Какво става на запад от нас
Как наподобява в действителност обстановката на запад от нас, където Белград и Прищина още веднъж са в позиция "бой финален е този "? Посолството на Съединени американски щати в Белград декларира, че "време е участниците в договарянията за окончателния статут на Косово да бъдат изобретателни и гъвкави, да предложат решение, което идва и от двете страни ". Допълнението, че "САЩ са подготвени да се включат в договарянията, с цел да се получи повсеместен контракт ", се схваща от единствено себе си. При аналогично предложение, направено от косовските водачи преди време, сръбският президент Александър Вучич незабавно отговори, че следователно ще упорства Москва също да се включи в договарянията. А те пък протичат (уж по договор) под егидата на Европейски Съюз. Морковът за Белград, че по този начин "ще се получи ясна вероятност за вероятно участие в ЕСУ, е посочван непрестанно от Съединени американски щати.
Не е за завиждане ситуацията на сръбския президент
Да признаеш без значение Косово, когато епохи това е била изконна сръбска земя, не е елементарно и мъчно би се схванало от множеството сърби, където и да живеят по света. Косово, каквото и да се приказва друго, е рожба и на тези бомбардировки на НАТО над сръбска територия, които бяха подбудени от оценената като недалновидна политика на тогавашния сръбски президент Милошевич. Тогавашният му съмишленик и сегашен президент Александър Вучич би трябвало да откри оня компромис, който да разреши обикновено общуване на сърби и албанци както в двете страни, по този начин и на територията на една и съща страна. Защото сърби има и в Косово, а албанците са във всички балкански страни, в това число Сърбия. Дали ще признае без значение Косово, както желаят западните му другари? На този стадий споделя, че "не виждам решение за Косово, персонално ще поема отговорност ". Съмнявал се, че ще се приближат до някакво решение, само че дава обещание на сърбите, че ще носи "личната си отговорност ", ще "даде всичко от себе си и ще понесе следствията ", без значение какви ще са те за него персонално. Нямало да крие нищо пред народа си, само че предстоят "много сложни дни през септември " и "искам да ги предупредя да не се безпокоят ". Което преведено, значи, че има учредения за безпокойствие и несъмнено мислещите сърби ще се запитат какви ще са компромисите, които ще поеме Белград в изискванията на всеобщ западен напън да "нормализира връзките с Прищина ". Което пък значи да направи крачка за признание на Косово като самостоятелна страна. Тогава дали останалите 5 страни членки на Европейски Съюз, които не са признали без значение Косово, ще го създадат? Вучич не крие, че "не вижда победа в постигането на съглашение с Косово ", само че се пробва да убеди съгражданите си, че "става въпрос за бъдеще ", с цел да се "осигури мир за сърбите и албанците ", да се даде "сигурност за нашите жители " и "възможност за икономическо развиване и възстановяване на демографската картина ".
Това в случай, че има изказвания по какъв начин "Косово е албанският Йерусалим " и те идват не от Прищина, а от Тирана, въпреки и от някогашен президент като Буяр Нишани.
Сянката на така наречен Велика Албания става все по-отчетлива на Балканите
Обвиненията, че Прищина не извършва контрактуваното в Брюксел съглашение за съставяне на Асоциация на сръбските общини в Косово, което е изискване за нормализиране на ситуацията и в двете страни, очевидно не оказва помощ задоволително на сръбската идея. Счита се, че асоциацията цели компромис с колкото се може повече придобивки за Белград. В същото време в Прищина президентът Хашим Тачи и министър председателят Рамуш Харадинай разиграват познатата игра на положителното и неприятното ченге - в случай че първият уверено твърди, че "корекция на границите със Сърбия е задоволително решение ", което може да бъде подложено на референдум, вторият е корав с "границите могат да се трансформират единствено с война ". Известно е, че войнствените настроения в днешно време са по-присъщи на косовския министър председател, само че и двамата следват политика, която с поддръжката на Съединени американски щати би решила така наречен косовски въпрос в сходство с ползите на Прищина. Военната база "Бондстийл " неслучайно е в Косово и на стотина километра от София.
Всъщност смяната на границите би трябвало да значи присъединение по кротичък път на Прешевската котловина към Косово (Прешево, Буановац и Медведжа), за което албанците от този регион настояха в особено писмо до лидерката на евродипломацията Федерика Могерини. Но в това време стои открит въпросът със обстановката на сърбите в самото Косово в Косовска Митровица. Тачи разяснява, че не става въпрос за замяна на територии, само че е наясно със съпротивата измежду косоварите, която среща при лансирането на тази своя концепция за "корекция на границите " и допълнена с опцията за референдум, на който жителите да се произнесат. Тачи щял да показа настояването за обединение на Прешевската котловина с Косово в Брюксел. Отделно водачът на Демократическата партия на албанците в Прешевската котловина Рагми Мустафа гарнира настояването си регионът да се причисли към Косово със "следвах Меркел при Берлинската стена предходната година и тя ми сподели, че фантазиите се сбъдват ". Това не е ли задоволително, с цел да стане още веднъж ясно кой каква роля има на Балканите
и дали страни от района могат сами да си вземат решение проблемите
Командващият силите на Съединени американски щати и НАТО в Европа, ген. Къртис Скапароти, неслучайно споделя при 4-тото си посещаване в Скопие, че "регионът, за който съм угрижен през днешния ден, в действителност са Балканите ". И го изяснява с "Русия работи тук, а ние по някакъв метод към този момент не внимаваме ". Дали? Мнения като неговото, че "Русия се пробва да разпали безредици из целия балкански район посредством дезинформационна акция измежду локалното население " освен не е ново, то е непрекъснато изразявано от всички представители на Вашингтон, които посещават района. Но думите му "това е регион, в който може да имаме проблеми в бъдеще ", звучат обезпокоително за балканските уши. В подобен случай какво да се мисли за мнение, че "Бог е дал опция всяка част от родината да бъде обвързвана, а столицата Прищина да бъде обвързвана с Печ, Джаковица, Гниляне, Прешево, Скопие, Тирана ", казани от Харадинай при първа копка на автомагистрала Прищина - Гниляне - Бело Бърдо за 87 млн. евро. Дали се отнасят единствено за транспортни връзки, които включват "Анаморава " (Косовската долина) с Източно Косово (Прешево и Буяновац), които обаче са в Сърбия? Промяна на границите на Балканите не е ли била постоянно свързвана с войни? Включително при разпада на някогашна СФРЮ. Сигурно по тази причина в целия район има сентенция "три пъти мисли, веднъж режи ". Въпросът е кой мисли и кой реже. Войници от KFOR (мироопазващи сили на НАТО в Косово) образоват членове на косовските сили за сигурност в подготвителен лагер в планината Байгора, Северно Косово. Косовските водачи намерено декларират, че са на прага да разгласят превръщането на силите си за сигурност в войска. Безспорно това са дейности, които би трябвало да укрепват така наречен държавност в Косово. Но в сегашния миг нервират Белград, който мъчно ще преглътне това, което се желае от целокупния Запад. Лавирането на Вучич ще е до време. Наистина няма по какъв начин да заяви на съгражданите си какво има мислено, когато споделя, че ще отбрани сигурността им. Застрашена ли е?
В тази повече от напрегната конюнктура е любопитно какви реплики си разменят Хашим Тачи и Сали Бериша, някогашен албански президент и министър председател, водач на Демократическата партия, по отношение на изказванията на Тачи за смяна на границите сред Сърбия и Косово и размяната на територии. Сали Бериша съобщи, че е срещу такива хрумвания, а Тачи го атакува с "не ми трябват препоръки от някой, който е помагал на Слободан Милошевич с продажбата на нефт в интервал, когато Югославия е била под интернационалните наказания ". А Бериша пък отвръща, че "няма по-голямо злощастие от това да се опитваш да изчистиш личното си лице от останките на белградската кухня ". Да, връзките на Белград с някогашни и сегашни водачи на Балканите не са загадка. В някои случаи биографията на дадени балкански водачи е толкоз компрометираща, че няма по какъв начин да не послужи в подобаващ миг за напън и въздействие.
И това не е процедура единствено на Белград
Въпросът е дали в този момент е настъпил подобаващият миг, когато става дума за съдбовно решение, каквото е подписването на съглашение сред Сърбия и Косово, което би легитимирало признаването на без значение Косово. И това дали ще даде подтик на икономическо развиване на новата балканска страна? Защото даже еленергията на Прищина зависи от Белград. А "ако спрат шалтера за тока ", дали е единствено за заплашване или обикновен напън за вразумяване съгласно свои разбирания?
Сърбия е в обграждане от съседи, които не крият, че имат нерешени проблеми с Белград. Не е за поверие, че и толкоз дълго устоя на напън и към момента не се е отказала от така наречен обичайни връзки с Москва, за което я приканват къде намерено, къде по-прикрито от Запад. Срещу морков, естествено.
На всичкото от горната страна Белград работи по закон кирилицата да стане преобладаваща книжовност, а латиницата да бъде "изтласкана на назад във времето ". Ти да видиш! Мотивът е "опазване на кирилицата ", която щяла да бъде наложителна и за медиите. Имало хрумвания и за освобождение от налози за тези, които печатат на кирилица. Правят в сръбските провинции и фестивали за духова музика, която е обичайната за необятните национални маси, както към момента се показват тези наши съседи. Демоде, обичаи, запазване на еднаквост, религия в корени и единство? Ще успее ли Сърбия? Може и да не е в унисон с ветрове в геополитиката, само че посвоему е симпатично. Тук са Балканите. Пък и знае ли човек в каква посока ще задухат геополитическите ветрове? Страх от "дръпнатите очи " дебне отвред.
Не е за завиждане ситуацията на сръбския президент
Да признаеш без значение Косово, когато епохи това е била изконна сръбска земя, не е елементарно и мъчно би се схванало от множеството сърби, където и да живеят по света. Косово, каквото и да се приказва друго, е рожба и на тези бомбардировки на НАТО над сръбска територия, които бяха подбудени от оценената като недалновидна политика на тогавашния сръбски президент Милошевич. Тогавашният му съмишленик и сегашен президент Александър Вучич би трябвало да откри оня компромис, който да разреши обикновено общуване на сърби и албанци както в двете страни, по този начин и на територията на една и съща страна. Защото сърби има и в Косово, а албанците са във всички балкански страни, в това число Сърбия. Дали ще признае без значение Косово, както желаят западните му другари? На този стадий споделя, че "не виждам решение за Косово, персонално ще поема отговорност ". Съмнявал се, че ще се приближат до някакво решение, само че дава обещание на сърбите, че ще носи "личната си отговорност ", ще "даде всичко от себе си и ще понесе следствията ", без значение какви ще са те за него персонално. Нямало да крие нищо пред народа си, само че предстоят "много сложни дни през септември " и "искам да ги предупредя да не се безпокоят ". Което преведено, значи, че има учредения за безпокойствие и несъмнено мислещите сърби ще се запитат какви ще са компромисите, които ще поеме Белград в изискванията на всеобщ западен напън да "нормализира връзките с Прищина ". Което пък значи да направи крачка за признание на Косово като самостоятелна страна. Тогава дали останалите 5 страни членки на Европейски Съюз, които не са признали без значение Косово, ще го създадат? Вучич не крие, че "не вижда победа в постигането на съглашение с Косово ", само че се пробва да убеди съгражданите си, че "става въпрос за бъдеще ", с цел да се "осигури мир за сърбите и албанците ", да се даде "сигурност за нашите жители " и "възможност за икономическо развиване и възстановяване на демографската картина ".
Това в случай, че има изказвания по какъв начин "Косово е албанският Йерусалим " и те идват не от Прищина, а от Тирана, въпреки и от някогашен президент като Буяр Нишани.
Сянката на така наречен Велика Албания става все по-отчетлива на Балканите
Обвиненията, че Прищина не извършва контрактуваното в Брюксел съглашение за съставяне на Асоциация на сръбските общини в Косово, което е изискване за нормализиране на ситуацията и в двете страни, очевидно не оказва помощ задоволително на сръбската идея. Счита се, че асоциацията цели компромис с колкото се може повече придобивки за Белград. В същото време в Прищина президентът Хашим Тачи и министър председателят Рамуш Харадинай разиграват познатата игра на положителното и неприятното ченге - в случай че първият уверено твърди, че "корекция на границите със Сърбия е задоволително решение ", което може да бъде подложено на референдум, вторият е корав с "границите могат да се трансформират единствено с война ". Известно е, че войнствените настроения в днешно време са по-присъщи на косовския министър председател, само че и двамата следват политика, която с поддръжката на Съединени американски щати би решила така наречен косовски въпрос в сходство с ползите на Прищина. Военната база "Бондстийл " неслучайно е в Косово и на стотина километра от София.
Всъщност смяната на границите би трябвало да значи присъединение по кротичък път на Прешевската котловина към Косово (Прешево, Буановац и Медведжа), за което албанците от този регион настояха в особено писмо до лидерката на евродипломацията Федерика Могерини. Но в това време стои открит въпросът със обстановката на сърбите в самото Косово в Косовска Митровица. Тачи разяснява, че не става въпрос за замяна на територии, само че е наясно със съпротивата измежду косоварите, която среща при лансирането на тази своя концепция за "корекция на границите " и допълнена с опцията за референдум, на който жителите да се произнесат. Тачи щял да показа настояването за обединение на Прешевската котловина с Косово в Брюксел. Отделно водачът на Демократическата партия на албанците в Прешевската котловина Рагми Мустафа гарнира настояването си регионът да се причисли към Косово със "следвах Меркел при Берлинската стена предходната година и тя ми сподели, че фантазиите се сбъдват ". Това не е ли задоволително, с цел да стане още веднъж ясно кой каква роля има на Балканите
и дали страни от района могат сами да си вземат решение проблемите
Командващият силите на Съединени американски щати и НАТО в Европа, ген. Къртис Скапароти, неслучайно споделя при 4-тото си посещаване в Скопие, че "регионът, за който съм угрижен през днешния ден, в действителност са Балканите ". И го изяснява с "Русия работи тук, а ние по някакъв метод към този момент не внимаваме ". Дали? Мнения като неговото, че "Русия се пробва да разпали безредици из целия балкански район посредством дезинформационна акция измежду локалното население " освен не е ново, то е непрекъснато изразявано от всички представители на Вашингтон, които посещават района. Но думите му "това е регион, в който може да имаме проблеми в бъдеще ", звучат обезпокоително за балканските уши. В подобен случай какво да се мисли за мнение, че "Бог е дал опция всяка част от родината да бъде обвързвана, а столицата Прищина да бъде обвързвана с Печ, Джаковица, Гниляне, Прешево, Скопие, Тирана ", казани от Харадинай при първа копка на автомагистрала Прищина - Гниляне - Бело Бърдо за 87 млн. евро. Дали се отнасят единствено за транспортни връзки, които включват "Анаморава " (Косовската долина) с Източно Косово (Прешево и Буяновац), които обаче са в Сърбия? Промяна на границите на Балканите не е ли била постоянно свързвана с войни? Включително при разпада на някогашна СФРЮ. Сигурно по тази причина в целия район има сентенция "три пъти мисли, веднъж режи ". Въпросът е кой мисли и кой реже. Войници от KFOR (мироопазващи сили на НАТО в Косово) образоват членове на косовските сили за сигурност в подготвителен лагер в планината Байгора, Северно Косово. Косовските водачи намерено декларират, че са на прага да разгласят превръщането на силите си за сигурност в войска. Безспорно това са дейности, които би трябвало да укрепват така наречен държавност в Косово. Но в сегашния миг нервират Белград, който мъчно ще преглътне това, което се желае от целокупния Запад. Лавирането на Вучич ще е до време. Наистина няма по какъв начин да заяви на съгражданите си какво има мислено, когато споделя, че ще отбрани сигурността им. Застрашена ли е?
В тази повече от напрегната конюнктура е любопитно какви реплики си разменят Хашим Тачи и Сали Бериша, някогашен албански президент и министър председател, водач на Демократическата партия, по отношение на изказванията на Тачи за смяна на границите сред Сърбия и Косово и размяната на територии. Сали Бериша съобщи, че е срещу такива хрумвания, а Тачи го атакува с "не ми трябват препоръки от някой, който е помагал на Слободан Милошевич с продажбата на нефт в интервал, когато Югославия е била под интернационалните наказания ". А Бериша пък отвръща, че "няма по-голямо злощастие от това да се опитваш да изчистиш личното си лице от останките на белградската кухня ". Да, връзките на Белград с някогашни и сегашни водачи на Балканите не са загадка. В някои случаи биографията на дадени балкански водачи е толкоз компрометираща, че няма по какъв начин да не послужи в подобаващ миг за напън и въздействие.
И това не е процедура единствено на Белград
Въпросът е дали в този момент е настъпил подобаващият миг, когато става дума за съдбовно решение, каквото е подписването на съглашение сред Сърбия и Косово, което би легитимирало признаването на без значение Косово. И това дали ще даде подтик на икономическо развиване на новата балканска страна? Защото даже еленергията на Прищина зависи от Белград. А "ако спрат шалтера за тока ", дали е единствено за заплашване или обикновен напън за вразумяване съгласно свои разбирания?
Сърбия е в обграждане от съседи, които не крият, че имат нерешени проблеми с Белград. Не е за поверие, че и толкоз дълго устоя на напън и към момента не се е отказала от така наречен обичайни връзки с Москва, за което я приканват къде намерено, къде по-прикрито от Запад. Срещу морков, естествено.
На всичкото от горната страна Белград работи по закон кирилицата да стане преобладаваща книжовност, а латиницата да бъде "изтласкана на назад във времето ". Ти да видиш! Мотивът е "опазване на кирилицата ", която щяла да бъде наложителна и за медиите. Имало хрумвания и за освобождение от налози за тези, които печатат на кирилица. Правят в сръбските провинции и фестивали за духова музика, която е обичайната за необятните национални маси, както към момента се показват тези наши съседи. Демоде, обичаи, запазване на еднаквост, религия в корени и единство? Ще успее ли Сърбия? Може и да не е в унисон с ветрове в геополитиката, само че посвоему е симпатично. Тук са Балканите. Пък и знае ли човек в каква посока ще задухат геополитическите ветрове? Страх от "дръпнатите очи " дебне отвред.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ