- Как човечеството стигна до идеята за Международен наказателен съд?-

- Как човечеството стигна до концепцията за Международен углавен съд?

- Основните прародители на МНС са Нюрнбергският развой и частично Токийският развой. По това време беше основан казус: някои военни закононарушения бяха толкоз отвратителни, че заслужаваха интернационално следствие.

Но още в края на 40-те години този опит беше изгубен заради разгръщащата се борба сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати в границите на Студената война. При такива условия беше невероятно да се сътвори непрекъснат интернационален съд, макар че сходни оферти бяха направени през втората половина на 40-те години на предишния век. Съответно сходна концепция престана да бъде настояща. Възобновява се едвам в края на 80-те години, когато Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики стартират многостранно съдействие.

Появата на нова, демократична Русия единствено форсира този развой. По-специално, опцията за осъществяване на ad hoc трибунали се появи още веднъж: да вземем за пример през 1993 година, когато Съветът за сигурност на Организация на обединените нации сътвори Международния арбитражен съд за някогашна Югославия (ICTY). По конструкция и смисъл той възпроизвежда Нюрнбергския развой: обединеното човечество основава правна институция, която разрешава разглеждането на ужасяващи зверства и военни закононарушения.

Въпреки обстоятелството, че МТБЮ беше географски и ситуационно стеснен, той се трансформира във значим казус, който повлия на доста деятели, правни учени, жертви на войната. Създаването й сподели, че човечеството към момента не може да предотврати ужасите на войната, само че към този момент е готово да направи по този начин, че отговорните за нея да бъдат осъдени.

През 1994 година Съветът за сигурност сътвори по сходен метод Международния арбитражен съд за Руанда (ICTR). По-късно някои деятели, представители на Неправителствени организации и държавни управления предложиха основаването на непрекъсната институция вместо обособени ad hoc. На дипломатическа конференция в Рим през 1998 година тази концепция е формализирана под формата на Римския статут, който основава Международния съд.

 

- Значи разпадането на Съюз на съветските социалистически републики способства за основаването на трибунали през 90-те години?

- Разбира се. След края на Студената война и разпадането на Съюз на съветските социалистически републики във въздуха в Съединените щати и Западна Европа витаеше дух на съдействие с новото съветско държавно управление на Борис Елцин. През същите 80-те години би било доста мъчно да се основат такива трибунали заради непрекъснатото съревнование сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Те участваха в голям брой прокси войни, над които беше невероятно да се основат съдилища заради присъединяване на една от двете суперсили. Например следствието на събитията в Ангола щеше да бъде блокирано от Съединени американски щати, а в Афганистан от Съюз на съветските социалистически републики.

— Как се поддържа легитимността на Международния углавен съд? Кой му даде право да издава заповеди за арест на хора в суверенни страни?

- Трябва да се върнем малко обратно към 90-те години. Легитимността и пълномощията на трибуналите за Югославия бяха подсилени от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Седма глава от Хартата на Организация на обединените нации категорично я упълномощава да „ дефинира съществуването на всяка опасност за мира, всяко нарушаване на мира или акт на експанзия и да прави рекомендации или да взема решение какви ограничения би трябвало да бъдат подхванати... за поддържане или възобновяване интернационален мир и сигурност.

МНС не принадлежи към институциите на Организация на обединените нации, той е обособена организация, основана със специфичен контракт - Римския статут. Всяка страна, която се причислява, ускорява легитимността на МНС. С всяко ново положение тя се издига. В допълнение, прецедентите на трибуналите през ХХ век - от Нюрнберг до Югославия - също прибавят легитимност на МНС: той се занимава с сходни действия.

 

- Какво съставлява Римският статут?

 

— Международен контракт, който основава МНС. Това е дълъг документ със 128 члена, който по собствен метод е конституцията на ICC. Статутът излага своята пълномощия, пълномощия, типове и дефиниции на въпросните закононарушения и отговорностите на страните.

Когато Съветът за сигурност на Организация на обединените нации сътвори трибуналите за Югославия и Руанда, той наложи задължението да вземат участие в тях на всички страни от Организация на обединените нации. Например, в случай че Слободан Милошевич се опита да избяга от правораздаването в конвенционален Еквадор, тогава тази страна ще би трябвало да го арестува. МНС няма същите пълномощия, защото единствено 123 страни са се включили към статута (има 193 в ООН). Съответно упрекнат от Международния углавен съд може умерено да замине за страна, която не признава неговата пълномощия. Тази липса на пълномощия за използване е една от главните спънки пред работата на ICC. Такъв проблем не съществува в подтекста на националните съдилища: в случай че има издадена заповед за арест и човек е в страната, тогава той ще бъде арестуван.

- Възможно ли е някои страни да се придържат към статута, само че да не признават юрисдикцията на Международния углавен съд?

— Наистина една страна може да бъде подписала статут, само че не и страна в МНС. Например Израел, Съединените щати и Русия ( има 31 такива страни, само че Русия, Съединени американски щати, Израел и Судан са декларирали, че не възнамеряват да се причислят към ICC - прибл. Meduza). Това е намек за евентуално бъдеще - някой ден ще можем да се присъединим към ICC, само че по някаква причина към момента не можем. Възможността остава отворена.

Понякога фактът, че страните са подписали Римския статут, само че не са станали страни по МНС провокира комплициране - да вземем за пример публицистите могат да пишат, че Унгария е длъжна да съблюдава решенията на МНС, тъй като е подписала Римския статут. Но в действителност тя би трябвало да го направи заради обстоятелството, че е страна страна.

 

- Как се подсигурява независимостта на Международния углавен съд?

— Трибуналите, предшествениците на МНС, завоюваха авторитет и известност точно заради обстоятелството, че бяха самостоятелни. Със самия МНС обаче нещата не са толкоз ясни.

В доста връзки оценката за неговата безпристрастност зависи от мненията на обособените лица. Той се управлява от високопрофесионални адвокати, които са ангажирани с върховенството на закона над всевъзможни политически сили. В същото време някои каузи на МНС се водят в мощно политизиран подтекст: страните се пробват да окажат напън върху съдиите и изключително върху основния прокурор, тъй като той или тя е този, който взема решение кое от делата да прегледа първо [и кое не направи приоритет].

Една от главните задания на основния прокурор е освен да бъде самостоятелен, само че и да го потвърждава пред света. За да направи това, МНС не би трябвало да се поддава на външен напън. В ранните години на своето битие ICC стартира своята активност единствено в Африка, заради което е подложен на критика и упрекван, че е неоколониална институция.

Проблемът беше, че МНС стартира каузи, изчаквайки известно време след събитията [чиято легитимност искаше да разгледа]. Друго изказване беше, че МНС не е разследвал политиката на Съединени американски щати в Афганистан. Главният прокурор на МНС Фату Бенсуда искаше да направи това, само че през септември 2020 година тя беше глобена от Съединените щати. През 2021 година те бяха анулирани от новата администрация на президента Байдън, само че идващият основен прокурор, Карим Ахмад Хан, реши да не се концентрира върху дейностите на Съединени американски щати в Афганистан. Това провокира нова вълна от съмнения, че МНС е подвластен от американския напън.

— Според вас персонално МНС самостоятелен ли е?

- Зависи от страните във връзка с логистична поддръжка, финансиране, арести на обвинени. Понякога в действителност се поддава на политически напън. За да опровергае това, съгласно мен МНС би трябвало да се върне към следствието на активността на Съединени американски щати в Афганистан. Доказването на самостоятелност е непрестанен развой.

- Има ли процедура да се лобират ползите на разнообразни страни в границите на Международния углавен съд?

- Държавите, които имат доста залог в евентуалните следствия на МНС, несъмнено, ще се опитат да повлияят на това. Един от методите е да се понижи доверието на другите страни в него. Освен това можете да опитате да влияете посредством съдружници и другари - сигурно през идващите седмици ще забележим по какъв начин Кремъл ще се опита да направи това.

Но макар тези опити в МНС работят същински експерти, за които на първо място е правилото на правовата страна, а не моментните политически облаги. Поради това е съвсем невероятно в действителност да се лобира за някакво следствие.

Една от областите на моето проучване е следствието на случая със Слободан Милошевич. На подсъдимата пейка той съобщи, че трибуналът против него е иницииран от НАТО и Запада, заради което МНС няма легитимност. Това отекна измежду сръбските националисти. В други страни това не работеше доста добре, тъй като всички знаеха закононарушенията на Милошевич. Със сигурност риториката на Путин ще бъде сходна и в бъдеще.

Има и противоположен лобизъм. Например, хипотетично, водачът на страна, която е във война с друга страна, е разследван от МНС. По негова самодейност обаче стартират мирни договаряния. В подобен случай заповедта за арест може да наподобява като спънка за постигането на мир. И следователно страните, които в началото са били за ангажирането му с отговорност, могат да се опълчват на това в името на прекратяването на огъня.

В случая с Путин някои реалисти показват сходно мнение - ами в случай че той би трябвало да пристигна в условната Женева за договаряния, само че това няма да е допустимо заради вероятно задържане? Разбира се, това може елементарно да се преодолее - обсъдете света на zoom или изпратете представител. Въпреки това, такива опасения съществуват.

- На какво съображение се назначават съдиите и по какъв начин се подсигурява, че на тази служба те няма да работят в полза на страната си?

— Съдиите се избират от представители на Събранието на държавите-страни, което заседава един път годишно. Те заемат поста девет години, след което най-често го напущат и не аплайват за втори мандат. Разбира се, те съблюдават върховенството на закона и не са обект на външен лобизъм. Освен това всеки от 18-те съдии съставлява друга страна.

- Защо Съединени американски щати не признават юрисдикцията на Международния углавен съд?

- Американските управляващи имат доста смесени усеща към МНС. В средата на 90-те години Съединени американски щати се застъпиха за основаването на непрекъснат интернационален съд. По време на разискването на Римския статут обаче Съединени американски щати повдигнаха въпроса за независимостта на съдиите и по-специално на основния прокурор. Те се застъпиха за понижаване на пълномощията му. Освен това те и други огромни страни желаеха да включат Съвета за сигурност на Организация на обединените нации - тъй че той авансово да филтрира случаите, които МНС ще проверява. По същия метод трибуналите за Югославия и Руанда нямаше да бъдат образувани, в случай че някой от членовете на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации беше наложил несъгласие върху основаването им.

Влиятелни страни се притесняваха да дадат на основния прокурор несъразмерни пълномощия, безусловно опцията да пътува до всяка страна и да взема решения на място за формиране на каузи. Съединените щати, Русия и Китай, по-специално, се опасяваха, че при този сюжет техните съдружници в други страни могат първо да бъдат разследвани, а по-късно техните жители и водачи.

Съединени американски щати възразяват и против практиката за започване на следствия против жители на страни, които не са се включили към МНС, само че са направили закононарушения на територията на участваща страна. Пример са дейностите на американската войска в Афганистан.

- От позиция на последователите на Путин поражда въпросът: за какво Международният углавен съд не издаде заповеди за арест на американски президенти за евентуални военни закононарушения? Например Джордж Буш за Ирак или Бил Клинтън за Югославия. Това дава ли право да се подозира ICC в пристрастност?

- Фактът, че МНС не е почнал следствие против никого, към момента не е доказателство за пристрастност. Има няколко фактора, които въздействат на това. Един от главните са лимитираните запаси. ICC участва в доста страни и би трябвало да направи някакъв тип подбиране съгласно това какъв брой мощни са причините в интерес на откриването на дело [и да им даде предимство]. По делото против американски жители в Афганистан основният прокурор не го затвори, само че разгласи, че МНС ще даде приоритет на други следствия.

- Казахте, че американската администрация е наложила наказания на основния прокурор, откакто е желала да проверява дейностите на американците в Афганистан. Подобен напън не дискредитира ли независимостта на МНС?

- Нека не забравяме, че администрацията на Байдън анулира глобите и по-късно новият основен прокурор сподели, че ще даде приоритет на други случаи. Но тази верига от събития е много проблематична, склонен съм. Международният углавен съд би трябвало да предприеме по-ясни стъпки, с цел да потвърди своята безпристрастност.

- Каква е процедурата за арест по заповед на Международния углавен съд?

 

- Най-лесно е да се покаже това с съответен образец. МНС е разграничен на няколко отделения и три отделения (състави) – досъдебно, правосъдно и апелативно. Главният прокурор [Карим Ахмад Хан] на 22 февруари изпрати документи до отдела за авансово произвеждане, които поддържат обвиняването на Путин. Тогава съдиите му издадоха заповед известно време по-късно.

Главният прокурор имаше избор - дали да го засекрети. Всеки вид има своите дефекти и преимущества. Например, в случай че не беше оповестено, щеше да бъде изпратено скрито до участващите страни. След това Владимир Путин може да отиде при един от тях и при идването си ще бъде арестуван. Отварянето на поръчка обаче изпраща характерен сигнал.

- Могат ли последователи на обвинявания от съда водач да го изправят под отговорност, да вземем за пример, като сключат някаква договорка?

 

Досега МНС е повдигнал обвинявания единствено против трима сегашни държавни глави: някогашният президент на Судан Омар ал Башир, някогашният президент на Кот д`Ивоар Лоран Гбагбо и Владимир Путин. Никой от тях не беше освободен.

Засега е най-вероятно Путин да бъде задържан, в случай че загуби властта. По сходен метод Слободан Милошевич загуби изборите през есента на 2000 година, а през 2001 година беше [арестуван от югославските управляващи и] екстрадиран на МНС. Лоран Гбагбо загуби гражданската война, след което също се озова на подсъдимата пейка. Омар ал Башир продължи да ръководи след заповедта за арест.

 

- Може ли тази заповед да има някакви правни последствия за Русия като страна като цяло?

- Първо, заповедта е доста плашеща за доближените на Путин. Те работят с мъж, упрекнат от МНС във военни закононарушения. Всеки от тях се опасява какво ще последва. За личното си избавление те могат да сключат договорка с МНС, да предложат съдействие и да дадат нови показания. Може да възникне и противоположният резултат - заповедта на МНС ще сътвори сплотяващ резултат, при който елитите ще се обединят още по-силно към Путин, решавайки, че ще вървят с него до дъно.

Освен това тази вест остана незабелязана, само че ICC проверява и различен случай, обвързван с войната в Украйна - офанзиви против гражданска инфраструктура. Възможно е през идващите седмици или месеци да бъдат издадени още заповеди за арест.

- Защо дружно с Путин ще изправят пред съда единствено детския омбудсман Мария Львова-Белова? Генерал Сергей Суровикин или министърът на защитата Сергей Шойгу вземат участие ли в по-малко закононарушения?

- Най-вероятно нейната роля в износа на украински деца е била извънредно значима, неотделима от решението на Путин. Освен това има процедура на взаимно гонене - в този случай вероятността най-малко един човек да бъде задържан се усилва. Освен това е значимо да се изчака [обявяването] на втория случай - унищожаването на гражданската инфраструктура на Украйна.

 

- Ако Путин загуби властта, има ли гаранция, че в миналото ще се озове на подсъдимата пейка?

- Нито един. Когато Милошевич загуби властта, някои деятели споделиха, че има страхотна опция да го затворят в МНТБЮ. Оформи се обаче алтернатива: новият водач на Югославия Воислав Кощуница също беше националист и не искаше да екстрадира Милошевич. По-късно опозиционният претендент Зоран Джинджич завоюва изборите в Сърбия. Той подреди арестуването и изгонването на Милошевич през 2001 година, а през 2003 година беше погубен от радикали, които се опасяваха, че ще ги преследват по-късно.

Събитията в Русия след доброволното отдръпване на Путин от власт или отстраняването му от поста могат да се развият по всевъзможен сюжет. Например: идва на власт консервативно държавно управление, което не счита Путин за ефикасен управител, само че желае да резервира политиката си или се опасява, че изгонването му в МНС ще провокира неодобрение в страната;
на власт идва демократично държавно управление, само че Путин съумява да замине за друга страна, която няма да го екстрадира, да вземем за пример в Беларус или КНДР;
заради неуспехи във войната, Путин е погубен от разярена навалица, като Муамар Кадафи.
Има и различен сюжет - Путин може да се съобщи непринудено, в случай че да вземем за пример реши, че в килията на МНС ще бъде по-сигурен, в сравнение с в съветски затвор.

Важно е да запомните и основният прокурор го загатва постоянно, че заповедта в никакъв случай няма да изтече. Каквото и да се случи в Русия или в света, то към този момент е издадено. Винаги има късмет за арест.

— Държавите, признаващи юрисдикцията на Международния углавен съд, задължени ли са по принцип да задържат Путин, в случай че дойде на тяхна територия?

- Държавите - страни по МНС, би трябвало да арестуват и предават на съда лица, за които има издадена заповед. Въпреки това те могат да откажат - да вземем за пример унгарското държавно управление към този момент побърза да излезе с такова изказване за Путин. Озовавайки се в същата обстановка, някогашният президент на Судан Омар ал-Башир, в това време, решавайки да покаже слабостта на МНС, съзнателно направи обиколка на африканските държави-участнички - той отиде в Кения, Чад, Юж. Африка и в действителност не е задържан. Путин би трябвало да участва на срещата на върха на БРИКС [в Южна Африка] през август 2023 година Може би той ще реши да направи сходен жест [и да направи показателно посещаване в страна, която на доктрина може да откаже да го арестува].

- Какво въобще е арбитражен съд - това разбиране има ли единна легална формулировка?

- Съвременните интернационалните трибунали имат доста разнообразни имена - ICTY, ICTR, Специален съд за Сиера Леоне. Основната им разлика от МНС е, че са основани от други сили: първите две - от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, последната - със особено съглашение сред Организация на обединените нации и държавното управление на Сиера Леоне.

- По-различни ли са сходни трибунали от процесите в Международния углавен съд?

- По принцип те са много сходни: сходни закононарушения (военни закононарушения, закононарушения против човечеството и геноцид), сходни правни процедури - да вземем за пример съдиите първо би трябвало да дефинират дали има задоволително учредения за ареста на обвинения.

Въпреки това МНС има отличителна линия - той може да преглежда „ закононарушения на експанзия “, да организира следствие във връзка с страна, която е нападнала друга страна. В историята това се преглежда единствено на Нюрнбергския развой. Високопоставените нацисти бяха упрекнати на първо място не в Холокоста, а в навлизане в европейски страни. Но Русия най-вероятно не е изправена пред такава опасност.

- Защо?

 

— Както споделих, МНС не е институция на Организация на обединените нации. Ако обаче основният прокурор реши да проверява закононарушение на експанзия, осъществено от някой от жителите на страните, които са членки на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации (Русия е член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации ), тогава една от страните на органа може да наложи несъгласие на подобен случай. Освен това даже Съединени американски щати се отнасят много двусмислено към сходно следствие. Много високопоставени американци се притесняват, че това ще сътвори казус, посредством който по-късно ще бъде допустимо да се осъдят американски чиновници - да вземем за пример за войната в Ирак.

 

Но в случай че въпреки всичко решат да съдят Путин за закононарушението експанзия, най-вероятно това няма да бъде направено от МНС, а от обособен арбитражен съд. В този случай ще бъде по-лесно да го осъдим: от една страна, Русия няма да може да наложи несъгласие, а от друга, връзката на Путин с експлоадирането на войната е явна, той безусловно прогласи това в своя адрес на 24 февруари 2022 година Както е споделил Мартин Лутър Кинг, „ моралната дъга на Вселената е дълга, само че в последна сметка се огъва към справедливостта “.

Превод и редакция Фрог нюз