Кабинетът предложи за пожизнени пенсии Лили Иванова, проф. Анатоли Кръстев,

...
Кабинетът предложи за пожизнени пенсии Лили Иванова, проф. Анатоли Кръстев,
Коментари Харесай

И Лили Иванова ли вече нищо не заслужава?

Кабинетът предложи за пожизнени пенсии Лили Иванова, проф. Анатоли Кръстев, Анжел Вагенщайн, Андрей Дреников, Георги Дюлгеров, Иван Стайков, Иван Иванов и Христо Ганев, както и предложение към президента да връчи на Кирил Маричков медал " Стара планина ". 
Нещо, което е наложително да става, става по-рядко в сравнение с би трябвало, подценявало е огромни гении и ги е пращало в потъващи в бедност старини, макар свършената работа през десетилетията, макар доказването и труда им и макар че всеки би следвало най-малко малко да схваща, че сходна грижа към така и така дузината огромни в културата е просто наложителна, а отводът от нея - просто неприличен.
В същото време обаче в интернет бушува неодобрение. Трябвало ли Маричков да има този медал, трябвало ли Лили Иванова да има тази пенсия? И се почва - но той, тогава, преди толкоз години, поддържаше едни политици, след това се обърна, почна да поддържа други. Или пък - не съответства ли еди си коя поддържа с еди си коя премия и няма ли нещо съмнително в цялата работа. И също - не можаха ли на други да дадат, ами навръх тези да дадат, а на мен има ли кой да даде, и аз живях почтено, пък никой нищо не ми дава. Но в този момент в действителност ли се постанова да се коментира какво по-точно е направил Кирил Маричков, какво Иванова, какви пиеси написа Георги Дюлгеров, какви книги - Вагенщайн? И тези ли хора внезапно се оказаха просто бездарници, които разнообразни любвеобилни към поддръжка от страна на културата държавни управления ще наградят, в случай че са лоялни, и няма да наградят, в случай че не са? Наистина ли даже при безспорните достижения в изкуствата въпреки всичко става дума единствено и само за остарелия принцип на ловната дружинка към властта и всеки има очи само за нейната конструкция, само че не и за приноса й, макар че стотици пъти е чел, слушал, живял със основаното от нея? 
Тази тънка злобица съществува от дълго време - тя беше толкоз безпощадна, че даже когато Боян Петров чезнеше по хималайските върхове и имаше интервенция за спасяването му, хиляди ехидно питаха за какво пък баш за него имало грижа, когато толкоз пенсионери не можели да си платят тока, не можела ли страната да се занимае с тях, вместо с един вманиачен, който катери планините, с цел да гони Михаля - Михаля прочее е всяко едно човешко занятие, в което има малко повече фантазия и малко по-малко дремене пред тв приемника. Михаля е и още нещо - това е екзистенциална обстановка, в която ти не би могъл да получиш някакви пари и грижа, тъй като пееш, свириш, пишеш, правил си го цялостен живот и ти е било доста леко и прелестно, до момента в който други са се гърбили в заводите, а ти - сладка работа - пееш, композираш, изнасяш концерти, живот си живееш. Не гони Михаля - усвои си терасата, с цел да сложиш там бар плот. Ей това към този момент е същинска работа.  
Изумително е по какъв начин политическите бесове могат да заглушат музикалните гласове, могат да опаковат всичко в едни елементарни положения, която с присвиване на окото записват всеки в изрядна система от продажници или достойници, и регистърът за цената на работата им зависи от това коя власт по кое време са подкрепяли и по кое време не. Дори последните кавги с Ицо Хазарта отново потвърдиха същото, и то измежду сякаш доста по-интелигентна общественост - тоя човек до дъно ще се помни с пеенето си по време на политическа акция, пък песните към този момент - все тая, какво значение има какво е пял, щом е отъркал тил тук и там, огромна работа, песни, и без тях може. 
Да, може без доста неща. Но единствено тук това се смята за достижение - да можеш без доста неща. Животът е къс, изкуството постоянно, оскотелите - милиони. 
 
Автор: Райко Байчев 
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР