Кабинетът е направил мащабни разходи през декември – над 11

...
Кабинетът е направил мащабни разходи през декември – над 11
Коментари Харесай

Скандал! Кабинетът изхарчил 11 млрд. лв. през декември, бюджетът е приключил с дефицит от 2.8%

Кабинетът е направил огромни разноски през декември – над 11 милиарда лева и леко е превишил заложения недостиг в Бюджет 2023 (с към 800 млн. лева.). Бюджетът е завършил годината с недостиг от 2.8% или 5.4 милиарда лева, заяви Министерството на финансите.

 

Това е в границите на допустимите в Европейски Съюз 3%, само че е над заложените в консолидираната фискална стратегия за предходната година 4.58 милиарда лева

 

Обичайно МФ не позволява сходно превишение, само че няма юридически проблем с него и не се постанова актуализация.

 

Декемврийските разноски от 11.4 милиарда лева са с към 2 милиарда лева повече от изхарченото през декември в предходните две години (2021 година и 2022 г.), когато тогавашните държавни управления разходваха по 9.2 – 9.3 милиарда лева в последния месец на годината.

По европейската методология дефицитът на бранш “Държавно ръководство ” за 2023 година се води даже по-нисък – 2.2% от прогнозния Брутният вътрешен продукт, прецизират от МФ.

 

По мотив данните министър председателят Николай Денков поздрави финансовия министър Асен Василев за постигнатите резултати в сряда преди първото съвещание на Министерския съвет за 2024 година “Бюджетният недостиг на страната е 2.2%., което е съвсем един % по-малко от заложения в закона предел от 3% и три пъти по-малко от апокалиптичните 6-7%, с които популацията беше плашено (от служебното държавно управление през март м. година – б.р.) ”, сподели Денков.

 

На 15 март предходната година тогавашният длъжностен финансов министър Росица Велкова изнесе отчет, в който се предупреждаваше, че надали не страната е пред банкрут. Тогава Велкова предложи налагането на еднократни налози върху свръхпечалбите на частния бранш, с цел да се свие бюджетният недостиг за 2023 година от над 11 милиарда лева (6.9% от БВП) до към 5 милиарда лева (3%) от Брутният вътрешен продукт. Идеята обаче срещна отпор от всички направления, а министърката бе разкритикувана за апокалиптичните прогнози. Смята се, че една от политическите цели на акцията на служебния кабинет е била да се упрекна държавното управление на Кирил Петков за неразумната финансова политика тъкмо преди идните парламентарните избори. По същото време някогашният финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков предвижда даже 10% недостиг, в случай че не се вземат ограничения за стягане на разноските. В последна сметка тези прогнози се оказаха извънредно нереалистични.

 

“Като държавно управление ще продължим да работим за увеличение на приходите, понижаване на неравенствата, превличане на вложителите и възстановяване на всички държавни системи, от които зависи удобството на хората и качеството на живот. Не вярвайте на думи без причини без значение кой ги споделя. Гледайте и оценявайте делата ”, сподели Денков.

 

Предварителните данни на МФ, публикувани във вторник вечерта, не дават цялостна изясненост какво се е случило с бюджета през последния месец на годината, само че част от индикаторите към този момент са ясни.

Гласуваният недостиг по консолидираната фискална стратегия – 4.58 милиарда лева, е превишен с към 800 млн. лева Основната причина е, че страната не получи втория транш от Брюксел по Плана за възобновяване и резистентност (около 1.3 – 1.4 милиарда лева.), както се надяваше финансовият министър Асен Василев.

 

Друг проблем е неизпълнението на проекта за Данък добавена стойност, което МФ неотдавна оцени на близо 1 милиарда лева Във вторник вечерта МФ не заяви какъв брой е събраният Данък добавена стойност към 31 декември, само че съгласно статистиката месец по-рано са събрани 14.7 милиарда лева при гласувани за годината 17 милиарда лева

Общите данъчно-осигурителни доходи са изпълнени малко под проекта – растежът им е с 5.6 милиарда лева (11.9% повече от 2022 г.) при проект за растеж от 6.4 милиарда лева, излиза наяве от данните на МФ.

 

“Подобрението от предходните месеци при Данък добавена стойност от вътрешнообщностни придобивания продължи и през декември, с което значително изоставането в частта на приходите от косвените налози от първото полугодие бе обезщетено (ДДС от покупко-продажби в страната е събрано над 99% от планираното). Параметрите по осъществяването на налога върху приходите на физическите лица и приходите от обществено и здравно осигурителни вноски и други налози нарастват с към 14% по отношение на 2022 година и също регистрират осъществяване над 99%. Изоставането при Данък добавена стойност от импорт от първото полугодие на 2023 година не беше напълно обезщетено и приходите, събрани от Агенция “Митници ” през 2023 година и се чака те да бъдат с към 650 млн. лева по-малко от събраните доходи през 2022 година ”, разяснява финансовото министерство.

 

Разходите също не са изпълнени на 100%, а на 97.9% от годишния план. Фискът е похарчил 72.5 милиарда лева през предходната година, което е растеж от 9.6% по отношение на миналата година, само че е с 1.55 милиарда лева под плануваното за 2023 година

 

Не е ясно в каква степен е изпълнена финансовата (инвестиционната) стратегия, за която бяха заложени 8.1 милиарда лева По данни към 30 ноември по това перо са изхарчени 5.2 милиарда лева, което е солидно закъснение месец преди Нова година.

 

От известието на МФ обаче излиза наяве, че в последния миг държавното управление е предплатило 1.2 милиарда лева за “авансиране ” на общински планове.

 

“Постигнатият по-добър недостиг на консолидираната фискална стратегия за 2023 година даде опция държавното управление да утвърди 1.2 милиарда лева на Министерство на регионалното развитие за разплащане планове на общините. Това дава убеденост и предвидимост, че страната застава зад поетите задължения за вложения във всички общини в България през 2024 година, като вложенията в инфраструктура и възстановяване на средата за бизнес и живот на локално равнище се чака да допринесат за ускорение на икономическия напредък в средносрочен проект. След разхода от 1.2 милиарда лева за задатъци за общински планове предстоящият недостиг на касова основа по консолидираната фискална стратегия (КФП) е 2.8% от прогнозния Брутният вътрешен продукт ”, оповестява още МФ.

 

От обясненията не излиза наяве дали въпросните 1.2 милиарда лева ще са спомагателни над към този момент заделените 1 милиарда лева в Бюджет 2024 за общински планове.

 

“Постигнатият недостиг ни даде опция да отделим 1.2 милиарда лева в допълнение от плануваните пари в бюджета за тази година за планове в общините. Това са средства, които всеки един ще може да усети според от това по какъв начин ще бъдат разходвани в самата община ”, сподели по този мотив Николай Денков.

 

 

Цветелина Соколова, Красен Николов / mediapool.bg

Източник: epicenter.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР