Журналистката Мира Добрева написа разтърсващо послание във Фейсбук до изчезналия

Журналистката Мира Добрева написа разтърсващо обръщение във " Facebook " до изчезналия планинар Боян Петров. Вчера тя се включи в похода, проведен от другари на Боян по маршрута Княжево - Копитото, който накара хиляди хора да поемат по стръмната пътека на Витоша - обичан маршрут на алпиниста при подготовката му за неговите изкачвания в Хималаите. " Ами, тъй като не се обаждаш, взех решение да ти напиша писмо. Все си мисля, че бродиш нейде, никой не те е отписал, да знаеш. Никой от нашите. Има едни, дето те погребаха още на четвъртия ден, но тях да не мислим в този момент. Та взех решение да ти кажа, че с изключение на планинар, си и вълшебник. Чудо някакво стори - дали с постигнатото до момента, дали с тази последна изумителна акция, не знам. Може да е от метода, по който гледаш. Или се усмихваш. Как проблясва синьото на очите ти - като остри ледени парченца, в които се е отразило небето. Или оня изумителен метод, по който изговаряш думата, та половината от нея остава в устата ти. Не знам тъкмо какво е, само че такова нещо не се е случвало, да знаеш! Иначе знаеш ли какво стана при нас? То в действителност е нещо магическо. Наниза ни като пъстри мъниста на фино синджирче, пък ни сложи на шията на тъжна майка, която чака да се върне синът й. Хей, къде се скри, Човеко? Потъна ли, извиси ли се? Цепнатина ли те прибра, илюзия ли те примами? Или ще си дойдеш? Къде си? Студено ли ти е? Заспа ли? Чуваш ли?След като изчезна, доста неща се случиха. Книга няма да ми стигне да опиша. Сигурно и това ще направя в миналото, само че в този момент ще ти опиша за през днешния ден: Ради провежда поход. В твоя чест. Така сподели да споделяме. Никакви траури, никакви драми. Така сподели, пък като ме гушна през днешния ден, скритом поплака. Беше на две плитки, като момиченце. Нали знаеш, че по този начин обича да върви? Но да ти кажа за похода. Беше нещо извънредно! Никой до момента не е правил такова нещо! Купища хора, мало и огромно, готови и не, всички потеглиха нагоре. Само тъй като ти там си вървял! Кажи къде си, де... Дай сигнал някакъв! Знаеш ли какъв брой хора още те чакат? Днес една жена сподели, че си като Левски. Викам, НЕ! Недейте по този начин! А тя – добре, де, за мен той е моят Левски. Тук е топло, само че при теб несъмнено е доста студено. Снощи, като гледахме кино лентата, всички недоумявахме от чудовищния мраз на върховете, само че... те единствено Великани като Вас, алпинистите, могат да понесат това. А ние, дето си живеем на земята, през днешния ден тръгнахме по твоята пътека към Копитото. Горе като се качихме, някой беше поставил огромен постер със фотографията ти. И пред него хора оставяха цветя. Ама не доста. Никой още не има вяра, че те няма в действителност. А пък децата са напълно сигурни, че си си тук. Имаше доста деца през днешния ден, да знаеш. С дървени тояжки, с туристически шапчици, да им пазят вратлетата да не изгорят. Защото си печеше слънчице. Днес, прочее, е единственият ден от поредност дъждовни, в които не падна капка дъжд. Много хора споделят, че е поради теб. Аз мисля, че Бог си дефинира времето, както и стоенето на хората измежду хората – един да е високо, да е образец, да се помни, различен да не забележиш, да подминеш, да не видиш. На мен ми се искаше ти да видиш това, което ставаше горе на Витоша. Децата и майките, и бащите. И баби, и дядовци доста. И все твоето име говореха. Всички не престават да питат, кажи им къде си, Бояне!