Журналистът и писател Божидара Димова: Думите не са за фризера, нито за хербария
Журналистът и публицист Божидара Димова кани всички ценителите на словото на премиерата на новата й книга „ Безгласни думи ”. Тя ще бъде показана на на 9-ти октомври в Мраморното предверие пред Първо студио на БНР от 18 ч.
Книгата съдържа къси разкази, мнения, есета и изявленията, оповестени в уеб страниците Actualno.com и Обаче.бг през 2018 и 2019г. Те са отзив на протичащото се в обществено-политическия живот у нас, пречупено през моята психика и съвест. Нейни текстове в Actualno.com може да прочетете ТУК. Димова ще показа и поетичната си книга " Несбъднатост ".
" В комплицирания ни делник да си апатичен е закононарушение, да си над нещата-бягство. Журналистът, в случай че има име, се подписва под всеки ред, както го вършат художниците с картините си, тъй като всеки материал е една картина или моментна фотография на живота от персонален ракурс. Журналистът не може да бъде неизвестен, в случай че не се крие зад издател или гарант. Аз застанах с моето име и позиция пред над 4000 читатели всякога, а това е комплимент в наситената с оферти медийна среда. Благодарна съм за опцията за себеизразяване, която ми бе дадена и която е причина за вярата, че независимост на словото у нас още има. Въпреки 111-тото ни място в обнародваната ранглиста. Когато съпоставиха пожара в Нотр Дам със положението на българската публицистика, коментарът беше че покривът е потърпевш, само че основите са здрави. Нашите са на повече от 130 години и са сложени от смели сърца и дръзки пера. От всички нас зависи да пазим темелите, да вдигнем нов покрив, от който да звъни камбаната на публичната съвест! Пишем не с цел да ни четат, а с цел да ни чуят! ", споделя по отношение на представянето си Димова. А ето какво съобщи още в изявление на Иван Богданов.
Божидара, ти постоянно приказваш за ролята на думите и използването им, за какво ти е значимо това увещание?
- Защото метода по който съчетаваме и използваме думите, е нашият неповторим " пръстов " отпечатък във Вселената. Това ни прави разнообразни и неповторими, с изключение на съчетанието на гените, които носим. Мнозина постоянно не си дават сметка за силата на посланията, които насочат. Общуването, а и мисленето са част от салдото в нашия свят. Затова е казано, че майчина клетва постоянно застига...Думите са и проклинание, по тази причина не трябва да се " харчат " безконтролно. На децата е хубаво да споделяме по-често, че ги обичаме, само че другояче да казваш тези святи думи без да са носители на възприятие, е даже подвеждащо и безхаберно. Думите са мощ, ентусиазъм, хубост. Могат да убиват, да разсмиват, да предизвикат дейности и усеща. Ако за ден, за час думите изчезнат? Какъв ли би бил светът? Затова споделям, че думите нямат място във фризера. Не можем да ги замразим, с цел да ги извадим свежи за приложимост. В тях има и спонтанност, която моментът дефинира. Те не могат да бъдат изсушени сред страниците на книга, с цел да ги поглеждаме с деликатност. Няма към този момент да имат същите цветове. Те са жива материя, която запечатва моментните положения, те са талази, честоти, наподобяват на крисатилите на водата, които реагират на звуци и положения и конструират разнообразни решетки. С две думи, думите са един от феномените на живота, по тази причина са толкоз значими и съгласно мен имат даже лично тегло.
Ти също ги съчетаваш по собствен личен метод. Имаш собствен почерк в поетичните ти книги " Очите на дъжда ", " Вярно с оригинала " и " Несбъднатост ", чиято премиера беше в края на предишния сезон на Фондация " Буквите ". Сега следва читателите да се срещнат с твоя прочит на живота у нас от журналистическа позиция. Да те преоткрият посредством книгата " Безгласни думи ", чиято премиера ще бъде на 9.10 в БНР. Ние се изненадахме и от обстоятелството, че си била професионален музикант?...
Да, по този начин е. За мен думите са и музика. Известно е, че някои от буквите в писмеността ни подхождат на избрани тонове и в този смисъл ние пишем тип музика, говорейки. Някои пишат красиво, други грозно. Такъв е светът - една симфония, в която има от всичко. Свирила съм четвърт век по 2-4 часа дневно. Имах три независими концерта, премия от първия конкурс " Светослав Обретенов ", 6-7 година в държавна филхармония и откакто към този момент не работех там, сътрудниците ме поканиха на първото си задгранично турне в Минск. Беше вълшебно прекарване. Работила съм под палката на огромния Иван Вульпе няколко сезона, с Илия Темков, Филип Ламбев, Аспарух Лисов и други От тези години познавам диригентите Славил Димитров, Свилен Симеонов, проф. Йовчо Крушев. Едни от първите им изявленията съм направила при започване на тяхната кариера. Беше разумно да пиша за просвета и обучение, а по-късно ме заинтригуваха бизнесът и езотериката. Така мисля, че съумях да се развъртвам многостранно и да надграждам качества и благоприятни условия в публицистиката.
В биографията ти написа, че имаш над 3000 изявления за всички познати формати в медиите, че си работила за вестници, списания, ТВ и радио. На процедура цялата палитра. Какво ти даде специалността, към която се стремят доста младежи?
Всичко. Даде ми опция да показвам себе си без цензура. Дори в най-тежкия комунизъм никой в никакъв случай не ми е казвал, че по този начин не се написа или че по тази тематика не трябва да се разсъждава гласно. Имах шанс да работя със необятно скроени хора, които ми имаха доверие. Работила съм с лекост и ентусиазъм. Не си припомням да има един ден, в който да не съм желала да потегли за работа. Дори съботите и неделите ми тежаха, вместо да ги чакам с облекчение. Срещнах се с изключителни хора във всички области на публичния живот. Хора съумели в специалността си, знакови имена, от които има какво да научиш и да го предадеш на аудиторията. Търсех образците, които да ни дават опование, че животът има смисъл. С огромно внимание се вглеждах и в най-обикновените, постоянно незабележими хора, тъй като всеки от тях имаше удивителна философия за живота. Всичко беше пъстро, динамично, забавно. Не може да си добър публицист, в случай че не си любопитен към света. Другото е матричарство.
Тук те познавахме повече като PR и човек, който поддържаше медийните партньорства на БНР.
Случи се по този начин, че последните 10 години трябваше да усвоя нови умения. Това разшири хоризонта ми още и още. Срещнах се с най-хубавите от най-хубавите - артисти, инструменталисти, диригенти, артисти, режисьори, с благотворителни дела и акции, с неправителствени организации, банки, асоциации. Всичко, за което може да се сети човек. Фестивали, министър председатели, годишнини, общини от цялата страна. Подкрепяхме съвсем всички и бяхме в ритъма на живота, в окото на бурята. Имам цели тетрадки с телефони и мейли на персони и институции. Звъняха ми 2 години откакто към този момент не бях на дадена позиция, с цел да ги насоча по какъв начин да постъпят и с кого да се свържат. Затова и тукашните ми другари не ме познават като публицист,а като човек чиито вечери минават сред НДК и зала " България ". Исках да се завърна към това, което съм правила десетилетия, само че не бях сигурна дали съм съответна на новите изисвания на читателите. Те търсят къси и експресивни форми на изказ, тъй като и времето е по-забързано, а и предложенията - стотици. Затова се спекулира със заглавия и текстове, които да притеглят избора на изкушения четец, слушател, фен. Евтината сензация не е по моята част, а пък и в множеството медии не избират създатели с моето ЕГН. За тях опитът не е значим, а визията или рекомендациите. Пък и малко грамотният човек е по-манипулативен... Имах шанс, че Актуално.ком оповестиха конкурс за колумнисти. Одобриха ме, подписах контракт и започнах с писането. Това е един остров за свободна публицистика - няма насоки, няма ограничавания, няма пренаписване и редактиране. Има единодушие. Ние не се познаваме между тях, а шефовете съм виждала един или два пъти. Изпращаш материала, получаваш ОК! и той потегля към читателите, постоянно няколко хиляди. И когато стана ясно, че сме на 111-то място по независимост на словото, бих желала да покажа мейл от работодателя си от 2018г. Той ми предложи да напиша материал за коледното издание на платформата. Поисках тенденция за род, тематика, въобще някаква рамка. Отговорът беше: цялостна независимост на избора. След 2 часа написах материала и го изпратих. Отговорът беше: " Супер! Пускаме го на 24.12. " Казвам това, тъй като съм признателна за дадената ми опция още веднъж да пиша, както аз разбирам този развой на другарство. Така се родиха към 30 коментара и къси разкази, някои разбори. По-късно и проф.Валерий Тодоров и Паулиана Новакова ме поканиха да пиша за уеб страницата Обаче.бг и там се родиха изявленията с забавни персони като поета Александър Петров, хореографа Боряна Сечанова, примата Мариана Арсенова, режисьора Никола Петков, с който открихме графа, с музикантите Минко Ламбов и Ана Топалова. Тези изявленията и мненията в Актуално.ком сформират книжката " Безгласни думи ", а основанието е значимостта на тематиките, които ни вълнуваха през последните 1-2 години.
Кое е най-важно в този развой?
Вълнението! Ако нещо ме е предизвикало надълбоко, аз диря метод да предам моето неспокойствие на още хора. Да ги докосна, да ги направя съпричастни. Безразличният човек е завършен или посредствен човек. Когато стигне до тази форма на битие, за мен човек се е сбогувал с живота. Вълнението и съпричастието ни държат живи, както и градивното любознание към многообразието на света. А аз в прочут смисъл попълням и " спестовните книжки " на внуците си. Каквото и материално да оставяме след себе си, те биха ни разпознали в написаното, което остава, с цел да потърсят и намерят себе си. Това е нещо като наследство, дружно с цигулката от 1828г. и някои фотоси.
А за какво " Безгласни думи "?
Защото такива няма, най-малко в българския език. Значението е двояко, само че моите думи не са безгласни, в противен случай! Това е моят глас, моята ария и тя е чута от доста хора. Дори и един да е затананикал " припева ", си е заслужавало да напиша едно четиристишие, един роман, един коментар, едно изявление.
Интервю на Иван Богданов
Книгата съдържа къси разкази, мнения, есета и изявленията, оповестени в уеб страниците Actualno.com и Обаче.бг през 2018 и 2019г. Те са отзив на протичащото се в обществено-политическия живот у нас, пречупено през моята психика и съвест. Нейни текстове в Actualno.com може да прочетете ТУК. Димова ще показа и поетичната си книга " Несбъднатост ".
" В комплицирания ни делник да си апатичен е закононарушение, да си над нещата-бягство. Журналистът, в случай че има име, се подписва под всеки ред, както го вършат художниците с картините си, тъй като всеки материал е една картина или моментна фотография на живота от персонален ракурс. Журналистът не може да бъде неизвестен, в случай че не се крие зад издател или гарант. Аз застанах с моето име и позиция пред над 4000 читатели всякога, а това е комплимент в наситената с оферти медийна среда. Благодарна съм за опцията за себеизразяване, която ми бе дадена и която е причина за вярата, че независимост на словото у нас още има. Въпреки 111-тото ни място в обнародваната ранглиста. Когато съпоставиха пожара в Нотр Дам със положението на българската публицистика, коментарът беше че покривът е потърпевш, само че основите са здрави. Нашите са на повече от 130 години и са сложени от смели сърца и дръзки пера. От всички нас зависи да пазим темелите, да вдигнем нов покрив, от който да звъни камбаната на публичната съвест! Пишем не с цел да ни четат, а с цел да ни чуят! ", споделя по отношение на представянето си Димова. А ето какво съобщи още в изявление на Иван Богданов.
Божидара, ти постоянно приказваш за ролята на думите и използването им, за какво ти е значимо това увещание?
- Защото метода по който съчетаваме и използваме думите, е нашият неповторим " пръстов " отпечатък във Вселената. Това ни прави разнообразни и неповторими, с изключение на съчетанието на гените, които носим. Мнозина постоянно не си дават сметка за силата на посланията, които насочат. Общуването, а и мисленето са част от салдото в нашия свят. Затова е казано, че майчина клетва постоянно застига...Думите са и проклинание, по тази причина не трябва да се " харчат " безконтролно. На децата е хубаво да споделяме по-често, че ги обичаме, само че другояче да казваш тези святи думи без да са носители на възприятие, е даже подвеждащо и безхаберно. Думите са мощ, ентусиазъм, хубост. Могат да убиват, да разсмиват, да предизвикат дейности и усеща. Ако за ден, за час думите изчезнат? Какъв ли би бил светът? Затова споделям, че думите нямат място във фризера. Не можем да ги замразим, с цел да ги извадим свежи за приложимост. В тях има и спонтанност, която моментът дефинира. Те не могат да бъдат изсушени сред страниците на книга, с цел да ги поглеждаме с деликатност. Няма към този момент да имат същите цветове. Те са жива материя, която запечатва моментните положения, те са талази, честоти, наподобяват на крисатилите на водата, които реагират на звуци и положения и конструират разнообразни решетки. С две думи, думите са един от феномените на живота, по тази причина са толкоз значими и съгласно мен имат даже лично тегло.
Ти също ги съчетаваш по собствен личен метод. Имаш собствен почерк в поетичните ти книги " Очите на дъжда ", " Вярно с оригинала " и " Несбъднатост ", чиято премиера беше в края на предишния сезон на Фондация " Буквите ". Сега следва читателите да се срещнат с твоя прочит на живота у нас от журналистическа позиция. Да те преоткрият посредством книгата " Безгласни думи ", чиято премиера ще бъде на 9.10 в БНР. Ние се изненадахме и от обстоятелството, че си била професионален музикант?...
Да, по този начин е. За мен думите са и музика. Известно е, че някои от буквите в писмеността ни подхождат на избрани тонове и в този смисъл ние пишем тип музика, говорейки. Някои пишат красиво, други грозно. Такъв е светът - една симфония, в която има от всичко. Свирила съм четвърт век по 2-4 часа дневно. Имах три независими концерта, премия от първия конкурс " Светослав Обретенов ", 6-7 година в държавна филхармония и откакто към този момент не работех там, сътрудниците ме поканиха на първото си задгранично турне в Минск. Беше вълшебно прекарване. Работила съм под палката на огромния Иван Вульпе няколко сезона, с Илия Темков, Филип Ламбев, Аспарух Лисов и други От тези години познавам диригентите Славил Димитров, Свилен Симеонов, проф. Йовчо Крушев. Едни от първите им изявленията съм направила при започване на тяхната кариера. Беше разумно да пиша за просвета и обучение, а по-късно ме заинтригуваха бизнесът и езотериката. Така мисля, че съумях да се развъртвам многостранно и да надграждам качества и благоприятни условия в публицистиката.
В биографията ти написа, че имаш над 3000 изявления за всички познати формати в медиите, че си работила за вестници, списания, ТВ и радио. На процедура цялата палитра. Какво ти даде специалността, към която се стремят доста младежи?
Всичко. Даде ми опция да показвам себе си без цензура. Дори в най-тежкия комунизъм никой в никакъв случай не ми е казвал, че по този начин не се написа или че по тази тематика не трябва да се разсъждава гласно. Имах шанс да работя със необятно скроени хора, които ми имаха доверие. Работила съм с лекост и ентусиазъм. Не си припомням да има един ден, в който да не съм желала да потегли за работа. Дори съботите и неделите ми тежаха, вместо да ги чакам с облекчение. Срещнах се с изключителни хора във всички области на публичния живот. Хора съумели в специалността си, знакови имена, от които има какво да научиш и да го предадеш на аудиторията. Търсех образците, които да ни дават опование, че животът има смисъл. С огромно внимание се вглеждах и в най-обикновените, постоянно незабележими хора, тъй като всеки от тях имаше удивителна философия за живота. Всичко беше пъстро, динамично, забавно. Не може да си добър публицист, в случай че не си любопитен към света. Другото е матричарство.
Тук те познавахме повече като PR и човек, който поддържаше медийните партньорства на БНР.
Случи се по този начин, че последните 10 години трябваше да усвоя нови умения. Това разшири хоризонта ми още и още. Срещнах се с най-хубавите от най-хубавите - артисти, инструменталисти, диригенти, артисти, режисьори, с благотворителни дела и акции, с неправителствени организации, банки, асоциации. Всичко, за което може да се сети човек. Фестивали, министър председатели, годишнини, общини от цялата страна. Подкрепяхме съвсем всички и бяхме в ритъма на живота, в окото на бурята. Имам цели тетрадки с телефони и мейли на персони и институции. Звъняха ми 2 години откакто към този момент не бях на дадена позиция, с цел да ги насоча по какъв начин да постъпят и с кого да се свържат. Затова и тукашните ми другари не ме познават като публицист,а като човек чиито вечери минават сред НДК и зала " България ". Исках да се завърна към това, което съм правила десетилетия, само че не бях сигурна дали съм съответна на новите изисвания на читателите. Те търсят къси и експресивни форми на изказ, тъй като и времето е по-забързано, а и предложенията - стотици. Затова се спекулира със заглавия и текстове, които да притеглят избора на изкушения четец, слушател, фен. Евтината сензация не е по моята част, а пък и в множеството медии не избират създатели с моето ЕГН. За тях опитът не е значим, а визията или рекомендациите. Пък и малко грамотният човек е по-манипулативен... Имах шанс, че Актуално.ком оповестиха конкурс за колумнисти. Одобриха ме, подписах контракт и започнах с писането. Това е един остров за свободна публицистика - няма насоки, няма ограничавания, няма пренаписване и редактиране. Има единодушие. Ние не се познаваме между тях, а шефовете съм виждала един или два пъти. Изпращаш материала, получаваш ОК! и той потегля към читателите, постоянно няколко хиляди. И когато стана ясно, че сме на 111-то място по независимост на словото, бих желала да покажа мейл от работодателя си от 2018г. Той ми предложи да напиша материал за коледното издание на платформата. Поисках тенденция за род, тематика, въобще някаква рамка. Отговорът беше: цялостна независимост на избора. След 2 часа написах материала и го изпратих. Отговорът беше: " Супер! Пускаме го на 24.12. " Казвам това, тъй като съм признателна за дадената ми опция още веднъж да пиша, както аз разбирам този развой на другарство. Така се родиха към 30 коментара и къси разкази, някои разбори. По-късно и проф.Валерий Тодоров и Паулиана Новакова ме поканиха да пиша за уеб страницата Обаче.бг и там се родиха изявленията с забавни персони като поета Александър Петров, хореографа Боряна Сечанова, примата Мариана Арсенова, режисьора Никола Петков, с който открихме графа, с музикантите Минко Ламбов и Ана Топалова. Тези изявленията и мненията в Актуално.ком сформират книжката " Безгласни думи ", а основанието е значимостта на тематиките, които ни вълнуваха през последните 1-2 години.
Кое е най-важно в този развой?
Вълнението! Ако нещо ме е предизвикало надълбоко, аз диря метод да предам моето неспокойствие на още хора. Да ги докосна, да ги направя съпричастни. Безразличният човек е завършен или посредствен човек. Когато стигне до тази форма на битие, за мен човек се е сбогувал с живота. Вълнението и съпричастието ни държат живи, както и градивното любознание към многообразието на света. А аз в прочут смисъл попълням и " спестовните книжки " на внуците си. Каквото и материално да оставяме след себе си, те биха ни разпознали в написаното, което остава, с цел да потърсят и намерят себе си. Това е нещо като наследство, дружно с цигулката от 1828г. и някои фотоси.
А за какво " Безгласни думи "?
Защото такива няма, най-малко в българския език. Значението е двояко, само че моите думи не са безгласни, в противен случай! Това е моят глас, моята ария и тя е чута от доста хора. Дори и един да е затананикал " припева ", си е заслужавало да напиша едно четиристишие, един роман, един коментар, едно изявление.
Интервю на Иван Богданов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ