Кафенетата са пълни, въздухът мирише на пролет, но кухата торта

Кафенетата са цялостни, въздухът мирише на пролет, само че кухата торта на централния площад " Клоузал " смущава погледа - някои минувачи застават пред нея учудени. Надписът " Сегед 300 " обаче би трябвало да е мотив за горделивост. На 21 май 1719 година Сегед наново е разгласен от монархията за " Кралски свободен град " с привилегии в налозите, известно самоуправление и - не на последно място - с по-малка опция за интервенция на унгарската аристокрация.

Дни преди изборите, които Унгария и няколко други страни показват като залог за бъдещето на Европа, тази независимост още витае във въздуха.

Третият максимален град в страната е измежду дребното отвън Будапеща, излъчили опозиционни депутати на изборите предходната година. Студенти и туристи сноват сред красивите здания край река Тиса, при катедралата с кули, забележими от километри, към университета, чиито факултети естествено се вливат в градската среда. Някои се събират, с цел да чуят музикалния часовник на стената против катедралата - всеки час се чува песента " Сегед е прочут град ", а два пъти на ден и друга, при която пред феновете ритмично минават фигури на дипломирани студенти, съвсем инцидентно напомнящи на известни унгарци. На метри зад гърбовете на публиката, край стените и на някои пейки, спят бездомници - другояче " неразрешени " от унгарската конституция.

Вълнуват ли евроизборите града с хиляди студенти? Минувачите, които имат две минути, внезапно подвигат плещи, като чуят за тях. Други се съгласяват да отделят три минути, с цел да поговорят с български публицист, без да знаят защо става въпрос, само че когато схващат, се сещат, че в действителност бързат и се извиняват. Дори в постройката на локалната власт не желаят да приказват по тематиката. Наоколо не се виждат плакати на ръководещата " Фидес ", и на социалистите, чойто кмет Ласло Ботка ръководи Сегед, рядко се срещат и отвън центъра.

" Не е като в новините "

Някога сърцето на Хабсбургската империя и Австро-Унгария гъмжи от сърби, румънци и други - жителите натрупат благосъстояния, защото в града им се пресичат търговски пътища. Днес Сегед е близо до границата, затворена за мигранти от унгарското държавно управление, само че други прииждат в града от цяла Унгария и от няколко континента. Университетът прави " първите си стъпки " малко преди огромното наводняване, когато Тиса прелива през 1879 година и огромна част от града е опустошена и мнозина подаряват за възобновяване му.


© Ангел Петров

От кметството на Сегед (на снимката) обясниха предишния месец, че са решили да нямат никакви медийни изяви до края на евроизборите.

За някои от студентите, продавачите или барманите унгарци обаче проблем е езиковата преграда. Не и за Тамаш от Кечкемет. Учи съветски и български, само че избира да приказва на британски - едвам приключва първата си година. " Сегед е по-толерантен от другите градове, " споделя студентът от централния град по средата сред Будапеща и настоящия му дом. " Много мултикултурен е и хората са учтиви. Не е това, което виждаме за Унгария в новините. "

Сегед приветстваше мигрантите, на които Унгария забраняваше да влизат. Днес няма такива по улиците, само че има студенти мюсюлмани, а против тях не са известни случаи на набези тук, споделя Тамаш и прибавя, че има другари измежду тях. Би дал своя вот на изборите, само че не е напълно сигурен за кого. Не харесва " Фидес ", тъй като опитвали да манипулират " другите, пенсионерите ", само че имало какво да се желае и от опозицията. " Другите партии пробват, само че още са слаби, а хората не се интересуват задоволително... Бих желал да гласоподавам за проевропейци, може би имат решения и знаят какво да вършат. Европа би трябвало да е мултикултурна, мултиетническа, това е хубаво, " изяснява той край постройката на ректората, на петдесетина метра от сцена, където се приготвят осъществявания от фолклорен фестивал,

Тамаш може да желае мултикултурна Европа, само че умее и да гласоподава тактически - поддържа нейни съперници, в случай че е належащо. Миналата година на парламентарните избори пуска две бюлетини (мажоритарна и пропорционална) за разнообразни партии - демократичната " Моментум " и за националистическата " Йоббик ", с мисъл да спре " Фидес. " Обяснява, че родителите му създали същото, само че в противоположния ред.

Дали обаче се приказва и за евроизборите в Сегед, както се обсъждаха националните? " Да, грижа ги е. Обсъждам въпроса с доста другари и сами засягат тематиката. В Кечкемет не е по този начин. Тук има младежи. " Попитан дали някой води дейна акция в града - каквато всички опозиционни представители настояват, че вършат из страната от седмици - той обаче се сеща само за пародийната Партия на кучето с двете опашки, която има късмет да влезе в Европарламента тази седмица. " Те са положителни, пробват да покажат младежките проблеми, приказват за образованието на студенти и гимназисти. "

Градът на кучето с двете опашки

Едва ли всички в Сегед споделят това мнение. Седналите край река Тиса, в миналото наричана " най-унгарската река " (преминавала единствено през унгарска земя, преди да се влее в Дунав), обаче не могат да изразят своето - не знаят британски или немски, стара двойка пробва на съветски и се отхвърля. Търсенето на събеседници води назад по улиците към кметството, а там вниманието приковава разноцветният паваж. Унгарските медии писаха за него преди време; тази настилка се появи в разнообразни градове при започване на годината, от Сегед до Сомбатхей край границата с Австрия, и сътвори казус в уличното изкуство.

" Беше нелегално да се рисува подът, преди месец се легализира, " споделя в кафене под дебели сенки, от другата страна на моста над Тиса, Ана Виктория Пал, ръководеща страницата в Сегед на Партията на кучето с две опашки - антисистемна организация, изглеждаща като смешка. " Окръжният съд (в Сомбатхей) назова рисунките рискови за обществото, само че конституционният разгласи изказванието за безпричинно. " И там, и в Сегед главната концепция е явна - да се напомни положението на пътищата.

Може да се каже, че Партията на кучето с двете опашки, предлагаща на гласоподавателите си безвъзмездна бира и безконечен живот, също е родена в Сегед - създателят ѝ, Гергьо Ковач, е следвал тук, продължава тя. Сегед е съпротива на властта от епохи и тук свободата се цени по различен метод, споделя съпартиeцът ѝ Золтан Ковач. Двамата даже назовават града " средиземноморски " и той сигурно е подобен по унгарските стандарти на страна без изход на море - няма град с толкоз слънчеви дни на цялата ѝ територия. Туристическите материали му дават и друго име - " Град на слънчевата светлина ".


© Ангел Петров

В кафенето двамата не приказват доста нито за национална, нито за европейска политика, а повече за градските си интензивности. За въздействието на партията обаче става дума и в един от известните питейни заведения на Сегед, където политиката е естествена тематика, дружно с книгите и заниманията. Роланд Орчик превежда от сръбски, хърватски и словенски, на сръбски ще е и третата (след унгарската и румънската) версия на първия му разказ. Етническият маджарин идва в страната през 1992 година, откакто претърпява цялото си детство в Югославия. Смята, че национализмът в страната му припомня за равнищата от осемдесетте години, въпреки да не вижда опция за съществени проблеми със съседите.

Вярва в единна Европа, само че не харесва метода, по който работи. " Единственото нещо за Европейския съюз са парит. Ако не са те, ще се избият, " споделя той, имайки поради политическия хайлайф. Затова на изборите може и да гласоподава за тогавашната " партия смешка ". " Те работят и одобряват това серизно. Да си европеец, значи да действаш, не просто да приказваш. "

Същевременно познава доста хора, които биха дали своят вот за " Фидес " на всевъзможни избори, единствено с цел да не се върнат социалистите, управлявали преди идването на Орбан. Признава, че " Фидес " не са чернобели. " Орбан направи и положителни неща. Предложи поданство на диаспората, несъмнено за лични цели, и отхвърли да работи с Международния валутен фонд, когато Унгария закъса при започване на десетилетието. Иначе ситуацията в страната щеше да е доста по-лошо. "


© Ангел Петров

Другата Унгария

На километър разстояние, по пътя сред университета и Тиса, дребен бар свързва Унгария не с Войводина, откъдето е Орчик, а с Иран. Саид е студент по фармация, който държи бар на метри от университета, и тематика за него са не евроизборите, а бизнесът. След година в Будапеща и година в Сегед иранецът счита, че въпреки " държавното управление да пречи " и бюрокрацията да основава пречки, " можеш да правиш добър бизнес " и в двата града. " Няма проблеми за нас. Може би ще остана, " споделя той, до момента в който в заведението му се събират турци, араби, пакистанци и унгарци. Твърди, че в града има стотици студенти, които са от Иран, също като него.

Търсенето на поданици, които се интересуват от евроизборите, продължава. Млада унгарка се съгласява да приказва, предупреждавайки, че британският ѝ не е добър, само че реагира ненадейно на думите, че на 26 май ще се гласоподава за нещо.


© Ангел Петров

Изведнъж, на сцената на прилежащия площад на метри от нея, езиковата преграда пада. На мястото пред ректората, където се приготвяше фолклорният фестивал, зазвучава музика. " Шарена гайда изписана, с мъниста нанизана, свирам, пея, оро играм... " Две дами в дребната група на сцената пеят на български, а няколко други в публиката (стотици са се събрали да гледат) се хващат на хоро и припяват текста, както по-късно припяват " Назад, обратно, моме Калино ".

Агнеш и Пирош имат и друга работа, с изключение на да приказват български с непознати, откакто слизат от сцената. Двете обаче го владеят добре, съвсем без да са стъпвали в България и без да имат нещо общо със страната. Увличат се по българската музика поради обществант за фолклорни танци, известни в Унгария, само че има и друго. " От дребна съм славист, научих съветски и чешки, " споделя Пирош. " Но при българския танците бяха преди езика и в този момент двете неща се съчетаха. " Агнеш работи за българската общественост в Будапеща, където " Тракия зенекар " ( " Оркестър Тракия " ) има клуб. Научила е езика за пет години, приказва го добре, пее на него.

Жените, танцували на музиката им, също са унгарки. Разликата е, че не знаят български - просто доста харесват текстовете. Говорят свободно британски, само че се мръщят даже при шеговитото подхвърляне, че това е най-хубавият миг да обсъдят изборните си желания. Сякаш населяват друга Унгария, която живее с разликите и се интересува от тях и от която нито Орбан (както твърди опозицията), нито някой различен би могъл да изкара от Европа.

Повече за Партията на кучето с двете опашки и " Оркестър Тракия " четете в " Дневник ".