Андрий Шевченко: Избиват децата ни, но няма да се предадем
" Как научих, че родината ми е атакувана? Спях, когато моята майка ми се обади. Тя... "
Андрий Шевченко ненадейно стопира. Хвърля химикалката си през масата и отива до прозореца, с цел да събере мислите си. " Съжалявам. Не е елементарно, повярвайте ми ".
Гласът му към момента потрепва. " Майка ми сподели, че войната е почнала. Не можехме да повярваме. Бяхме шокирани ".
Взривовете, стрелбата и писъците към този момент са част от живота на фамилията на Шевченко. Майка му Любов е напуснала Киев, само че остава на украинска земя. Отказва да напусне страната. Своята страна.
" Усещаш всяка бомба, тъй като къщата се тресе - споделя през сълзи 45-годишната суперзвезда на международния футбол, като удря по масата. - Ето това е войната в този момент. Намираме се в стадия, когато руснаците са обкръжили града и просто бомбардират. Не стопират. Безмилостни са. Това не дава късмет на народа за филантропични коридори. Майка ми е там. Сестра ми е там. Чичо ми, вуйна ми. Братовчед ми. Приятелите ми - някои са на фронтовата линия. Те водят война за нашата татковина, за нашата независимост, за правото ни на избор, за нашата чест. Ние се пазиме. Ние се борим. Налага се. Нямаме различен излаз ".
Шевченко има 48 гола в 111 мача за Украйна, което го трансформира в най-хубавия изпълнител в историята на националния тим. След това в продължение на 5 години е селекционер на отбора, като го извежда до 1/4-финалите на европейското състезание предишното лято. Бележи победната дузпа за " Милан " във финала на Шампионската лига през 2003 година и отпразнува трофея с украинското знаме върху раменете. Андрий се гордее със синьото и жълтото.
Като всеки наследник, той пробва да убеди майка си да избяга през някоя граница. Тя е с влошено здраве и се нуждае от специфични медицински грижи. Но остава в Украйна. Заедно с милиони други майки, татковци, синове и дъщери, които не желаят да изоставен своята земя.
" Позицията на президента Зеленски е доста значима. Той също можеше да си тръгне, само че избра да остане. Посланието му е, че би трябвало да пазиме своя дом. Това сплоти украинския народ. Президентът остана и ние няма да се предадем. Когато видиш на улицата хора без ръце, които пробват да спрат танк... Ще се браним до дъно. Русия не е добре пристигнала ".
Андрий Шевченко ненадейно стопира. Хвърля химикалката си през масата и отива до прозореца, с цел да събере мислите си. " Съжалявам. Не е елементарно, повярвайте ми ".
Гласът му към момента потрепва. " Майка ми сподели, че войната е почнала. Не можехме да повярваме. Бяхме шокирани ".
Взривовете, стрелбата и писъците към този момент са част от живота на фамилията на Шевченко. Майка му Любов е напуснала Киев, само че остава на украинска земя. Отказва да напусне страната. Своята страна.
" Усещаш всяка бомба, тъй като къщата се тресе - споделя през сълзи 45-годишната суперзвезда на международния футбол, като удря по масата. - Ето това е войната в този момент. Намираме се в стадия, когато руснаците са обкръжили града и просто бомбардират. Не стопират. Безмилостни са. Това не дава късмет на народа за филантропични коридори. Майка ми е там. Сестра ми е там. Чичо ми, вуйна ми. Братовчед ми. Приятелите ми - някои са на фронтовата линия. Те водят война за нашата татковина, за нашата независимост, за правото ни на избор, за нашата чест. Ние се пазиме. Ние се борим. Налага се. Нямаме различен излаз ".
Шевченко има 48 гола в 111 мача за Украйна, което го трансформира в най-хубавия изпълнител в историята на националния тим. След това в продължение на 5 години е селекционер на отбора, като го извежда до 1/4-финалите на европейското състезание предишното лято. Бележи победната дузпа за " Милан " във финала на Шампионската лига през 2003 година и отпразнува трофея с украинското знаме върху раменете. Андрий се гордее със синьото и жълтото.
Като всеки наследник, той пробва да убеди майка си да избяга през някоя граница. Тя е с влошено здраве и се нуждае от специфични медицински грижи. Но остава в Украйна. Заедно с милиони други майки, татковци, синове и дъщери, които не желаят да изоставен своята земя.
" Позицията на президента Зеленски е доста значима. Той също можеше да си тръгне, само че избра да остане. Посланието му е, че би трябвало да пазиме своя дом. Това сплоти украинския народ. Президентът остана и ние няма да се предадем. Когато видиш на улицата хора без ръце, които пробват да спрат танк... Ще се браним до дъно. Русия не е добре пристигнала ".
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ