Сега: България изпада в европейска безтегловност. Срещу Северна Македония не успя да намери нито един европейски аргумент
Кадър Севдалина Арнаудова, Facebook
" Ако хлапе се плези на батко си, а той му отвърти пестник и то ревне - на кого ще се скарате? Вероятно на по-големия, тъй като от него се чака по-разумно държание. Ето ви картината на българската дипломация в Европейски Съюз, където тече възпитателна процедура по какъв начин да се държи с дребния претендент за участие районен съд Македония. ", написа Светослав Терзиев в " Сега ".
България трагично съобщи, че постанова несъгласие на старта на договарянията за участие на Северна Македония, тъй като е угрижена Скопие да не внесе в Европейски Съюз нерешени двустранни проблеми, с които след това да се занимават останалите страни. Имало такова предписание и тя го съблюдава. Вицепремиерката и външна министърка Екатерина Захариева сподели на конференция в София на 3 ноември: " С нерешени двустранни въпроси няма по какъв начин да се влезе в Европейския съюз. Нито една страна не желае нерешени двустранни въпроси да влизат на кръглата маса - освен България, освен Германия ". Като върховен български посланик, тя би трябвало да познава разпоредбите на външната политика. Не пада по-долу и вицепремиерът и боен министър Красимир Каракачанов, който на 7 ноември съобщи в изявление за телевизия " България он еър ": " Самият Европейски Съюз си има задоволително доста проблеми и мисля, че на самата Европа не й би трябвало още един проблем на Балканите - с образуваните въз основата на кражбата на история измислени искания към България. Това не може да съществува повече ".
Ще излезе, че България прави огромна услуга на Европа посредством превантивна дипломация, за което следва да получи признателност. Само че по странна причина нито една европейска страна не се солидаризира с нейната позиция, а някои даже започнаха да я натискат да се откаже от ветото си, което прочее още не е публично, а е изразено единствено като желание преди срещата на Съвета по общи въпроси на Европейски Съюз на 8 декември.
Защо се получава такова неразбирателство?
Както подсказва семантиката на думата - заради непълен разсъдък. Българската дипломация не схваща на какви европейски правила се базира, а работи съгласно правилото да гони задачите си, пък след това да търси подобаващи правила за оправдаването им. Какво значи да не се инжектират двустранни проблеми в Европейски Съюз при приемането на нови членки? Това предписание бе упоменато за пръв път като добавка към Копенхагенските критерии от 1993 година за предстоящото отваряне на Европейски Съюз за страните от Централна и Източна Европа. В Заключенията на срещата на високо ниво в Копенхаген (21-23 юни 1993 г.) се споделя: " Европейският съвет разиска френското предложение за самодейност от страна на Европейски Съюз в поддръжка на Пакт за непоклатимост в Европа. Тази самодейност е ориентирана към гарантиране, че в практиката ще се ползва правилото, контрактуван сред европейските страни, по отношение на зачитането на границите и правата на малцинствата ".
От този Европейски съвет и до през днешния ден се помнят трите критерия от Копенхаген за участие в Европейски Съюз, само че е позабравена френската самодейност, наречена тогава Пактът " Баладюр " - по името на френския министър председател Едуар Баладюр, който я стартира с встъпителната си тирада на 8 април 1993 година Тя имаше забележителна роля, с цел да се отпушат договарянията за Петото (голямото) разширение през 2004 година с 10 страни плюс добавените през 2007 година България и Румъния. Пактът за непоклатимост бе утвърден на конференция в Париж на 21 март 1995 година За да се покаже неговият смисъл, Унгария и Румъния в навечерието на конференцията направиха декларация, че ще сключат контракт за отвод от териториални искания и за отбрана на унгарското малцинство в Румъния. Два дни по-рано Унгария подписа подобен контракт със Словакия. Постепенно пактът изигра своята помирителна роля и надзираването му бе трансферирано на ОССЕ, само че неговият главен принцип бе общопризнат като авансово изискване за начало на присъединителни договаряния с Европейски Съюз.
На него се опира в този момент и българският напън над районен съд Македония
Като декларира, че той изисква доказателства за добросъседство, България упорства, че Скопие не извършва Договора за другарство, доросъседство и съдействие, подписан на 1 август 2017 година Само че самата тя би трябвало да даде в Съвета на Европейски Съюз доказателства за нарушаването на контракта. За доказателства според Пакта за непоклатимост се одобряват териториалните искания и потискането на национално малцинство.
Ако районен съд Македония показваше с нещо, че се пробва да откъсне територия от България или че потиска българско малцинство вкъщи си, щеше неотложно да получи групов отвод за начало на договаряния. Но още с измененията в македонската конституция от 2 декември 2018 година бе записано, че " Републиката зачита суверенитета, териториалната целокупност и политическата самостоятелност на прилежащите страни ". Следователно аргументът за териториални искания не би издържал. Що се отнася до българско национално малцинство в Македония, България не споделя нищо за негово угнетяване, тъй като твърди, че македонците са от български генезис, т.е. става дума за болшинство, а не за малцинство. Пред Народното събрание Каракачанов съобщи: " Говорът на омразата е част от една политическа процедура, която цели построяването на една нова, друга от българската еднаквост, само че въз основа на ненавист на българския народ и всичко българско ". С други думи,
казусът е, че ни се плезят, другояче са нашенци
Няма по какъв начин с подобен дипломатически мотив да се търси европейска взаимност - изключително с позоваването на исторически и езикови съображения. От позицията на огромния батко Каракачанов самоуверено съобщи на 7 ноември: " Надявам се този леден душ да им подейства да излязат от своите илюзии, да докара до отрезвяване, сядане на масата и почтен разговор сред хора, които имат обща история и приказват един и същи език. Това чакам. Ако не – няма проблем, ние не бързаме (...) 28 години спориха с Гърция. Ние сме подготвени и на подобен дълъг диалог “.
Идентични ли са въпросите на Гърция и България с Македония и за какво Гърция срещаше схващане в Европейски Съюз, а България - не? Когато Атина претендираше Република Македония да си смени името, изтъкваше, че съдържа териториални искания към нейната северна провинция Македония. При съществуването на териториален спор нямаше по какъв начин Европейски Съюз да стартира договаряния със Скопие, въпреки че Македония има статут на претендент за участие още от 2005 година България безшумно недоволства, че новото име Република Северна Македония, което има географска яснота, изключва рекламация към гръцката провинция, която е на юг, само че оставя двусмислие във връзка с Пиринска Македония, която е на север. Скопие се кълне, че няма такива задни мисли и София не слага остро този въпрос.
С какъв дипломатически багаж отива Екатерина Захариева на преговорната маса в Брюксел? Колкото и да рови в дамската си чантичка, няма да изкара нито един мотив, който да звучи по европейски. Иначе за вътрешна приложимост може да откри всевъзможни такъми.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
" Ако хлапе се плези на батко си, а той му отвърти пестник и то ревне - на кого ще се скарате? Вероятно на по-големия, тъй като от него се чака по-разумно държание. Ето ви картината на българската дипломация в Европейски Съюз, където тече възпитателна процедура по какъв начин да се държи с дребния претендент за участие районен съд Македония. ", написа Светослав Терзиев в " Сега ".
България трагично съобщи, че постанова несъгласие на старта на договарянията за участие на Северна Македония, тъй като е угрижена Скопие да не внесе в Европейски Съюз нерешени двустранни проблеми, с които след това да се занимават останалите страни. Имало такова предписание и тя го съблюдава. Вицепремиерката и външна министърка Екатерина Захариева сподели на конференция в София на 3 ноември: " С нерешени двустранни въпроси няма по какъв начин да се влезе в Европейския съюз. Нито една страна не желае нерешени двустранни въпроси да влизат на кръглата маса - освен България, освен Германия ". Като върховен български посланик, тя би трябвало да познава разпоредбите на външната политика. Не пада по-долу и вицепремиерът и боен министър Красимир Каракачанов, който на 7 ноември съобщи в изявление за телевизия " България он еър ": " Самият Европейски Съюз си има задоволително доста проблеми и мисля, че на самата Европа не й би трябвало още един проблем на Балканите - с образуваните въз основата на кражбата на история измислени искания към България. Това не може да съществува повече ".
Ще излезе, че България прави огромна услуга на Европа посредством превантивна дипломация, за което следва да получи признателност. Само че по странна причина нито една европейска страна не се солидаризира с нейната позиция, а някои даже започнаха да я натискат да се откаже от ветото си, което прочее още не е публично, а е изразено единствено като желание преди срещата на Съвета по общи въпроси на Европейски Съюз на 8 декември.
Защо се получава такова неразбирателство?
Както подсказва семантиката на думата - заради непълен разсъдък. Българската дипломация не схваща на какви европейски правила се базира, а работи съгласно правилото да гони задачите си, пък след това да търси подобаващи правила за оправдаването им. Какво значи да не се инжектират двустранни проблеми в Европейски Съюз при приемането на нови членки? Това предписание бе упоменато за пръв път като добавка към Копенхагенските критерии от 1993 година за предстоящото отваряне на Европейски Съюз за страните от Централна и Източна Европа. В Заключенията на срещата на високо ниво в Копенхаген (21-23 юни 1993 г.) се споделя: " Европейският съвет разиска френското предложение за самодейност от страна на Европейски Съюз в поддръжка на Пакт за непоклатимост в Европа. Тази самодейност е ориентирана към гарантиране, че в практиката ще се ползва правилото, контрактуван сред европейските страни, по отношение на зачитането на границите и правата на малцинствата ".
От този Европейски съвет и до през днешния ден се помнят трите критерия от Копенхаген за участие в Европейски Съюз, само че е позабравена френската самодейност, наречена тогава Пактът " Баладюр " - по името на френския министър председател Едуар Баладюр, който я стартира с встъпителната си тирада на 8 април 1993 година Тя имаше забележителна роля, с цел да се отпушат договарянията за Петото (голямото) разширение през 2004 година с 10 страни плюс добавените през 2007 година България и Румъния. Пактът за непоклатимост бе утвърден на конференция в Париж на 21 март 1995 година За да се покаже неговият смисъл, Унгария и Румъния в навечерието на конференцията направиха декларация, че ще сключат контракт за отвод от териториални искания и за отбрана на унгарското малцинство в Румъния. Два дни по-рано Унгария подписа подобен контракт със Словакия. Постепенно пактът изигра своята помирителна роля и надзираването му бе трансферирано на ОССЕ, само че неговият главен принцип бе общопризнат като авансово изискване за начало на присъединителни договаряния с Европейски Съюз.
На него се опира в този момент и българският напън над районен съд Македония
Като декларира, че той изисква доказателства за добросъседство, България упорства, че Скопие не извършва Договора за другарство, доросъседство и съдействие, подписан на 1 август 2017 година Само че самата тя би трябвало да даде в Съвета на Европейски Съюз доказателства за нарушаването на контракта. За доказателства според Пакта за непоклатимост се одобряват териториалните искания и потискането на национално малцинство.
Ако районен съд Македония показваше с нещо, че се пробва да откъсне територия от България или че потиска българско малцинство вкъщи си, щеше неотложно да получи групов отвод за начало на договаряния. Но още с измененията в македонската конституция от 2 декември 2018 година бе записано, че " Републиката зачита суверенитета, териториалната целокупност и политическата самостоятелност на прилежащите страни ". Следователно аргументът за териториални искания не би издържал. Що се отнася до българско национално малцинство в Македония, България не споделя нищо за негово угнетяване, тъй като твърди, че македонците са от български генезис, т.е. става дума за болшинство, а не за малцинство. Пред Народното събрание Каракачанов съобщи: " Говорът на омразата е част от една политическа процедура, която цели построяването на една нова, друга от българската еднаквост, само че въз основа на ненавист на българския народ и всичко българско ". С други думи,
казусът е, че ни се плезят, другояче са нашенци
Няма по какъв начин с подобен дипломатически мотив да се търси европейска взаимност - изключително с позоваването на исторически и езикови съображения. От позицията на огромния батко Каракачанов самоуверено съобщи на 7 ноември: " Надявам се този леден душ да им подейства да излязат от своите илюзии, да докара до отрезвяване, сядане на масата и почтен разговор сред хора, които имат обща история и приказват един и същи език. Това чакам. Ако не – няма проблем, ние не бързаме (...) 28 години спориха с Гърция. Ние сме подготвени и на подобен дълъг диалог “.
Идентични ли са въпросите на Гърция и България с Македония и за какво Гърция срещаше схващане в Европейски Съюз, а България - не? Когато Атина претендираше Република Македония да си смени името, изтъкваше, че съдържа териториални искания към нейната северна провинция Македония. При съществуването на териториален спор нямаше по какъв начин Европейски Съюз да стартира договаряния със Скопие, въпреки че Македония има статут на претендент за участие още от 2005 година България безшумно недоволства, че новото име Република Северна Македония, което има географска яснота, изключва рекламация към гръцката провинция, която е на юг, само че оставя двусмислие във връзка с Пиринска Македония, която е на север. Скопие се кълне, че няма такива задни мисли и София не слага остро този въпрос.
С какъв дипломатически багаж отива Екатерина Захариева на преговорната маса в Брюксел? Колкото и да рови в дамската си чантичка, няма да изкара нито един мотив, който да звучи по европейски. Иначе за вътрешна приложимост може да откри всевъзможни такъми.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ