Доника Венкова на 70: Взела съм всичко от живота. Нищо не ме изкушава!
Къде изчезна Доника Венкова, същинска сензация в музикалния живот през 70-те години? Този въпрос вълнува феновете на ретро вълната в българската музика. Впрочем някои от ретро песните й, записвани с водещи оркестри като “София ”, звучат по-модерно и от много днешни части, установяват познавачи. Новите колекционери търсят плочите й, записите й се цифровизират и се разпространяват в интернет. Има подготвен, само че неиздаден албум. На Доника през днешния ден не й липсва сцената, твърди тя в изявление. Взела съм всичко от живота. Нищо не ме изкушава. Важно е хората към мен да са добре, цветята ми, балконът ми да е все по този начин зелен и да ме зарежда, споделя певицата, чиято запазена марка са дългите коси, ниският бретон и очилата.
Донка (Доника) Венкова е родена на 19 ноември 1947 година в село Горско Калугерово, Великотърновско, в фамилията на преселници от местността Вововица, Севлиевско. Името й се появява в българската сцена през 1971-ва, когато работи като солистка на оркестър “София”. От 1974 до 1977 година е солистка и на оркестър “Младост” при ГУСВ. В началото на 70-те се показва сполучливо на няколко интернационалните състезанието: “Интерталант”, Чехия - II премия - 1972, “Златният Орфей” - III премия - 1973, Касълбар, Ирландия - показва наградената с II премия ария на Морис Аладжем “Цвете на надеждата” - 1974, “Братиславска лира”, Чехия - III премия - 1975, Сопот, Полша - III премия за интерпретация на полска ария -1975 година Тя гастролира в телевизионни излъчвания и концертни стратегии в Германия, Чехия, Полша, Русия, Унгария, Сирия, Куба.
Естрадният прощъпалник на
Доника е затулен в мъгла
поне за необятната аудитория. Бивши фрагменти на Концертна дирекция обаче са запазили по някой и различен спомен за певческия й старт. Ако се има вяра на думите им, провинциалната гласовитка довтасала в бюро “Естрада” с дрипава и омачкана рокля. Лицето й било надупчено от акне, а в главата мязала на “разплетена дамаджана”. Печените соцпродуценти обаче надушили, че зад небрежната осанка и хипарското облекло се крие недодялан елмаз. Заложили на този “кон” и не сбъркали. “Когато пристигна при нас, още не беше приключила учебно заведение, доверява някогашен чиновник на Концертна дирекция. Отишла на море, не се прибрала и родителите й я търсеха с милиция. Нейсе, уредихме я някак си. Имаше доста прекрасен глас и можеше да стане световноизвестна певица, само че нямаше жанр. Казахме й, че би трябвало още да се учи, и я записахме на курс за естрадни артисти, който се организираше в тогавашния хотел “Севастопол”. Имаше момчета и девойки от цялата страна. Накрая обаче остана единствено Донка.
Посъветвахме я да постави едно “и” сред буквите на името си, щото Донка вървеше единствено за национална певица. Така се роди изпълнителката Доника Венкова.
Пееше доста хубаво,
но не беше пластична
Иначе го раздаваше семпло - панталонче, бяла якичка... В началото нямаше очила, само че по-късно от бюрото й сложиха очила с дебели стъкла, тъй като имаше огромен диоптър. Доколкото си припомням, я протежираше един Венко, който е брат на персоналния акордеонист на Лили. Много смислено момче, саксофонист, в този момент живее в Сан Франциско. Да, но Доника почна да се обича ту с тоя, ту с оня. Накрая се хвана с един елементарен човек, омъжи се и залезе”.
С Христо Кидиков
Доника покорява София през 1971 година с песните на Арета Франклин. Тя събира столичния елит, който няма къде другаде да послуша черна музика онлайн. Приема подражателството като насочна точка, метод да се усъвършенства. Когато столичният бар “София” стартира да се цялостни с гости поради нейните осъществявания, из музикалните среди плъзва слух за новото събитие. От възраждащия се оркестър “София” отиват скрито да я чуят, след което приключват оповестения конкурс за щатно място. И по този начин гласовитата певица
заема овакантеното след
катастрофата място на Паша Христова
в оркестър “София” и се трансформира в магнит за публиката
Всичко в моя живот се случи доста рано - огромната кариера, положителното семейство. Рано се омъжих, рано имах и внуци. Изпратих родителите си, до момента в който бях в разцвета на силите, а не дай си Боже да беше противоположното. Сега се веселя на всеки ден и намирам време за заниманията, които поддържат комфорта ми, споделя певицата.
Още в средата на 80-те тя предусеща, че сътрудниците й ще гладуват на старини, и умно отива да работи в разкош заведения в Гърция и Кипър. “И там стана по този начин, че ме сочеха с пръст по улиците и идваха да се снимат с мен. Но в никакъв случай не си разреших хладилникът ми да бъде празен, изяснява разграничаването си от България звездата. Когато от време на време се връща в страната при започване на демокрацията, се убеждава, че не е сбъркала: Новите големци ни канеха по приеми, на които имаше от пиле мляко, а под прозорците им хората се молеха за канче чорба и коричка самун. Казах си, че няма да стъпя повече на банкетите на измисления ни хайлайф”.
Легендата през днешния ден няма потребност да пее, с цел да се прехранва. Прави го единствено за наслаждение. Като на юбилейния концерт на Христо Кидиков - сътрудник и другар от дългите турнета с оркестър “София”. Очилатата изпълнителка се гордее, че за разлика от множеството си сътрудници в никакъв случай не е пяла на манифестации.
От единствения си наследник певицата има двама внуци - Ивайло - на 18, и Мила - на 25. Грижата за дома и градината, срещите с внуците и с другари дефинират ритъма на живота й.
Донка (Доника) Венкова е родена на 19 ноември 1947 година в село Горско Калугерово, Великотърновско, в фамилията на преселници от местността Вововица, Севлиевско. Името й се появява в българската сцена през 1971-ва, когато работи като солистка на оркестър “София”. От 1974 до 1977 година е солистка и на оркестър “Младост” при ГУСВ. В началото на 70-те се показва сполучливо на няколко интернационалните състезанието: “Интерталант”, Чехия - II премия - 1972, “Златният Орфей” - III премия - 1973, Касълбар, Ирландия - показва наградената с II премия ария на Морис Аладжем “Цвете на надеждата” - 1974, “Братиславска лира”, Чехия - III премия - 1975, Сопот, Полша - III премия за интерпретация на полска ария -1975 година Тя гастролира в телевизионни излъчвания и концертни стратегии в Германия, Чехия, Полша, Русия, Унгария, Сирия, Куба.
Естрадният прощъпалник на
Доника е затулен в мъгла
поне за необятната аудитория. Бивши фрагменти на Концертна дирекция обаче са запазили по някой и различен спомен за певческия й старт. Ако се има вяра на думите им, провинциалната гласовитка довтасала в бюро “Естрада” с дрипава и омачкана рокля. Лицето й било надупчено от акне, а в главата мязала на “разплетена дамаджана”. Печените соцпродуценти обаче надушили, че зад небрежната осанка и хипарското облекло се крие недодялан елмаз. Заложили на този “кон” и не сбъркали. “Когато пристигна при нас, още не беше приключила учебно заведение, доверява някогашен чиновник на Концертна дирекция. Отишла на море, не се прибрала и родителите й я търсеха с милиция. Нейсе, уредихме я някак си. Имаше доста прекрасен глас и можеше да стане световноизвестна певица, само че нямаше жанр. Казахме й, че би трябвало още да се учи, и я записахме на курс за естрадни артисти, който се организираше в тогавашния хотел “Севастопол”. Имаше момчета и девойки от цялата страна. Накрая обаче остана единствено Донка.
Посъветвахме я да постави едно “и” сред буквите на името си, щото Донка вървеше единствено за национална певица. Така се роди изпълнителката Доника Венкова.
Пееше доста хубаво,
но не беше пластична
Иначе го раздаваше семпло - панталонче, бяла якичка... В началото нямаше очила, само че по-късно от бюрото й сложиха очила с дебели стъкла, тъй като имаше огромен диоптър. Доколкото си припомням, я протежираше един Венко, който е брат на персоналния акордеонист на Лили. Много смислено момче, саксофонист, в този момент живее в Сан Франциско. Да, но Доника почна да се обича ту с тоя, ту с оня. Накрая се хвана с един елементарен човек, омъжи се и залезе”.
С Христо Кидиков
Доника покорява София през 1971 година с песните на Арета Франклин. Тя събира столичния елит, който няма къде другаде да послуша черна музика онлайн. Приема подражателството като насочна точка, метод да се усъвършенства. Когато столичният бар “София” стартира да се цялостни с гости поради нейните осъществявания, из музикалните среди плъзва слух за новото събитие. От възраждащия се оркестър “София” отиват скрито да я чуят, след което приключват оповестения конкурс за щатно място. И по този начин гласовитата певица
заема овакантеното след
катастрофата място на Паша Христова
в оркестър “София” и се трансформира в магнит за публиката
Всичко в моя живот се случи доста рано - огромната кариера, положителното семейство. Рано се омъжих, рано имах и внуци. Изпратих родителите си, до момента в който бях в разцвета на силите, а не дай си Боже да беше противоположното. Сега се веселя на всеки ден и намирам време за заниманията, които поддържат комфорта ми, споделя певицата.
Още в средата на 80-те тя предусеща, че сътрудниците й ще гладуват на старини, и умно отива да работи в разкош заведения в Гърция и Кипър. “И там стана по този начин, че ме сочеха с пръст по улиците и идваха да се снимат с мен. Но в никакъв случай не си разреших хладилникът ми да бъде празен, изяснява разграничаването си от България звездата. Когато от време на време се връща в страната при започване на демокрацията, се убеждава, че не е сбъркала: Новите големци ни канеха по приеми, на които имаше от пиле мляко, а под прозорците им хората се молеха за канче чорба и коричка самун. Казах си, че няма да стъпя повече на банкетите на измисления ни хайлайф”.
Легендата през днешния ден няма потребност да пее, с цел да се прехранва. Прави го единствено за наслаждение. Като на юбилейния концерт на Христо Кидиков - сътрудник и другар от дългите турнета с оркестър “София”. Очилатата изпълнителка се гордее, че за разлика от множеството си сътрудници в никакъв случай не е пяла на манифестации.
От единствения си наследник певицата има двама внуци - Ивайло - на 18, и Мила - на 25. Грижата за дома и градината, срещите с внуците и с другари дефинират ритъма на живота й.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ