Най-тъмно е преди зазоряване
Кажи кого мразиш, с цел да схванеш какъв си. Кажи за какво мразиш, с цел да получиш отговор на личните си въжделения. Признаеш ли, било то самичък пред себе си, тогава ще научиш, че на злото се отвръща със зло. Добротата пък бива омърсена и заличена при появяването на мрака. Накрая и мъждукащата светлина угасва и всичко се трансформира в безпорядък, само че съгласно древногръцката митология и той има свойството да подарява нов живот.
Локомотив Пловдив - ЦСКА е един мач, който ще остане в историята с ниската си просвета, неналичието на полезности и 0% отговорност. Отговорност към простичкото битие на така и така секундите живот, отредени ни от някого, които едни назовават Господ, други орис, а трети подарък. 26 ноември би трябвало да бъде зачеркнат от календарната 2017 година, като омерзителен за историята на българския футбол.
Защо ли? Защото футболът не бе запомнен. Играта, която въодушевява милиони ентусиасти по света още от напълно невръстни деца, не трябва да бъде омерзявана. На стадион "Локомотив " чакахме празник. Два тима с обичаи трябваше да спорят, с цел да защитят цветовете на фланелките си. Единственото, което елементарния и най-много обезверения, неутолим български футбол фен получи, бе пердах. Но не даже борба за идеалите на два отбора. Просто безпределно грозни окървавени подиуми, които за благополучие не повредиха някого трайно, било то жена, дете, мъж, живо създание. Единственият въпрос, който ме гложди е, в случай че в реалност нечий живот си отиде, а последните капчици кръв са по личните ти ръце, по какъв начин ще заспиваш нощем от тук нататък?! Но, както във вселената и във футбола си има закономерности. Злото оставя своя отпечатък, само че бързо бива забравяно, когато положителното го пропъди от злокобния му престол.
Днес всички приказват за мача Бристъл Сити – Манчестър Юнайтед. Този дуел няма метод да бъде пропуснат и да остане отвън паметта на милиони футболни почитатели по света. Да, втородивизионният Бристъл направи възторг и през днешния ден всички водещи медии се радват на вдъхновяващата доза креативност, с която могат да си послужат и която в последна сметка води до необятна известност. Защото това е положителният образец. Хиляди последователи на “червеношийките” нахлуха на терена на стадион “Аштън Гейт” след последния съдийски сигнал. Но обратно на упованията не съблякоха нито един футболист, не размазаха нито едно лице, не замеряха с факли, димки, камъни, обзети от дива, изкривена наслада, която в България някои си разрешават да назовават обич. Нека помечтаем за един свят, в който насилието е мотив за позор.
За една страна, в която редът е предпочитана цел. За един народ, който е загърбил номадския си метод на живот. За едни хора, които нямат потребност от хапката на непознатия, с цел да задоволят извънредно животинските се потребности. Употребата на към този момент клишираната фраза: “Тука е така”, би трябвало да бъде неразрешена. Тука е по този начин, както си го създадем. Имаме положителният образец. Остава да го последваме.
Още в детските приказки ни учат, че положителното най-после постоянно побеждава. Но и там, както и в действителността, потърпевши има. На 100% обаче едно е ясно: най-тъмно е преди зазоряване.
Локомотив Пловдив - ЦСКА е един мач, който ще остане в историята с ниската си просвета, неналичието на полезности и 0% отговорност. Отговорност към простичкото битие на така и така секундите живот, отредени ни от някого, които едни назовават Господ, други орис, а трети подарък. 26 ноември би трябвало да бъде зачеркнат от календарната 2017 година, като омерзителен за историята на българския футбол.
Защо ли? Защото футболът не бе запомнен. Играта, която въодушевява милиони ентусиасти по света още от напълно невръстни деца, не трябва да бъде омерзявана. На стадион "Локомотив " чакахме празник. Два тима с обичаи трябваше да спорят, с цел да защитят цветовете на фланелките си. Единственото, което елементарния и най-много обезверения, неутолим български футбол фен получи, бе пердах. Но не даже борба за идеалите на два отбора. Просто безпределно грозни окървавени подиуми, които за благополучие не повредиха някого трайно, било то жена, дете, мъж, живо създание. Единственият въпрос, който ме гложди е, в случай че в реалност нечий живот си отиде, а последните капчици кръв са по личните ти ръце, по какъв начин ще заспиваш нощем от тук нататък?! Но, както във вселената и във футбола си има закономерности. Злото оставя своя отпечатък, само че бързо бива забравяно, когато положителното го пропъди от злокобния му престол.
Днес всички приказват за мача Бристъл Сити – Манчестър Юнайтед. Този дуел няма метод да бъде пропуснат и да остане отвън паметта на милиони футболни почитатели по света. Да, втородивизионният Бристъл направи възторг и през днешния ден всички водещи медии се радват на вдъхновяващата доза креативност, с която могат да си послужат и която в последна сметка води до необятна известност. Защото това е положителният образец. Хиляди последователи на “червеношийките” нахлуха на терена на стадион “Аштън Гейт” след последния съдийски сигнал. Но обратно на упованията не съблякоха нито един футболист, не размазаха нито едно лице, не замеряха с факли, димки, камъни, обзети от дива, изкривена наслада, която в България някои си разрешават да назовават обич. Нека помечтаем за един свят, в който насилието е мотив за позор.
За една страна, в която редът е предпочитана цел. За един народ, който е загърбил номадския си метод на живот. За едни хора, които нямат потребност от хапката на непознатия, с цел да задоволят извънредно животинските се потребности. Употребата на към този момент клишираната фраза: “Тука е така”, би трябвало да бъде неразрешена. Тука е по този начин, както си го създадем. Имаме положителният образец. Остава да го последваме.
Още в детските приказки ни учат, че положителното най-после постоянно побеждава. Но и там, както и в действителността, потърпевши има. На 100% обаче едно е ясно: най-тъмно е преди зазоряване.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ