Боян говори за смъртта: Не ме е страх, за мен това е ново измерение, нов свят. Загубата ще е за близките
Кадри: bTV
" Винаги се пробвам да надскоча себе си, по този начин ми е забавно, по този начин чуствам, че върша последваща крачка, ч не не тъпча в предходните си постиженията си, да се веселя на венците, с които непрестанно ме кичат. Искам да има нещо ново, забавно, същинско. Над 8600 си толкоз освободен, чустваш, че към този момент не си на този свят ", споделя той самият в остарели изявленията по bTV.
" Това със смъртите съм решил от дълго време, че не ми тежи, не е нещо, което да ме спре, да ме подтисне или да ме разколебае. Планините дават и взимат. Хората тук са починали с финален взор към планината. Това, което са желали да го създадат. Не мисля, че са страдали. Така е организиран живота. Ще се забележим някой ден горе и ще продължим раздумката до каква степен сме стигнали. Те ще ми покажат какво има горе за катерене. Така си го представям. Нямам никакъв боязън от гибелта, всички сме преходни. Страхът е, че оставяш празнота при близките. Страданието е за тях. За нас...ние към този момент сме в друго измерение ", споделя Боян в изявление с Деси Стоянова.
Аз не желая да се трансформирам в воин за оцеляването и по какъв начин излизам от всякъде, тъй като в един миг ориста ще каже: " Ха, тоя пък доста се отвори бе, дай да го притиснем малко повече ".
" Минах през всички ужасни неща на рака, косата ми падаше, всичко ми падаше, бях половин човек, по тази причина по-късно диабетът ми се стори като усмивка. Казах си, от това не се умира и подчиних заболяването на мен, а не тя да ме подчини "
Питат ме по какъв начин аз постоянно оставам жив, една другарка ми вика: Абе всички падаме и ставаме, но ти само ставаш постоянно. Никога не съм се отчайвал, това е все едно да отвориш малката врата на гибелта и да попиташ: " Може ли да вляза? ", а аз в противен случай - трещя я със размах и не желая да загивам. Но, в случай че стане, всички сме преходни, не считам, че ще е гига мега загуба. За околните ще бъде, за мен ще е нов свят, ново измерение ".
" Чуствам се подготвен. Рядко имам такова чуство, че всичко ми е наред, че от нищо не страда, че проучванията и показанията ми са положителни. Прекалено идеално ми е дори, малко е притеснително, при толкоз идеални условия не съм заминавал в никакъв случай, очаквам някоя изненада. Тя може да пристигна от всякъде, само че желая да се върна, желая да довърша този план, всеки връх за мен значи връщане в София ", това сподели на летището Боян Петров минути преди да замине за Шиша Пангма.
За жал той не се завърна, за жал чуството, че всичко е идеално е било лъжливо...
" Ние обичаме Боян и се радваме за него, в случай че той е благополучен в това ново измерение, в което се намира ", обявиха Сашо Кадиев и Деси Стоянова. Деси беше на последното нанагорнище към Мальовица дружно с Боян, което за жал трябваше да е първото от поредицата такива.
" Винаги се пробвам да надскоча себе си, по този начин ми е забавно, по този начин чуствам, че върша последваща крачка, ч не не тъпча в предходните си постиженията си, да се веселя на венците, с които непрестанно ме кичат. Искам да има нещо ново, забавно, същинско. Над 8600 си толкоз освободен, чустваш, че към този момент не си на този свят ", споделя той самият в остарели изявленията по bTV.
" Това със смъртите съм решил от дълго време, че не ми тежи, не е нещо, което да ме спре, да ме подтисне или да ме разколебае. Планините дават и взимат. Хората тук са починали с финален взор към планината. Това, което са желали да го създадат. Не мисля, че са страдали. Така е организиран живота. Ще се забележим някой ден горе и ще продължим раздумката до каква степен сме стигнали. Те ще ми покажат какво има горе за катерене. Така си го представям. Нямам никакъв боязън от гибелта, всички сме преходни. Страхът е, че оставяш празнота при близките. Страданието е за тях. За нас...ние към този момент сме в друго измерение ", споделя Боян в изявление с Деси Стоянова.
Аз не желая да се трансформирам в воин за оцеляването и по какъв начин излизам от всякъде, тъй като в един миг ориста ще каже: " Ха, тоя пък доста се отвори бе, дай да го притиснем малко повече ".
" Минах през всички ужасни неща на рака, косата ми падаше, всичко ми падаше, бях половин човек, по тази причина по-късно диабетът ми се стори като усмивка. Казах си, от това не се умира и подчиних заболяването на мен, а не тя да ме подчини "
Питат ме по какъв начин аз постоянно оставам жив, една другарка ми вика: Абе всички падаме и ставаме, но ти само ставаш постоянно. Никога не съм се отчайвал, това е все едно да отвориш малката врата на гибелта и да попиташ: " Може ли да вляза? ", а аз в противен случай - трещя я със размах и не желая да загивам. Но, в случай че стане, всички сме преходни, не считам, че ще е гига мега загуба. За околните ще бъде, за мен ще е нов свят, ново измерение ".
" Чуствам се подготвен. Рядко имам такова чуство, че всичко ми е наред, че от нищо не страда, че проучванията и показанията ми са положителни. Прекалено идеално ми е дори, малко е притеснително, при толкоз идеални условия не съм заминавал в никакъв случай, очаквам някоя изненада. Тя може да пристигна от всякъде, само че желая да се върна, желая да довърша този план, всеки връх за мен значи връщане в София ", това сподели на летището Боян Петров минути преди да замине за Шиша Пангма.
За жал той не се завърна, за жал чуството, че всичко е идеално е било лъжливо...
" Ние обичаме Боян и се радваме за него, в случай че той е благополучен в това ново измерение, в което се намира ", обявиха Сашо Кадиев и Деси Стоянова. Деси беше на последното нанагорнище към Мальовица дружно с Боян, което за жал трябваше да е първото от поредицата такива.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ