Учителят на Боян Петров разкри какво е видял при полета в Шиша Пангма: Усетих Боян, сам на върха!
Кадър БТВ
При полета в Шиша Пангма видях планина, която изглеждаше ужасно страшна. Красива, само че като пустиня. Усетих Боян уединен, самичък с върха.
Това показа биологът по БТВ Петко Петков, който е бил преподавател на изчезналия в Хималаите планинар Боян Петров и оглави акцията по издирването му в Непал.
Петков уточни, че в други планини има хора, експедиции се движат по маршрута, които биха помогнали на бедстващ планинар.
Боян Петров сближи Непал и Китай. И най-силното беше, когато ръководителят на китайската експедиция, сподели, че този казус ще остане в историята и към този момент няма да има граници при избавяне на алпинисти, уточни билогът.
„ Изтеглих си всичките спестявания – 30 хиляди $ и мислех, че ще стигнат. Застраховката на Боян е естествена планинска – 36 хиляди $. Но те споделиха 200 хиляди $ за 3 дни - три хеликоптера и шерпи. Синът ми Кирил сподели, че ще намерим парите и им сподели - 50 хиляди на идващия ден, 100 хиляди, в случай че се откри тялото и 150 хиляди, в случай че се откри жив и е свален в болница. Така той заложи парите да са аршин, че ще бъде по-качествено търсенето. Всички пари бяха единствено от негови близки и другари. Не е изхарчен един държавен лев ”, посочи Петков.
По думите му финансовият тласък по-късно е изиграл неприятна смешка - непалската компания решила, че би трябвало да вземе непременно 100 хиляди $ и шерпите почнали битка кой по-бързо ще го откри, а за китайската страна пък било чест да го откри първа вместо непалците.
В един миг легендата „ Боян ” не можеше да се оцени с пари – непалските шерпи спаха на трети базов лагер без екипировка, а китайските - на 8000 метра в щурмова палатка. Това е явлението Боян Петров – обединител на хората.
„ Отивах да спася не огромния планинар Боян, а Сънчо ”, сподели Петков и си спомни, че когато получил откритата му фланелка, като че ли го прегърнал.
Той го познава от дете. Описва го като благ и непретенциозен – с щръкнала коса, огромни бузи и откровени очи, които желаеха да научат всичко.
„ Водих кръжок по зоология в Зоологическата градина. Децата започнаха да идват всеки ден - извеждах ги в природата, показвах им животните. Боян постоянно мечтаеше да пътува и не пропускаше нито една моя експедиция. Работихме по тематиката за прилепските пещери в България и трябваше да посетим над 200 пещери ”, уточни той.
Прякорът Сънчо се е появил при една пещерна експедиция. „ Отивахме до една пещера и Боян беше много изтощен от ходенето. Каза, че малко ще полегне пред пещерата и ще влезе след нас. „ Влязох с едно момиче Теди и забравихме за него. След час и половина излязохме и го видяхме, че продължава да спи. И тогава се роди прякора ”, сподели Петков.
Учителят признава, че се е тормозил за експедициите на Боян и постоянно е опитвал да не ги следи.
„ Видях поста на Ради започнах да чета всякаква информация, вести. Във всеки миг по-късно известие чаках той да се появи. Но имаше спорна информация. Не мислех да потеглям дори, чудих се за какво не съм по-млад ”, спомня си той първите моменти откакто научил, че от алпиниста няма следи няколко дни.
За него Боян е събитие и с цел да го почетем би трябвало да уважим идеите му – Пирин, Кресна, Корал и Карадере да вземем за пример. Самият той още не може да изрече думата " съболезнования " пред околните му, заменя я със " съпричастност ".
При полета в Шиша Пангма видях планина, която изглеждаше ужасно страшна. Красива, само че като пустиня. Усетих Боян уединен, самичък с върха.
Това показа биологът по БТВ Петко Петков, който е бил преподавател на изчезналия в Хималаите планинар Боян Петров и оглави акцията по издирването му в Непал.
Петков уточни, че в други планини има хора, експедиции се движат по маршрута, които биха помогнали на бедстващ планинар.
Боян Петров сближи Непал и Китай. И най-силното беше, когато ръководителят на китайската експедиция, сподели, че този казус ще остане в историята и към този момент няма да има граници при избавяне на алпинисти, уточни билогът.
„ Изтеглих си всичките спестявания – 30 хиляди $ и мислех, че ще стигнат. Застраховката на Боян е естествена планинска – 36 хиляди $. Но те споделиха 200 хиляди $ за 3 дни - три хеликоптера и шерпи. Синът ми Кирил сподели, че ще намерим парите и им сподели - 50 хиляди на идващия ден, 100 хиляди, в случай че се откри тялото и 150 хиляди, в случай че се откри жив и е свален в болница. Така той заложи парите да са аршин, че ще бъде по-качествено търсенето. Всички пари бяха единствено от негови близки и другари. Не е изхарчен един държавен лев ”, посочи Петков.
По думите му финансовият тласък по-късно е изиграл неприятна смешка - непалската компания решила, че би трябвало да вземе непременно 100 хиляди $ и шерпите почнали битка кой по-бързо ще го откри, а за китайската страна пък било чест да го откри първа вместо непалците.
В един миг легендата „ Боян ” не можеше да се оцени с пари – непалските шерпи спаха на трети базов лагер без екипировка, а китайските - на 8000 метра в щурмова палатка. Това е явлението Боян Петров – обединител на хората.
„ Отивах да спася не огромния планинар Боян, а Сънчо ”, сподели Петков и си спомни, че когато получил откритата му фланелка, като че ли го прегърнал.
Той го познава от дете. Описва го като благ и непретенциозен – с щръкнала коса, огромни бузи и откровени очи, които желаеха да научат всичко.
„ Водих кръжок по зоология в Зоологическата градина. Децата започнаха да идват всеки ден - извеждах ги в природата, показвах им животните. Боян постоянно мечтаеше да пътува и не пропускаше нито една моя експедиция. Работихме по тематиката за прилепските пещери в България и трябваше да посетим над 200 пещери ”, уточни той.
Прякорът Сънчо се е появил при една пещерна експедиция. „ Отивахме до една пещера и Боян беше много изтощен от ходенето. Каза, че малко ще полегне пред пещерата и ще влезе след нас. „ Влязох с едно момиче Теди и забравихме за него. След час и половина излязохме и го видяхме, че продължава да спи. И тогава се роди прякора ”, сподели Петков.
Учителят признава, че се е тормозил за експедициите на Боян и постоянно е опитвал да не ги следи.
„ Видях поста на Ради започнах да чета всякаква информация, вести. Във всеки миг по-късно известие чаках той да се появи. Но имаше спорна информация. Не мислех да потеглям дори, чудих се за какво не съм по-млад ”, спомня си той първите моменти откакто научил, че от алпиниста няма следи няколко дни.
За него Боян е събитие и с цел да го почетем би трябвало да уважим идеите му – Пирин, Кресна, Корал и Карадере да вземем за пример. Самият той още не може да изрече думата " съболезнования " пред околните му, заменя я със " съпричастност ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ