Как е възможно 100 грама свинско филе да струват под

Как е допустимо 100 грама свинско филе да костват под 1 евро, а млякото да е по-евтино, в сравнение с в България? Дъмпинговите цени на питателните артикули в Германия доведоха до преден конфликт сред търговци и производители, написа " Дойче веле ".

Германският канцлер Ангела Меркел и министърът на земеделието Юлия Кльокнер се срещнаха в Берлин с ръководителите на най-големите хранителни вериги в страната - " Алди ", " Лидл ", " Реве " и " Едека " - с цел да обсъдят гарантирането на по-честно възнаграждение за земеделските производители.

Срещата се състоя след митинги на земеделците и животновъдите. Представители на социалдемократите и Зелените в Бундестага настояха за завършек на дъмпинговите цени за зеленчуци, плодове и месо.

" Четирите огромни хранителни вериги слагат фермерите под голям напън ", споделя по този мотив депутатът от Зелените Антон Хофрайтер. Според него не може цената на месото и млякото по магазините да е по-ниска от цената за тяхното произвеждане. Такава система е повредена и не работи, счита Хофрайтер.

" За " и " срещу " ниските цени

Двете гледни точки наподобяват по този начин: производителите, подкрепяни от двете леви партии, се оплакват от употреба. Големи вериги им извиват ръцете, изкупувайки продукцията им на прекомерно ниски цени. Търговията с тях няма опция, защото четирите огромни компании държат към 85% от пазара на хранителни артикули във федералната република.

Големите вериги пък споделят, че повдигането на цените на питателните артикули ще сътвори сериозна опасност за хората, които са на ръба на оцеляването. " В Германия към 13 милиона души живеят в беднотия или са на границата на бедността. А евтините хранителни артикули им дават опция да се изхранват здравословно и несъмнено ", споделя изпълнителният шеф на " Реве " пред " Ди Цайт ".

Земеделските производители също са обезпокоени за прехраната си. Данни, представени от " Хесеншау ", демонстрират, че до момента в който през 50-те години на предишния век 62.6% от цената на продуктите за крайния консуматор е отивала назад при производителите, то през 2018-а едвам към една пета се връща при тях. Това значи, че за литър мляко производителите получават към 35 цента, за 200 грама котлет - 21 цента, а от хмела, нужен за половин литър бира, едвам 2 цента.

Примерът на Франция

В прилежаща Франция земеделците постоянно стачкуват поради ниските изкупни цени. Всеки път, когато парите не им стигат, не утвърждават европейските правила или на ниска цена импорт на месо от Германия подбива цените на френския пазар, фермерите яхват тракторите, блокират пътища и изливат на пътя мляко в символ на митинг.

През последните години обаче обстановката там също се изостри - поради растящата конкуренция сред супермаркетите. За това положение способства и навлизането на немските дискаунтъри. Затова президентът Макрон седмици наред се среща с представители на земеделците и питателните вериги.

В началото на 2019 година в действие влезе нов закон, съгласно който магазините са задължени да продават с най-малко 10% надценка над покупната цена. Оттогава във Франция към този момент няма кайма за под 5 евро кг за разлика от Германия. Супермаркетите в страната не могат също по този начин да смъкват цените на питателните артикули с повече от 30%, даже когато са в акция.

Стигат ли парите до производителите?

Бизнесът подлага на критика ограниченията с аргумента, че директният резултат от тях е повишаване на млякото и други артикули за крайния консуматор. Цената на продуктите в действителност леко се е покачила през последната година, а всеобщите промоции и понижения внезапно са спаднали.

Дали обаче ограниченията облагодетелстват производителите, т.е. дали по-високите доходи стигат до земеделците - към този момент не е доста ясно, защото доста от договорите са подписани за дълъг интервал от време. Във всеки случай най-големият фермерски съюз във Франция - FNSEA - показва съществени подозрения.

А в прилежаща Германия дебатът продължава.