Жорж Брак е този, който заедно с Пабло Пикасо, осъществява

Изкуството е принудено да безпокои, науката успокоява ~ Жорж БРАК

Жорж Брак е този, който дружно с Пабло Пикасо, реализира една от най-радикалните промени в модерната живопис от началото на ХХ век, която във връзка с формата скъсва с вековната традиция на Ренесанса.

Брак е този, който формулира концепциите на кубизма в живописта и е определян от историците на изкуството като “модерният художник с най-бистра мисъл ”.

Абстрактното изкуство на двамата гении е посрещнато с втрещени и неразбиращи погледи при започване на века. Заедно, Брак и Пикасо, построяват една нова визия за пространството в живописта. Кубизмът го разрушава до разпадането му на обособени детайли и елементи, след което внася друго, напълно друго измерение. Това е талантлив взор вътре в структурата и същността на нещата, а не над или оттатък. Това е сурово и строго гледане на действителността, такава, каквато е в действителност, която може да бъде разбрана и призната с разсъдък, мисъл и съзерцаване, без да се привнасят разнообразни изразни средства, без страст, без възприятие. Изчистено от всяка тенденциозност, от всеки сетивен подробност, това изкуство граничи със съвършенството, без да са нужни спомагателни пояснения.

George Braque & Pablo Picasso, 1950

Брак приказва на нереален, преносен език – живее и страда, разкъсван от подозрения, въоръжен с доста повече въпроси, в сравнение с отговори. Голямото изкуство се ражда в най-жестоката борба – битката със себе си. Брак е имал силата да я води, да извърви пътя й до край, да я изстрада, до момента в който творчеството му се трансформира в негово съществуване и орис, в негова същина, за което свидетелстват и думите му:

Аз в никакъв случай не съм имал предварителна цел. Целта е заробване. Най-лошото е внезапно да осъзнаеш, че си станал художник. Ако съм имал някакво желание, то е ден след ден, непрестанно да се самоосъществявам.

Картината му „ Натюрморт с бутилка “ (1911) е представителна за историята на кубизма от ранния му интервал. Тя е обвързвана с времето, когато Пикасо и Брак образуват правилата на новото течение и рисуват дружно, без да подписват творбите си. Смята се за скъпа заради основното историческо значение. Понастоящем картината е благосъстоятелност на Музея “Пикасо ” в Париж и е от персоналната сбирка на Пабло Пикасо.

През 1915 година Брак взе участие във войната и бива тежко ранен. След завръщането си изоставя последователно кубизма и рисува най-вече натюрморти. Малко по малко се доближава още веднъж до реалистичното изкуство. На 31 август 1963 година гениалният художник умира в своето жилище в Париж. Лишен от харизмата на Пикасо и надалеч от бурния му метод на живот, в никакъв случай не получава признанието, обещано на испанския си съмишленик.