Легенда за любовта и Розовата долина
Живял в Персия богат шах. Жена му умряла и останала красивата им щерка, която била всичко за шаха – наслада и разтуха, вяра и опора. Нейно обичано занимание било да отглежда рози. В градината на шаха растели розови шубраци от всички краища на света. Те изпълвали с мирис цялото пространство към дома и прогонвали тъгата на момичето, до момента в който татко й воювал по бойните полета.
Един ден, завръщайки се от победоносна война, той довел доста пленници. Поискал да увековечи успеха си и решил да построи джамия толкоз висока, че от нейното минаре да се вижда цялата розова простор. Обещал на майстора, който се оправи с грандиозното начинание за три дни, да го възнагради богато и да извърши три негови стремежи. Не се ли оправи обаче – да го накаже.
Шахът бил недопечен човек и майсторите не смеели да се заловят с сложното дело. Само един българин – умел строител в родината си, склонил да опита своя шанс.
Започнал да построява темелите на джамията, само че със всеки идващ камък, усещал че силите му го напущат, и в отчаянието си виждал призрака на гибелта. Все отново не се отпуснал – през първия ден издигнал стените толкоз високо, че до него достигнал благоуханния мирис на розите. Вдъхнал надълбоко този аромат и той му дал неподозирана мощ. Когато на втория ден видял девойката измежду разцъфналите рози и чул песента й, към този момент не се съмнявал, че би трябвало да надвие умората си и да постои започнатото. На третия ден джамията била подготвена и от нейното минаре се виждала цялата хубост на розовата градина. Но момъкът търсел очите на девойката, която му вдъхнала сили. Те казвали повече от това, което можели да изрекат устните.
Шахът останал удовлетворен и попитал майстора, кои са трите му стремежи.
– Първото – рекъл твърдо чернокосият българин – е да освободиш моите пленени събратя.
– Да бъде! – отвърнал шахът и наредил тутакси да ги пуснат на независимост.
– Второто ми предпочитание е да раздадеш толкоз пари на сиромасите, колкото коства строителството на тази джамия.
– И това може – споделил шахът. - Бил подготвен цялата хазна да изпразни, само че да задоволи желанието на изкусния занаятчия.
– А третото ми предпочитание – към този момент по-нерешително и със притеснение декларирал момъкът – е да ми дадеш за булка момичето, което съзрях сред розовите шубраци в градината.
– Това не! Само това не! – извикал шахът, тъй като тази госпожица била единствената му обична щерка. – Хвърлете го в тюрма и го бийте, до момента в който не помни това свое предпочитание! – заповядал ядосаният татко.
Волята на шаха се изпълнявала категорично. За всички подчинени тя била закон, само че не и за щерка му. Не че била глезена или непокорна. Тя просто била влюбена - за първи път в живота си.
Вечерта тя скрито се промъкнала в тъмницата, отворила портите й и дружно с обичания побягнала надалеч, надалеч, към слънчевата татковина на избраника си. Пътят им минавал през пустиня – затруднение, което не било по силите на нежната госпожица. Почувствала безсилието си, тя помолила своя обичан да вземе розовия шубрак, който отнесла от градината си и да го занесе в своята страна. Напразно момъкът я молел да не го изоставя. Носел я на ръце, галел косите й, целувал ръцете й, само че не могъл да я избави от ледената целувка на гибелта. После плакал по този начин откровено и жално, че розата се разлистила, с цел да прогони тъгата, а нейните разцъфнали пъпки подканяли момъка да бърза и да я посади в своя роден край, като го трансформира в розова градина.
(Розовата котловина, Арт изложба " Париж-Москва " )
Така и станало. Между Стара планина и Средна гора момъкът засадил розата, а тя се ширнала из цялата котловина. Нарекли я Розовата котловина. Там и по цялата страна розата цъфтяла и със сладкото си благоухае прогонвала скръбта, а с хубостта си радвала влюбените.
Сутрин рано по цветчетата и листенцата на розата се търкулвали капчици роса. Не било роса, а били сълзите на двамата влюбени, които не могли да изживеят любовта си погалени от българското слънце и измежду чудната красота на розите.
Илюстрации: wikiwand.com, reorientmag.com
