Първа победа в „норвежкия“ казус на Чавдар Георгиев, децата му засега остават в България
кадър bTV
Българинът и татко Чавдар Георгиев завоюва на първа инстанция делото си по Хагската спогодба и по този начин неговите деца Георигина и Петър към този момент остават в България. Той самичък показа това с „ Петел “ - една от медиите, които описаха за неговия случай, един от немалкото „ норвежки “ проблеми, пред които са изправени наши сънародници.
Както „ Петел “ описа преди време, до 2017-а година Чавдар Георгиев живее в Норвегия на брачен начала с Моника Хеггхолмен, майката на двете му деца. През 2017-а те заживяват на разнообразни адреси. На 22 декември същата година Моника е задържана, без правo на персонални визити и против нея е повдигнато обвиняване за данъчни закононарушения и присъединяване като водач на проведена незаконна група.
През януари 2018 година Чавдар взема решение да се върне в родната България дружно с децата си Петър и Георгина, които с изключение на жители на Кралство Норвегия са и български жители.
Причината е в законите и практиката на Норвегия в сходни случаи. Там родителите и държавната работа за протекция на детето са равнопоставени, даже освен това – до момента в който навършат 18-годишна възраст, страната на процедура има децата. В Норвегия просто не споделят мнението, че децата раснат безусловно най-добре под грижите на биологичните си родители. Особено, в случай че последните не са норвежци.
В тази конюнктура стартира правосъдната борба на Чавдар да отглежда децата си. Тяхната майка упорства те да бъдат върнати в Норвегия. По думите на българина, една от аргументите тя да е толкоз настоятелна е и опцията наличието им да облекчи нейното наказване, която обаче не е реалистична.
Решението по делото в Софийски градски, което би трябвало да дефинира къде да живеят Петър и Георгина – в България или в Норвегия е в интерес на бащата и оставането на децата в родината му. Но Чавдар Георгиев не бърза да се радва прекомерно. Той споделя, че е подготвен за обжалване на това решение, както и за още по-дълга правосъдна сага във връзка с родителските права, която занапред следва.
Основното задоволство идва от обстоятелството, че децата се усещат добре в България и към този момент остават тук. Петър, който има увреждания и е избран от експертите в Норвегия като обезсърчителен случай, сега се готви да стартира учебно заведение в 1 клас. Оказва се, че в България грижата в детската градина, която детето е посещавало и работата с педагози, логопед и други експерти дава позитивен резултат.
Важно е да се подчертае, че Чавдар по никакъв метод не слага трудности пред майката на децата си да поддържа връзка с тях. Всеки месец те се срещат в обществен център в София, като общуването е под наблюдението на обществени служащи. Отчуждение сред Георгина и Петър и майка им няма.
„ Аз не преставам да демонстрирам джентълменско отношение, а и не желая връзката им да се изгуби. Тя се намира в сложен миг, само че това не е причина аз да се пробвам да отдалеча децата от нея или да се възползвам от обстановката в името на това да получа родителските права “, изясни Георгиев.
Българинът показа също, че е леко сюрпризиран от стигмата, която съществува в България във връзка с самотните татковци. „ Не знам, само че мнозина се учудват, че аз се грижа самичък за децата си. Тук наподобява хората не имат вяра, че бащата може да бъде по-добър родител. А в действителност бащинството се учи и в случай че желае и поставя усърдие, мъжът може да е добър родител “, разяснява Чавдар.
За страдание, практиката на Норвегия в тези случаи демонстрира, че делата по случая могат да се проточат. Дори и при цялостна победа в съда в България, има опция съдът в Норвегия да не се съобрази с решението. В скандинавската страна употребяват обстоятелството, че страната не е част от Европейски Съюз. Такива случаи има и с децата на българи, сподели Чавдар Георгиев. Така че казусът надалеч не е завършил с решението на съда в София.
Междувременно българинът изиска да обърнем внимание на един значим факт: Статистическият сборник „ Това е Норвегия “, който излиза всяка година, демонстрира една значима наклонност за тази страна.
През последните 50 години, броят на децата, които получават поддръжка от норвежката институция Детски грижи (Barnevernet) пораства. Той се е нараснал повече от 6 (шест) пъти, от 6000 до 39600. Още по огромен брои деца получават поддръжка под една или друга форма – 55 700 през 2017 година. Това се отнася до съвсем 4 % (четири) % от всички деца и младежи от 0-22 години.
Повечето от тези деца получават разнообразни форми на поддръжка, като персонални подкрепящи фамилии и подкрепящи контакти или място в детска градина. 40 % от тези деца са изведени от домовете си в приемни фамилии, сочи формалната норвежка статистика.
Чавдар Георгиев също така прибавя и нещо значимо към тази информация. Голяма част от приемните фамилии не живеят в огромните градове, а в дребни обитаеми места. Това естествено въздейства на развиването на децата. Като татко българинът е уверен, че сходен живот никога няма да окаже позитивно въздействие на децата му, по тази причина той е подготвен на всички законни дейности, с цел да резервира правото си да ги отглежда и възпитава. При това в България, в която Георгина и Петър се усещат добре и разполагат с всички благоприятни условия да пораснат във допустимо най-хубавата среда.
Българинът и татко Чавдар Георгиев завоюва на първа инстанция делото си по Хагската спогодба и по този начин неговите деца Георигина и Петър към този момент остават в България. Той самичък показа това с „ Петел “ - една от медиите, които описаха за неговия случай, един от немалкото „ норвежки “ проблеми, пред които са изправени наши сънародници.
Както „ Петел “ описа преди време, до 2017-а година Чавдар Георгиев живее в Норвегия на брачен начала с Моника Хеггхолмен, майката на двете му деца. През 2017-а те заживяват на разнообразни адреси. На 22 декември същата година Моника е задържана, без правo на персонални визити и против нея е повдигнато обвиняване за данъчни закононарушения и присъединяване като водач на проведена незаконна група.
През януари 2018 година Чавдар взема решение да се върне в родната България дружно с децата си Петър и Георгина, които с изключение на жители на Кралство Норвегия са и български жители.
Причината е в законите и практиката на Норвегия в сходни случаи. Там родителите и държавната работа за протекция на детето са равнопоставени, даже освен това – до момента в който навършат 18-годишна възраст, страната на процедура има децата. В Норвегия просто не споделят мнението, че децата раснат безусловно най-добре под грижите на биологичните си родители. Особено, в случай че последните не са норвежци.
В тази конюнктура стартира правосъдната борба на Чавдар да отглежда децата си. Тяхната майка упорства те да бъдат върнати в Норвегия. По думите на българина, една от аргументите тя да е толкоз настоятелна е и опцията наличието им да облекчи нейното наказване, която обаче не е реалистична.
Решението по делото в Софийски градски, което би трябвало да дефинира къде да живеят Петър и Георгина – в България или в Норвегия е в интерес на бащата и оставането на децата в родината му. Но Чавдар Георгиев не бърза да се радва прекомерно. Той споделя, че е подготвен за обжалване на това решение, както и за още по-дълга правосъдна сага във връзка с родителските права, която занапред следва.
Основното задоволство идва от обстоятелството, че децата се усещат добре в България и към този момент остават тук. Петър, който има увреждания и е избран от експертите в Норвегия като обезсърчителен случай, сега се готви да стартира учебно заведение в 1 клас. Оказва се, че в България грижата в детската градина, която детето е посещавало и работата с педагози, логопед и други експерти дава позитивен резултат.
Важно е да се подчертае, че Чавдар по никакъв метод не слага трудности пред майката на децата си да поддържа връзка с тях. Всеки месец те се срещат в обществен център в София, като общуването е под наблюдението на обществени служащи. Отчуждение сред Георгина и Петър и майка им няма.
„ Аз не преставам да демонстрирам джентълменско отношение, а и не желая връзката им да се изгуби. Тя се намира в сложен миг, само че това не е причина аз да се пробвам да отдалеча децата от нея или да се възползвам от обстановката в името на това да получа родителските права “, изясни Георгиев.
Българинът показа също, че е леко сюрпризиран от стигмата, която съществува в България във връзка с самотните татковци. „ Не знам, само че мнозина се учудват, че аз се грижа самичък за децата си. Тук наподобява хората не имат вяра, че бащата може да бъде по-добър родител. А в действителност бащинството се учи и в случай че желае и поставя усърдие, мъжът може да е добър родител “, разяснява Чавдар.
За страдание, практиката на Норвегия в тези случаи демонстрира, че делата по случая могат да се проточат. Дори и при цялостна победа в съда в България, има опция съдът в Норвегия да не се съобрази с решението. В скандинавската страна употребяват обстоятелството, че страната не е част от Европейски Съюз. Такива случаи има и с децата на българи, сподели Чавдар Георгиев. Така че казусът надалеч не е завършил с решението на съда в София.
Междувременно българинът изиска да обърнем внимание на един значим факт: Статистическият сборник „ Това е Норвегия “, който излиза всяка година, демонстрира една значима наклонност за тази страна.
През последните 50 години, броят на децата, които получават поддръжка от норвежката институция Детски грижи (Barnevernet) пораства. Той се е нараснал повече от 6 (шест) пъти, от 6000 до 39600. Още по огромен брои деца получават поддръжка под една или друга форма – 55 700 през 2017 година. Това се отнася до съвсем 4 % (четири) % от всички деца и младежи от 0-22 години.
Повечето от тези деца получават разнообразни форми на поддръжка, като персонални подкрепящи фамилии и подкрепящи контакти или място в детска градина. 40 % от тези деца са изведени от домовете си в приемни фамилии, сочи формалната норвежка статистика.
Чавдар Георгиев също така прибавя и нещо значимо към тази информация. Голяма част от приемните фамилии не живеят в огромните градове, а в дребни обитаеми места. Това естествено въздейства на развиването на децата. Като татко българинът е уверен, че сходен живот никога няма да окаже позитивно въздействие на децата му, по тази причина той е подготвен на всички законни дейности, с цел да резервира правото си да ги отглежда и възпитава. При това в България, в която Георгина и Петър се усещат добре и разполагат с всички благоприятни условия да пораснат във допустимо най-хубавата среда.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ