Нася Кралевска, писателка от САЩ: Днес берем гнилите плодо...
Кабинетът на Филип Димитров пое пътя на Запад и по тази причина беше свален
Липсата на лустрация и забавената просветителна промяна са най-големите неточности на прехода
Високите цени ще охладят поддръжката за украинците на капризните европейци и американци
- Г-жо Кралевска, по какъв начин оценявате предизборния пейзаж у нас? Виждате ли политици с капацитет да вземат решение рецесиите, пред които сме изправени?
- Хората от близкия ми кръг са демократи, твърдо уверени, че България би трябвало да продължи по пътя в границите на обединена Европа, в съюз с НАТО. Напълно споделям тази позиция и за мен са доста тревожни опитите на някои партии и групировки да извърнат пътя на България в друга посока. Това е рисково за страната ни. Не считам, че е действителна заплахата от преориентация на страната, само че ме безпокои фактът, че поддръжниците на тези убеждения нарастват. Обяснявам си го с финансови обвързаности и с историческо незнание.
- Оказва се, че обединенията, които са неизбежни, са сериозна пречка за българските политици. Пак ли ще имаме обединения на ръба на парадокса?
- Ако сега Политическа партия и Демократична България не споделят, че отново ще се обединят с Българска социалистическа партия, повече хора биха излезли да гласоподават за тях. Поне по този начин се надяваме. Виждам хора, които са смутени от тази странна, неуместна коалиция и евентуално ще си останат у дома в деня на вота.
На няколко пъти Политическа партия беше спирана в дейностите си от Корнелия Нинова, която заплашваше да напусне кабинета - по този начин " Промяната " бяха като кон с вързани крайници.
Перспективата за сходна коалиция още веднъж смущава мнозина. Нинова носи на демократите в една коалиция негативи. Десетината %, които носи Българска социалистическа партия, можеха да се завоюват и без нея, от спомагателни гласове за демократите.
А рецепта против псевдокоалиции са мощен парламент и държавно управление след всеобщо гласоподаване.
- Доколко българите в Съединени американски щати се вълнуват от ставащото у нас, от идните избори, към този момент четвърти подред за прекомерно къс интервал?
- При гласуването на българските избори в Съединени американски щати картината е много сходна с тази тук. Много наши сънародници в Америка се въздействат от настройките на фамилиите и приятелите си в България, питат ги за кого е добре да гласоподават. В резултат при гласуването в Съединени американски щати се получава много сходна картина с тази в България. Това следя във Филаделфия. Ние гласуваме в сателитно градче, в български магазин.
- Заблуда ли е, че който отиде в Съединени американски щати, безусловно реализира американската си фантазия?
- За мен българите в чужбина са огледален облик на тези у нас. Не споделям изказванията, че всички по-кадърни хора са избягали в Америка. Както има доста интелигентни хора в България, с доста сполучливи кариери, по този начин има такива хора и в Америка. Но има хора, пристигнали в Съединени американски щати, които не са постигнали огромни триумфи.
Много е мъчно и за хората, които отпътуват с задачите си фамилии със зелени карти, без да знаят британски. Емигрантската орис по никакъв начин не е лесна.
Успехът се реализира мъчно. Всичко е доста персонално и борбите за одобряване би трябвало да се водят както и тук, в България.
- Изследвате от години българския преход. В началните неточности ли се коренят негативите в социално-политическия ни живот в последните десетилетия?
- Първата ми книга, която към този момент претърпя пет издания - „ Без заглавие. Рушители и строители на България “, започнах да пиша от началото на прехода. Тя е доста забавна, тъй като демонстрира грешките в зората на демокрацията, какъв брой безпределно неопитни, наивни, перестроечни по дух са някои от основателите на Съюза на демократичните сили.
Ползвала съм стенограми от съвещанията на Съюз на демократичните сили, от подготовката за Кръглата маса. Направо да ти се доплаче - и симпатично, и ужасяващо наивно.
Желю Желев непрекъснато повтаря: " Да забележим какво ще каже Луканов! ".
Може би 30 % от участниците в първото Съюз на демократичните сили, това на Желев, бързо минават към левите, към Българска социалистическа партия, някогашната комунистическа партия.
За някои от тях прескачането е користно, наблюдавам това в книгата си. При други смяната е от доверчивост и неумелост.
Тази неумелост, доверчивост, перестроечност спъват налагането на първите същински радикални промени по време на Съюз на демократичните сили на Филип Димитров - отделяне от сферата на Съветския съюз, вдишване пътя към европейските структури.
Кабинетът на Димитров пое пътя на Запад, постави първите основи на евроинтеграцията. Затова държавното управление беше свалено. Не са прави тези, които споделят, че нищо не са създали. Ако не бяха създали нищо, нямаше да ги смъкват с толкоз интриги и лукавство, в това число македонски афери. Щяха да ги оставят да ръководят. След това сложиха за министър председател проф. Беров и България потъна в корупция.
- Плодовете на прехода ли берем през днешния ден?
- Берем тъкмо тези плодове. Правителството на Иван Костов беше мощно, също позволи някои неточности, само че реализира и доста триумфи. После се появи Симеон Сакскобургготски и от този момент нещата започнаха да се объркват, оплитат, преплитат. Появиха се странни обединения, даже сред екскомунисти и ексцар. Оттам насетне всичко у нас се замъти доста крепко. Затова следим и доста от днешните феномени. Неслучайно новата ми книга се споделя „ По кривите пътеки на българския преход “.
Въпреки това е неоспорим факт - през днешния ден България е друга, неузнаваема, красива, оживена, цялостна с младежи, които печелят доста добре в родината си, в случай че са образовани и работят крепко. В никакъв случай не съм песимистка във връзка с България. Съдбата <210> зависи от жителите. В моменти като настоящия те би трябвало да се активизират и да гласоподават за демократична и правова страна. Можем да го реализираме.
- Кое отчитате като най-сериозна неточност през последните три десетилетия?
- Безспорно неналичието на лустрация. Тя беше стартирана от държавното управление на Филип Димитров, само че беше прекъсната, както и отварянето на досиетата. Като не съумя да ги отвори по различен метод, Димитров се закани, че ще ги отвори с премиерска заповед. Точно тогава стартира лавината от интриги против държавното управление на Димитров, което беше свалено при пожелан избор на доверие.
Друга доста сериозна неточност е доста дългото отсрочване на просветителната промяна у нас. Когато комунистите вземат властта през 1944 година, незабавно уволняват учители, професори. Едни пенсионират, други изпращат по лагери и затвори.
Правителствата след 1989 година провлачиха този развой прекалено много. Едва през 2018 година, вследствие на напъните на обособени мъжествено борещи се персони като проф. Евелина Келбечева, журналиста Христо Христов, беше реализирано известно усъвършенстване на учебниците и образователните стратегии.
Това, че оставихме хората, които са преподавали по време на комунизма, да не престават да го вършат и по време на демокрацията, е една от огромните неточности, вследствие на която генерации младежи останаха без солидни исторически знания. Това е доста огромен минус на прехода - неналичието на ефикасна смяна на просветителната стратегия, издаване в огромни тиражи на книги на хора, написали истината за българската история през 20. век.
- Неизбежен ли е острият недостиг на качествени водачи, който следим освен у нас, само че и в Европа?
- България не е изключение от наклонността, само че за нея ме боли най-вече, тъй като ми е на сърцето.
„ Бих желал в моето родно място да се ражда на 100 години по един Стамболов “, споделя не какъв да е, а известният британски посланик Джордж Бюкенън.
Трудно е да се появят водачи визионери. Но политиците, които желаят да водят нацията, тези младежи, които видяхме като дебютанти, би трябвало да учат повече история, да знаят повече, с цел да не бъдат упреквани от знаещите в незнание. Трябва да се потрудят да научат истини, които още не са им познати.
Има рецензии и към европейските водачи. В Съединени американски щати Републиканската партия - солидна институция с история, сега е в ръцете на човек, който буди боязън у доста хора - Доналд Тръмп. Той има намерение да се кандидатира още веднъж за президент, може и да го изберат.
- След толкоз рушители време ли е да дойдат строителите на България?
- Да, пристигнало е времето на строителите, само че те би трябвало доста добре да се приготвят - по история, освен по стопанска система. Така ще дадат късмет на България да преживее бурно развиване, както след Освобождението.
Сега светът е консуматорски, не се вълнува толкоз от идеали, само че би трябвало да се опитаме да ги възстановим.
- А не е ли време да приключим с непрекъснатото търсене на следващия Голям брат?
- Колосална е разликата сред Големия брат Съюз на съветските социалистически републики, респективно Русия, и Големия брат Западът. В никакъв случай в този момент Америка не е Големият брат на България в смисъла, в който беше Съюз на съветските социалистически републики няколко десетилетия. Европейският съюз е по-близо до нас, част сме от него. Но постоянно в немскоезични медии срещам отрицателни отзиви за нас, очевидно даваме мотиви за това.
На опашката сме и във завършването на Плана за възстановане и резистентност.
Спасението за България ще е по-масово гласоподаване в проатлантическа, проевропейска посока.
Не разбирам какво някои хора чакат от Русия, която даже не си е изплатила задълженията към България от комерсиалните си връзки по времето на комунизма. Не мога да схвана тази илюзия - може би доста хора са свързани с съветски компании и възнаграждение от Русия. Неслучайно има прякори като Копейкин.
- Как войната в Украйна се отразява върху настройките на американците?
- Страданието на украинското население провокира демонстрации на съпричастност и поддръжка както и в Европа, по този начин и в Съединени американски щати.
Но имам опасения, че с настъпването на есента засилените отрицателните последствия от войната - високи цени, ограничавания, ще охладят поддръжката за украинците на капризните европейци и американци.
- Какво ще се случи, в случай че през ноември републиканците си върнат превъзходството в Сената и Конгреса?
- Някои от републиканците са мощно отрицателно настроени против експанзията на Путин в Украйна. Има обаче заплаха Тръмп още веднъж да стане президент. Трудно е да се планува какво ще стане тогава, защото Тръмп е мощно пропутински надъхан, мечтае да е закрепостен в Белия дом, както Путин в Кремъл.
Все отново се надявам, че през ноември няма внезапно да се промени съотношението на силите в Сената..
- След повече от три десетилетия живот в Съединени американски щати по какъв начин опазихте жива тръпката, болката за България?
- Постоянно си пристигам в родината. Майка ми постоянно ми споделяше: " Ако отечеството му не е щастливо и свободно, никой на никое място по света не може да бъде благополучен ". С този откъс стартирам новата си книга „ По кривите пътеки на българския преход. И още “. Затова се пробвам да допринеса с моите трудове за изясняване на истини за предишното, за достигането им до повече младежи.
Така подкрепям връзката с родината жива. Всяка среща с Пловдив ме зарежда с страсти - тук майка ми е приключила гимназия, а най-щастливите ми детски години са минали в градината на дядо край царския замък в Кричим.
Нася Кралевска е българска писателка, журналист, и откривател. Завършва немска лингвистика и публицистика в Софийския университет. Работила е като редактор и преводач. Омъжва се за американския академик астрофизик доктор Арън Оуенс и от 1986 година живее в Съединени американски щати. Била е учител по български език в университета в Делауер.
Автор е на книгите „ Без заглавие. Рушители и строители на модерна България “, която към този момент има пет издания, а английският <210> вид под заглавие „ Комунизмът в борба с демокрацията “ е класирана измежду 100-те най-продавани и най-ценни книги в света, превеждани на британски.
Кралевска е създател и на книгите „ България под комунизъм “, „ По кривите пътеки на българския преход “, чието показване в Пловдив провокира огромен интерес.
Липсата на лустрация и забавената просветителна промяна са най-големите неточности на прехода
Високите цени ще охладят поддръжката за украинците на капризните европейци и американци
- Г-жо Кралевска, по какъв начин оценявате предизборния пейзаж у нас? Виждате ли политици с капацитет да вземат решение рецесиите, пред които сме изправени?
- Хората от близкия ми кръг са демократи, твърдо уверени, че България би трябвало да продължи по пътя в границите на обединена Европа, в съюз с НАТО. Напълно споделям тази позиция и за мен са доста тревожни опитите на някои партии и групировки да извърнат пътя на България в друга посока. Това е рисково за страната ни. Не считам, че е действителна заплахата от преориентация на страната, само че ме безпокои фактът, че поддръжниците на тези убеждения нарастват. Обяснявам си го с финансови обвързаности и с историческо незнание.
- Оказва се, че обединенията, които са неизбежни, са сериозна пречка за българските политици. Пак ли ще имаме обединения на ръба на парадокса?
- Ако сега Политическа партия и Демократична България не споделят, че отново ще се обединят с Българска социалистическа партия, повече хора биха излезли да гласоподават за тях. Поне по този начин се надяваме. Виждам хора, които са смутени от тази странна, неуместна коалиция и евентуално ще си останат у дома в деня на вота.
На няколко пъти Политическа партия беше спирана в дейностите си от Корнелия Нинова, която заплашваше да напусне кабинета - по този начин " Промяната " бяха като кон с вързани крайници.
Перспективата за сходна коалиция още веднъж смущава мнозина. Нинова носи на демократите в една коалиция негативи. Десетината %, които носи Българска социалистическа партия, можеха да се завоюват и без нея, от спомагателни гласове за демократите.
А рецепта против псевдокоалиции са мощен парламент и държавно управление след всеобщо гласоподаване.
- Доколко българите в Съединени американски щати се вълнуват от ставащото у нас, от идните избори, към този момент четвърти подред за прекомерно къс интервал?
- При гласуването на българските избори в Съединени американски щати картината е много сходна с тази тук. Много наши сънародници в Америка се въздействат от настройките на фамилиите и приятелите си в България, питат ги за кого е добре да гласоподават. В резултат при гласуването в Съединени американски щати се получава много сходна картина с тази в България. Това следя във Филаделфия. Ние гласуваме в сателитно градче, в български магазин.
- Заблуда ли е, че който отиде в Съединени американски щати, безусловно реализира американската си фантазия?
- За мен българите в чужбина са огледален облик на тези у нас. Не споделям изказванията, че всички по-кадърни хора са избягали в Америка. Както има доста интелигентни хора в България, с доста сполучливи кариери, по този начин има такива хора и в Америка. Но има хора, пристигнали в Съединени американски щати, които не са постигнали огромни триумфи.
Много е мъчно и за хората, които отпътуват с задачите си фамилии със зелени карти, без да знаят британски. Емигрантската орис по никакъв начин не е лесна.
Успехът се реализира мъчно. Всичко е доста персонално и борбите за одобряване би трябвало да се водят както и тук, в България.
- Изследвате от години българския преход. В началните неточности ли се коренят негативите в социално-политическия ни живот в последните десетилетия?
- Първата ми книга, която към този момент претърпя пет издания - „ Без заглавие. Рушители и строители на България “, започнах да пиша от началото на прехода. Тя е доста забавна, тъй като демонстрира грешките в зората на демокрацията, какъв брой безпределно неопитни, наивни, перестроечни по дух са някои от основателите на Съюза на демократичните сили.
Ползвала съм стенограми от съвещанията на Съюз на демократичните сили, от подготовката за Кръглата маса. Направо да ти се доплаче - и симпатично, и ужасяващо наивно.
Желю Желев непрекъснато повтаря: " Да забележим какво ще каже Луканов! ".
Може би 30 % от участниците в първото Съюз на демократичните сили, това на Желев, бързо минават към левите, към Българска социалистическа партия, някогашната комунистическа партия.
За някои от тях прескачането е користно, наблюдавам това в книгата си. При други смяната е от доверчивост и неумелост.
Тази неумелост, доверчивост, перестроечност спъват налагането на първите същински радикални промени по време на Съюз на демократичните сили на Филип Димитров - отделяне от сферата на Съветския съюз, вдишване пътя към европейските структури.
Кабинетът на Димитров пое пътя на Запад, постави първите основи на евроинтеграцията. Затова държавното управление беше свалено. Не са прави тези, които споделят, че нищо не са създали. Ако не бяха създали нищо, нямаше да ги смъкват с толкоз интриги и лукавство, в това число македонски афери. Щяха да ги оставят да ръководят. След това сложиха за министър председател проф. Беров и България потъна в корупция.
- Плодовете на прехода ли берем през днешния ден?
- Берем тъкмо тези плодове. Правителството на Иван Костов беше мощно, също позволи някои неточности, само че реализира и доста триумфи. После се появи Симеон Сакскобургготски и от този момент нещата започнаха да се объркват, оплитат, преплитат. Появиха се странни обединения, даже сред екскомунисти и ексцар. Оттам насетне всичко у нас се замъти доста крепко. Затова следим и доста от днешните феномени. Неслучайно новата ми книга се споделя „ По кривите пътеки на българския преход “.
Въпреки това е неоспорим факт - през днешния ден България е друга, неузнаваема, красива, оживена, цялостна с младежи, които печелят доста добре в родината си, в случай че са образовани и работят крепко. В никакъв случай не съм песимистка във връзка с България. Съдбата <210> зависи от жителите. В моменти като настоящия те би трябвало да се активизират и да гласоподават за демократична и правова страна. Можем да го реализираме.
- Кое отчитате като най-сериозна неточност през последните три десетилетия?
- Безспорно неналичието на лустрация. Тя беше стартирана от държавното управление на Филип Димитров, само че беше прекъсната, както и отварянето на досиетата. Като не съумя да ги отвори по различен метод, Димитров се закани, че ще ги отвори с премиерска заповед. Точно тогава стартира лавината от интриги против държавното управление на Димитров, което беше свалено при пожелан избор на доверие.
Друга доста сериозна неточност е доста дългото отсрочване на просветителната промяна у нас. Когато комунистите вземат властта през 1944 година, незабавно уволняват учители, професори. Едни пенсионират, други изпращат по лагери и затвори.
Правителствата след 1989 година провлачиха този развой прекалено много. Едва през 2018 година, вследствие на напъните на обособени мъжествено борещи се персони като проф. Евелина Келбечева, журналиста Христо Христов, беше реализирано известно усъвършенстване на учебниците и образователните стратегии.
Това, че оставихме хората, които са преподавали по време на комунизма, да не престават да го вършат и по време на демокрацията, е една от огромните неточности, вследствие на която генерации младежи останаха без солидни исторически знания. Това е доста огромен минус на прехода - неналичието на ефикасна смяна на просветителната стратегия, издаване в огромни тиражи на книги на хора, написали истината за българската история през 20. век.
- Неизбежен ли е острият недостиг на качествени водачи, който следим освен у нас, само че и в Европа?
- България не е изключение от наклонността, само че за нея ме боли най-вече, тъй като ми е на сърцето.
„ Бих желал в моето родно място да се ражда на 100 години по един Стамболов “, споделя не какъв да е, а известният британски посланик Джордж Бюкенън.
Трудно е да се появят водачи визионери. Но политиците, които желаят да водят нацията, тези младежи, които видяхме като дебютанти, би трябвало да учат повече история, да знаят повече, с цел да не бъдат упреквани от знаещите в незнание. Трябва да се потрудят да научат истини, които още не са им познати.
Има рецензии и към европейските водачи. В Съединени американски щати Републиканската партия - солидна институция с история, сега е в ръцете на човек, който буди боязън у доста хора - Доналд Тръмп. Той има намерение да се кандидатира още веднъж за президент, може и да го изберат.
- След толкоз рушители време ли е да дойдат строителите на България?
- Да, пристигнало е времето на строителите, само че те би трябвало доста добре да се приготвят - по история, освен по стопанска система. Така ще дадат късмет на България да преживее бурно развиване, както след Освобождението.
Сега светът е консуматорски, не се вълнува толкоз от идеали, само че би трябвало да се опитаме да ги възстановим.
- А не е ли време да приключим с непрекъснатото търсене на следващия Голям брат?
- Колосална е разликата сред Големия брат Съюз на съветските социалистически републики, респективно Русия, и Големия брат Западът. В никакъв случай в този момент Америка не е Големият брат на България в смисъла, в който беше Съюз на съветските социалистически републики няколко десетилетия. Европейският съюз е по-близо до нас, част сме от него. Но постоянно в немскоезични медии срещам отрицателни отзиви за нас, очевидно даваме мотиви за това.
На опашката сме и във завършването на Плана за възстановане и резистентност.
Спасението за България ще е по-масово гласоподаване в проатлантическа, проевропейска посока.
Не разбирам какво някои хора чакат от Русия, която даже не си е изплатила задълженията към България от комерсиалните си връзки по времето на комунизма. Не мога да схвана тази илюзия - може би доста хора са свързани с съветски компании и възнаграждение от Русия. Неслучайно има прякори като Копейкин.
- Как войната в Украйна се отразява върху настройките на американците?
- Страданието на украинското население провокира демонстрации на съпричастност и поддръжка както и в Европа, по този начин и в Съединени американски щати.
Но имам опасения, че с настъпването на есента засилените отрицателните последствия от войната - високи цени, ограничавания, ще охладят поддръжката за украинците на капризните европейци и американци.
- Какво ще се случи, в случай че през ноември републиканците си върнат превъзходството в Сената и Конгреса?
- Някои от републиканците са мощно отрицателно настроени против експанзията на Путин в Украйна. Има обаче заплаха Тръмп още веднъж да стане президент. Трудно е да се планува какво ще стане тогава, защото Тръмп е мощно пропутински надъхан, мечтае да е закрепостен в Белия дом, както Путин в Кремъл.
Все отново се надявам, че през ноември няма внезапно да се промени съотношението на силите в Сената..
- След повече от три десетилетия живот в Съединени американски щати по какъв начин опазихте жива тръпката, болката за България?
- Постоянно си пристигам в родината. Майка ми постоянно ми споделяше: " Ако отечеството му не е щастливо и свободно, никой на никое място по света не може да бъде благополучен ". С този откъс стартирам новата си книга „ По кривите пътеки на българския преход. И още “. Затова се пробвам да допринеса с моите трудове за изясняване на истини за предишното, за достигането им до повече младежи.
Така подкрепям връзката с родината жива. Всяка среща с Пловдив ме зарежда с страсти - тук майка ми е приключила гимназия, а най-щастливите ми детски години са минали в градината на дядо край царския замък в Кричим.
Нася Кралевска е българска писателка, журналист, и откривател. Завършва немска лингвистика и публицистика в Софийския университет. Работила е като редактор и преводач. Омъжва се за американския академик астрофизик доктор Арън Оуенс и от 1986 година живее в Съединени американски щати. Била е учител по български език в университета в Делауер.
Автор е на книгите „ Без заглавие. Рушители и строители на модерна България “, която към този момент има пет издания, а английският <210> вид под заглавие „ Комунизмът в борба с демокрацията “ е класирана измежду 100-те най-продавани и най-ценни книги в света, превеждани на британски.
Кралевска е създател и на книгите „ България под комунизъм “, „ По кривите пътеки на българския преход “, чието показване в Пловдив провокира огромен интерес.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ