Как да се компенсират всички онези българи, които губим годишно

...
Как да се компенсират всички онези българи, които губим годишно
Коментари Харесай

България се превръща в старчески дом. Какво ще научим от преброяването.


Как да се компенсират всички тези българи, които губим годишно от комбинацията сред гибел и емиграция? Няма различен метод: опустяването на страната може да бъде предотвратено единствено посредством следено привличане на мигранти.

Коментар от проф. Ивайло Дичев:

Има една африканска легенда, съгласно която старите слонове отиват да умират на едно несъмнено място, знанието за което тези мъдри същества някак си предават от потомство на потомство. По-циничната версия е, че откриваните скелети без бивни са удостоверение за бракониерски нападения.

Преброяването: какво ще разберем за българската нация

то е още веднъж да се убедим, че България е станала такова място за умиране. И, реализирана с помощта на многогодишното кретенизиране на българското обществено пространство. Става дума за естествената (?) смъртност, която при 8-9 на хиляда в Европейския съюз надвишава 20.

Политици ще борят ниската раждаемост и енергично ще дават обещание детски надбавки (ама не на всички, а единствено на нашите девойки, белоногите). Само че раждаемостта надали ще е доста надалеч от европейските 1,55 деца на жена, даже малко над това равнище. Защото, както знаем, демографският преход на всички места прави едно и също - детето престава да е стопански запас, трансформира се в детайл от стандарта и стартира да изисква от ден на ден грижи. Става непостижимо, а и непрестижно, „ немодерно “ да имаш 6-7 деца (установено е, че даже двойки от страни с доста висока раждаемост последователно стартират да раждат по толкоз, колкото е признато в приемащата страна).
Редакцията предлага
Не знам дали можеш да накараш хората да раждат, като им дадеш едни пари, само че пък можеш да се харесаш на гласоподавателите. Децата са наслада и подарък, само че те допускат нещо доста по-комплексно - да го назовем просвета на родителството, в която на двойките да е елементарно и прелестно да гледат деца с помощта на помощта на цялото общество. Но и тук чудеса няма - такава просвета сътвори Дьо Гол във Франция след войната, а резултатът несъмнено беше позитивен. И въпреки всичко през днешния ден той се мери със цената 1,85 - т.е., остава под цифрата на заменяне на поколенията, което е 2,1.

Така че да оставим раждаемостта - тя ще си е в европейските правила. Ако желаеме да се потискаме, по-добре да се насочим към индикатора застаряване. И не тъй като междинната възраст, до която се допуска, че доживяваме, ще е със 7 до 10 години под тази в развития свят (вероятно фамозният бацилус булгарикус не въздейства на болничната ни система?). Причината е, че просто няма млади. Доскоро тази възраст гонеше 44 години (при 40 през 2000 година), а през днешния ден, багра се, към този момент сме от горната страна и наклонността наподобява необратима. Тръгнете от този феномен и разсъждавайте за политика, нововъведения, обществени придвижвания, промени. И си обяснете за какво в 46-ото Народно събрание се приказва най-вече за нарастването на пенсиите.

Превръщането на страната в старешки дом единствено по себе си няма за какво да е ужасно, изключително в случай че си представим, че доста от нашите възрастни имат задгранични пенсии или най-малко преводи от децата. Дето се споделя, няма да им подвигат звук всякакви дечурлиги, ще си се разхождат с бастунчетата, ще си наливат на мира минерална вода. Само че застаряването засилва един смут на скоро модернизиралото се българско общество: няма да има кой да те гледа. И ето ви нов фронт за политическа пропаганда - ще ни дават обещание, че ще върнат младите. Макар че националната статистика няма да изясни какво тъкмо ще вършат младите, като се върнат тук. И дали не са отпътували, с цел да се отърват от родителите си.

Класическата популистка тематика е етническият състав на нацията. Най-много ще се разисква какъв брой ще излязат ромите - или по-точно какъв брой от тях ще се самоопределят като роми. Числата до момента варират сред 300 и 900 хиляди според от това дали гледате публични данни или експертна оценка. В Северна Македония също се броят, а там огромната загадка към този момент 20 години е процентът на албанците, които май към този момент отиват към една трета. В Америка пък чакат в близко време европейските бели да станат малцинство. Различни драми.

А в действителност най-дълбокото страдалчество зад всичките тези цифри ще е. При това май още живеем със заръката на Георги Димитров да станем 10 милиона, тъй като би трябвало да има бойци и служащи, нали по този начин? Така че очаквайте следващия удар по националния егоизъм - ще сме паднали още надолу от 7-те милиона. А какъв брой от тях ще са етническите българи, православни, уседнали? Хайде още една меланхолия.

Новото агрегатно положение на българската нация

Някои данни от преброяването дават опция да се замислим и за едно друго ние, друго от архаичните показа на популистите -. Колко от тях имат жилища в страната, които държат заключени за случай, че решат да се върнат? Колко се канят да се пенсионират тук, на чист въздух? Тези миграцинонни настройки допускат проучване, не просто преброяване. Но ми се вижда значимо нацията да се преглежда към този момент не като кошара, а в придвижване. Какво стимулира това придвижване, в какви направления е то? Тези хора са значими освен тъй като едни партии се надяват те да гласоподават за тях, а други желаят да ги изключат от политическия ни живот. Просто нацията е минала в ново агрегатно положение и ние би трябвало да го изучим. Дали отпътуват бедните или по-заможните? Тези, които са учили в положително учебно заведение - или тези, които ще идат да учат там?

В една обява на демографи срещнах необичайно число - емигрантите у нас са 61% дами. Дали тази наклонност продължава? Сравнете го с афганистанските бежанци, които са над 80% мъже. Страдаме поради това, че ни взимат дамите, опасяваме се от младите мъже, които идват. И въпреки всичко ми се коства, че ще бъдем учудени от повишения през последните години брой имигранти (вероятно най-много сирийци, иракчани, турци), които макар медийното плашене ще се окажат в огромната си част обикновено интегрирани, в случай че въобще са останали в България. За страдание имиграцията надалеч не може да компенсира тези българи, които губим годишно от комбинацията сред гибел и емиграция. Но пък кой знае - може таман тези цифри да ни поуспокоят, да ни накарат да разберем, че няма различен метод да се оправим с опустяването на страната и с неналичието на работна ръка, с изключение на посредством следено и деликатно привличане на стопански мигранти. Демографите към този момент установяват спад на раждаемостта по света - единствено няколко са местата, най-много в Африка, където тя още е на предмодерни равнища. Ако наклонността се резервира, в средата на века ще настъпи апетит за хора и наместо да се плашим с " тълпи и пълчища ", ще би трябвало да мислим за привличане на гении, каквито политики към този момент от дълго време практикуват развитите страни.

Проф. Ивайло Дичев

Е, има и занимателни моменти в преброяването. Като да вземем за пример комбинацията от ултрамодерния въпрос дали в семейството си имаме интелигентни устройства и питането кой бил главата на фамилията. Повод за радостни кавги. Много добре е също по този начин, че се пита за небрачно общуване - като виждам листовката, по този начин неусетно може да бъдат преброени и еднополовите двойки, което ще помогне за по-добро схващане. Не не помня и хакерската офанзива от първия ден, блокирането на уеб страницата сега, в който персонално аз пробвах да вляза. Но и това дава някаква (статистическа?) информация за положението на страната, нали? Така че: участвайте!

*****

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: dw.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР