Защо Кошлуков предпочете да говори за пари?
Кажеш ли на всеослушание, че ситуацията е неприятно, имаш повече късмет да видят в теб избавител. Има обаче и друга, по-важна причина новият ген. шеф на Българска национална телевизия Емил Кошлуков самичък да се вкара в диалога за пари, написа Г. Лозанов за " Дойче веле ". препечатваме текста му без редакторска интервенция.
Изборът на Емил Кошлуков за общоприет шеф на Българска национална телевизия удостовери съмнението ми, че това е от дълго време умислен сюжет, съгласно който Кошлуков е трябвало да се озове на този пост още с предходния конкурс през 2017 година Но неналичието на нужния управленчески стаж му е попречила и на „ неговото място ” краткотрайно е отишъл Константин Каменаров, а Кошлуков е бил заставен да преседи година-две като програмен шеф на Канал 1. И в този момент към този момент нищо да не е в положение да му попречи да стъпи на върха на Българска национална телевизия.
Новият конкурс даде и нови доказателства за валидността на този сюжет. Център на представянето на Кошлуков беше следният спорен сюжет: от една страна, той разобличаваше управлението на малкия екран, че е направило непозволено високи разноски за програмно наличие, които са я довели до банкрут, само че от друга в качеството си на програмен шеф отхвърли да поеме каквато и да е било отговорност за тях. Защото в тази си роля нищо не е можел да направи и не е правил. Тогава за какво покорно я е изпълнявал до последно? И то макар откровения спор на ползи – едно и също лице да е програмен шеф на Канал 1 и водещ на предаване в Канал 1. Отговорът е явен – трябвало му е да натрупа стаж на управителен пост. И в същото време е желал да се наложи като лице на Българска национална телевизия, която се е готвел скоро да оглави.
Защо тази рискована тактика?
Следващият въпрос, който поражда е: за какво тогава за автопромоцията си пред Съвет за електронни медии изобщо е възприел такава рискована тактика на обвинявания към управлението, на което самичък принадлежи? Та да му се постанова да се оплита в неубедителни оправдания, както означиха и членове на Съвет за електронни медии. И тук отговорът не е сложен: който пръв каже на всеослушание, че финансовото състояние на медията е неприятно, от единствено себе си стартира да наподобява на страната на положителните. Колкото повече успееш да уплашиш работещите на „ Сан Стефано ”, толкоз е по-голям шансът да видят в теб избавител. А Кошлуков имаше незабавна потребност от консолидация с тях, тъй като с първото си влизане в Българска национална телевизия като програмен шеф провокира отрицателната им реакция и съвсем го докара до митинги. Както нормално, ролята на „ мека връзка ” сред бъдещия шеф и подчинените му изиграха профсъюзите, които първи и навръх време изнесоха данни за тревожния финансов недостиг в публичната телевизия, с цел да може след това Кошлуков да ги повтори и потрети. Дали са работили в синхрон или всеки самичък за себе си, не е известно, само че е известно, че профсъюзните водачи в Българска национална телевизия поддържат или атакуват управлението на медията основно за да останат незасегнати от промените, които то организира или би могло да организира.
Така или другояче, Кошлуков наложи тематиката за тежкото финансово състояние на Българска национална телевизия като водеща в обществените диспути, предхождащи избора му, и по този начин значително „ мазета топката отвън игрището ”. Не, че тематиката не е значима – в противен случай, само че не състезанието е мястото, на което тя може да откри решение. Кандидатите се мятаха в необятния диапазон от заложен корав % в държавния бюджет за публичната медия до събирането на такси от популацията. От увеличение на рекламното време до цялостно унищожаване на рекламата. От това, че Българска национална телевизия е недофинансирана, до това, че парите за нея, давани от данъкоплатеца, са предостатъчни, само че се харчат неприятно. И тъй наречените Все проблеми, които не са в компетентността и пълномощията на „ четвъртата власт ”, а на други две – законодателната и изпълнителната. При това са им добре познати, защото са обект на дългогодишно разискване. Обект са и на изводи от надзорните финансови институции, каквато не е нито Съвет за електронни медии, нито управлението на Българска национална телевизия.
Отговорите, които Кошлуков не дава
Специално Кошлуков също не съумя да блесне в провокираните от него финансови диспути. Извън дежурните оздравителни ограничения, съобщи желанието си да спре сполучливи формати на Българска национална телевизия сега, тъй като не може да си ги разреши. Което пък влезе в несъгласие с проекта му да понижи недостига с увеличение на приходите от реклама.
И в още един капан го вкара трагичното ориентиране на диалога във финансовата повърхност – концепцията му, която не без съображение, беше оценена високо от членовете на Съвет за електронни медии, се оказа съвсем същата като тази, с която е кандидатствал преди две години. А както самичък твърди, финансовата рецесия, в която Българска национална телевизия е изпаднала през последния мандат, прави обстановката в нея напълно друга. И надлежно и упованията към вижданията на претендентите стават други.
Защо тогава Кошлуков самичък се вкара в диалога за пари? Защото това е атрактивен метод да не се стигне до главният въпрос при избор на общоприет шеф – до каква степен има репутацията на политически и корпоративно самостоятелна социална фигура, която може да подсигурява независимостта на публичната телевизия. Къде, къде по-лесно му е на Кошлуков да показва угриженост за нейното финансово положение, в сравнение с да дава отговор на този въпрос, задаван му под разнообразни форми от медии и цивилен организации в навечерието на състезанието.
Въпреки че отговорите, които Кошлуков не дава, само че обществото е в положение и единствено да си ги даде, не са окуражаващи, ще завърша и този текст, както текста, който написах при избора му за и.д. общоприет шеф, – с доза оптимизъм. В биографията на Кошлуков има разнообразни моменти и е допустимо да надделеят тези, които ще го карат да се усеща неловко, в случай че извършва ролята на „ момче за поръчки ”.
Изборът на Емил Кошлуков за общоприет шеф на Българска национална телевизия удостовери съмнението ми, че това е от дълго време умислен сюжет, съгласно който Кошлуков е трябвало да се озове на този пост още с предходния конкурс през 2017 година Но неналичието на нужния управленчески стаж му е попречила и на „ неговото място ” краткотрайно е отишъл Константин Каменаров, а Кошлуков е бил заставен да преседи година-две като програмен шеф на Канал 1. И в този момент към този момент нищо да не е в положение да му попречи да стъпи на върха на Българска национална телевизия.
Новият конкурс даде и нови доказателства за валидността на този сюжет. Център на представянето на Кошлуков беше следният спорен сюжет: от една страна, той разобличаваше управлението на малкия екран, че е направило непозволено високи разноски за програмно наличие, които са я довели до банкрут, само че от друга в качеството си на програмен шеф отхвърли да поеме каквато и да е било отговорност за тях. Защото в тази си роля нищо не е можел да направи и не е правил. Тогава за какво покорно я е изпълнявал до последно? И то макар откровения спор на ползи – едно и също лице да е програмен шеф на Канал 1 и водещ на предаване в Канал 1. Отговорът е явен – трябвало му е да натрупа стаж на управителен пост. И в същото време е желал да се наложи като лице на Българска национална телевизия, която се е готвел скоро да оглави.
Защо тази рискована тактика?
Следващият въпрос, който поражда е: за какво тогава за автопромоцията си пред Съвет за електронни медии изобщо е възприел такава рискована тактика на обвинявания към управлението, на което самичък принадлежи? Та да му се постанова да се оплита в неубедителни оправдания, както означиха и членове на Съвет за електронни медии. И тук отговорът не е сложен: който пръв каже на всеослушание, че финансовото състояние на медията е неприятно, от единствено себе си стартира да наподобява на страната на положителните. Колкото повече успееш да уплашиш работещите на „ Сан Стефано ”, толкоз е по-голям шансът да видят в теб избавител. А Кошлуков имаше незабавна потребност от консолидация с тях, тъй като с първото си влизане в Българска национална телевизия като програмен шеф провокира отрицателната им реакция и съвсем го докара до митинги. Както нормално, ролята на „ мека връзка ” сред бъдещия шеф и подчинените му изиграха профсъюзите, които първи и навръх време изнесоха данни за тревожния финансов недостиг в публичната телевизия, с цел да може след това Кошлуков да ги повтори и потрети. Дали са работили в синхрон или всеки самичък за себе си, не е известно, само че е известно, че профсъюзните водачи в Българска национална телевизия поддържат или атакуват управлението на медията основно за да останат незасегнати от промените, които то организира или би могло да организира.
Така или другояче, Кошлуков наложи тематиката за тежкото финансово състояние на Българска национална телевизия като водеща в обществените диспути, предхождащи избора му, и по този начин значително „ мазета топката отвън игрището ”. Не, че тематиката не е значима – в противен случай, само че не състезанието е мястото, на което тя може да откри решение. Кандидатите се мятаха в необятния диапазон от заложен корав % в държавния бюджет за публичната медия до събирането на такси от популацията. От увеличение на рекламното време до цялостно унищожаване на рекламата. От това, че Българска национална телевизия е недофинансирана, до това, че парите за нея, давани от данъкоплатеца, са предостатъчни, само че се харчат неприятно. И тъй наречените Все проблеми, които не са в компетентността и пълномощията на „ четвъртата власт ”, а на други две – законодателната и изпълнителната. При това са им добре познати, защото са обект на дългогодишно разискване. Обект са и на изводи от надзорните финансови институции, каквато не е нито Съвет за електронни медии, нито управлението на Българска национална телевизия.
Отговорите, които Кошлуков не дава
Специално Кошлуков също не съумя да блесне в провокираните от него финансови диспути. Извън дежурните оздравителни ограничения, съобщи желанието си да спре сполучливи формати на Българска национална телевизия сега, тъй като не може да си ги разреши. Което пък влезе в несъгласие с проекта му да понижи недостига с увеличение на приходите от реклама.
И в още един капан го вкара трагичното ориентиране на диалога във финансовата повърхност – концепцията му, която не без съображение, беше оценена високо от членовете на Съвет за електронни медии, се оказа съвсем същата като тази, с която е кандидатствал преди две години. А както самичък твърди, финансовата рецесия, в която Българска национална телевизия е изпаднала през последния мандат, прави обстановката в нея напълно друга. И надлежно и упованията към вижданията на претендентите стават други.
Защо тогава Кошлуков самичък се вкара в диалога за пари? Защото това е атрактивен метод да не се стигне до главният въпрос при избор на общоприет шеф – до каква степен има репутацията на политически и корпоративно самостоятелна социална фигура, която може да подсигурява независимостта на публичната телевизия. Къде, къде по-лесно му е на Кошлуков да показва угриженост за нейното финансово положение, в сравнение с да дава отговор на този въпрос, задаван му под разнообразни форми от медии и цивилен организации в навечерието на състезанието.
Въпреки че отговорите, които Кошлуков не дава, само че обществото е в положение и единствено да си ги даде, не са окуражаващи, ще завърша и този текст, както текста, който написах при избора му за и.д. общоприет шеф, – с доза оптимизъм. В биографията на Кошлуков има разнообразни моменти и е допустимо да надделеят тези, които ще го карат да се усеща неловко, в случай че извършва ролята на „ момче за поръчки ”.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ