Обществото е по-критично към кабинета Петков отколкото към първия Борисов
Кабинетът на премиера Кирил Петков започва с 35% позитивни против 23% негативни оценки и е първият от 2009 година (т.е. от първото държавно управление на ГЕРБ) с позитивен начален рейтинг.
Това демонстрират резултатите от национално представително изследване на " Алфа рисърч ", извършено е в интервала 6 – 14 февруари 2022 година измежду 1060 пълнолетни жители от цялата страна и се осъществено със лични средства.
Премиерът Кирил Петков също стартира мандата си с преобладаващо утвърждение от 39% против 21% отрицание – обстановка, която за финален път е следена още веднъж през 2009 година в отношението към тогавашния министър председател Бойко Борисов.
От " Алфа рисърч " показват, че два месеца след съставяне на ръководещото болшинство се следят първи основни разминавания в отношението на симпатизантите на съдружните партии към държавното управление. Най-висока поддръжка за него декларират гласоподавателите на " Продължаваме промяната " (66%) и са на практика единствените, които нямат рецензии към кабинета.
Одобрението спада до 50 на 100 измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия, а измежду тези на Има Такъв Народ и " Демократична България " е в границите на 33% - 36%. Резултатите демонстрират още, че най-интересуващите се от политика гласоподаватели, информиращи се с изключение на от малкия екран, само че и от радиа, печатни и онлайн медии - са още по-критични с 29% доверие и 32% съмнение към кабинета.
" Ключов за поляризацията на оценките в този ранен стадий е скептицизмът към действителното реализиране на декларирания нов модел на ръководство ", показват от " Алфа Рисърч “, които в този момент са задали същите въпроси, както и при встъпването в служба на държавното управление на Борисов през 2009г.:
- Дали държавното управление е формирано главно от способени хора и експерти, или не? 65% са считали за експерти министрите от първия кабинет на Борисов, а в този момент тази позиция споделят 39%;
- Дали държавното управление приключва практиката за облагодетелстване на близки до властта лица и кръгове? 51% са били оптимисти по този въпрос през 2009 година, а в този момент – 34%;
- Дали държавното управление ще проработи по-добре през идната година? Кредит на доверие за оптимизация на работата на кабинета „ Борисов 1 “ са давали 57% от интервюираните, а на кабинета Петков – 42%.
Макар и подкрепящи държавното управление, симпатизантите на съдружните сътрудници Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, " Демократична България " са преобладаващо сериозни към всеки един от тези три аспекта на ръководството, акцентират от социологическата организация.
Според данните на " Алфа рисърч " от последните 20 години от позиция на обществения запас на доверие актуалното държавно управление се приближава най-вече до старта на тройната коалиция през 2005 година – както във връзка с съответните стойности на доверие и съмнение, по този начин и във връзка с амалгамата от упования – от една страна, реализация на управническия мандат, от друга – сериозен песимизъм по отношение на събирането на толкоз разнородни политически субекти.
Ролята на Народното събрание
Проучването демонстрира, че след два несполучливи Народното събрание актуалното Народно заседание започва с идентично утвърждение като всички останали след 2009 година 18% правят оценка позитивно активността му против 29% негативно. Мнозинството от 53% към момента нямат съответни усещания.
" Това разрешава при задоволителна воля и подготвеност да се употребяват опциите за реализиране на политически консенсус посредством законни парламентарни механизми, а не посредством мощно неодобряваните от хората процедурни хватки ", показват от " Алфа рисърч ".
Доверие в политически водачи и партии
Три месеца след последните парламентарни избори електоралните настройки остават без основна смяна. Според " Алфа рисърч " има слаба, само че показателна динамичност при някои от партиите.
" Продължаваме промяната " резервира първото си място, с 24.4%, на отчетлива отдалеченост пред главния си конкурент ГЕРБ (18.1%), чиято поддръжка търпи ерозия от 4 пункта.
Двата противоположни процеса, развили се в Българска социалистическа партия през последните месеци – оспорването на лидерското място на К.Нинова поради водената от нея политика и слабия избирателен резултат и консолидацията зад личността ѝ, поради завръщането на социалистите във властта, оставя партията в изходна позиция – без облаги, само че и без загуби. Макар и да завоюва вътрешно-партийната борба, Нинова, най-малко за момента, не съумява да разшири публичното въздействие на Българска социалистическа партия, която е на равнища малко под 10% (9.8%).
Продължава ерозията в електоралното въздействие и на " ИТН ". Готовност да гласоподават за тях декларират 6.6% от българите.
Без смяна спрямо последните избори остава поддръжката за " Демократична България " - 6.4%.
Движение за права и свободи получава обичайна си поддръжка от 7.2% от живеещите в страната гласоподаватели.
Три месеца парламентарно наличие и остро конфронтационна политика на “Възраждане” затвърди позициите си в нишата на радикалните обединения. Към края на февруари тя печели гласовете на 5.2% от гласуващите.
" Въпреки гневния конфликт сред ръководещи и съпротива през първите два месеца, слабостите на обединението не водят до растеж в поддръжката за опозицията. Притесненията от отключените голям брой рецесии в разнообразни браншове, нежеланието да се върви към нови избори и неналичието на безапелационна опция обезпечават поле за деяние на новото държавно управление. От това обаче по какъв начин ще структурира своите дейности в най-близко бъдеще и до каква степен дейно ще придвижи декларираните промени, ще зависи дали властта ще се консолидира и каква ще е посоката на поддръжка на публичното мнение ", показват от „ Алфа рисърч “.
Позициите на Радев с по-голям отзив
Проучването демонстрира, че президентът Румен Радев стартира втория си мандат с 51% доверие против 23% съмнение.
Президентството резервира позициите си на най-рейтинговата институция, като черпи поддръжка от три съществени групи симпатизанти: на " Продължаваме промяната " (78%), на Българска социалистическа партия (91%), на Има Такъв Народ (67%). Така, нивото на утвърждение за президента измежду електоратите на ръководещите партии доста надвишава поддръжката за личното им държавно управление. Единствено изключение тук вършат последователите на " Демократична България ", измежду които доверието и в държавното управление, и в президента е еднообразно, и като предписание, по-слабо ( 36% - 38%).
Проучването демонстрира, че към този миг, въпреки и различията (по тематиката Македония, промените в Булгаргаз, методите за противопоставяне на корупцията и пр.) да са много спестовно изразени обществено, тезите на президента Радев се употребяват с три пъти по-силен отзив (34% от интервюираните ги споделят), в сравнение с тези на премиера Петков (едва 12% застават на негова страна при съществуване на разминаване с Радев)”.
26%, главно последователи на парламентарната съпротива, не споделят тезите на нито един от двамата. Сред съдружните сътрудници по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на Българска социалистическа партия (71%), на Има Такъв Народ (44%), даже и на Политическа партия (38% от тях, против 26% за К.Петков). Единствено тези на Демократична България са по-близки до причините и дейностите на Петков, в сравнение с до тези на Радев (33%: 17%).
" Не може да се каже занапред по какъв начин ще се развият връзките президент-правителство през идващите месеци. Обстоятелството обаче, че в противоречиви проблеми министър председателят не може безапелационно да отбрани позициите си, даже измежду симпатизантите на личната си партия и съдружни сътрудници, ни кара да дефинираме връзките с президента като рисков фактор пред стабилността на държавното управление ", показват от " Алфа рисърч ".
Оценка за активността на институциите на правосъдната власт
Според изследването след сформирането на сегашния кабинет утвърждението на българите за активността на правосъдната власт продължава да е сериозно ниско, а промените в тази сфера са измежду водещите упования на гласоподавателите.
Положително отношение към работата на съда имат 13% от интервюираните, а 38% са с негативни оценки. Всеки втори пълновръстен жител споделя неутрално мнение.
Доверие в основния прокурор имат 8%. От средата на 2020г. негативното отношение към активността му стабилно показват над 50 на 100 от пълнолетните българи (57% в актуалното проучване). Неутрално е отношението на 36% от българите.
Отношение към Европейски Съюз и НАТО
Макар и с известни съмнения в годините, последващи рецесиите в самия Европейски Съюз, като терористичните атентати, мигрантската вълна, Ковид пандемията и други, 58% от българите имат позитивно отношение към Европейски Съюз и единствено 13% - негативно.
" Съвсем не по този начин еднопосочно е отношението към НАТО. При отсъствието на непосредствени закани за националната сигурност, преимуществата от участието в съюза не са ясно забележими за редовия българин. Ако не бъдат намерено и разбираемо обговорени от политическите водачи, което не се случва в продължение на последните 10 години, включително през последните месеци, хората остават мощно комплицирани и дистанцирани ", споделят от " Алфа рисърч ".
Проучването демонстрира мощно разделяне в обществото – 40% позитивно отношение към НАТО, против 34% негативно. Тази поляризация е артикул на диаметрално противоположни позиции, споделяни от обособените партийни последователи. Симпатизантите на Демократична България (63%) и на ГЕРБ (62%) образуват групата на хората с преобладаващи положителни настройки към НАТО. Привържениците на Политическа партия и Има Такъв Народ гравитират към стойности малко под междинното за страната (37%-39% позитивни оценки), а при тези на Българска социалистическа партия по традиция доминират отрицателните отзиви (38%:26%). Най-радикално враждебно са настроени симпатизантите на Възраждане, 65% от които са против Евроатлантическия съюз.
По отношение на това по какъв начин би трябвало да работи България в сегашната спешна обстановка към напрежението Русия – Украйна.28 на 100 са на мнение, че с цел да подсигурява националната си сигурност страната ни би трябвало да ускори интеграцията си в НАТО. 17% са на противоположната позиция – България да напусне НАТО. Мнозинството, 42%, възпроизвежда двусмислените позиции, изказвани по разнообразни мотиви от висшия управнически ешелон – участие в НАТО, без по-силна интеграция.
Това демонстрират резултатите от национално представително изследване на " Алфа рисърч ", извършено е в интервала 6 – 14 февруари 2022 година измежду 1060 пълнолетни жители от цялата страна и се осъществено със лични средства.
Премиерът Кирил Петков също стартира мандата си с преобладаващо утвърждение от 39% против 21% отрицание – обстановка, която за финален път е следена още веднъж през 2009 година в отношението към тогавашния министър председател Бойко Борисов.
От " Алфа рисърч " показват, че два месеца след съставяне на ръководещото болшинство се следят първи основни разминавания в отношението на симпатизантите на съдружните партии към държавното управление. Най-висока поддръжка за него декларират гласоподавателите на " Продължаваме промяната " (66%) и са на практика единствените, които нямат рецензии към кабинета.
Одобрението спада до 50 на 100 измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия, а измежду тези на Има Такъв Народ и " Демократична България " е в границите на 33% - 36%. Резултатите демонстрират още, че най-интересуващите се от политика гласоподаватели, информиращи се с изключение на от малкия екран, само че и от радиа, печатни и онлайн медии - са още по-критични с 29% доверие и 32% съмнение към кабинета.
" Ключов за поляризацията на оценките в този ранен стадий е скептицизмът към действителното реализиране на декларирания нов модел на ръководство ", показват от " Алфа Рисърч “, които в този момент са задали същите въпроси, както и при встъпването в служба на държавното управление на Борисов през 2009г.:
- Дали държавното управление е формирано главно от способени хора и експерти, или не? 65% са считали за експерти министрите от първия кабинет на Борисов, а в този момент тази позиция споделят 39%;
- Дали държавното управление приключва практиката за облагодетелстване на близки до властта лица и кръгове? 51% са били оптимисти по този въпрос през 2009 година, а в този момент – 34%;
- Дали държавното управление ще проработи по-добре през идната година? Кредит на доверие за оптимизация на работата на кабинета „ Борисов 1 “ са давали 57% от интервюираните, а на кабинета Петков – 42%.
Макар и подкрепящи държавното управление, симпатизантите на съдружните сътрудници Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, " Демократична България " са преобладаващо сериозни към всеки един от тези три аспекта на ръководството, акцентират от социологическата организация.
Според данните на " Алфа рисърч " от последните 20 години от позиция на обществения запас на доверие актуалното държавно управление се приближава най-вече до старта на тройната коалиция през 2005 година – както във връзка с съответните стойности на доверие и съмнение, по този начин и във връзка с амалгамата от упования – от една страна, реализация на управническия мандат, от друга – сериозен песимизъм по отношение на събирането на толкоз разнородни политически субекти.
Ролята на Народното събрание
Проучването демонстрира, че след два несполучливи Народното събрание актуалното Народно заседание започва с идентично утвърждение като всички останали след 2009 година 18% правят оценка позитивно активността му против 29% негативно. Мнозинството от 53% към момента нямат съответни усещания.
" Това разрешава при задоволителна воля и подготвеност да се употребяват опциите за реализиране на политически консенсус посредством законни парламентарни механизми, а не посредством мощно неодобряваните от хората процедурни хватки ", показват от " Алфа рисърч ".
Доверие в политически водачи и партии
Три месеца след последните парламентарни избори електоралните настройки остават без основна смяна. Според " Алфа рисърч " има слаба, само че показателна динамичност при някои от партиите.
" Продължаваме промяната " резервира първото си място, с 24.4%, на отчетлива отдалеченост пред главния си конкурент ГЕРБ (18.1%), чиято поддръжка търпи ерозия от 4 пункта.
Двата противоположни процеса, развили се в Българска социалистическа партия през последните месеци – оспорването на лидерското място на К.Нинова поради водената от нея политика и слабия избирателен резултат и консолидацията зад личността ѝ, поради завръщането на социалистите във властта, оставя партията в изходна позиция – без облаги, само че и без загуби. Макар и да завоюва вътрешно-партийната борба, Нинова, най-малко за момента, не съумява да разшири публичното въздействие на Българска социалистическа партия, която е на равнища малко под 10% (9.8%).
Продължава ерозията в електоралното въздействие и на " ИТН ". Готовност да гласоподават за тях декларират 6.6% от българите.
Без смяна спрямо последните избори остава поддръжката за " Демократична България " - 6.4%.
Движение за права и свободи получава обичайна си поддръжка от 7.2% от живеещите в страната гласоподаватели.
Три месеца парламентарно наличие и остро конфронтационна политика на “Възраждане” затвърди позициите си в нишата на радикалните обединения. Към края на февруари тя печели гласовете на 5.2% от гласуващите.
" Въпреки гневния конфликт сред ръководещи и съпротива през първите два месеца, слабостите на обединението не водят до растеж в поддръжката за опозицията. Притесненията от отключените голям брой рецесии в разнообразни браншове, нежеланието да се върви към нови избори и неналичието на безапелационна опция обезпечават поле за деяние на новото държавно управление. От това обаче по какъв начин ще структурира своите дейности в най-близко бъдеще и до каква степен дейно ще придвижи декларираните промени, ще зависи дали властта ще се консолидира и каква ще е посоката на поддръжка на публичното мнение ", показват от „ Алфа рисърч “.
Позициите на Радев с по-голям отзив
Проучването демонстрира, че президентът Румен Радев стартира втория си мандат с 51% доверие против 23% съмнение.
Президентството резервира позициите си на най-рейтинговата институция, като черпи поддръжка от три съществени групи симпатизанти: на " Продължаваме промяната " (78%), на Българска социалистическа партия (91%), на Има Такъв Народ (67%). Така, нивото на утвърждение за президента измежду електоратите на ръководещите партии доста надвишава поддръжката за личното им държавно управление. Единствено изключение тук вършат последователите на " Демократична България ", измежду които доверието и в държавното управление, и в президента е еднообразно, и като предписание, по-слабо ( 36% - 38%).
Проучването демонстрира, че към този миг, въпреки и различията (по тематиката Македония, промените в Булгаргаз, методите за противопоставяне на корупцията и пр.) да са много спестовно изразени обществено, тезите на президента Радев се употребяват с три пъти по-силен отзив (34% от интервюираните ги споделят), в сравнение с тези на премиера Петков (едва 12% застават на негова страна при съществуване на разминаване с Радев)”.
26%, главно последователи на парламентарната съпротива, не споделят тезите на нито един от двамата. Сред съдружните сътрудници по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на Българска социалистическа партия (71%), на Има Такъв Народ (44%), даже и на Политическа партия (38% от тях, против 26% за К.Петков). Единствено тези на Демократична България са по-близки до причините и дейностите на Петков, в сравнение с до тези на Радев (33%: 17%).
" Не може да се каже занапред по какъв начин ще се развият връзките президент-правителство през идващите месеци. Обстоятелството обаче, че в противоречиви проблеми министър председателят не може безапелационно да отбрани позициите си, даже измежду симпатизантите на личната си партия и съдружни сътрудници, ни кара да дефинираме връзките с президента като рисков фактор пред стабилността на държавното управление ", показват от " Алфа рисърч ".
Оценка за активността на институциите на правосъдната власт
Според изследването след сформирането на сегашния кабинет утвърждението на българите за активността на правосъдната власт продължава да е сериозно ниско, а промените в тази сфера са измежду водещите упования на гласоподавателите.
Положително отношение към работата на съда имат 13% от интервюираните, а 38% са с негативни оценки. Всеки втори пълновръстен жител споделя неутрално мнение.
Доверие в основния прокурор имат 8%. От средата на 2020г. негативното отношение към активността му стабилно показват над 50 на 100 от пълнолетните българи (57% в актуалното проучване). Неутрално е отношението на 36% от българите.
Отношение към Европейски Съюз и НАТО
Макар и с известни съмнения в годините, последващи рецесиите в самия Европейски Съюз, като терористичните атентати, мигрантската вълна, Ковид пандемията и други, 58% от българите имат позитивно отношение към Европейски Съюз и единствено 13% - негативно.
" Съвсем не по този начин еднопосочно е отношението към НАТО. При отсъствието на непосредствени закани за националната сигурност, преимуществата от участието в съюза не са ясно забележими за редовия българин. Ако не бъдат намерено и разбираемо обговорени от политическите водачи, което не се случва в продължение на последните 10 години, включително през последните месеци, хората остават мощно комплицирани и дистанцирани ", споделят от " Алфа рисърч ".
Проучването демонстрира мощно разделяне в обществото – 40% позитивно отношение към НАТО, против 34% негативно. Тази поляризация е артикул на диаметрално противоположни позиции, споделяни от обособените партийни последователи. Симпатизантите на Демократична България (63%) и на ГЕРБ (62%) образуват групата на хората с преобладаващи положителни настройки към НАТО. Привържениците на Политическа партия и Има Такъв Народ гравитират към стойности малко под междинното за страната (37%-39% позитивни оценки), а при тези на Българска социалистическа партия по традиция доминират отрицателните отзиви (38%:26%). Най-радикално враждебно са настроени симпатизантите на Възраждане, 65% от които са против Евроатлантическия съюз.
По отношение на това по какъв начин би трябвало да работи България в сегашната спешна обстановка към напрежението Русия – Украйна.28 на 100 са на мнение, че с цел да подсигурява националната си сигурност страната ни би трябвало да ускори интеграцията си в НАТО. 17% са на противоположната позиция – България да напусне НАТО. Мнозинството, 42%, възпроизвежда двусмислените позиции, изказвани по разнообразни мотиви от висшия управнически ешелон – участие в НАТО, без по-силна интеграция.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ