Истинският ключ: Тъмната страна на музиката на Дисни
Как Кубинската рецесия въодушевява " Малък свят ", а котешка мелодия, изпята от Пеги Лий, има расистки подтекст - Арва Хайдер наблюдава непредвидените истории, които стоят зад един век класики на Disney, десетилетие по десетилетие.
Музиката постоянно е била същинският ключ към Вълшебното кралство . Преди към век Уолт Дисни декларира музикалния си дух пред екипа си: " Трябва да създадем нов модел, нов метод за потребление на музиката - да я вплетем в историята, тъй че някой да не избухне просто в ария. " Музиката на Дисни се усеща вплетена и в нашите житейски истории; нейният голям репертоар се просмуква в съзнанието ни още от бебешка възраст; тя хвърля чара си и през зрелостта ни. Тя е по едно и също време настояща и безконечна.
Понякога комбинацията на звук и визия на Дисни е ненадейно мощна. Първото ми посещаване на кино беше да виждам преиздадена " Фантазия " на Дисни, само че майка ми трябваше да ме изнесе по средата на кино лентата, тъй като ужасените ми детски писъци заглушаваха класическата музика. Поколение по-късно несъзнателно травмирах личния си наследник, като го заведох да гледа " Замръзналото II " ; той се изплаши от злокобното ехтене на гласа на Елза, която пееше " В неопределеност ".
Тъй като Дисни отбелязва своята стогодишнина, не е допустимо музикалното му завещание да се побере в един том или представление; продължаващото турне Disney 100 онлайн включва голям брой класики - в това число Книга за джунглата, Цар Лъв и Моана - само че песните непрестанно се развиват, изпъстрени с прочувствени кукички. На петгодишна възраст бях замаян от музиката и цветните образни резултати на " Дъмбо ": изключително от халюцинаторния " Парад на розовите слонове " и сърцераздирателната " Бебешка мина " (където окованата майка на Дъмбо прекарва сина си през решетките на затвора); десетилетия по-късно към момента ме кара да рева. Когато песента на Дисни зазвучи, тя в никакъв случай не ви напуща.
Музиката на Дисни минава през разнообразни жанрове - и може да препраща жестоко към културни препратки; някои елементи се пропукват даже в най-красивите мелодии. Тя е бърза и изтънчена; сладко сантиментална, само че цялостна с особени обрати; ето една селекция от тъмни страни и непредвидени истории от всяко десетилетие до момента.
1. Minnie's Yoo-Hoo (от Mickey's Follies, 1929 г.)
Вероятно първият " шлагер " на Дисни (и първата ария на Дисни, издадена на ноти), тази серенада за обичаната на Мики е написана от Карл Столинг и Уолт Дисни за късометражен анимационен филм - някои настояват, че самият Дисни е дал пискливото крякане на Мики тук. Цялостният резултат е благ и застрашителен ( " When it's feedin' time for the animals/ And they howl and growl like the cannibals " ), с психеделична извисеност, която припомня и за анимационните филми на Fleischer Studios от онази ера.
2. Someday my Prince Will Come (от " Снежанка и седемте джуджета ", 1937 г.)
Първият в историята пълнометражен анимационен филм доставя няколко хитови мелодии (композирани от Франк Чърчил и Лари Мори), както и истинския архетип на мечтателната принцеса на Disney. Тази копнееща балада запечатва връзката на публиката със Снежанка; за жалост, тя също по този начин приковава младата озвучаваща актриса Адриана Каселоти към ролята и явно ѝ е отказано позволение да се снима другаде (тя е оповестена за легенда на Disney през 1994 година, на 77-годишна възраст). Песента се появява и в джаз осъществяване, освен това в много разнообразни условия; през 1943 година е изпълнена в концентрационния лагер Терезиенщад от колектив, прочут като Ghetto Swingers. По-късно песента е блестящо модифицирана от джаз митове, измежду които Майлс Дейвис, който кръщава албума си от 1961 година на името на песента.
3. Zip-a-Dee-Doo-Dah (от " Песента на Юга ", 1946 г.)
Тази неудържимо жизнерадостна мелодия печели " Оскар " за най-хубава истинска ария, както и почетен " Оскар " за надарения негър американски артист и артист Джеймс Баскет в последната му кино роля - чичо Ремус в игралния/анимационен филм на Disney " Песента на Юга ". За страдание, идеализираният живот и подчиненост на плантациите във кино лентата го трансформира в надълбоко противен исторически филм и " Песента на Юга " последователно изчезва от каталога на Disney. Народните приказки за заека Бр'ер - и тази ария - въодушевяват и атракциона Splash Mountain, който беше закрит в американските паркове на Disney по-рано тази година, макар че понастоящем няма проекти за закриване на атракциона в Токио Дисниленд.
4. Песента на сиамската котка (от " Лейди и Бродягата ", 1955 г.)
Мимолетен, само че незабравимо чудноват номер, изпълнен на негоден британски от американската звезда Пеги Лий в облика на две хитри сиамски котки. Трябваше да минат няколко години, с цел да бъдат посочени гротескните расови стандарти ( " комедийните чужденци " бяха съществена част от мейнстрийм заниманията най-малко до 90-те години на предишния век), само че тази ария беше сменена в римейка на " Лейди и Бродягата " (2019) с безгрижната What a Shame, изпята от Нейт " Ракета " Уондър и Роман ДжанАртър в ролята на двойка злобни котки от породата девон рекс. " Приехме предизвикването внимателно ", признава Уондър пред Variety.
5. " Светът е дребен " (1964 г.)
Плодотворните братя и сестри Робърт Б. и Ричард М. Шърман основават доста от най-известните класики на Дисни - в това число саундтраците за " Мери Попинз " (1964 г.) и " Книга за джунглата " (1967 г.) - и техните радостни мелодии са контрапункт на мрачната действителност (Робърт е служил като младеж във Втората международна война). Първоначално те пишат този сладко-сладък химн за Световното ревю, на фона на Кубинската ракетна рецесия. Сега това евентуално е най-изпълняваната обществено ария в света, с помощта на непрекъснатия й цикъл в парковете на Дисни; едноименната атракция остава необикновено трип-изживяване, до момента в който се носиш из карикатурната химера, изпълнена със серенада от стотици аниматронни кукли.
6. Ev'rybody Wants to be a Cat (от " Аристокотките ", 1970 г.)
Съобщава се, че Луис Армстронг е бил поканен да взе участие в саундтрака на " Аристокотките ", само че е отказал заради влошено здраве; въздействието на Армстронг несъмнено се усеща в този съвременен, суинг джаз номер, озвучен от музиканта Скатман Кротърс като водач на група котки от улицата. Усещането за атмосфера е необичайно нарушено от прибавянето на още един " вманиачен " азиатски стандарт (сиамска котка на име Шун Гон, която свири на пиано с пръчици), само че този темп е въодушевил модерни преработки, в това число отличната версия на тромпетиста Рой Харгроув в сборния албум Everybody Wants to be a Cat от 2011 година (включващ и джаз кавъри на Дисни от Дейв Брубек и Есперанца Спалдинг).
“my little mermaid ”
— alora (@lacampanule)
7. Бедни нещастни души (от " Малката нимфа ", 1989 г.)
" Малката нимфа " - и саундтракът на Алън Менкен и Хауърд Ашман - се считат за актуалния подем на мюзикъла на Дисни. Вероятно това е възраждането на принцесата на Дисни - както и на емблематичния изверг на Дисни: тук в прелестната лагерна форма на морската магьосница Урсула (по модел на мил легендата Дивайн и озвучена от Пат Карол). Това е готическият театър на Урсула, който убеждава русалката Ариел да пожертва гласа си в името на човешката обич - и е претворяван по друг метод от Куин Латифа, Джонас Брадърс, Мишел Визаж (за RuPaul's Drag Race) и Мелиса Маккарти (в скорошния римейк на " Малката нимфа " ).
8. " Арабски нощи " (от " Аладин ", 1992 г.)
Това награждавано фентъзи стартира с ориенталска ария (написана от Менкен и Ашман и изпята от звездата на Бродуей Брус Адлер), която провокира митинги от страна на антидискриминационни групи. " Песента оклеветява цялостен един народ ", написа Джак Шахин в LA Times. " Текстът на песента и поредните подиуми осведомят хората, че арабите не са като нас: те са непохватни. " След излизането на кино лентата Disney трансформира два реда, описващи арабската конюнктура ( " Където ти отрязват ухото/ Ако не харесват лицето ти " ), макар че съмнителната поанта остава: " Това е варварско, само че хей, това е вкъщи ".
Daddy Aladdin
— Anchor by Deivis
Музиката постоянно е била същинският ключ към Вълшебното кралство . Преди към век Уолт Дисни декларира музикалния си дух пред екипа си: " Трябва да създадем нов модел, нов метод за потребление на музиката - да я вплетем в историята, тъй че някой да не избухне просто в ария. " Музиката на Дисни се усеща вплетена и в нашите житейски истории; нейният голям репертоар се просмуква в съзнанието ни още от бебешка възраст; тя хвърля чара си и през зрелостта ни. Тя е по едно и също време настояща и безконечна.
Понякога комбинацията на звук и визия на Дисни е ненадейно мощна. Първото ми посещаване на кино беше да виждам преиздадена " Фантазия " на Дисни, само че майка ми трябваше да ме изнесе по средата на кино лентата, тъй като ужасените ми детски писъци заглушаваха класическата музика. Поколение по-късно несъзнателно травмирах личния си наследник, като го заведох да гледа " Замръзналото II " ; той се изплаши от злокобното ехтене на гласа на Елза, която пееше " В неопределеност ".
Тъй като Дисни отбелязва своята стогодишнина, не е допустимо музикалното му завещание да се побере в един том или представление; продължаващото турне Disney 100 онлайн включва голям брой класики - в това число Книга за джунглата, Цар Лъв и Моана - само че песните непрестанно се развиват, изпъстрени с прочувствени кукички. На петгодишна възраст бях замаян от музиката и цветните образни резултати на " Дъмбо ": изключително от халюцинаторния " Парад на розовите слонове " и сърцераздирателната " Бебешка мина " (където окованата майка на Дъмбо прекарва сина си през решетките на затвора); десетилетия по-късно към момента ме кара да рева. Когато песента на Дисни зазвучи, тя в никакъв случай не ви напуща.
Музиката на Дисни минава през разнообразни жанрове - и може да препраща жестоко към културни препратки; някои елементи се пропукват даже в най-красивите мелодии. Тя е бърза и изтънчена; сладко сантиментална, само че цялостна с особени обрати; ето една селекция от тъмни страни и непредвидени истории от всяко десетилетие до момента.
1. Minnie's Yoo-Hoo (от Mickey's Follies, 1929 г.)
Вероятно първият " шлагер " на Дисни (и първата ария на Дисни, издадена на ноти), тази серенада за обичаната на Мики е написана от Карл Столинг и Уолт Дисни за късометражен анимационен филм - някои настояват, че самият Дисни е дал пискливото крякане на Мики тук. Цялостният резултат е благ и застрашителен ( " When it's feedin' time for the animals/ And they howl and growl like the cannibals " ), с психеделична извисеност, която припомня и за анимационните филми на Fleischer Studios от онази ера.
2. Someday my Prince Will Come (от " Снежанка и седемте джуджета ", 1937 г.)
Първият в историята пълнометражен анимационен филм доставя няколко хитови мелодии (композирани от Франк Чърчил и Лари Мори), както и истинския архетип на мечтателната принцеса на Disney. Тази копнееща балада запечатва връзката на публиката със Снежанка; за жалост, тя също по този начин приковава младата озвучаваща актриса Адриана Каселоти към ролята и явно ѝ е отказано позволение да се снима другаде (тя е оповестена за легенда на Disney през 1994 година, на 77-годишна възраст). Песента се появява и в джаз осъществяване, освен това в много разнообразни условия; през 1943 година е изпълнена в концентрационния лагер Терезиенщад от колектив, прочут като Ghetto Swingers. По-късно песента е блестящо модифицирана от джаз митове, измежду които Майлс Дейвис, който кръщава албума си от 1961 година на името на песента.
3. Zip-a-Dee-Doo-Dah (от " Песента на Юга ", 1946 г.)
Тази неудържимо жизнерадостна мелодия печели " Оскар " за най-хубава истинска ария, както и почетен " Оскар " за надарения негър американски артист и артист Джеймс Баскет в последната му кино роля - чичо Ремус в игралния/анимационен филм на Disney " Песента на Юга ". За страдание, идеализираният живот и подчиненост на плантациите във кино лентата го трансформира в надълбоко противен исторически филм и " Песента на Юга " последователно изчезва от каталога на Disney. Народните приказки за заека Бр'ер - и тази ария - въодушевяват и атракциона Splash Mountain, който беше закрит в американските паркове на Disney по-рано тази година, макар че понастоящем няма проекти за закриване на атракциона в Токио Дисниленд.
4. Песента на сиамската котка (от " Лейди и Бродягата ", 1955 г.)
Мимолетен, само че незабравимо чудноват номер, изпълнен на негоден британски от американската звезда Пеги Лий в облика на две хитри сиамски котки. Трябваше да минат няколко години, с цел да бъдат посочени гротескните расови стандарти ( " комедийните чужденци " бяха съществена част от мейнстрийм заниманията най-малко до 90-те години на предишния век), само че тази ария беше сменена в римейка на " Лейди и Бродягата " (2019) с безгрижната What a Shame, изпята от Нейт " Ракета " Уондър и Роман ДжанАртър в ролята на двойка злобни котки от породата девон рекс. " Приехме предизвикването внимателно ", признава Уондър пред Variety.
5. " Светът е дребен " (1964 г.)
Плодотворните братя и сестри Робърт Б. и Ричард М. Шърман основават доста от най-известните класики на Дисни - в това число саундтраците за " Мери Попинз " (1964 г.) и " Книга за джунглата " (1967 г.) - и техните радостни мелодии са контрапункт на мрачната действителност (Робърт е служил като младеж във Втората международна война). Първоначално те пишат този сладко-сладък химн за Световното ревю, на фона на Кубинската ракетна рецесия. Сега това евентуално е най-изпълняваната обществено ария в света, с помощта на непрекъснатия й цикъл в парковете на Дисни; едноименната атракция остава необикновено трип-изживяване, до момента в който се носиш из карикатурната химера, изпълнена със серенада от стотици аниматронни кукли.
6. Ev'rybody Wants to be a Cat (от " Аристокотките ", 1970 г.)
Съобщава се, че Луис Армстронг е бил поканен да взе участие в саундтрака на " Аристокотките ", само че е отказал заради влошено здраве; въздействието на Армстронг несъмнено се усеща в този съвременен, суинг джаз номер, озвучен от музиканта Скатман Кротърс като водач на група котки от улицата. Усещането за атмосфера е необичайно нарушено от прибавянето на още един " вманиачен " азиатски стандарт (сиамска котка на име Шун Гон, която свири на пиано с пръчици), само че този темп е въодушевил модерни преработки, в това число отличната версия на тромпетиста Рой Харгроув в сборния албум Everybody Wants to be a Cat от 2011 година (включващ и джаз кавъри на Дисни от Дейв Брубек и Есперанца Спалдинг).
“my little mermaid ”
— alora (@lacampanule)
7. Бедни нещастни души (от " Малката нимфа ", 1989 г.)
" Малката нимфа " - и саундтракът на Алън Менкен и Хауърд Ашман - се считат за актуалния подем на мюзикъла на Дисни. Вероятно това е възраждането на принцесата на Дисни - както и на емблематичния изверг на Дисни: тук в прелестната лагерна форма на морската магьосница Урсула (по модел на мил легендата Дивайн и озвучена от Пат Карол). Това е готическият театър на Урсула, който убеждава русалката Ариел да пожертва гласа си в името на човешката обич - и е претворяван по друг метод от Куин Латифа, Джонас Брадърс, Мишел Визаж (за RuPaul's Drag Race) и Мелиса Маккарти (в скорошния римейк на " Малката нимфа " ).
8. " Арабски нощи " (от " Аладин ", 1992 г.)
Това награждавано фентъзи стартира с ориенталска ария (написана от Менкен и Ашман и изпята от звездата на Бродуей Брус Адлер), която провокира митинги от страна на антидискриминационни групи. " Песента оклеветява цялостен един народ ", написа Джак Шахин в LA Times. " Текстът на песента и поредните подиуми осведомят хората, че арабите не са като нас: те са непохватни. " След излизането на кино лентата Disney трансформира два реда, описващи арабската конюнктура ( " Където ти отрязват ухото/ Ако не харесват лицето ти " ), макар че съмнителната поанта остава: " Това е варварско, само че хей, това е вкъщи ".
Daddy Aladdin
— Anchor by Deivis
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ