действителността.
Да създаваш изкуство сред въображението и действителността. С технология, която не разрешава да схванеш къде е границата. Едно задаване на формулата и пътешествието във времето стартира. На екрана се появяват епични борби или герои от бъдещето, в основата на развиването на киното. Дължим ги на Владимир Койлазов. В началото на годината компютърният програмист попадна под светлините на прожекторите от Лос Анджелис до София. Заради Оскара, който завоюва за технология, основана от неговата компания. Срещаме се 10 месеца след медийния звук, а Владимир към този момент е добавил още триумфи към най-престижната статуетка.
Владимир Койлазов, компютърен програмист: Тази година по-големите може би " Красавицата и звярът ", който сега мисля, че е най-успешният филм за тази година. Всъщност звярът е юридически напълно с нашия програмен продукт.
Друг филм беше " Пазителят на галактиката " - втората част, който излезе и в този момент в последно време " Тор: Рагнарок ", който излезе и в него е употребена нашата стратегия.
Владимир Койлазов, програмист: Общо взето сме стигнали в състояние, в което с компютър може да се пресъздаде изображение на съвсем всичко. Това което се счита за върха и може би някакъв тип последна цел, е да се покаже същински цифров артист. Имаше такива опити, само че тази цел още не е реализирана.
Погледът на Владимир Койлазов към бъдещето сочи към последваща му огромна фантазия - потреблението на неверонните мрежи и изкуствения разсъдък в света на седмото изкуство.
Владимир Койлазов: Нещата, които сега се вършат на ръка, примерно когато би трябвало да се анимира някакъв воин, това е доста трудоемка работа, тъй като би трябвало надали не за всеки кадър някой да дефинира на ръка ситуацията на другите мускули. И когато този воин би трябвало да приказва, това е доста, доста работа, с цел да се раздвижат устните и очите по верния метод. Може да се направи, тъй че да се улучи една невронна мрежа, на която да ѝ се даде текста, който би трябвало да произнесе този воин и тя да си измисли останалото, цялата анимация да я направи.
А дали добавената действителност ще стане действителност? Отговорът на въпроса ни връща към нас самите. Докато хората притежаваме способността да виждаме несъвършенствата, ще съхраним и действителността.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ