Как бихте обяснили на баба си думите „фейсбук”, „туитър” и

Как бихте обяснили на баба си думите „ фейсбук”, „ туитър” и „ хаштаг”? Този въпрос си задава едно 28-годишно момиче и отговорът прераства в така наречен „ Блог до баба”.

Когато отпътува да учи реклама и маркетинг в Англия, Анжелина Бъчварова усеща най-силно неналичието на баба си. Общуват си постоянно, само че единствено посредством писма, а малко преди Анжи да приключи висшето си обучение, баба й я напуща вечно.

Ражда се обаче концепция, наречена „ Блог до баба”.

„ Това е плод на 22-годишно другарство с моята баба, и с двете ми баби в действителност, само че това е блог в памет на баба ми Пенка, с която бяхме много близки”, разяснява момичето.

„ Форматът, който избрах, е разговор, тъй като сносно се познавахме и мога да предположа какво би ме попитала тя, какво би ми дала отговор, с какво не би се съгласила”, споделя Анжи.

Блогът й обаче не е просто диалог сред нея и баба Пенка.

„ Той е пояснение на новите софтуерни термини по един не бих споделила изсъхнал и общоприет метод, а малко, кратко, с възприятие за комизъм. Провокация за диалог за другите полезности, които са се изменили по някакъв метод в резултат на софтуерния прогрес”, разяснява тя.

И по този начин Twitter става „ депеша, изпратена до целия свят”, Фейсбук – „ място за шерване и деен обществен живот”.

За да натрупа на практика опит за това какво знаят и какво не възрастните хора, Анжелина става доброволец в съдружие, работещо с хора от третата възраст.

„ Това, което беше изненадващо за мен беше моята ученичка баба Маринка. Пита ме „ Добре де, какво тъкмо е website?” и аз го демонстрирам. „ По различен метод желая да ми обясниш” – те провокират моята досетливост. И аз споделям – когато хората живеят на разнообразни адреси, по този начин избрана информация живее на друг адрес също и той се назовава website”, споделя Анжи.

Тя мечтае да има своя неправителствена организация и да се занимава със обществено предприемачество.

„ Егоистичната част от обществената ми цел е, че в действителност в действителност доста ме зарежда общуването с възрастните хора. Някои ги зареждат деца, мен просто ме зареждат възрастните хора – с техните истории, с тяхната мъдрост”, споделя Анжелина.

Докато успее да извърши фантазията си, Анжи ще продължава да написа писма до баба си.

„ Нямам потребност от никакви врачки и шамани, с цел да се свързвам с нея, тъй като знам, че всякога, когато мисля за нея или оказвам помощ на някого, или чета Елисавета Багряна, аз се свързвам с нея”, споделя момичето.