Кадър от Червено, твърде червено Чер-ве-ни бок-лу-ци! скандират протестиращите още

...
Кадър от Червено, твърде червено Чер-ве-ни бок-лу-ци! скандират протестиращите още
Коментари Харесай

Мама, татко и ДС

Кадър от " Червено, прекомерно алено "

" Чер-ве-ни бок-лу-ци! " скандират протестиращите още в началните фрагменти. Бързо разбираме, че това са разнообразни митинги – през 1989 и 2013 година Но за какво нищо не се е трансформирало за 24 години и какво може да докара смяната? Въпреки че не това са въпросите, от които се води Божина Панайотова в първия си пълнометражен филм " Червено, прекомерно алено ", тя дава един вероятен отговор. Но за това по-късно.

Премиерата на документалния автобиографичен филм на родената през 1982 година Божина Панайотова е в влиятелната секция " Панорама " на Берлинале (17 февруари) и единствено няколко седмици по-късно ще бъде излъчена на София Филм Фест.

Семейството на Божина напуща България през 1990 година Установяват се в Париж. Божина следва философия, по-късно постановка в реномирания университет " Ла Фемис ". Когато снима късометражния документален филм " Космонавти " за баба си и дядо си, с който през 2014 година взе участие на София Филм Фест, у нея се разсънва предпочитание да прекарва повече време в България. Един френски продуцент я поучава просто да вземе камера и да стартира да снима, даже към момента да няма идея. Французите се интересуват от Източна Европа.

Кадър от " Червено, прекомерно алено "

Така Божина стартира да води нещо като образен дневник, в който скоро попадат и митингите от 2013 година Младата режисьорка се разпознава с полезностите на протестиращите. В същото време усеща вътрешно несъгласие: тя е от поколението, което таман се е подготвило да става пионерче, когато системата се срутва. Към времето на социализма гледа с известна носталгия. Родителите й са имали опция да пътуват в чужбина, дядо й е карал мерцедес. Дали и тя не принадлежи към " алените отпадъци "?

Главният претекст на " Червено, прекомерно алено " е точно пътят на Божина обратно през историята на личното й семейство. Как по този начин дядо й е обиколил света? Били ли са привилегировани? Седим на скайп до нея, когато татко й и майка й от Франция се пробват да отговорят на всички нейни въпроси. Разискват по какъв начин ще подадат молба в Комисията по досиетата, с цел да ревизират какво има там за тях и за дядо й. Тук се крие силата на кино лентата: историята се развива по време на фотосите и самата режисьорка не знае къде ще я води.

Конфликтът сред щерка и родители се изостря до прекаленост. Защо Илия Павлов има две картини на татко й, който е художник? Защо майка й има досие на сътрудник от Държавна сигурност? И каква роля играе служителят на Държавна сигурност Трайко Шопов, неин непосредствен другар от това време? Самата Божина в една сцена се усъмнява, че ще успее да направи филм, толкоз мъчителни се оказват разкритията.
Но нещата са по-сложни, в сравнение с наподобяват на пръв взор, и филмът отстранява безапелационните оценки. Божина осъжда личния си, в един миг вманиачен взор. " Превърнах се във войниче с камера ", ще я чуем да споделя на финала. И въпреки всичко за нея и фамилията й филмът има лечебен резултат: " За да вървим напред, би трябвало да погледнем обратно. " Q&A
Божина Панайотова, режисьор

Колкото повече се доближаваш до Държавна сигурност във кино лентата, толкоз повече готовността на събеседниците ти да приказват с теб понижава. Защо Държавна сигурност е към момента един тип неразрешена територия?
Мисля, че повода е, че тази мрежа продължава да съществува по някакъв метод, че някои от хората към момента имат власт и това поддържа страха. Дори да не се страхуваш директно, че нещо неприятно може да ти се случи, въпреки всичко се цензурираш по някакъв метод, тъй като усещаш, че тези хора са мощни и водят играта в обществото и до през днешния ден.

Защо филмът ти, който е толкоз значим за България, няма българско финансиране?
Няколко пъти кандидатствахме в Националния кино център, само че без триумф. Имам възприятието, че това, че съм млад режисьор, не оказва помощ да получа поддръжка. Това ми се коства огромен проблем за киното в България - и други млади режисьори, чиито филми получават самопризнание на интернационалните фестивали, не съумяват да получат финансиране от НФЦ и търсят поддръжка от институции в други страни.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР