Скокът на Бълхата
Кадър от Fleabag
" Ще ви разсмее толкоз мощно, че ще ви пристигна изведнъж, когато ви удари под кръста. " Така Вики Джоунс, креативен сътрудник и драматург на пиесата Fleabag, разказва нейната авторка и своя най-хубава другарка Фийби Уолър-Бридж. След два златни глобуса, четири награди Emmy и десетки други номинации и разпродадени салони по целия свят светът не изпуска от очи нищо, в което попадат трите имена на 35-годишната англичанка (която даже има малко синя кръв, само че избира да не го употребявате против нея).
Като се стартира от двата сезона на сериала Fleabag по едноименния моноспектакъл, шпионската кримка Killing Eve, сантименталната трилър-комедия RUN, стартирала неотдавна по HBO, или дълго чакания нов филм от поредицата за Джеймс Бонд, където Фийби Уолър-Бридж е поканена особено като гост-сценарист, " с цел да вдъхне малко живот " на новите завършения на облика.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В предходния епизод
Историята на Fleabag стартира, когато Фийби е на 27 години и, както сама го разказва, я обзема ужасяващ цинизъм към актуалното общество, което непрестанно облъчва младите дами с послания по какъв начин би трябвало да са повече или по-малко женствени или повече или по-малко феминистки. Всички стандарти за дамите в днешно време, както и крайните проявления на ответните им феминистки реакции я карат да се плъзне гладко към депресията, от която в действителност се ражда обликът на Fleabag . Така е позната и героинята ѝ, която тя сама изиграва в пиесата и по-късно в едноименния сериал. Fleabag й оказва помощ да изрече неизречената истина, подправена с малко тъмен комизъм и самоирония, въоръжена единствено с изострен език, яркочервен пуловер и червило. " Един ден Fleabag се разсъни пред аудитория, вперила очи в нея, тъй че какво ѝ оставаше, с изключение на да направи това, което умее най-добре - да им изнесе зрелище. "
Моноспектакълът Fleabag стартира като 10-минутен монолог, написан за една от обичайните вечери за къси разкази в Leicester Square Theater в Лондон. Ентусиазмът, с който тълпата го приема, дава вяра на Фийби и нейната неизменима партньорка в креативните инициативи, Вики Джоунс да стартират обществена акция за набиране на средства в платформата за дарения Kickstarter, с цел да показват пиесата на най-големия фестивал за изкуства - The Fringe, в Единбург през 2013 година Един месец и 4000 паунда по-късно двете се прибират оттова с огромната премия на рецензията, разпродадени билети за всички техни представления, доказана режисура в програмата на Soho Theater в Лондон и предложение от BBC за акомодация на текста като ефирен сериал. Сценарият на пилотния епизод лишава съвсем година, на финала на която Фийби едвам не изгубва предлагането заради голямото закъснение. В последна сметка Fleabag стига до екран с помощта на шепата хора, които имат вяра в създателката ѝ безусловно. Както Фийби Уолър-Бридж споделя в бележките си към сюжета: " Тези два сезона ми демонстрираха, че твоята работа е тъкмо толкоз мощна, колкото са екипът и джинът в тоника ти . "
Участват още
Главно настоящо лице в този екип е Вики Джоунс, режисьор на театралната версия на Fleabag и виновен редактор на първи сезон от телевизионната поредност. Фийби среща Джоунс малко откакто приключва Кралската академия за театрално изкуство, когато няма работа и съвсем никакво самочувствие, само че има належаща потребност да измисли по какъв начин това да се промени. Въпреки че учи за актриса, Фийби стартира да написа още в академията, тъй като е отегчена от еднообразието на текстовете и монолозите, които получава в класа си, само че в никакъв случай не позволява, че с изключение на с актьорска игра има късмет да се занимава с писане съществено. Докато не се среща с Вики Джоунс, млада драматуржка, която също се пробва да си проправи път в актуалния спектакъл. Двете стават опора една на друга.
Заедно основават свое театрално студио - DryWrite, и стартират да провеждат лични вечери за дебютиращи театрални текстове в дребен пъб в Източен Лондон. " Вики вярваше в мен толкоз мощно, че аз сама спирах да се опасявам и започвах да пиша единствено за нея - с цел да я разсмея, разплача, разчувствам, или изненадам. " Вики е и първият фен освен на оня 10-минутен монолог, който поставя началото на Fleabag, само че и на по-голямата част от творчеството на Фийби. " Правилото беше - всичко, което успее да я разсмее или провокира реакция, остава, всичко, което я остави равнодушна, отпада. " Тя е и вдъхновението за облика на най-хубавата другарка на Fleabag в пиесата и телевизионната версия. По време на работата над сюжета за пилотния епизод Фийби опитва да изиграе някои от репликите в общата им кухня, имитирайки диалог с публиката. Вики я записва с телефона си и най-после на записа споделя единствено: " Остави го по този начин в сериала. " Този прийом става една от отличителните и най-силни черти на телевизионната поредност, героинята на Fleabag " приказва " със феновете от другата страна на камерата, тъкмо както би правила с най-хубав другар.
Освен от другарството ѝ с Вики Джоунс някои от най-хубавите попадения във филмите на Фийби Уолър-Бридж са въодушевени от личния ѝ живот. Преди Fleabag тя основава сериала Crashing по Channel 4 - за група младежи, които живеят дружно непредпазливо в изоставената постройка на остаряла болница, до момента в който съумеят да си разрешат обичайно жилище чартърен в Лондон. Главната героиня Лулу, изиграна от Фийби Уолър-Бридж, безусловно разбърква животите им, като се появява изведнъж с банджото си след малко пътешестване из Европа. Следва серия от комични обстановки, някои от които въодушевени точно от безпаричния живот на младите актьори в Лондон. Чарът на Лулу се крие в песните, които импровизира и съчинява на банджото си, с цел да заяви някои от най-неудобните истини, които другояче ѝ е мъчно да изрече. Тези Truth songs са непосредствено заимствани от песните, които дружно със сестра й Изабел измислят, до момента в който порастват дружно. Част от музиката към Fleabag по-късно е композирана от самата Изабел.
Илюстрация
Run направи премиера в HBO в средата на април
Увеличаване
Run направи премиера в HBO в средата на април
Смаляване
Най-скорошният план на Фийби и Вики Джоунс - сериалът Run по HBO, също е въодушевен от същинска история. В ранните години на другарството им двете си дават заричане, че в случай че някоя от тях някой ден се окаже в глупава или заплетена житейска обстановка, от която желае да се измъкне, ще даде знак с кодовата дума RUN и двете ще зарежат всичко и ще отпрашат в незнайна посока. Това е и завръзката на сериала, по-голямата част от който е по концепция и реализация на Вики Джоунс. В RUN с изключение на като продуцент Фийби Уолър-Бридж взе участие единствено с епизодична роля. Въпреки това динамичността на действието е сходна със същата в сериала Killing Eve, различен извънредно сполучлив план на англичанката.
Killing Eve на пръв взор не би могъл да е по-далеч от Fleabag или предходните планове на Уолър-Бридж. Сериалът се базира на престъпните новели " Кодово име Вилянел " и изненадва с две съвсем революционни неща за жанра на шпионския трилър: и двете основни героини са дами, а разговорът с изключение на динамичен и жив е фалшифициран с неподражаемия комизъм на Уолър-Бридж. Първият сезон е събитие, което надминава упованията за гледаемост, номиниран е за премия " Еми " за най-хубав сюжет за трагичен сериал, както и за най-хубава актриса в драма (Sandra Oh) и поддържаща актриса, в същото време с номинациите и последвали статуетки на Fleabag за най-хубав комедиен сериал и най-хубава актриса в комедия.
Killing Eve
След суперуспешния първи сезон на Killing Eve Уолър-Бридж остава единствено като изпълнителен продуцент на втори и съвсем напълно се отдръпва от трети сезон, чиято публика понижава фрапантно, в огромна степен поради неналичието на нейния почерк в обратите на историята и динамичността на разговора и персонажите.
Вероятно тъкмо те са повода екипът на новия филм за Джеймс Бонд, чиято премиера се отсрочва към този момент няколко пъти, да избърза да я притегли към сценаристите си, с цел да им помогне с работата по към този момент съвсем приключения текст.
Сюжетът
Най-важното нещо, към което Фийби Уолър-Бридж постоянно се стреми, е да изненада публиката. Никога не би трябвало да знаеш какво ще се случи, другояче не е занимателно. По време на миналогодишната гала на премиите BAFTA, където Фийби Уолър-Бридж е оповестена за английски актьор на годината, артистът, сценарист и музикант Доналд Глоувър (Childish Gambino) я показва с думите: " В днешно време е доста мъчно за изненадаш фена, ние сме като апатични младежи, които разполагат с безкрайни благоприятни условия и запаси и сме все по-отегчени заради непрекъснатия си достъп до наличие. Затова е извънредно рядко и доста вълнуващо, когато видиш нещо в действителност ново и изненадващо. Фийби има неповторим гений за това. "
Това е и мотивацията ѝ за втори сезон на Fleabag, който в началото отхвърля да направи. После стартира да се чуди какво е последното нещо, което публиката би очаквала от облика на Fleabag. Сезон две е отговорът, който в резюме звучи по този начин: Да се обърне към вярата. Тъй като продължението е основано напълно за дребния екран и не се базира на пиесата, в него липсва част от обществената рецензия на истинския текст, само че не липсва нищо от острия комизъм, прямотата и проникновеността на основната героиня. Това, както предизвестява и първата имитация в сезона, е любовна история.
Финалната сцена на сериала ще разбие сърцето ви и ще го събере още веднъж, все едно тази история е ваша. Тя се случва на автобусна спирка някъде в Лондон, на чието мръсно стъкло грее крив графитен надпис на кирилица: " Животе! " Никъде не открих пояснение на този подробност и дали това е инцидентно, а в сюжета към финалната сцена липсва сходно конкретизиране. Но все пак аз имам вяра, че това е мигане персонално към мен. Не към всички фенове, които биха прочели надписа на кирилица, а тъкмо към мен. Fleabag те кара да се чувстваш тъкмо по този начин - " или всички се усещат по този метод от време на време и просто никой не приказва за това, или аз съм тотално сама на света ".
[Shutterstock]
Епилог
Шест години след първото появяване на Fleabag на сцена, два телевизионни сезона и няколко постановки в разнообразни театри по света, в това число няколко изцяло разпродадени представления, предишния септември пиесата се завърна в театъра за едно последно турне. Представленията бяха оповестени като последната среща на Fleabag с публиката, изключително след многократния безапелационен отвод на нейната авторка да направи още един ефирен сезон. С това персонално аз изгубих и последната вяра да виждам пиесата, откакто всяка от оповестените дати беше изцяло разпродадена за дни. И това евентуално щеше да си остане по този начин, в случай че светът не се беше преобърнал с главата надолу няколко месеца по-късно и застинал в самотата на изолацията.
В отговор на новата действителност през април екипът на Fleabag единомислещо реши да пусне представлението онлайн с благотворителна цел. Срещу 5 паунда всеки може да си купи билет за оригинала на Fleabag от дивана си на уеб страницата на Soho Theater , а всички доходи отиват в поддръжка за най-различни здравни организации по света. Само за няколко дни представлението събра $1 милион от онлайн продажби, а заради огромния триумф на самодейността времето, в което може да се гледа онлайн, беше удължено до 31 май.
Какво следва?
Засега е несъмнено единствено,че дни след фурора на премиите Emmy Фийби Уолър-Бридж подписва контракт за 20 милиона $ на година с Amazon за нови телевизионни продукции в мрежата им. Красноречиви са мненията, че огромният победител от договорката в действителност е Amazon, а не противоположното, тъй като са съумели да привлекат най-голямото и нашумяло име в телевизионната промишленост сега. Доста огромен скок за едно момиче от западен Лондон, което като дребна всички наричали Flea (бълха).
" Ще ви разсмее толкоз мощно, че ще ви пристигна изведнъж, когато ви удари под кръста. " Така Вики Джоунс, креативен сътрудник и драматург на пиесата Fleabag, разказва нейната авторка и своя най-хубава другарка Фийби Уолър-Бридж. След два златни глобуса, четири награди Emmy и десетки други номинации и разпродадени салони по целия свят светът не изпуска от очи нищо, в което попадат трите имена на 35-годишната англичанка (която даже има малко синя кръв, само че избира да не го употребявате против нея).
Като се стартира от двата сезона на сериала Fleabag по едноименния моноспектакъл, шпионската кримка Killing Eve, сантименталната трилър-комедия RUN, стартирала неотдавна по HBO, или дълго чакания нов филм от поредицата за Джеймс Бонд, където Фийби Уолър-Бридж е поканена особено като гост-сценарист, " с цел да вдъхне малко живот " на новите завършения на облика.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В предходния епизод
Историята на Fleabag стартира, когато Фийби е на 27 години и, както сама го разказва, я обзема ужасяващ цинизъм към актуалното общество, което непрестанно облъчва младите дами с послания по какъв начин би трябвало да са повече или по-малко женствени или повече или по-малко феминистки. Всички стандарти за дамите в днешно време, както и крайните проявления на ответните им феминистки реакции я карат да се плъзне гладко към депресията, от която в действителност се ражда обликът на Fleabag . Така е позната и героинята ѝ, която тя сама изиграва в пиесата и по-късно в едноименния сериал. Fleabag й оказва помощ да изрече неизречената истина, подправена с малко тъмен комизъм и самоирония, въоръжена единствено с изострен език, яркочервен пуловер и червило. " Един ден Fleabag се разсъни пред аудитория, вперила очи в нея, тъй че какво ѝ оставаше, с изключение на да направи това, което умее най-добре - да им изнесе зрелище. "
Моноспектакълът Fleabag стартира като 10-минутен монолог, написан за една от обичайните вечери за къси разкази в Leicester Square Theater в Лондон. Ентусиазмът, с който тълпата го приема, дава вяра на Фийби и нейната неизменима партньорка в креативните инициативи, Вики Джоунс да стартират обществена акция за набиране на средства в платформата за дарения Kickstarter, с цел да показват пиесата на най-големия фестивал за изкуства - The Fringe, в Единбург през 2013 година Един месец и 4000 паунда по-късно двете се прибират оттова с огромната премия на рецензията, разпродадени билети за всички техни представления, доказана режисура в програмата на Soho Theater в Лондон и предложение от BBC за акомодация на текста като ефирен сериал. Сценарият на пилотния епизод лишава съвсем година, на финала на която Фийби едвам не изгубва предлагането заради голямото закъснение. В последна сметка Fleabag стига до екран с помощта на шепата хора, които имат вяра в създателката ѝ безусловно. Както Фийби Уолър-Бридж споделя в бележките си към сюжета: " Тези два сезона ми демонстрираха, че твоята работа е тъкмо толкоз мощна, колкото са екипът и джинът в тоника ти . "
Участват още
Главно настоящо лице в този екип е Вики Джоунс, режисьор на театралната версия на Fleabag и виновен редактор на първи сезон от телевизионната поредност. Фийби среща Джоунс малко откакто приключва Кралската академия за театрално изкуство, когато няма работа и съвсем никакво самочувствие, само че има належаща потребност да измисли по какъв начин това да се промени. Въпреки че учи за актриса, Фийби стартира да написа още в академията, тъй като е отегчена от еднообразието на текстовете и монолозите, които получава в класа си, само че в никакъв случай не позволява, че с изключение на с актьорска игра има късмет да се занимава с писане съществено. Докато не се среща с Вики Джоунс, млада драматуржка, която също се пробва да си проправи път в актуалния спектакъл. Двете стават опора една на друга.
Заедно основават свое театрално студио - DryWrite, и стартират да провеждат лични вечери за дебютиращи театрални текстове в дребен пъб в Източен Лондон. " Вики вярваше в мен толкоз мощно, че аз сама спирах да се опасявам и започвах да пиша единствено за нея - с цел да я разсмея, разплача, разчувствам, или изненадам. " Вики е и първият фен освен на оня 10-минутен монолог, който поставя началото на Fleabag, само че и на по-голямата част от творчеството на Фийби. " Правилото беше - всичко, което успее да я разсмее или провокира реакция, остава, всичко, което я остави равнодушна, отпада. " Тя е и вдъхновението за облика на най-хубавата другарка на Fleabag в пиесата и телевизионната версия. По време на работата над сюжета за пилотния епизод Фийби опитва да изиграе някои от репликите в общата им кухня, имитирайки диалог с публиката. Вики я записва с телефона си и най-после на записа споделя единствено: " Остави го по този начин в сериала. " Този прийом става една от отличителните и най-силни черти на телевизионната поредност, героинята на Fleabag " приказва " със феновете от другата страна на камерата, тъкмо както би правила с най-хубав другар.
Освен от другарството ѝ с Вики Джоунс някои от най-хубавите попадения във филмите на Фийби Уолър-Бридж са въодушевени от личния ѝ живот. Преди Fleabag тя основава сериала Crashing по Channel 4 - за група младежи, които живеят дружно непредпазливо в изоставената постройка на остаряла болница, до момента в който съумеят да си разрешат обичайно жилище чартърен в Лондон. Главната героиня Лулу, изиграна от Фийби Уолър-Бридж, безусловно разбърква животите им, като се появява изведнъж с банджото си след малко пътешестване из Европа. Следва серия от комични обстановки, някои от които въодушевени точно от безпаричния живот на младите актьори в Лондон. Чарът на Лулу се крие в песните, които импровизира и съчинява на банджото си, с цел да заяви някои от най-неудобните истини, които другояче ѝ е мъчно да изрече. Тези Truth songs са непосредствено заимствани от песните, които дружно със сестра й Изабел измислят, до момента в който порастват дружно. Част от музиката към Fleabag по-късно е композирана от самата Изабел.
Илюстрация
Run направи премиера в HBO в средата на април
Увеличаване
Run направи премиера в HBO в средата на април
Смаляване
Най-скорошният план на Фийби и Вики Джоунс - сериалът Run по HBO, също е въодушевен от същинска история. В ранните години на другарството им двете си дават заричане, че в случай че някоя от тях някой ден се окаже в глупава или заплетена житейска обстановка, от която желае да се измъкне, ще даде знак с кодовата дума RUN и двете ще зарежат всичко и ще отпрашат в незнайна посока. Това е и завръзката на сериала, по-голямата част от който е по концепция и реализация на Вики Джоунс. В RUN с изключение на като продуцент Фийби Уолър-Бридж взе участие единствено с епизодична роля. Въпреки това динамичността на действието е сходна със същата в сериала Killing Eve, различен извънредно сполучлив план на англичанката.
Killing Eve на пръв взор не би могъл да е по-далеч от Fleabag или предходните планове на Уолър-Бридж. Сериалът се базира на престъпните новели " Кодово име Вилянел " и изненадва с две съвсем революционни неща за жанра на шпионския трилър: и двете основни героини са дами, а разговорът с изключение на динамичен и жив е фалшифициран с неподражаемия комизъм на Уолър-Бридж. Първият сезон е събитие, което надминава упованията за гледаемост, номиниран е за премия " Еми " за най-хубав сюжет за трагичен сериал, както и за най-хубава актриса в драма (Sandra Oh) и поддържаща актриса, в същото време с номинациите и последвали статуетки на Fleabag за най-хубав комедиен сериал и най-хубава актриса в комедия.
Killing Eve
След суперуспешния първи сезон на Killing Eve Уолър-Бридж остава единствено като изпълнителен продуцент на втори и съвсем напълно се отдръпва от трети сезон, чиято публика понижава фрапантно, в огромна степен поради неналичието на нейния почерк в обратите на историята и динамичността на разговора и персонажите.
Вероятно тъкмо те са повода екипът на новия филм за Джеймс Бонд, чиято премиера се отсрочва към този момент няколко пъти, да избърза да я притегли към сценаристите си, с цел да им помогне с работата по към този момент съвсем приключения текст.
Сюжетът
Най-важното нещо, към което Фийби Уолър-Бридж постоянно се стреми, е да изненада публиката. Никога не би трябвало да знаеш какво ще се случи, другояче не е занимателно. По време на миналогодишната гала на премиите BAFTA, където Фийби Уолър-Бридж е оповестена за английски актьор на годината, артистът, сценарист и музикант Доналд Глоувър (Childish Gambino) я показва с думите: " В днешно време е доста мъчно за изненадаш фена, ние сме като апатични младежи, които разполагат с безкрайни благоприятни условия и запаси и сме все по-отегчени заради непрекъснатия си достъп до наличие. Затова е извънредно рядко и доста вълнуващо, когато видиш нещо в действителност ново и изненадващо. Фийби има неповторим гений за това. "
Това е и мотивацията ѝ за втори сезон на Fleabag, който в началото отхвърля да направи. После стартира да се чуди какво е последното нещо, което публиката би очаквала от облика на Fleabag. Сезон две е отговорът, който в резюме звучи по този начин: Да се обърне към вярата. Тъй като продължението е основано напълно за дребния екран и не се базира на пиесата, в него липсва част от обществената рецензия на истинския текст, само че не липсва нищо от острия комизъм, прямотата и проникновеността на основната героиня. Това, както предизвестява и първата имитация в сезона, е любовна история.
Финалната сцена на сериала ще разбие сърцето ви и ще го събере още веднъж, все едно тази история е ваша. Тя се случва на автобусна спирка някъде в Лондон, на чието мръсно стъкло грее крив графитен надпис на кирилица: " Животе! " Никъде не открих пояснение на този подробност и дали това е инцидентно, а в сюжета към финалната сцена липсва сходно конкретизиране. Но все пак аз имам вяра, че това е мигане персонално към мен. Не към всички фенове, които биха прочели надписа на кирилица, а тъкмо към мен. Fleabag те кара да се чувстваш тъкмо по този начин - " или всички се усещат по този метод от време на време и просто никой не приказва за това, или аз съм тотално сама на света ".
[Shutterstock]
Епилог
Шест години след първото появяване на Fleabag на сцена, два телевизионни сезона и няколко постановки в разнообразни театри по света, в това число няколко изцяло разпродадени представления, предишния септември пиесата се завърна в театъра за едно последно турне. Представленията бяха оповестени като последната среща на Fleabag с публиката, изключително след многократния безапелационен отвод на нейната авторка да направи още един ефирен сезон. С това персонално аз изгубих и последната вяра да виждам пиесата, откакто всяка от оповестените дати беше изцяло разпродадена за дни. И това евентуално щеше да си остане по този начин, в случай че светът не се беше преобърнал с главата надолу няколко месеца по-късно и застинал в самотата на изолацията.
В отговор на новата действителност през април екипът на Fleabag единомислещо реши да пусне представлението онлайн с благотворителна цел. Срещу 5 паунда всеки може да си купи билет за оригинала на Fleabag от дивана си на уеб страницата на Soho Theater , а всички доходи отиват в поддръжка за най-различни здравни организации по света. Само за няколко дни представлението събра $1 милион от онлайн продажби, а заради огромния триумф на самодейността времето, в което може да се гледа онлайн, беше удължено до 31 май.
Какво следва?
Засега е несъмнено единствено,че дни след фурора на премиите Emmy Фийби Уолър-Бридж подписва контракт за 20 милиона $ на година с Amazon за нови телевизионни продукции в мрежата им. Красноречиви са мненията, че огромният победител от договорката в действителност е Amazon, а не противоположното, тъй като са съумели да привлекат най-голямото и нашумяло име в телевизионната промишленост сега. Доста огромен скок за едно момиче от западен Лондон, което като дребна всички наричали Flea (бълха).
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ