Ентусиасти разкриха „как стават номерът“! Цаката е комбинация от веселба, наука и зрелища
Как да запалиш барбекюто си с бурито и можеш ли да адаптираш косачката за трева към машина за фреш? Колко чифта панталони сменя един редови очевидец на детонация в цветовете на дъгата, на чиито мащаб би завидял и професор по отварите в Хогуортс? Отговорите на тези въпроси идват с премиерата на „ Как стават номерата “ на 3 септември от 20. 30 ч. по Viasat Explore.
Продукцията, гъделичкаща мозъчните кафези на всеки „ Направи си самичък “ запалянко, се снима във плантация на 20 минути път с кола от Брайтън, а очевидци на взривоопасните опити пред камера са едно ему, стадо расови коне и няколко крави, обожаващи ментови бонбонки. Сега водещите Маркъс Бронз и Майк Сансъм разкриха повече детайлности от бекстейджа на шоуто.
- Как се забъркахте в този план и от какъв брой време се познавате в действителност?
Майк: Ние се стиковаме в придвижване пред камерата. Не можеш да го предположиш като ни гледаш от страни, нали? Добри сме.
- И скромни.
- Да. Иначе някой ме предложения в предаването през Facebook. Май беше ти...
Маркъс: Напротив, непосредствено ти звъннах. Аз съм от остарялата школа, когато приказваме за метод в връзката. Репликата от продуцентите към мен пък беше „ Снимаме нещо с доста детонации, заинтригуван ли си? “. И кастингът ми в действителност се трансформира в един занимателен пилотен епизод.
- Това ли е дебютът ви в малкия екран?
Майк: - Правил съм много шоута, само че нищо с подобен мащаб до в този момент. Бил съм част от лайв туровете на “Разопаковай храната” ( б. а. - известна поредност на Channel 4), в които правехме събития за деца с аудитория от 3000 души и взривявахме всякакви неща на сцената.
Маркъс: - Моята огромна обич е радиото. Работил съм за BBC, 1Xtra, Radio One и Capital Radio, а в малкия екран опитът ми се свежда до няколко детски продукции. Винаги съм имал уязвимост към технологиите и джаджите като тематики, за това предлагането за „ Как стават номерата “ ми пристигна като втори бонус по Коледа. Науката в никакъв случай не е изглеждала по толкоз занимателен метод. Аз самият узнавам толкоз доста, до момента в който драсваме клечката на една сигнална ракета за избавителни интервенции в морето, която сме основали от шепа химикали в гаража. Снимачния сет постоянно наподобява на подгряващо празненство за Нова година, с всички фойерверки, феериите от цветове и пукотевиците, само че зад всяка искра стои чудовищния размер от познания на Майк. Ти си учителя, който ме въодушевява, дребосъче.
Майк: - Благодаря, поласкан съм.
- А мъчно ли е да обясниш научните обстоятелства зад номерата на наличен език?
Маркъс: - Понякога режисьорите връщат Майк, карат го да опрости оптимално формулата на един номер, тъй че и едно дете да схване по какъв начин може да си разхожда кучето с дрон, да вземем за пример. Супер смешно е, когато си играем с Менделеевата таблица и накарат Майк да изясни какво прави даден детайл, а той отсича «Та това е единствено политий! Какво повече има за казване?!».
Майк: - Бях на 12, когато започнах да замесвам фойерверки в стаята си, доста преди ерата на интернет. Абсолютно самообразован съм, когато приказваме за физика и химия. Разполагах единствено с книги и двете си здрави ръце, с цел да натрупам опит. Учителят ми по химия в колежа видя, че съм нещо приблизително сред викинг и актьор в лабораторията, и ми сподели «Науката не е за теб, върви си откри работа». Послушах го и станахме много положителни другари. Понякога влизам в часовете му като преподавател, тъй като не всеки студент е там поради университетския ценз, желае да чуе на практика съвет от приключенска вероятност. На 21 стартирах компанията си за специфични резултати и пиро съоръжения и все още работим извънредно с телевизионни продукции като «Топ гиър» и «Голямата обиколка» с Джереми Кларксън.
- Случвало ли ви се е да откажете да извършите един номер поради степента на заплаха?
Майк: - В „ Как стават номерата “ всичко е забава и зрелища, съпроводени от инструкцията да не пробвате това у дома. Но съм отказвал цяла поредност за Discovery, тъй като сценаристите се опитваха да убият водещия във всеки епизод. Например, желаеха да плавам в река, до момента в който по повърхността й се плъзга торнадо от камъни. Отказах да бъда опитното им свинче.
- На какъв принцип избирате номерата за шоуто?
Майк: - Продуцентите вземат решение, само че YouTube също е доста мощен източник на хрумвания. Едно от най-яките неща, които и ти ще видиш онлайн по-късно, е Огнената топка. Въвличаме един светлинен подиум в огъня, като разширяваме мащаба с малко млечна пудра и динамит. Всичко това се случва в най-ниската точка на пасищата до фермата ми и лишава секунда, само че да го гледаш на занимателен каданс е приказка. Като цяло номерата са огромни и рискови, а не такива, които могат да ти решат битов проблем в всекидневието. Хората се вълнуват повече от гърмежите, в сравнение с от това по какъв начин да направиш суичъра си на възглавница, или какво количество разтвор от салвия ще спре потенето на прозорците в колата ти.
- Целувате ли пръстите си за довиждане преди фотоси?
Майк: - Не (смее се). Вдишвал съм много дим в разнообразни стратегии на BBC през годините и знам по какъв начин да минимизирам опцията от контузии. Веднъж изгубих за малко схващане, когато трябваше да разшифровам науката зад един остарял еърбег. Използвахме химикала содиева киселина, който в случай че се всмуква през кожата може да те убие за десетина минути.
- Марк, мина ли през специфична подготовка за работата с експлозиви?
- Гледах много екшън филми с демонски гърмежи... Наваксах с цялата филмография на Майк, трябваше да знам що за човек ще ме води през цялата игра вид „ Запали ми дъга “. Дойдох на фотоси с безспорното схващане за дебютант, тъй като желаех да науча оптимално доста. Моята роля е да съм проводник към отговорите за фена.
- Споменахте YouTube като мощна платформа за промотиране на хакове. Достоверно ли е всичко, което виждаме там?
Майк: - Не напълно. Съществува мита, че в случай че разтопиш пастели в тендежера и добавиш захар и калий, ще имаш добра основа за пъстър дим. Невъзможно е, защото калия и захарта изгарят за негативно време и дим не остава. YouTubе обаче е бъдещето на малкия екран. Няма човек на науката, който познавам и който да не се е прицелил към YouTube и към известността на един клик разстояние.
Интервю на Надежда Христова, в. Монитор
Продукцията, гъделичкаща мозъчните кафези на всеки „ Направи си самичък “ запалянко, се снима във плантация на 20 минути път с кола от Брайтън, а очевидци на взривоопасните опити пред камера са едно ему, стадо расови коне и няколко крави, обожаващи ментови бонбонки. Сега водещите Маркъс Бронз и Майк Сансъм разкриха повече детайлности от бекстейджа на шоуто.
- Как се забъркахте в този план и от какъв брой време се познавате в действителност?
Майк: Ние се стиковаме в придвижване пред камерата. Не можеш да го предположиш като ни гледаш от страни, нали? Добри сме.
- И скромни.
- Да. Иначе някой ме предложения в предаването през Facebook. Май беше ти...
Маркъс: Напротив, непосредствено ти звъннах. Аз съм от остарялата школа, когато приказваме за метод в връзката. Репликата от продуцентите към мен пък беше „ Снимаме нещо с доста детонации, заинтригуван ли си? “. И кастингът ми в действителност се трансформира в един занимателен пилотен епизод.
- Това ли е дебютът ви в малкия екран?
Майк: - Правил съм много шоута, само че нищо с подобен мащаб до в този момент. Бил съм част от лайв туровете на “Разопаковай храната” ( б. а. - известна поредност на Channel 4), в които правехме събития за деца с аудитория от 3000 души и взривявахме всякакви неща на сцената.
Маркъс: - Моята огромна обич е радиото. Работил съм за BBC, 1Xtra, Radio One и Capital Radio, а в малкия екран опитът ми се свежда до няколко детски продукции. Винаги съм имал уязвимост към технологиите и джаджите като тематики, за това предлагането за „ Как стават номерата “ ми пристигна като втори бонус по Коледа. Науката в никакъв случай не е изглеждала по толкоз занимателен метод. Аз самият узнавам толкоз доста, до момента в който драсваме клечката на една сигнална ракета за избавителни интервенции в морето, която сме основали от шепа химикали в гаража. Снимачния сет постоянно наподобява на подгряващо празненство за Нова година, с всички фойерверки, феериите от цветове и пукотевиците, само че зад всяка искра стои чудовищния размер от познания на Майк. Ти си учителя, който ме въодушевява, дребосъче.
Майк: - Благодаря, поласкан съм.
- А мъчно ли е да обясниш научните обстоятелства зад номерата на наличен език?
Маркъс: - Понякога режисьорите връщат Майк, карат го да опрости оптимално формулата на един номер, тъй че и едно дете да схване по какъв начин може да си разхожда кучето с дрон, да вземем за пример. Супер смешно е, когато си играем с Менделеевата таблица и накарат Майк да изясни какво прави даден детайл, а той отсича «Та това е единствено политий! Какво повече има за казване?!».
Майк: - Бях на 12, когато започнах да замесвам фойерверки в стаята си, доста преди ерата на интернет. Абсолютно самообразован съм, когато приказваме за физика и химия. Разполагах единствено с книги и двете си здрави ръце, с цел да натрупам опит. Учителят ми по химия в колежа видя, че съм нещо приблизително сред викинг и актьор в лабораторията, и ми сподели «Науката не е за теб, върви си откри работа». Послушах го и станахме много положителни другари. Понякога влизам в часовете му като преподавател, тъй като не всеки студент е там поради университетския ценз, желае да чуе на практика съвет от приключенска вероятност. На 21 стартирах компанията си за специфични резултати и пиро съоръжения и все още работим извънредно с телевизионни продукции като «Топ гиър» и «Голямата обиколка» с Джереми Кларксън.
- Случвало ли ви се е да откажете да извършите един номер поради степента на заплаха?
Майк: - В „ Как стават номерата “ всичко е забава и зрелища, съпроводени от инструкцията да не пробвате това у дома. Но съм отказвал цяла поредност за Discovery, тъй като сценаристите се опитваха да убият водещия във всеки епизод. Например, желаеха да плавам в река, до момента в който по повърхността й се плъзга торнадо от камъни. Отказах да бъда опитното им свинче.
- На какъв принцип избирате номерата за шоуто?
Майк: - Продуцентите вземат решение, само че YouTube също е доста мощен източник на хрумвания. Едно от най-яките неща, които и ти ще видиш онлайн по-късно, е Огнената топка. Въвличаме един светлинен подиум в огъня, като разширяваме мащаба с малко млечна пудра и динамит. Всичко това се случва в най-ниската точка на пасищата до фермата ми и лишава секунда, само че да го гледаш на занимателен каданс е приказка. Като цяло номерата са огромни и рискови, а не такива, които могат да ти решат битов проблем в всекидневието. Хората се вълнуват повече от гърмежите, в сравнение с от това по какъв начин да направиш суичъра си на възглавница, или какво количество разтвор от салвия ще спре потенето на прозорците в колата ти.
- Целувате ли пръстите си за довиждане преди фотоси?
Майк: - Не (смее се). Вдишвал съм много дим в разнообразни стратегии на BBC през годините и знам по какъв начин да минимизирам опцията от контузии. Веднъж изгубих за малко схващане, когато трябваше да разшифровам науката зад един остарял еърбег. Използвахме химикала содиева киселина, който в случай че се всмуква през кожата може да те убие за десетина минути.
- Марк, мина ли през специфична подготовка за работата с експлозиви?
- Гледах много екшън филми с демонски гърмежи... Наваксах с цялата филмография на Майк, трябваше да знам що за човек ще ме води през цялата игра вид „ Запали ми дъга “. Дойдох на фотоси с безспорното схващане за дебютант, тъй като желаех да науча оптимално доста. Моята роля е да съм проводник към отговорите за фена.
- Споменахте YouTube като мощна платформа за промотиране на хакове. Достоверно ли е всичко, което виждаме там?
Майк: - Не напълно. Съществува мита, че в случай че разтопиш пастели в тендежера и добавиш захар и калий, ще имаш добра основа за пъстър дим. Невъзможно е, защото калия и захарта изгарят за негативно време и дим не остава. YouTubе обаче е бъдещето на малкия екран. Няма човек на науката, който познавам и който да не се е прицелил към YouTube и към известността на един клик разстояние.
Интервю на Надежда Христова, в. Монитор
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ