Проф. Толя Стоицова за принципите на публичното говорене
Как медийната среда и общественото говорене в нея въздейства на хората - за това приказваме през днешния ден в " Радиоприемница " с Толя Стоицова, лекар на психическите науки и професор по обществена и медийна логика на психиката в Нов български университет.
Най-силно от медиите е осведомителното въздействие. Но какво мнение си създават хората, зависи от по този начин наречените водачи на мнение, т.е., всички ние придобиваме усещане и интерпретираме това, което ни показват медиите, по отношение на някакъв престиж за нас, прецизира професор Стоицова.
Публичното говорене като цяло има своите правила, които би трябвало да се следват. Един от тях е да се знаят особеностите на човешката памет. Паметта на хората е устроена по този начин, че запомня последното казано най-вече, по-късно началото на речта, а в средата може и някои елементи да се изгубят. Затова при общественото говорене е значимо първоначално да се изнесе казусът еднопосочно, с цел да го схванат хората и да го запомнят, и по-късно заключението на съответния говорещ. И не инцидентно споделям, че подготовката е доста значима, тъй като ние, българите, доста бързо и прочувствено реагираме, позволяваме неточности и по-късно хвърляме куп старания, с цел да ги изправим.
По отношение на езика, позволен при общественото говорене е единствено и само книжовния български език. Изключително значим обаче е и езикът на тялото. Започваме с външния тип, тъй като това е първото, което публиката вижда. То би трябвало да е съобразено с аудиторията, пред която ще се приказва. Второто нещо е обвързвано с интонацията. Тук е неразрешена нападателната интонация, тъй като експанзията води до реципрочна реакция. Приятелската интонация е доста добра за хора, които са съидейници. Но тя не е добра интонация за разнородна публика, в която хората имат разнообразни възгледи. У нас обаче не се схваща какво е неутрална интонация. Тя няма нищо общо с монотонността. Човекът, който приказва, би трябвало да е прочувствено обвързван с това, което споделя. В този смисъл неутралитетът е ориентиран към аудиторията ", продължава Толя Стоицова.
Целия диалог с нея - чуйте от звуковия файл.
Най-силно от медиите е осведомителното въздействие. Но какво мнение си създават хората, зависи от по този начин наречените водачи на мнение, т.е., всички ние придобиваме усещане и интерпретираме това, което ни показват медиите, по отношение на някакъв престиж за нас, прецизира професор Стоицова.
Публичното говорене като цяло има своите правила, които би трябвало да се следват. Един от тях е да се знаят особеностите на човешката памет. Паметта на хората е устроена по този начин, че запомня последното казано най-вече, по-късно началото на речта, а в средата може и някои елементи да се изгубят. Затова при общественото говорене е значимо първоначално да се изнесе казусът еднопосочно, с цел да го схванат хората и да го запомнят, и по-късно заключението на съответния говорещ. И не инцидентно споделям, че подготовката е доста значима, тъй като ние, българите, доста бързо и прочувствено реагираме, позволяваме неточности и по-късно хвърляме куп старания, с цел да ги изправим.
По отношение на езика, позволен при общественото говорене е единствено и само книжовния български език. Изключително значим обаче е и езикът на тялото. Започваме с външния тип, тъй като това е първото, което публиката вижда. То би трябвало да е съобразено с аудиторията, пред която ще се приказва. Второто нещо е обвързвано с интонацията. Тук е неразрешена нападателната интонация, тъй като експанзията води до реципрочна реакция. Приятелската интонация е доста добра за хора, които са съидейници. Но тя не е добра интонация за разнородна публика, в която хората имат разнообразни възгледи. У нас обаче не се схваща какво е неутрална интонация. Тя няма нищо общо с монотонността. Човекът, който приказва, би трябвало да е прочувствено обвързван с това, което споделя. В този смисъл неутралитетът е ориентиран към аудиторията ", продължава Толя Стоицова.
Целия диалог с нея - чуйте от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ