Таня Божинова: Да съхраним потребността от близост между хората и след пандемията |
Как наподобяват правата ни в обстановката на извънредност, по-сетивни ли сме към рестриктивните мерки, ставаме ли по-солидарни и какви са новите форми за изложение на гражданската ни позиция.
Ето какво споделят финалистите в състезанието " Граждански будилник " на Български център за нестопанско право пред OFFNews.
Коя е Таня Божинова?
Аз съм на 21 години и съм студентка. Уча анимационно кино. Рисуването е обсебило всеки един аспект от живота ми. То е моето занимание, а и от няколко години бих споделила личностна линия. Живея и мисля в истории и придвижване. Автор съм на два къси анимационни кино лентата и в обществените мрежи съм позната с илюстрациите ми БУКВАлно.
Колко заразно е положителното?
Вярвам, че положителното е по-заразно от всичко, заради вдъхновяващата му остатъчна мощ. Независимо от коя страна на положителния акт се намираме, усмивката на другите ни стопля и подтиква да предадем това възприятие на идващия срещнат. Може би това деяние се причислява повече към поддържане на личното ни его и възприятие за пълноценност, само че не намирам нищо неприятно в това, имайки поради резултата.
Какво би трябвало да запомним от изключителната 2020?
Всичко, което можем да научим от една нетрадиционна и тежка година, ще ни служи до живот. Нека запомним желанието да се срещаме, да се докоснем, да бъдем близо един до различен. Скоро още веднъж ще бъдем въвлечени в личните си мисли и проблеми и ще се веселя, да се сещаме един за различен и за времето, в което оценявахме околните и роднините.
А кое в никакъв случай да не повтаряме?
100% не би трябвало да повтаряме карантината. Нека остане характерност на 2020 и да забравим за сходни практики. Силно си поисквам на 1-ви януари COVID-19 да е единствено сън.
Изкуството би трябвало да утешава или да разсънва?
Бих споделила и двете. Всеки тип влияние е знак за добре свършената работа на изкуството и на създателя.
Чува ли се гласът на младежите през днешния ден?
Младите хора имат безусловно преимущество в борбата за глас с преобладаващата им роля в обществените мрежи. Изразяването на позиция в никакъв случай не е било толкоз елементарно. Наличието на толкоз платформи прави събирането и разискването на хрумвания налично до всички искащи да научат и създадат смяна и от наблюдаване мога да кажа, че концепциите на младите дори са станали така наречен mainstream изключително в Западна Европа. Българската юноша също не изостава по гласовитост и даже от време на време да наподобява като изгубена идея в очите по-лесно отказващите се, образците за интервенция и положителна смяна са доста, а уповавам се в бъдеще още повече.
Кое предизвика да се включиш в състезанието и какво ти донесе присъединяване в него?
Рекламата за „ Граждански будилник “ се появи в точния миг за мен. Видях доста позитивизъм в тематиката за сдружаването и защото по този начин или другояче всички мои мисли бяха окупирани от COVID-19 и пандемията, взех решение, че е страхотна опция да ги пречупя през призмата на любовта и помощта.
Вярвам откровено, че би трябвало да задоволяваме единствената си положителна страст допустимо най-често, изключително във времена на неустановеност. Това се постарах да превъплътя в моята илюстрация и това получих за себе си, участвайки в състезанието. Работата по илюстрацията ми донесе преди всичко доста вяра, до момента в който четях всички трогателни истории за деца, даряващи джобните си на лечебни заведения, възрастни, помагащи на изцяло непознати в невъзможност и пенсионери, отказващи се от пенсиите си, с цел да обезпечат оборудването на медици. Донесе ми и доста креативно успокоение. Имах накъде да трансферира всяка своя мисъл и да я пречупя през това, което върша най-добре.
Творбата на Таня Божинова " Заразно положително " е отличена с втора премия в състезанието " Граждански будилник " в категория " Илюстрация ".
Ето какво споделят финалистите в състезанието " Граждански будилник " на Български център за нестопанско право пред OFFNews.
Коя е Таня Божинова?
Аз съм на 21 години и съм студентка. Уча анимационно кино. Рисуването е обсебило всеки един аспект от живота ми. То е моето занимание, а и от няколко години бих споделила личностна линия. Живея и мисля в истории и придвижване. Автор съм на два къси анимационни кино лентата и в обществените мрежи съм позната с илюстрациите ми БУКВАлно.
Колко заразно е положителното?
Вярвам, че положителното е по-заразно от всичко, заради вдъхновяващата му остатъчна мощ. Независимо от коя страна на положителния акт се намираме, усмивката на другите ни стопля и подтиква да предадем това възприятие на идващия срещнат. Може би това деяние се причислява повече към поддържане на личното ни его и възприятие за пълноценност, само че не намирам нищо неприятно в това, имайки поради резултата.
Какво би трябвало да запомним от изключителната 2020?
Всичко, което можем да научим от една нетрадиционна и тежка година, ще ни служи до живот. Нека запомним желанието да се срещаме, да се докоснем, да бъдем близо един до различен. Скоро още веднъж ще бъдем въвлечени в личните си мисли и проблеми и ще се веселя, да се сещаме един за различен и за времето, в което оценявахме околните и роднините.
А кое в никакъв случай да не повтаряме?
100% не би трябвало да повтаряме карантината. Нека остане характерност на 2020 и да забравим за сходни практики. Силно си поисквам на 1-ви януари COVID-19 да е единствено сън.
Изкуството би трябвало да утешава или да разсънва?
Бих споделила и двете. Всеки тип влияние е знак за добре свършената работа на изкуството и на създателя.
Чува ли се гласът на младежите през днешния ден?
Младите хора имат безусловно преимущество в борбата за глас с преобладаващата им роля в обществените мрежи. Изразяването на позиция в никакъв случай не е било толкоз елементарно. Наличието на толкоз платформи прави събирането и разискването на хрумвания налично до всички искащи да научат и създадат смяна и от наблюдаване мога да кажа, че концепциите на младите дори са станали така наречен mainstream изключително в Западна Европа. Българската юноша също не изостава по гласовитост и даже от време на време да наподобява като изгубена идея в очите по-лесно отказващите се, образците за интервенция и положителна смяна са доста, а уповавам се в бъдеще още повече.
Кое предизвика да се включиш в състезанието и какво ти донесе присъединяване в него?
Рекламата за „ Граждански будилник “ се появи в точния миг за мен. Видях доста позитивизъм в тематиката за сдружаването и защото по този начин или другояче всички мои мисли бяха окупирани от COVID-19 и пандемията, взех решение, че е страхотна опция да ги пречупя през призмата на любовта и помощта.
Вярвам откровено, че би трябвало да задоволяваме единствената си положителна страст допустимо най-често, изключително във времена на неустановеност. Това се постарах да превъплътя в моята илюстрация и това получих за себе си, участвайки в състезанието. Работата по илюстрацията ми донесе преди всичко доста вяра, до момента в който четях всички трогателни истории за деца, даряващи джобните си на лечебни заведения, възрастни, помагащи на изцяло непознати в невъзможност и пенсионери, отказващи се от пенсиите си, с цел да обезпечат оборудването на медици. Донесе ми и доста креативно успокоение. Имах накъде да трансферира всяка своя мисъл и да я пречупя през това, което върша най-добре.
Творбата на Таня Божинова " Заразно положително " е отличена с втора премия в състезанието " Граждански будилник " в категория " Илюстрация ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ